Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
Гр. София, 04.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV-ГО „Д” въззивно
отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. д. № 1960 по описа за 2021 г.
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20222005 от 12.10.2020 г. по
гр.д.№ 45735/2019 г. по описа на СРС, ІI ГО, 56 състав, ведно с решение №
20000808 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 45735/2019 г. по описа на СРС, ІI ГО, 56
състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на горепосоченото първоинстанционно решение, съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният
иск с правно основание чл.
51, ал. 1 ЗУЕС, от „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „ВСБ С.– А.У.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „************,
за осъждане на ответника „ВСБ С.– А.У.“ ЕООД, ЕИК: ********
да заплати на ищеца сумата от 1 164,36 лв., представляваща непогасен
остатък от дължимите суми за такса управление и поддръжка на общите части на
комплекс „В.С.Б.Б.Р.“, с адрес на комплекса: гр. Варна, кв. Аспарухово, м.
„Вилите“ /м. „Карантината“/, ул. „****,
за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2019 г.
С решението, постановено по реда на 247
ГПК „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено
да заплати на „ВСБ С.– А.У.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „************,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 373,81 лв. представляващи разноски в исковото
производство.
Недоволен
от така постановеното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е отхвърлен, е останал ищецът – „Ф.М.“ ЕООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез
процесуалния си представител – адв. М.М.И.-САК, го обжалва с оплаквания за
неправилност и необоснованост по изложени във въззивната си жалба съображения. Твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че процесната сума се явява такса за поддръжка и управление на ЕС,
а същата в действителност представлявала
уговорено възнаграждение по договор за поддръжка и управление на общи части на
сграда в режим на етажна собственост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна –
„ВСБ С.– А.У.“ ЕООД, представлявана от процесуалния си представител адв. П.И. -
САК оспорва
въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по реда на чл.
263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 29.12.2020 г. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда,
че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата,
като тези разходи се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят. За уважаването на предявеният иск ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните материалноправни предпоставки на предявената
претенция, а именно: обстоятелството, че ответникът е собственик на самостоятелен обект
в
процесната сграда в режим на етажна собственост, наличието на взети от общото
събрание на етажните собственици решения, определящи размера на дължимите
ежемесечни такси за ползването и управлението на общите части на
процесната сграда, както и размера на частта от разходите, дължима от
ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на ателие № 3 и подземно
паркомясто № 93, представляващи самостоятелни обекти, находящи се в комплекс „В.С.Б.Б.Р.“, с адрес на
комплекса: гр. Варна, кв. Аспарухово, м. „Вилите“ /м. „Карантината“/, ул. „**** и че същият има качеството
етажен собственик.
Спори се относно наличието на валидно
взето решение от общото събрание на ЕС относно таксите за ползването и
управлението на общите части на комплкса. Въззиваемата страна навежда доводи за
незаконосъобразно провеждане на въпросното общо събрание, съответно за
невалидност на така приетите от него решения.
По делото е
представен протокол от 15.01.2016 г. от общото събрание на
собствениците на жилища от комплекс „В.С.Б.Б.Р.“, с който общото събрание на
етажните собственици е взето решение по т. 5 и от дневния ред за възлагане на дейността по
охрана, поддръжка и управление на общите части на комплекса на обслужващо
дружество „Ф.М.“ ЕООД. Взето
е и решение от общото събрание, с което упълномощава управителя на ЕС с правото
да делегира част от правомощията си на обслужващото дружество, по-конкретно да
има правомощието да преупълномощи „Ф.М.“ ЕООД във вр. с представителството на
ЕС пред държавни органи и с упражняването на процесуални права по събиране на
дължимите такси, като за последното се изисква и издаване на изрично пълномощно
от управителя на ЕС.
По делото са представени и Договор за поддръжка и управление на общи части на
сграда в режим на етажна собственост от 20.01.2016г., сключен между
Етажна собственост - комплекс „В.С.Б.Б.Р.“, представлявано от управителя
В.Г.Н., и „Ф.М.“ ЕООД, както и изрично пълномощно, по силата на което „Ф.М.“
ЕООД е упълномощено от В.Г.Н., в качеството му на управител на ЕС, да заведе
граждански иск.
Въпреки представените доказателства относно процесуалната и
материалната легитимация на ищеца, съдът намира същите за неотносими. В чл.
23, ал. 4 ЗУЕС законодателят изрично е предвидил, че по искове, предявени
срещу собственик в етажната собственост във връзка с общите части, и искове, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си
по ЗУЕС, етажната собственост се представляват от управителя на ЕС.
В тези случаи, надлежни
страни по материалното правоотношение са етажните собственици, като
представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка, а така
постановеното решение поражда присъщите си правни последици спрямо етажните
собственици.
В настоящото производство, упълномощеното от управителя на ЕС, дружество, предоставящо
услуги по поддръжка на общите части, е
предявило иска от свое име и в своя полза. В петитума на исковата
молба изрично е посочено, че претендираната сума представлява „такса управление
и поддръжа“, с оглед на което съдът намира за безспорно установено, че подалото исковата молба лице - „Ф.М.“ ЕООД твърди,
че е носител на спорното материално право.
Според съда, в разглеждания случай е несъмнено, че страни по
материалното правоотношение във връзка с поддръжката на общите части са
етажните собственици, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в
сградата, от една страна и етажната собственост, от друга, -арг. чл.48, ал. 8 ЗУЕС.
В съответствие с практиката на Върховния съд, например: Решение №
61/13.06.2014 г. по гр.д. № 3306/2013 г. на ВКС ІV ГО; Решение № 326/07.11.2014
г. по гр.д. № 4010/2013 г. на ВКС ІV ГО и др., легитимацията
в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за това кои са
страните по спорното материално правоотношение. Ако лицето, подало исковата
молба твърди, че е носител на спорното материално право и нему се дължи
изпълнение, а по делото се установи, че е само представител на надлежната
страна по материалното правоотношение, така предявеният иск е допустим, но
неоснователен поради липса на активна материалноправна легитимация.
Затова настоящият съдебен състав намира за законосъобразен извода на
първоинстанционния съд, че така, както е
предявен от ищеца, искът е неоснователен, тъй като съдът не може
да се произнесе в полза на действителните носители на спорното право, а именно
- етажните собственици, които не се явяват страна по делото.
Правилно и законосъоразно е и прието в
атакуваното решение, че възраженията за нищожност и
незаконосъобразност на взетите решения на Общото събрание на ЕС не могат да се
разглеждат в настоящото производство по реда на инцидентния съдебен контрол,
тъй като същите следва да се релевират по реда на чл. 40, ал.1 ЗУЕС чрез
иск за отмяна на решението на общото събрание, решението по който има
конститутивен характер.
Недопустимо
е законосъобразността на решението на ОС на ЕС да се проверява косвено в други
производства, тъй като контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е
съдебен и ограничен с преклузивен срок
за предявяване на иска, който срок тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. С оглед изложеното, изводът на първоинстанционния
съд, че само в срока по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и то по този ред може да се иска
отмяна на решенията на ОС независимо от това дали се твърди нищожност, или
незаконосъобразност, е правилен и законосъобразен. Следователно след като не е
упражнено правото в преклузивния срок, решенията на ЕС от проведените ОС са
влезли в сила и същите са задължителни за всички собственици, независимо как и
дали са гласували, в който смисъл са: Решение №39/19.02.2013 г. по гр.д. №
657/2012 г. на ВКС, I ГО; Решение №60156/10.01.2022 г. по гр.д. № 3848/2021 г.
на ВКС, II ГО;
С оглед
изложеното, в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата
страна. Представени са доказателства за направата на такива, а именно: договор за правна защита и съдействие от
17.03.2022г. и фискален бон от 24.03.2022г., според които е платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за
водене на делото пред въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, виззивникът е направил
възражение за прекомерност и е поискал да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение до размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата).
При така установеното фактическо положение, съдът от
правна страна приема, че възражението е основателно. Минималният размер
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е в размер 373,81 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20222005 от
12.10.2020 г. по гр.д.№ 45735/2019 г. по описа на СРС, ІI
ГО, 56 състав, ведно с решение № 20000808 от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 45735/2019 г. по
описа на СРС, ІI ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на срещу „ВСБ С.– А.У.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. „************, сторените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 373,81 лв. с ДДС, платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.