Р Е Ш Е Н И Е
№ 260121 / 30.06.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет
и пети май, две хиляди двадесет и първа
година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 977 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е
искова молба вх.№ 5294/ 16.12.2019г. от „Банка ДСК“ ЕАД град София адрес град София, ул.“Московска“ № 19, чрез
пълномощник юрисконсулт С.П.П., с която молят да бъде прието за установено по
отношение на ответника Е.И.Е. ЕГН: **********,***,
че същият им дължи сумата 2 807.66/
две хиляди осемстотин и седем евро и
66 евроцента/евро – представляващи: главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 30.04.2019г. в размер на 2 600.00/две хиляди и шестстотин /евро, 60.00/шестдесет евро/ евро – дължима такса, лихва в размер на 83.90/осемдесет и три евро и деветдесет
евроцента/евро, считано от 02.05.2019г. до 26.08.2019г., лихвена
надбавка в размер на 0.72/седемдесет и два евроцента/ евро,
считано от 02.05.2019г. до 25.08.2019г., лихвена надбавка в размер на 7.99/седем евро и деветдесет и девет
евроцента/евро считано от 26.08.2019г. до 26.08.2019г. и законната лихва от 27.08.2019г. до изплащане на вземането,
както и деловодни разноски, от които 107.67/сто и седем лева и 67стотинки/ лева - заплатена ДТ и 150.00 /сто и петдесет/ лева
- юрисконсултско възнаграждение. Претендира се
заплащането и на разноските по заповедната процедура и настоящото исково
производство. В исковата молба ищецът разказва, че се намира в договорни
отношения с ответната страна по силата на сключен помежду им Договор за
кредит за текущо потребление от
30.04.2019г. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите по
договора ежемесечни суми, поради което ищецът – кредитор подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него било
образувано ч.гр.дело № 676/ 2019г. по описа на РС – Исперих, по което е
издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за
описаните горе суми. Предвид
обстоятелството, че ответника не е бил намерен на известните по делото адреси и
уведомяването му за заповедната процедура е извършено по чл.47, ал.5 от ГПК,
съдът е указал на кредитора предявяване на установителен иск за вземането,
което той сторил своевременно в настоящото производство. Ищецът моли искът да
бъде изцяло уважен. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети
по делото. Моли за назначаване на експертиза с цел установяване дължимостта на
вземанията.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
особеният представител на ответника Е.И.Е. – адвокат П.М..
Същият счита искът за допустим, като сочи че по основателността ще вземе
становище след събиране на доказателствата по делото. Не възразява срещу
направените доказателствени искания. поставя допълнителен въпрос към поисканата
експертиза.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество поддържа предяваният иск и моли същият да
бъде уважен в цялост.
В съдебно заседание назначеният
особен представител сочи, че искът е основателен и доказан
по размер поради което следва да бъде уважен.
Съдът, след като се запозна с
представените писмени доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка : Страните се намират в договорни отношения по силата на сключен
Договор за текущо потребление от 30.04.2019г., по силата на който ищецът
предоставил на ответника кредит за текущо потребление възлизащ на сумата
2600.00 евро. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 18 месеца,
считано от датата на усвояване. Месечната вноска по кредита възлизала на 159.25
евро. включваща главница, дължима лихва и такса. последната изравнителна вноска
възлиза на сумата 148.32евро, видно от представения в производството
Погасителен план и ГПР /стр.23 от делото/. От ответника била допусната забава в
плащанията, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с отправена
до длъжника нотариална покана. Той не бил открит на посочения в документите
адрес, уведомяването е извършено по чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на
уведомление. За удовлетворяване на вземането си Банката завела пред Районен
съд- Исперих заповедно производство. Било образувано ч.гр.дело № 676/ 2019г. ,
в което съдът издал Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми : 2 807.66/ две хиляди осемстотин
и седем евро и 66 евроцента/евро –
представляващи главница по Договор за
кредит за текущо потребление от
30.04.2019г. в размер на 2 600.00/две
хиляди и шестстотин евро/евро, 60.00/шестдесет
евро/ евро – дължима такса, лихва в размер на 83.90/осемдесет и три евро и деветдесет евроцента/евро, считано от
02.05.2019г. до 26.08.2019г., лихвена надбавка
в размер на 0.72/седемдесет и два евроцента/ считано от 02.05.2019г. до
25.08.2019г., лихвена надбавка в размер на 7.99/седем
евро и деветдесет и девет евроцента/евро считано от 26.08.2019г. до
26.08.2019г. и законната лихва от
27.08.2019г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски, от които 107.67/сто и седем лева и 67стотинки/ лева - заплатена ДТ и 150.00 /сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че длъжникът
не е бил открит на известните адреси в
страна и уведомяването му е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на кредиторът
е било указано предявяване в срок на иск за установяване на вземанията. Това „Банка ДСК“
ЕАД град София е
направило в настоящото производство.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение : 1. Стойността
на дължимата главница по сключеният между сторените договор е 2600 евро; 2.
Дължимата такса е 60 евро; 3. Стойността на договорената лихва за периода
02.05.2019г. до 26.08.2019г. е 83.90 евро, но има плащане на 2.55 евро; 4. Лихва
просрочие за периода от 02.05.2019г. до 25.08.2019г. е 7.99 евро; 5. Лихва
просрочие за периода от 26.08.2019г. до 26.08.2019г. е 0.72 евро.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение : Отпечатаният
текст в договор за кредит за текущо потребление между „банка ДСК“ ЕАД и Е.И.Е.
от 30.04.2019г. (състоящ
се от 8 страници)
и Приложение № 2 (състоящо
се от 2 страници),
Приложение № 3 (състоящо
се от 1 страница)
и Погасителен план и ГПР (състоящо
се от 2 страници)
са на кирилица, по вид серифни, формат „Times
New Roman“. Договорът и Приложение № 2 са с размер
12, Приложение № 3 е с размер 9, а Погасителният план е с размер 11.
Документите съответстват по вид и
формат на чл.10, ал.1 от закона за потребителския кредит, но не и по размер,
който по изискване е не по-малък от 12.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява
допустим, а по същество частично основателен. Предвид липсата на оспорване
размерът на исковата претенция, съдът приема че ответникът има задължение към
ищцовото дружество в следните размери : 2 807.66/ две хиляди
осемстотин и седем евро и 66 евроцента/евро – представляващи: главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 30.04.2019г. в размер на 2 600.00/две хиляди и шестстотин /евро, лихва в размер на 83.90/осемдесет и три евро и деветдесет
евроцента/евро, считано от 02.05.2019г. до 26.08.2019г., лихвена
надбавка в размер на 0.72/седемдесет и два евроцента/ евро,
считано от 02.05.2019г. до 25.08.2019г., лихвена надбавка в размер на 7.99/седем евро и деветдесет и девет
евроцента/евро считано от 26.08.2019г. до 26.08.2019г. и законната лихва от 27.08.2019г. до изплащане на вземането. Ответникът не е ангажирал в процеса
доказателства за погасяване на задълженията си спрямо ищцовото дружество,
поради което същите се явяват дължими.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, обаче, е установила че в своята съвкупност
договорът и документите към него се различават по вид, формат и размер, и не
отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския
кредит. Тази разпоредба регламентира, че
договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. От своя страна нормата на чл.22 от Закона за
потребителският кредит сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а при това обстоятелство съгласно чл.23
от същия закон потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С –
535/ 2020г., по което съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е
дал отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от
Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/
102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит
– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата) и условията на застраховката (чл.10 параграф 2 буква О от Директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването,
предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Посочил е, че
целта на Директива 2008/ 48 е да хармонизира някои аспекти на правната уредба
на държавите членки отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22
параграф 1 от същата Директива уточнява, че до колкото тя съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар Директива
2008/ 48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачности стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна
хармонизация държивите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки
за регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уварят, че
посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива
области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че представената преди или по време
на сключването на договора информация относно условията на договора и
последиците от сключването му е от основно значение за потребителите. Що се
отнася до условията на които трябва да отговаря информацията, която трябва да
бъде представена на потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от
директива 2008/ 48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява информацията,
която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така
че, както се уточнява в съображеие 31 от посочената директива, потребителят да
може да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор. Доколкото
в Директива 2008/ 48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с
които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при сключване на
договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип
компетентни да установят правила както и относно конкретната форма на
представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването и от
страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето
на посочената в чл.10 параграф две от Директивата информация по ясен и кратък
начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 алинея едно ЗПК гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и ще възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна
информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Националната правна
уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна
информация извън хармонизирано установената в член десет параграф две от
Директива 2008/ 48. Поради това член 10 параграф две и член двадесет и две
параграф едно от Директива 2008/ 48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се приложи в настоящият случай. На осн. чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита на осн. чл.55 ЗЗД.
С
оглед изложеното по-горе, съдът не кредитира доводът на процесуалния
представител на ищцовото дружество, че щом договорът е с шрифт размер 12 то той
е валиден, до толкова до колкото елементи на договора се съдържат и в Приложение № 3 което е с размер 9, и в
Погасителният план, който е с размер 11 т.е. не отговарят на изискванията на
Директивата и правят договора недействителен.
Чистата стойност на кредита в случая възлиза на сумата 2600 евро,
която следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по ч.гр.дело № 676/ 2019г. по описа на Районен съд – Исперих – 28.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, тъй като тя се дължи като последица от
уважаване на главният иск за главницата.
Съобразно
уважената част от исковите претенции на ищцовото дружество се следват разноски
в настоящото исково и по заповедното производства в общ размер на : 1114.80лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.22 в.в. чл.10, ал.1 от Закона за потребителският кредит, Договор за
кредит за текущо потребление от
30.04.2019г. сключен
между „Банка ДСК“ ЕАД град София адрес град
София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК - *********, представлявано
от Юрий Благоев Генов и Жюлиен Льоклер, двамата Изпълнителни директори в качеството му на Кредитодател и Е.И.Е. ЕГН: **********,*** качеството му на Кредитополучател (Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Е.И.Е. ЕГН: **********,***, че същият дължи на Банка ДСК“ ЕАД
град София адрес град София, ул.“Московска“ №
19, ЕИК – *********, представлявано от Юрий Благоев Генов и Жюлиен Льоклер,
двамата Изпълнителни директори сумата
2600.00/две хиляди и шестстотин евро/, представляваща Главница по Договор за
кредит за текущо потребление от
30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 676/ 2019г.
по описа на Районен съд – Исперих – 28.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът на „„Банка ДСК“
ЕАД град София адрес град София, ул.“Московска“ №
19, ЕИК - *********, представлявано от Юрий Благоев Генов и Жюлиен Льоклер,
двамата Изпълнителни директори
да бъде признато за установено по отношение на ответника Е.И.Е. ЕГН: **********,***, че същият им дължи следните суми : 60.00/шестдесет
евро/ – дължима такса, лихва в размер на 83.90/осемдесет и три евро и деветдесет
евроцента/евро, считано от 02.05.2019г. до 26.08.2019г., лихвена
надбавка в размер на 0.72/седемдесет и два евроцента/ евро,
считано от 02.05.2019г. до 25.08.2019г., лихвена надбавка в размер на 7.99/седем евро и деветдесет и девет
евроцента/евро считано от 26.08.2019г. до 26.08.2019г. по Договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2019г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недължимост
на лихви съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителският кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Е.И.Е. ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „„Банка ДСК“ ЕАД град София адрес град София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК - *********, представлявано от Юрий Благоев Генов и Жюлиен Льоклер, двамата Изпълнителни
директори за разноски по
настоящото исково производство и по ч.гр.дело № 676/ 2019г. по описа на Районен
съд – Исперих сума в общ размер на 1114.80/хиляда
сто и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/ съобразно уважената част от
исковата претенция.
След влизане в сила на съдебното
решение препис от него да се приложи по ч.гр.дело № 676/ 2019г. по описа на
Районен съд – Исперих с оглед правните последици по чл.416 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :