Р Е Ш
Е Н И Е № 41
гр.
Сливница, 15. 02. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 577 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Ц.Ц., ЕГН **********, представляван от адв. В.П. от САК, срещу
Наказателно постановление № 42-0001213 от 04. 07. 2016 г., издадено от Кънчо Г.
Димитров – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София,
с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му
е наложена глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 11/31. 10. 2002 г. на МТС.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното наказателно постановление, поради постановяването му в нарушение на
законови наредби и с молба за неговата отмяна.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и се представлява от адв. П., който поддържа подадената жалба с
подробно излагане на съображенията в подкрепа на незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата
страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призована,
не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС - гр. Сливница, е
застъпено становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На
26. 06. 2016 г. свидетелят Г.М.Г., на длъжност „инспектор“ при ОО „АА“ – гр.
София, в присъствието на свидетеля Р.Б.А. – присъствал при съставянето на акт,
извършил проверка на ГКПП посока изход на автобус „Фолкваген Крафтер“ 2,5 ТДИ,
с рег. № СА 5608 МН, собственост на фирма Александър Панайотов Любенов, с ЕГН **********
от гр. София, извършващ международен превоз на организирана група деца и ученици
по маршрут от България – гр. Пирот, РСърбия, видно от ведомост № 2 от Интербус
№ 2001281 с лиценз на ЕО заверено копие № *********, валиден до 03. 06. 2017
г., като е констатирано извършването от водача И.Ц.Ц. следното нарушение:
Водачът е без удостоверение за психологическа годност и представя такова №
072730, валидно до 20. 06. 2015 г.
За
нарушението на водача на ППС И.Ц. свидетелят Г.М.Г. издал акт за установяване
на административно нарушение № 220694 от 26. 06. 2016 г., със съдържанието на
който последният се запознал при съставянето с отбелязване, че не знае, че
удостоверението е валидно за срок от три години. АУАН бил връчен на нарушителя
в присъствието на св. Р.А., за което Ц. се подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 42-0001213/04. 07. 2016 г. В последното
административно-наказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта.
Констатираното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 19, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/31. 10. 2002 г. на МТС.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.Г. и Р.А. – актосъставител и
свидетел, се установява, че на 26. 06. 2016 г., на ГКПП Калотина, посока изхода
на България към РСърбия, при проверка на автобус, превозващ организирана група
деца на екскурзия, се установило, че водачът е с изтекло удостоверение за
психологическа годност – до 20. 06. 2015 г., за което съставили и акта.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
свидетелите, както и приобщените по делото писмени доказателства – наказателно
постановление № 42-0001213/04. 07. 2016 г.; АУАН № 220694/26. 06. 2016 г.; удостоверение
за психологическа годност № 072730 на И.Ц.; данни за лице; заповед №
РД-08-249/15. 05. 2015 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съдът
намери, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На
първо място, след запознаване с приложените по делото АУАН и НП, съдът намира,
че не може да бъде направена преценка дали отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, а именно – издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия. По делото липсват доказателства, удостоверяващи
материалната компетентност на актосъставителя като контролен орган, с
правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗАвтП и ЗДвП. В
тежест на АНО е да докаже по несъмнен начин компетентността си като представи
съответните доказателства по делото. Посоченото е достатъчно основание
обжалваният акт – наказателно постановление да бъде отменен.
Отделно
от горното, съдът констатира, че и в двата акта – АУАН и НП, е неправилна
правната квалификация на нарушението, доколкото същото се явява като такова по
чл. 44, ал. 1, т. 8 от Наредба № 11/31. 10. 2002 г. на МТС, а не както е
посочена разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 7 от същата, която регламентира
международните превози на товари. По този начин се установява, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по издаването на наказателното постановление,
което обосновава отмяната му на процесуално основание. Изложеното съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до неяснота на
конкретно вмененото на жалбоподателя нарушение, което от своя страна засяга
правото му на защита в процеса.
Предвид всичко изложено
депозираната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното
наказателно постановление – изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1-во ЗАНН,
вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-0001213 от 04. 07.
2016 г., издадено от Кънчо Г. Димитров – Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. София, с което на И.Ц.Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 53 ЗАНН и 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, вр. чл. 19, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 11/31. 10. 2002 г. на МТС, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: