О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
14.04.2021 г.
Номер 654 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
Кюстендилски административен съд
на четиринадесети април 2 0 2 1 година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: И. ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар:
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
а.х. дело № 384 по описа на КнАС за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по Заповед № РД-30-216/23.09.2020 г. на Областния управител на област с административен център гр. Кюстендил, с която оспорва Решения №№ 92, 93,94, 95, 96, 97, 98 и 99 по Протокол № 12/14.08.2020 г. на Общински съвет – Бобошево, касаещи приемането на бюджета на Община Бобошево за 2020 г.. Иска се отмяна на решенията като незаконосъобразни, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон.
С молба вх. № 1215/08.03.2021 г. Г.Л. М. – общински съветник в ОС – Бобошево, гр. Бобошево, ул. „И. Кепов“ № 3, в качеството си на такъв, е поискал да бъде конституиран като заинтересована страна и е изложил мотиви по съществото на спора.
С молба вх. № 1336/12.03.2021 г., адв. И.Е., като пълномощник на Г.Л.М., Л.К.К., А.Б.П. и А.В.Т. /всички общински съветници в ОС – Бобошево/, моли същите да бъдат повторно конституирани като страни по делото и излага мотиви по съществото на делото. Прави и искане за привличането на кмета на общината като трето лице почагач
След извършената служебна проверка по подадените молби и изложените в тях твърдения и доводи, съдът намира следното:
Съгласно чл. 182 ал. 3 от АПК, „Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия“.
Процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът служебно при всяко положение на делото, е наличието на правен интерес от оспорването. В случая за подалите молби за конституиране като заинтересовани страни по делото общински съветници, това изискване не е налице.
Молителите, в качеството си на общински съветници не притежават самостоятелно право на жалба по отношение на административен акт на колективен орган, какъвто е общинският съвет и в състава на който участват, чрез упражняване на законно установени правомощия по чл. 27 ал.3, 4 и 5, чл. 33 ал. 1 т. 3 от ЗМСМА, свързани със вземане на решения и упражняване правото на гласуване. За тях, в качеството им на общински съветници липсват правомощия като тези на областния управител или кмета на общината по чл. 45 ал. 4 и 5 от ЗМСМА, за контрол на актовете на общинския съвет. Общинският съветник не е субект и индивидуален участник на административното правотношение, което се развива от една страна между общинския съвет като колективен орган и от друга адресата на административния акт. По общите правила общинският съветник може да обжалва само решения, които засягат негови лични права иинтереси, но не и такива, които са били предмет на обсъждане и гласуване от колективния орган, в чийто състав е участвал. За общинският съветник не възниква правен интерес, различен от този на колективния орган. В този смисъл е и практиката на ВАС, според която член на колективен орган не може да обжалва в това качество валидно взето решение /Определение № 7021/18.07.2005 г. по адм. дело № 5093/2005 г., 5 членен състав; Определение № 12728/14.12.2007 г. по адм. дело № 10628/2007 г.; Определение № 13019/03.11.2010 г. по адм. дело № 348/2010 г./.
Решението на общинския съвет обективира волята на колективния орган и е задължително и за тези му членове, които не са били съгласни с приемането му, дали са отрицателен вот или са отсъствали от от заседанието. Поради това, общински съветник, който не одобрява приетото решение не може да гообжалва пред съда, съответно да бъде заинтересована страна, по съображения ,че не е съгласен с него, защото няма пряк, личен и непосредствен интерес, различен от този на колективния орган – той е могъл да повлия е на изхода на гласуването по време на обсъжданията, но ако съображенията му не са били взети предвид от мнозинството от общинските съветници гласували съответното решение, то с това не се засягат неговите лични права и интереси. Отделният съветник не е индивидуален участник в административното правоотношение между общинския съвет и адресата на акта.
Що се отнася до искането на процесуалния представител на общинските съветници за привличане на кмета на общината да бъде конституиран като трета страна помагач, то се явява недопустимо в административното производство. В същото по реда на чл. 179 и сл. от АПК не е предвидено участието на трета страна помагач.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 182 ал.4 от АПК, съдът ще отхвърли искането за присъединяване на горецитираните лица като заинтересовани страни по делото, като отмени определението от о.с.з. от 27.10.2020 г.
Отделно от горното, след преценка на всички налични доказателства по делото, съдът счита следното:
За да е процесуално допустимо оспорването е необходимо наред с останалите условия да е налице като абсолютна положителна материална предпоставка, годен засъдебн обожалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК.
С правната норма на чл. 45 ал. 3 от ЗМСМА е предвидено, че актовете на общинския съвет подлежат на контрол и могат да бъдат оспорени пред административния съд. В нормата терминът „актове“ е употребен като родово понятие, като на оспорване по реда на АПК подлежат тези актове на общинския съвет, с които се регулират административни правотношения. Обстоятелството, че издател на решението е административен орган – общински съвет, не означава, че то винаги може да бъде оспорено пред административния съд по реда на чл. 145 от АПК. Не всички актове на общинския съвет имат характер на административни актове, тъй като не формата, а съдържанието им като властническо или гражданско правоизявление е определящо за вида им като правни актове. Решение на общински съвет може да бъде оспорено по този ред, ако съставлява административен акт, а именно волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му със закон властнически правомощия, с които се създават права, възлагат се задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и организации.
Обжалваните решения №№ 94, 95, 96, 97, 98 и 99 по Протокол 12/14.08.2020 г., не притежават тези характеристики.
Решения № № 94,95,96 и 98 нямат самостоятелно значение, тъй като с тях се приемат, съответно: доклад на временна комисия /решение № 94/; прекратява се дейността на тази временна комисия /решение № 95/; избира се временна комисия за провеждане на процедура за прекратяване правомощията на председателя на общинския съвет /решение № 96/ и се избира временна комисия за провеждане на процедура за избор на председател на общинския съвет /решение № 98/. Решенията №№ 94, 95 и 96 са част от процедурата за прекратяване на правомощията на председателя на общинския съвет, която завършва с решение № 97, а решение № 98 е част от процедурата по избор на нов председател на общинския съвет /решение № 99/.
С разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗМСМА, законодателят е делегирал правомощия на общинския съвет да избере свой председател, а с чл. 24 ал. 3, предсрочно да го освободи. Решението на общинския съвет за предсрочно осовобождаване, съответно за нов избор на колективния орган на местно самоуправление, не подлежи на съдебен контрол. Председателят на ОС има единствено организационни и представителни функции, което изключва качеството му на орган с властнически правомощия, респективно същият не е самостоятелен орган на власт в традиционния смисъл на това понятие.
С цитираните по – горе решения предсрочно са прекратени правомощията на избрано лице на длъжност с представителни функции, съответно избрано е друго, като заемането не е право гарантирано от закона. Изборът на председател или смяната му зависи от тайния вот и мнозинството на получените гласове на общинските съветници. Упражняването на това правомощие е предоставено на преценката на мнозинството в общинския съвет и следователно същото е решение по целесъобразност, а такава преценка не подлежи на съдебен контрол, защото съдът няма законно основание да промени волята на съветниците кой да ги ръководи и представлява. Законодателят е регламентирал само начина на избор и на прекратяване на правомощията на председателя на ОС, съобразно чл. 24 ал. 1 и ал. 3 от ЗМСМА, но не и съдебен контрол върху решението за избор. Този избор на председател на ОС засяга единствено представителната власт на органа на местното самоуправление. Законът не гарантира право на общински съветник да бъде избран за председател на общински съвет, поради което не е налице и ред за защита против решение на общинските съветници за предсрочно прекратяване пълномощията на председател, както и избор на такъв.
Председателят на общинския съвет, освен посочените по – горе представителни и организационни функции, няма повече правомощия относно същностните дейности на общинския съвет, от тези на останалите общински съветници, от състава на които се избира. При осъществяването на тези функции не приема актове, които да създават права и задължения за гражданите и юридическите лица. Председателят на ОС не е орган на изпълнителната власт, длъжността е изборна и се заема за определен срок, съвпадащ с мандата на избиращия го орган, като не съществуват пречки за предсрочно прекратяване на правомощията му по преценка на общинските съветници, които са го избрали.
Решението на ОС за прекратяване на правомощията на председателя му, съответно избор на друг, не подлежи на съдебен контрол С прекратяването на пълномощията на председателя не се накърняват лични права и интереси или обществени такива, за да бъде обоснован правен интерес от съдебно обжалване. В случая не намира приложение и общата разпоредба на чл. 120 от Конституцията на Р. България, съгласно която на обжалване подлежат всички административни актове, които засягат права и интереси на гражданите и организациите. Изборът на председател, съответно предсрочното прекратяване на правомощията му, е суверенно право и въпрос на политическа воля, който е предоставен на преценката на общинския съвет, който в случая не действа като административен орган по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК и в този смисъл не може да бъде контролиран от съда. Решение с такъв характер не представлява административен акт годен за съдебен контрол за законосъобразност. Дори и да са налице съществени процесуални нарушения при свикване и правеждане на заседанието, такива по дневния ред и по формата относно ангажираните в решението фактически и правни основания, в каквато насока са оплакванията в заповедта на областния управител, същите са ирелевантни за този спор и не подлежат на обсъждане при липсата на възможност за съдебен контрол, касаещ този избор.
Воден от горното и на основание чл. 182 ал. 4 и чл. 159 т. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от о.с.з. от 27.10.2020 г., с които са конституирани като заинтересовани страни по делото Г.Л.М., Л.К.К., А.Б.П. и А.В.Т. – общински съветнци в ОС - Бобошево и като трета страна помагач - кметът на Община Бобошево – К.М..
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Л.М., Л.К.К., А.Б.П. и А.В.Т. – общински съветници в ОС – Бобошево за встъпване като заинтересовани страни в производство по делото и за конституиране като трета страна помагач К.М. – Кмет на Община Бобошево.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на Областния управител на Област Кюстендил срещу Решения №№ 94, 95, 96, 97, 98 и 99 по Протокол № 12/14.08.2020 г. на Общински съвет – Бобошево и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 384/2020 г., в частта, в която се оспорват Решения №№ 94, 95, 96, 97, 98 и 99 по Протокол № 12/14.08.2020 г. на Общински съвет – Бобошево, като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на страните
чрез връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: