Решение по дело №17628/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..,гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Мариана Дончева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 17 628 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Е.П.“ АД , с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че Д.Т.Д. не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, след оттегляне на част от иска, сумата в размер на 4940,11 лв. по фактура № ********** от 16.10.2019г. за периода 21.11.2017г. до 20.11.2018г., за партида с клиентски № ****и аб.№ ****, с адрес на потребление в гр.Варна, ****.

Ищецът твърди, че е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД по партида с клиентски № ****и аб.№ ****. Излага, че през месец октомври 2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника е узнал, че от нея се претендира сума в размер на 5237,78 лв. по издадена фактура № ********** от 16.10.2019г. за периода 21.11.2017г. до 20.11.2018г., с адрес на потребление в гр.Варна, ****.

Оспорва изцяло дължимостта на това задължение и счита, че не следва да бъде заплащано, тъй като липсва правно основание, което да обосновава претендирането му от ответника. Оспорва и сумата да е определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че тя е произволно определена от електроснабдителното дружество.

Сочи, че към релевантния за спора момент - датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - 20.11.2018г. в който е обективирано количеството електрическа енергия посочено в процесната фактура липсва нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.  Счита, че дори и съдът да приеме, че е налице нормативна база, обосноваща право на ответното дружество да коригира едностранно сметките на потребителите, следва да бъде посочено, че настоящият случай не попада в обхвата на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2013г. В случай, че ответникът обосновава начислението на електрическа енергия на основание чл.50 от ПИКЕЕ, следва да се има предвид, че въпросната разпоредба касае случаите на наличие на грешка при въвеждане данните на електромера от лицето, което отчита електрическата енергия.

В случай, че ответната страна се позове на някоя от разпоредбите от Общите условия или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е.С." АД приети през 2007г., счита, че следва да се има предвид практиката на ВКС, която отрича възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основение обръща  внимание, че същата разпоредба е нищожна. Твърди, че по отношение на процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно определения срок. Счита, че в цялост процесната сума е недължима и не следва да бъде заплащана от потребителя. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответникът, като изразява становище за неоснователност на исковете.

Твърди, че в договорните отношения между страните, по силата на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.“ АД, както и от ПИКЕЕ. Поради което, на 20.11.2018г. е извършена проверка на обекта в присъствието лично на абоната. Установило се невъзможност да бъде прочетен електромера. Същият е демонтиран и изпратен за разчитане в БИМ.  За извършената експертиза е съставен КП №2364/09.10.2019г.,в кото е посочено, че действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3-27481,3 кВтч.

Излага, че на 16.10.2019г.  „Е.П.“ АД  издава фактура № фактура № ********** на ответника.

Излага, че електрическата енергия, натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и отребена от абоната-ищец, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно разпоредбите на ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Сочи, че процесната сума се дължи от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В условие на евентуалност, при приемане, че отношенията между страните не се регулират от ПИКЕЕ и съответна неприложимост на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, моли да се приемете, че начисленото количество ел. енергия е реално потребено от абоната и е дължимо по силата на договорната връзка, съгласно чл. 183 от ЗЗД, така както Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

Съгласно Констативен протокол № 1105175  на 20.11.2018 г. служители на "ЕРП Север" АД са извършили проверка в обект, находящ се в гр.Варна, ул. **** демонтирали са СТИ за проверка в БИМ. Протоколът е съставен в присъствието на абоната Д.Д..

Видно от КП за метрологична експертиза на средство за измерване № 2364/09.10.2019г. на БИМ гр. Варна, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Карат Дигитрон М02 трябва да се сътои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т4-027481,3 kWh. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Видно от становище за начисляване на ел. енергия от 15.10.2019г е начислено допълнително количество ел. енергия в размер 27481 кВтч за период 21.11.2017г.-20.10.2018г.

До абоната  Д.Т.Д. са изпратени писмо изх.№ 55717-КП1105175-1816,10,2019г. за извършена проверка точността на измерване и писмо изх.№ 55717-КП1105175-1816,10,2019г. за издадена фактура за корекция на сметка.

От заключението на СТЕ прието от съда и неоспорено от страните се установява, че процесният електромер е с метрологична годност 6 години и изтича през 2021г. Към датата на проверката -20.11.2018г., уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 27481 kWh  е отчетена от процесния СТИ. Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Извършените математически изчисления по процесната фактура са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера. Налице са били техническите предпоставки за извършване допълнително начисляване на ел.енергия, съгласно чл.50 от ПИКЕЕ. Технически не е възможно показанията в скрития регистър 1.8.3 на процесния електромер да са различни от нулеви към датата на монттажа, при положение, че уредът е бил нов, неупотребяван, което се доказва с цитирания Протокол на Енерго-Про Мрежи АД за монтаж на процесния елекгтромер.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него в размер на 4940,11 лв. представляваща, част от задължението по фактура № ********** от 16.10.2019г. за периода 21.11.2017г. до 20.11.2018г., за партида с клиентски № ****и аб.№ ****, с адрес на потребление в гр.Варна, ****,сума е дължима.

В контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, както и нейния размер.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

В разглеждания случай енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в  посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение  2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката. Начисленото количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 / Т3-/ като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия.

Следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 21.08.2018г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури.

Направеното възражение от ответника за реално доставено и потребено количество енергия е неоснователно. Представеният по делото Констативен протокол № 1105175  на 20.11.2018 г. служители на "ЕРП Север" АД за извършена проверка е в обект, находящ се в гр.Варна, ул. ****, а издадената фактура е относно обект с адрес в гр.Варна, ****, поради което не се установява реално да е доставено начисленото количество ел.енергия до абоната и същото да е дължимо. Дори и да се приеме, че отразяването се дължи на техническа грешка в констативния протокол, то измервателното средство не е било  параметризирано да отчита по повече от две тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3.  Вещото лице по изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на извършено неправомерно претарифиране, но по делото не се установява това, още по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Не се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“ и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. В резултат от намесата в софтуера, част от ел.енергията е отчитана по  невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа, която освен че не  осигурява възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване,  което е в нарушение на нормативните изисквания, но и  липсват данни в кой часови диапазон е  потребявана натрупаната в скрития регистър ел.енергия и дали изобщо е потребена от ищеца.  Начисленото за доплащане количество ел. енергия в регистъра, отчитащ върхова енергия, не може да обоснове категоричен извод, че то е реално доставено и потребено от абоната, каквито са твърденията на ответника. Това е така, защото е неясен момента, в който е извършена тази софтуерна намеса, в резултат на чии действия, за какъв период е натрупвано това количество ел.енергия и в кой часови диапазон е натрупано. Така натрупаното количество е неясно коя тарифа касае, което пък е от значение за дължимата цена.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съдът приема противопоставеното, от ответника, възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса – 209,48 лева и 660 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4940,11 лв., представляваща, част от задължението по фактура № ********** от 16.10.2019г. за периода 21.11.2017г. до 20.11.2018г., за партида с клиентски № ****и аб.№ ****, с адрес на потребление в гр.Варна, ****, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на че Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 209,48 лева (двеста и девет лева и четиридесет и осем стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса и сума в размер от 660 лева (шестстотин и шестдесет лева), представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: