№ 78
гр. Разград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500157 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от Ю. З. А., подадена чрез пълномощник, против
решение № 792/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 1163/2024г. по описа на РС Разград, с
което е отхвърлен искът му за осъждане на АПИ да му заплати обезщетение в размер
5000лв. за претърпени неимуществени вреди, получени при ПТП на 18.07.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от тази дата до окончателното й изплащане. Жалбоподателят
излага оплаквания за неправилност на правните изводи на районния съд и моли съдебното
решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което искът му
бъде уважен в цялост.
Подаден е писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез пълномощник, в
който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, идентично изяснена и от районния съд: На
17.07.2019 г. ищецът Ю. З. А. управлявал л.а."Фолксваген Туран” с рег.№*** по
републикански път II-49 в посока от гр.Търговище към гр.Разград. Когато пресичал
с.Трапище около 4,30 часа, автомобилът преминал през ревизионна шахта, разположена на
осевата линия на шосето и при преминаването на автомобила капакът се отворил,
предизвиквайки преобръщане на лекия автомобил. За настъпилото ПТП е съставен
констативен протокол от ОД на МВР гр.Разград, в който е отбелязано, че водачът се е
движил с несъобразена скорост.
1
Механизмът на ПТП е изяснен в първоинстанционното производство посредством
приетата съдебна автотехническа експертиза. От нейното заключение се установява още, че
водачът не е контролирал непрекъснато управлението на л.а."Фолксваген Туран” и без
обективна причина е навлязъл в лявата за него лента за насрещно движение. ПТП е било
предотвратимо в случай, че Ю. З. А. е контролирал управлението на лекия автомобил в
рамките на дясната за него лента за движение – широчината на лентата за движение е 4,5 м.,
а широчината на автомобила - 1,80 м.
Във връзка с механизма и причините за ПТП е разпитан свидетеля Д.Х.. Според
показанията му ищецът управлявал МПС със скорост 50 км/ч, но на пътя имало кучета и
котки и това наложило преминаване през осевата линия.
Установява се от представената епикриза, че на 18.07.2019 г. ищецът е постъпил в
Отделение по хирургия на МБАЛ „Св.Иван Рилски – Разград“, а е дехоспитА.зиран на
22.07.2019 г. Св.Х., тъща на ищеца, в показанията си съобщава, че отивайки на мястото на
ПТП, видяла ищеца целия в кръв, изглеждал неадекватен /бос и в средата на асфалта/,
оплаквал се от световъртеж и гадене. Около три седмици след болничния престой приемал
лекарства, имал синини и му сменяли превръзките. В продължение на месец се оплаквал от
безсъние и тревожност, приемал успокоителни и болкоуспокояващи лекарства.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се изяснява, че при настъпване на ПТП
пострадА.ят е получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, което по
своята медикобиологична характеристика обуславя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Увреждането може да е в причинна връзка с посоченото в исковата
молба пътно-транспортно произшествие и съответства на установения със съдебната
автотехническа експертиза механизъм на протичане на ПТП. При липса на данни за
настъпили усложнения вещото лице посочва, че болките и страданията от причинените
увреждания отшумяват постепенно в рамките на един месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: въззивната жалба е частично основателна. За да отхвърли претенцията за
обезщетение, районният съд е приел, че в съдебния процес не се установява противоправно
и виновно поведение на длъжностно лице при ответника, на което е възложена работа по
поддържане и управление на пътя. Въззивният съд не споделя този извод.
Процесното ПТП е настъпило при преминаване на автомобила през шахта на пътното
платно, чийто капак се завъртял и се отворил, като по този начин предизвикал преобръщане
на превозното средство и последвА.те телесни увреждания на ищеца. КанА.зационната
шахта е част от канА.зацията за отводняване и отвеждане на дъждовните води от пътното
платно и е пътно съоръжение по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗП. Съгласно чл.19 ал.1 ЗП,
републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", като съгл. ал.2
управлението включва и поддържането на пътищата. Произшествието е станало на
републикански път II-49 по посока от гр.Търговище към гр.Разград в участъка на с.Трапище,
поради което за поддръжката му отговаря ответникът, сега въззиваем. Разпоредбата на чл.30
ал.1 ЗП вменява в задължение на АПИ да осъществява дейностите по изграждането, ремонта
2
и поддържането на републиканските пътища. Според § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Съгласно чл. 47 ал.1 ППЗП, поддържането включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности, а според ал.2 текущият ремонт включва
работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности,
причинени от нормалната експлоатация на пътя. Организирането на дейностите по
поддържане на пътищата е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии - чл.48, ал.1 т.1, б.
„а“ ППЗП и за платното за движение на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души - чл.48, ал.1 т.1,
б. „б“ ППЗП. Според чл. 167 ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнА.зират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, като според §1, т.19 ППЗДвП „препятствие на пътя“ е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети и вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението.
НА.чието на ревизионна шахта на пътното платно, чийто капак при преминаването на
автомобила се е отворил и разместил, сочи, че служители на ответника не са изпълнили
горните задължения по осигуряване на необходимите условия за безопасно движение на
автомобилите по републиканския път. Отварянето на капака на шахтата при нормалното
експлоатиране на пътя – движение на автомобил по него, сочи на липса на обезопасяване
или на обозначаване по подходящ начин за риск от преминаване. В този смисъл е съдебната
практика в решение № 15/15.02.2024г. по в.гр.д. № 400/2023г.на АпС Варна, приложима за
настоящия случай.
Предвид горното, не може да бъде споделено твърдението на ответника в писмения
отговор на исковата молба за случайно и непредвидимо събитие, причината за което е
специфичният начин на преминаване на автомобила през нея – такъв начин ответникът не
установява. НА.це е виновно поведение на служителите на ответника, които не са изпълнили
задълженията си по осигуряване безопасността на пътя, допускайки нА.чието на
неизправно, несигнА.зирано съоръжение на него. НА.це е причинна връзка между
неизпълнението на това задължение и причинените вреди на ищеца. Вината по чл. 45 ЗЗД се
предполага. Ответникът отговаря по чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата,
като неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна. Искът се явява доказан по
основание.
Доказването на размера на неимуществените вреди е в тежест на ищеца. Правилото
на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения
3
върху физическото здраве на пострадА.я. В своята преценка относно размера на
обезщетението съдът взе предвид характера на причиненото телесно увреждане,
проведената хоспитА.зация в период от пет дни, общата продължителност от един месец на
болките и проведеното лечение. От значение са също така обстоятелствата, при които е
станал пътният инцидент – внезапно и неочаквано, както и причиненият от него стрес,
последвА.те безсъние и тревожност след ПТП. От друга страна, уврежданията на ищеца не
са му попречили да се грижи сам за своето ежедневие, няма установени затруднения извън
обичайните за подобен тип телесни увреждания. Липсват данни по делото пострадА.ят да
упражнява трудова дейност и съответно да е бил възпрепятстван да я изпълнява, както и да е
задължен с грижи към трети лица, които да не е могъл да реА.зира в оздравителния период.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на
застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият съдебен състав приема, че претенцията на ищеца в размер 5000лв. е справедлива
по смисъла на чл. 52 ЗЗД и следва да бъде определена от съда в този размер.
Тъй като възражението на ответника за настъпване на ПТП изцяло по вина на
пострадА.я водач е неоснователно, следва да се разгледа предявеното в условията на
евентуалност негово възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Видно от
заключението на вещото лице по приетата САТЕ, ПТП е било предотвратимо в случай, че
Ю. З. А. е контролирал управлението на лекия автомобил в рамките на дясната за него лента
за движение. Дори и в неговата лента за движение да са излезли животни, в какъвто смисъл
са показанията на св.Хаккъ, ищецът е имал задължението да контролира управляваното от
него МПС, съгл. чл.20 ал.1 ЗДвП. Липсват доказателства, които да установяват, че същият е
нямал обективна възможност да намА. скоростта или да спре, за да пропусне животните,
след което да продължи движението в своята лента. Тежестта за опровергаване на
установените със САТЕ факти е ищеца, който не е ангажирал доказателства в този смисъл.
Приносът за причиняване на вредите съдът преценява на 2/5 части и обезщетението, което
ответникът следва да изплати на ищеца е в размер 3000лв. В тази част решението на РРС
следва да се отмени, като се присъди обезщетение в посочения размер, а в останалата част
над него искът е неоснователен и съответно обжалваното решение следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор, решението на районния съд следва да се отмени в
частта за разноските над размера 120лв., както и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца 900лв. за сторените в първоинстанционното производство разноски. Във
въззивното производство ищецът – жалбоподател е направил искане за разноски. Същият е
внесъл ДТ за обжалване в размер 100лв. и съобразно уважената част от иска ответникът –
въззиваем следва да му заплати сумата 60лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
Отменя решение № 792/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 1163/2024г. по описа на
РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на Ю. З. А. за осъждане на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер 3000лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като
вместо това постановява:
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Ю. З. А. обезщетение в
размер 3000лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата
от 18.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Потвърждава решение № 792/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 1163/2024г. по
описа на РС Разград, в частта, с която е отхвърлен искът на Ю. З. А. за осъждане на Агенция
„Пътна инфраструктура“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди над размера
3000лв. до предявения размер 5000лв.
Отменя решение № 792/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 1163/2024г. по описа на
РС Разград, в частта, с която Ю. З. А. е осъден да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
РС Разград над размера 120лв.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Ю. З. А. сумата 60лв. за
направени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5