РЕШЕНИЕ
№ 1775
гр. Варна, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110204712 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Д.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост” бл.139А, вх.2, ап.8,
депозирана чрез процесуален представител – адв.Й.А. против Наказателно
постановление № 22-0439-000459, издадено на 02.11.2022г. от Началник РУ в ОДМВР,
РУ 03 Варна, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП
са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
отговорността на водача е ангажирана за деяние, което не е извършил. В конкретния
случай, при служебното прекратяване на регистрацията собственикът, респективно
водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Сочи се, че липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на водача да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП
1
правело деянието, извършено от водача несъставомерно, тъй като той не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това,
поради това не е знаел, че не следва да управлява автомобила по пътищата, отворени за
обществено ползване. В конкретния случай административно-наказващият орган бил
нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен
начин виновно поведение от страна на нарушителя и е наложил наказание на
жалбоподателя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон,
тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано, че е извършил.В наказателното постановление не било посочено и нито едно
доказателство, доказващо извършването на нарушението от субективна страна. Твърди
с, че след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по указание на прокурора материалите били изпратени на Началника на
РУ 03 Варна, за налагане на административно наказание на жалбоподателят Б.. Въз
основа на цитираното по-горе постановление за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.53 от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което АНО приел, че жалбоподателят Б. е извършил
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.175,
ал.З, пр.1 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.При това
положение от правна страна се счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено поради нарушаване на принципа ne bis in idem, като се излагат пространни
аргументи в тази посока. Излагат се и пространни аргументи за приложението на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание възз. не се явява лично, но не представлява от процесуален
представител- адв.А., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли
НП да бъде отменено, като претендира за присъждане на разноски, за направата на
които представя доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален
представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР-Варна
ангажира становище за спиране на производството по делото предвид наличието на
образувано тълкувателно дело от значение за спора. По съществото на спора излага
становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поискания адвокатски хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
2
На 13.09.2022г., около 14:52ч., в гр.Варна, възз. Т. Б. управлявал собствения си лек
автомобил „ Нисан Примера“ с рег.№ В6076РН . При движение по ул.“Андрей Сахаров“,
посока бул.“Вл.Варненчик“, до Грнд Мол-Варна той бил спрян за проверка от
полицейски служители при Трето РУ-Варна, сред които и св.Т. Д.. В хода на
проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има
поставени регистрационни табели. При проверката в информационните масиви, било
констатирана, че автомобилът е негова собственост и че е с прекратена регистрация,
считано от 31.08.2022г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното св. Д. съставил АУАН с бл. № 754209, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В
законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №1130/2022г. по описа на Трето РУ при
ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Началникът на Трето РУ се произнесъл с мотивирана резолюция за прекратяване на
АНП по съставения срещу Бараджиев АУАН
В хода на проверката били снети писмени сведения от възз.. В тях той посочил, че
не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Посочил още, че не е бил
уведомен от застрахователя, нито от органите на МВР за това.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП с мнение за отказ от образуване на наказателно производство.
По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№13278/2022г., която
приключила с постановление от 05.10.2022г. за отказ от образуване на ДП за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна
страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП при ОД на
МВР –Варна по компетентност, с оглед преценка наличието на основания за
ангажиране на административно-наказателна отговорност.
След постъпване на прокурорския акт, на 02.11.2022г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно : преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповеди, както и изисканите и приобщени служебно от страна на
въззивния съд материали по пр.пр.№ 13278/2022г. на ВРП, писмо и справка от Трето
РУ-Варна, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като съответни на събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира
показанията на св.Т. Д..
3
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът прие, че не са налице основания за спиране на наказателното производство,
каквото становище е застъпено от представляващия АНО.Разпоредбите на ЗАНН, по
чиито правила се разглежда административно- наказателното производство препращат
към разпоредбите на НПК по неуредените въпроси в ЗАНН /чл. 84 от ЗАНН/ . В нито
една от разпоредбите на НПК касателно спирането на настоящото производство не се
предвижда възможност за спиране на делото, когато е направено искане за
Тълкувателно решение. Поради това и съдът разгледа делото.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началника сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
НП е издадено въз основа на постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП
за същото деяние. Спазени са сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
4
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено. Спорни и неизяснени
обстоятелства не е имало в хода на проверката, поради което АНО е преценил, че не
следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.
Съдът счита, че с издаване на НП за същото деяние, з акоето е провеждана проверка
/а не ДП както неправилно се сочи в жалбата/ не се нарушава принципа залегнал в
чл.4, пар.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е проведена и проверка в рамките
на ЗМ 1120/2022г.. Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува
ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени
дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за сведение е евентуална преценка реализирането на административната
отговорност на въззивника. В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. -
ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
Посочената по-горе проверка, водена с оглед данни за престъпление от общ характер,
безспорно е наказателна по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол
№ 7 към ЕКПЧ, предвид признаците за преценка дали едно производство е
наказателно, които са известни като тест „Енегл” или критерии „Енгел.” – 1)
квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на
нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание („суровост на възможното
наказание”). Производството може да се класифицира като наказателно и тогава,
когато не е квалифицирано като такова по вътрешното право, ако изследването на
останалите критерии доведе до извод за наказателен характер на обвинението и/или на
предвидената санкция. Споменатите принципи са дадени по делото Engel and Others
v. Netherland и понастоящем са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм
за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер по
5
всяко конкретно дело. Тестът „Енегел” е възприет и от практиката на Съда на
Европейския съюз (СЕС), който се позовава на приетите от ЕСПЧ решения.
Самата разпоредба на чл.4 §1 от Протокол №7 към Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ гласи: „Никой не може да бъде
съден или наказан /никой не може да бъде наказателно преследван, обвинен или
наказван/ от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на
тази държава.“.
В същия смисъл е Тълкувателно решение №3/22.12.2015г. на ОС на НК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2015г., според което: „Правилото ne bis in idem забранява
окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване
въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на съчетава три отделни гаранции: след
приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде: 1/
застрашен от наказателно преследване, 2/ съден или 3/ наказан за същото нарушение.“.
Върховните съдии са следвали насоките на Европейския съд по правата на човека в
решение от 10.02.2009г. по ключовото дело С. З. срещу Русия (Жалба №. 14939/03), в
което недвусмислено е заявено, че „Макар и жалбоподателят да е бил окончателно
оправдан по обвинението, предявено му на основание чл.213 ал.2 от Наказателния
кодекс, това не го лишава от положението му на „жертва“ вследствие на допуснато
нарушение на чл.4 от Протокол №7, тъй като преди това е бил наказан по Кодекса за
административните правонарушения.“.
Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в решението си от 14 януари 2010 г.
/окончателно от 14/04/2010/ по дело Ц. Ц. срещу България (Жалба № 2376/03), отново
заявява, че независимо от изхода на делото (постановяване на осъдителна или
оправдателна присъда, освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по чл. 78а от НК, решаване на делото със споразумение
и т.н.), именно вторият процес, тъй като е образуван или е продължил движението си
срещу дееца след окончателното приключване на административно-наказателното
производство с наказателен характер по повод същото деяние, ще съставлява
нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за правата на
човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Принципът ne bis in idem е залегнал като основно право и в Хартата на основните
права на Европейския съюза (Хартата). По приложението му, Съдът на Европейския
съюз в решението си по съединени дела C-596/16 и C-597/16, Di Puma и Zecca е
постановил, че: „По силата на националното процесуално право силата на пресъдено
нещо на тази влязла в сила оправдателна присъда забранява продължаването на
административното производство за същото деяние. Дори, когато е налице
6
оправдателна присъда, която установява липсата на престъпление, продължаването на
производство за налагане на административна имуществена санкция с наказателно-
правен характер би било несъвместимо с принципа ne bis in idem.“
Следователно, ще е налице нарушение на забраната за повторно осъждане или
наказание по чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКПЧОС при образувано впоследствие
наказателно производство, когато първото дело е приключило с влязъл в сила съдебен
акт - без значение вида на акта (наказателно постановление, съдебно решение,
присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство)
и неговия характер (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др).
Именно воден от всички тези принципни положения, законодателят е привел
националното законодателство в съответствие с утвърдения принцип ne bis in idem,
като е въвел и съответна правна регламентация в разпоредбата на чл.243, ал.2 от НПК и
чл.36, ал.2 от ЗАНН, цитирани по-горе. В случая правната природа на акта на ВРП-
постановление за отказ от образуване на наказателното производство –ДП не е
окончателен акт, с който е решен въпросът за отговорността на въззивника. Първо това
постановление не е влязло в сила и няма как да влезе в законна сила, тъй като същото
не е обвързано с изтичането на срок за обжалване. Както е известно актовете на
прокуратурата, които не са проверявани от съда или не подлежат на обжалване пред
съд, какъвто е настоящия случай /тъй като се касае за постановление за отказ/,
подлежат на ревизия от по-горестоящ прокурор без ограничение във времето.
Прокурорският акт постановен в случая, няма характера на окончателен акт, с който е
решен въпросът за виновността и отговорността на въззивника за извършеното деяние-
управление на нерегистрирано МПС, на съответната дата и място. Видно от неговото
съдържание, в него е направена качествена оценка на обществената опасност на
деянието, като е прието, че същата не е достатъчна да обоснове третирането на
деянието като престъпление / единствено в правомощието на държавното обвинение е
да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, а като
административно нарушение, поради което е сезиран и компетентният АНО. Затова и
съдът не споделя виждането в жалбата по този въпрос.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет
пространството, за процесния автомобил не е имал валидно сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност" към дата 13/09/2022г. От посоченото в НП /без
прилагане на доказателства по АНП, такива не са налични и по изисканата от съда
служебно прокурорска преписка/ е видно, че регистрацията на автомобила е
7
прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 31.08.22г. Фактът на
служебно прекратената регистрация не се оспорва от въззивника.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил
регистриран в сектор ПП –Варна на името на възз..
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е
осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно
нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема
, че въззивника е осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда
формално- непременно да издаде НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, постановлението на ВРП
за отказ от образуване ДП, справки от масивите на МВР за нарушител-водач, което
наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка, съдържаща материали
по ЗМ №1130/2022г. по описа на Трето РУ на МВР-Варна да бъдат изискани служебно
от съда.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани и
приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 31.08.2022г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
8
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Липсват доказателства
собственикът да е уведомен, напротив налични са доказателства в обратния смисъл.
Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че възз.не е бил уведомен за
обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на
автомобила, видно от показанията на св.Д., автомобилът е бил дерегистриран
служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да
е било доведено до знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно
изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и
същият да е бил информиран към момента, в който е спрян да управлява автомобила на
13.09.2022г.. Горното е видно и обясненията на възз., намиращи се в материалите по
прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че
от субективна страна въззз. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на
Адм. съд –Варна по скодни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г., КАНД
№ 2198/2019г. и много други.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
Доказателства, обаче, че възз. е знаел , че управлява МПС с прекратена регистрация по
делото на са събрани нито в досъдебната, нито в съдебната фаза.
9
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил
служебно дерегистриран.
Възз. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор, в какъвто смисъл са наведените аргументи в
писмените бележки на процесуалния представител на наказващия орган. Той е
санкциониран , за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса валидна
застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП.
Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателят да е уведомен, то
тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика или ползвателя на автомобила преди да
започне управление да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при
поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било
уведомление за това, е житейски нелогично, преди предприемане на управление да
телефонира например в сектор ПП-Варна, за да провери дали автомобилът е
регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Отнемането на контролни точки не е наказание, поради което същото е извън
предмета на настоящото дело.
10
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
08.12.22 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил
на адвокат А. от ВАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 480лева с ДДС, което е
заплатено в брой при подписване на договора т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от
11
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния
представител на АНО, в писмените бележки. Затова съдът следва да отбележи, че
минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г. изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г..-
04.11.2022г.)- в редакцията към момента на подписване на договора за правна защита и
съдействие за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до
1000 е 400 лв.. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 400лв., като е удържан и ДДС в размер на 80 лв. Предвид цитираното по-
горе възражението за прекомерност се явява неоснователно,, тъй като заплатеният
хонорар е в минимума, установен в наредбата. Затова следва да се уважи претенцията
на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да бъдат
присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 480,00 /четиристотин и осемдесет / лева. Същите следва
да бъдат присъдени в тежест на ОД на МВР-Варна, към чиято структура се числи
наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0439-000459, издадено на 02.11.2022г.
12
от Началник РУ в ОДМВР, РУ 03 Варна, с което на Т. Д. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „***” бл.139А, вх.2, ап.8 е наложено: административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок
от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Т. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „***” бл.139А, вх.2, ап.8 сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет /
лева, представляваща съдебни разноски по АНД №20223110204712/2022г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13