Решение по дело №1329/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4435
Дата: 4 октомври 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20231110201329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4435
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110201329 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******************” АД,
представлявано от **************, срещу Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3875008, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21,
ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лв., на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП. Твърди, че при издаването
му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален
закон – електронният фиш бил неправилно връчен на лице, което не било
законен представител на „******************” АД; липсвало указание за
възможността за депозиране на възражение срещу констатациите в ЕФ; не
било посочено точното място на нарушението; неправилно бил приложен
материалният закон – субсумирането на нарушението под текста на чл.21,
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП било незаконосъобразно, тъй като било недопустимо
едновременното прилагане на общата и на специалната норма, относими към
скоростта на движение на МПС в населено място; липсвало обозначаване в
ЕФ на мястото на пътния знак, контролиращ скоростта на движение на МПС;
1
налице била неяснота по отношение на собственика на процесното МПС;
техническото средство било поставено в нарушение на Заповед от
18.06.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Моли съда да отмени
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3875008 като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представя писмено
становище чрез процесуалния си представител, с което поддържа
депозираната жалба на посочените основания. Претендира да му бъдат
заплатени направените по делото разноски.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното следствие.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат.
Видно от известие за доставяне Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3875008, издаден от СДВР, е връчен на 23.12.2022г. Жалбата е
депозирана на 05.01.2023г. - в законния срок, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 11.08.2020г., в 13,25 часа, С. Г. М. управлявала лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № **********, собственост на
„******************” АД, в гр.София, по бул.”Цариградско шосе”, с посока
на движение от Околовръстен път към ул.”П.Красов”, като се движила със
скорост от 100 км/ч - над разрешената скорост на това място от 50 км/ч.
Скоростта на движение била установена с автоматизирано техническо
средство – АТСС ARH CAM S1, записващо и заснемащо дата, скорост, час и
регистрационен номер на автомобила. Въз основа на изготвения снимков
материал СДВР издал Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3875008, с който на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 600лв.,
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.
По отношение на възражението за съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът намира:
В ал.5 - ал.11 на чл.189 ЗДвП е регламентирана специалната
2
процедура за издаването, обжалване и влизане в сила на електронен фиш.
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи". От това произтича
изводът, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП/, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Оттук следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя, неговият подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението /Решение № 1485/09.03.2021г. по
д.№ 12279/2020г. по описа на Административен съд София-град, Х
касационен състав/. Поради тази причина възражението за липса на указание
в ЕФ за възможността за депозиране на възражение срещу констатациите в
него е неоснователно.
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. С посочването на текста "автоматизирани технически средства и
системи" административнонаказващият орган е посочил в достатъчен обем
изискуемите характеристики на процесното техническо средство.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
3
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС ARH CAM S1 е преминала и периодична
проверка, видно от представените по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, издаден от Български институт по
метрология и Протокол № 49-С-ИСИС/30.09.2019г. Контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало
първоначална и последваща проверка от Българския институт по метрология.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е посочено
мястото за контрол / гр.София, по бул.”Цариградско шосе”/, посоката на
движение на лекия автомобил /от Околовръстен път към ул.”П.Красов”/,
ограничението на скоростта в пътния участък /50км/ч/. Същият отговаря на
изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба, издадена на
основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът намира, че приложеният по
преписката протокол е годно доказателствено средство и може да служи за
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил.
Видно от приложения снимков материал, на процесната дата и място лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № **********, се е движил
със скорост, надвишаваща разрешената скорост от 50 км/ч. Превишаването на
скоростта е безспорно доказано. От снимковия материал е видно, че
фактическата скорост на процесния автомобил е била 103 км/ч. В слуая
административнонаказващият орган е определил правилно приспаднатия
толеранс като е посочил приетата скорост на движение – 100 км/ч.
4
С разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е въведена забрана за
водачите на пътни превозни средства да превишават скоростта, разрешена с
поставен пътен знак, когато същата се различава от изрично посочените
стойности в разроредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, съобразно категорията на
съответното МПС.
По делото е изискана и приложена схема за организацията на
движението в процесния участък от пътната мрежа, от която е видно, че
участъкът е сигнализиран с пътен знак за разрешената скорост на МПС – 50
км/ч. Установена е скорост на движение с 50 км/ч повече от позволената
скорост.
Нарушението е безспорно установено с годно техническо средство,
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия
орган доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, при
превишаване на разрешената скорост в населено място с над 40 км/ч
нарушителят се наказва с глоба в размер на 600 лв.
Административнонаказващият орган е наложил предвиденото наказание във
фиксирания от законодателя размер.
По отношение на възражението за извършено съществено нарушение
на процесуалния закон при връчване на процесния електронен фиш, съдът
приема:
В обжалвания Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3875008 нарушителят е обозначен като „С. Г. М. – законен представител на
фирма „******************” АД.
Безспорно, съгласно справка за собствениците на превозното
средство и свидетелство за регистрация част I, собственик на лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № **********, е юридическо лице -
„******************” АД.
Видно от справка от Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, законният представител на
5
дружеството е **************.
Видно от известие за доставяне, Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3875008, издаден от СДВР, е връчен на ************** –
законният представител на „******************” АД.
Приложима в този случай е разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП,
според която в случай че автомобилът е собственост на юридическо лице,
предвиденото в ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител
или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
посоченото моторно превозно средство.
Съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП електронният фиш по ал.4 се връчва на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14 дневен срок от получаването собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
Предвидената в тази разпоредба процедура, дължима от страна на
административнонаказващия орган, е била проведена – с връчването на ЕФ е
била дадена възможност на законния представител на „******************”
АД да посочи лицето, на което е предоставил управлението на автомобила
при извършване на нарушението. В случая, обаче, законният представител
******** не е реагирала по някакъв начин, за да възрази, че собственикът на
лекия автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № **********, не е
управлявал МПС, а същото е било предоставено на друго лице - С. Г. М..
Предвид горните мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваният ЕФ – правилен и законосъобразен.
С оглед претенцията на СДВР за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са
дължими. Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на
100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ
6
вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3875008, издаден от СДВР, с който на „******************” АД, с адрес:
с.********, Цариградско шосе – изхода на гр.Пловдив, база *********, за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 600лв.,
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.
ОСЪЖДА „******************” АД, с адрес: с.********,
Цариградско шосе – изхода на гр.Пловдив, база *********, да заплати на
СДВР разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „************” АД, представлявано от
********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3875008,
издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 600 лв., на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.1, т.5 ЗДвП. Твърди, че при издаването му били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуален закон – електронният фиш бил
неправилно връчен на лице, което не било законен представител на
„************” АД; липсвало указание за възможността за депозиране на
възражение срещу констатациите в ЕФ; не било посочено точното място на
нарушението; неправилно бил приложен материалният закон –
субсумирането на нарушението под текста на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП било
незаконосъобразно, тъй като било недопустимо едновременното прилагане на
общата и на специалната норма, относими към скоростта на движение на
МПС в населено място; липсвало обозначаване в ЕФ на мястото на пътния
знак, контролиращ скоростта на движение на МПС; налице била неяснота по
отношение на собственика на процесното МПС; техническото средство било
поставено в нарушение на Заповед от 18.06.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Моли съда да отмени Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3875008 като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Представя писмено
становище чрез процесуалния си представител, с което поддържа
депозираната жалба на посочените основания. Претендира да му бъдат
заплатени направените по делото разноски.
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното следствие.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да
бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат.
Видно от известие за доставяне Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3875008, издаден от СДВР, е връчен на 23.12.2022г. Жалбата е
депозирана на 05.01.2023г. - в законния срок, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 11.08.2020г., в 13,25 часа, С. Г. М. управлявала лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № ********, собственост на
„************” АД, в гр.София, по бул.”Цариградско шосе”, с посока на
движение от Околовръстен път към ул.”П.Красов”, като се движила със
скорост от 100 км/ч - над разрешената скорост на това място от 50 км/ч.
Скоростта на движение била установена с автоматизирано техническо
средство – АТСС ARH CAM S1, записващо и заснемащо дата, скорост, час и
регистрационен номер на автомобила. Въз основа на изготвения снимков
1
материал СДВР издал Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3875008, с който на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 600лв.,
на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП.
По отношение на възражението за съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът намира:
В ал.5 - ал.11 на чл.189 ЗДвП е регламентирана специалната
процедура за издаването, обжалване и влизане в сила на електронен фиш.
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за
електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи". От това произтича
изводът, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП/, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Оттук следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя, неговият подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението /Решение № 1485/09.03.2021г. по
д.№ 12279/2020г. по описа на Административен съд София-град, Х
касационен състав/. Поради тази причина възражението за липса на указание
в ЕФ за възможността за депозиране на възражение срещу констатациите в
него е неоснователно.
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. С посочването на текста "автоматизирани технически средства и
системи" административнонаказващият орган е посочил в достатъчен обем
изискуемите характеристики на процесното техническо средство.
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.), която е в сила от
2
23.05.2015г. /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано
техническо средство – АТСС ARH CAM S1 е преминала и периодична
проверка, видно от представените по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, издаден от Български институт по
метрология и Протокол № 49-С-ИСИС/30.09.2019г. Контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало
първоначална и последваща проверка от Българския институт по метрология.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е посочено
мястото за контрол / гр.София, по бул.”Цариградско шосе”/, посоката на
движение на лекия автомобил /от Околовръстен път към ул.”П.Красов”/,
ограничението на скоростта в пътния участък /50км/ч/. Същият отговаря на
изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба, издадена на
основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът намира, че приложеният по
преписката протокол е годно доказателствено средство и може да служи за
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност
чрез издаване на електронен фиш.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно
разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил.
Видно от приложения снимков материал, на процесната дата и място лек
автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № ********, се е движил
със скорост, надвишаваща разрешената скорост от 50 км/ч. Превишаването на
скоростта е безспорно доказано. От снимковия материал е видно, че
фактическата скорост на процесния автомобил е била 103 км/ч. В слуая
административнонаказващият орган е определил правилно приспаднатия
толеранс като е посочил приетата скорост на движение – 100 км/ч.
С разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е въведена забрана за
водачите на пътни превозни средства да превишават скоростта, разрешена с
поставен пътен знак, когато същата се различава от изрично посочените
стойности в разроредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, съобразно категорията на
съответното МПС.
По делото е изискана и приложена схема за организацията на
движението в процесния участък от пътната мрежа, от която е видно, че
участъкът е сигнализиран с пътен знак за разрешената скорост на МПС – 50
км/ч. Установена е скорост на движение с 50 км/ч повече от позволената
скорост.
Нарушението е безспорно установено с годно техническо средство,
3
като приложените снимки съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП са годни веществени
доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия
орган доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях
правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП, при
превишаване на разрешената скорост в населено място с над 40 км/ч
нарушителят се наказва с глоба в размер на 600 лв.
Административнонаказващият орган е наложил предвиденото наказание във
фиксирания от законодателя размер.
По отношение на възражението за извършено съществено нарушение
на процесуалния закон при връчване на процесния електронен фиш, съдът
приема:
В обжалвания Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3875008 нарушителят е обозначен като „С. Г. М. – законен представител на
фирма „************” АД.
Безспорно, съгласно справка за собствениците на превозното
средство и свидетелство за регистрация част I, собственик на лек автомобил
„Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № ********, е юридическо лице -
„************” АД.
Видно от справка от Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, законният представител на
дружеството е ********.
Видно от известие за доставяне, Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3875008, издаден от СДВР, е връчен на ******** –
законният представител на „************” АД.
Приложима в този случай е разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП,
според която в случай че автомобилът е собственост на юридическо лице,
предвиденото в ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител
или лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
посоченото моторно превозно средство.
Съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП електронният фиш по ал.4 се връчва на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14 дневен срок от получаването собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
4
Предвидената в тази разпоредба процедура, дължима от страна на
административнонаказващия орган, е била проведена – с връчването на ЕФ е
била дадена възможност на законния представител на „************” АД да
посочи лицето, на което е предоставил управлението на автомобила при
извършване на нарушението. В случая, обаче, законният представител
Михайлова не е реагирала по някакъв начин, за да възрази, че собственикът на
лекия автомобил „Тойота Ланд Крузер 200 Серия“, с ДК № ********, не е
управлявал МПС, а същото е било предоставено на друго лице - С. Г. М..
Предвид горните мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваният ЕФ – правилен и законосъобразен.
С оглед претенцията на СДВР за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива са
дължими. Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на
100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
5