№ 49
гр. Габрово , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Х. Килифарева
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно гражданско
дело № 20214200500112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С Решение № 434/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 512/2020г., Габровският
районен съд е отхвърлил предявените от К. П. П., ЕГН ******, от гр. Габрово, ул.“******“
№ 1, ет.14,ап.96 против „Мания- К. и син“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, бул.“***“,№ 29,ет.5,ап.14, искове по чл. 344, ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,
по чл. 226, ал.1,т.1 КТ и за заплащане на нощен труд - за признаване на уволнението му
извършено със Заповед № 1/17.02.2020г. на управителя на ответното дружество за незаконно
и неговата отмяна;за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за
заплащане на обезщетение за времето в което е останал без работа и за заплащане на
претърпени имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
В законния срок против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца К.П., подадена чрез адв. Р.Н. в частта, относно исковете с правно основание чл. 344,
ал.1,т.1 и т.2 КТ. В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. От мотивите на обжалваното решение не ставало ясно защо съдът възприел заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, представена по делото от ответното
дружество, макар ищецът също да представил такава, която обаче имала различно
съдържание. Неправилно съдът приел, че трудовото правоотношение с ищеца било
прекратено с обжалваната заповед на 17.02.2021г., докато по делото било установено само,
че на тази дата ищецът отказал да я подпише, което било удостоверено с два подписа на
1
свидетели, но не били вписани личните им данни.Освен това по приложено гр.д.
съществувала друга заповед № 1 за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
различна от приложената към настоящото, а съдът не я обсъдил .По делото били приложени
и различни трудови договори с попълнени различни реквизити. Не били обсъдени от съда
нито един от посочените факти или обстоятелства свързани със заповедите за назначаване
или за прекратяване на трудовия договор. Гласните доказателства – показанията на
свидетеля Ю.К. не били преценени съобразно нормата на чл. 172 ГПК.Не бил отчетен факта,
че този свидетел е баща на управителя на ответното дружество, както и факта, че защитата
на ответника първоначално е твърдяла, че друго лице е било свидетел на отказа на ищеца да
подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор. Тези факти сочели ,че свидетелят
К. не е възприел лично, да е достигнало до ищеца изявлението за прекратяване на трудовия
му договор. Претендира се отмяна на решението в частта, относно исковете с правно
основание чл. 344, ал.1,т.2 КТ и постановяване на ново, с което заповедта за прекратяване на
трудовия договор да бъде отменена и жалбоподателят К.П. да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност.
Ответникът по жалба не е представил писмен отговор и не взема становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество то е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по
делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния
съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона, като на това основание препраща
към същите.
По наведените с въззивната жалба доводи в обжалваната част на решението, съдът
намира следното:
За да отхвърли предявените от К. П. искове за отмяна като незаконно уволнението
му извършено със заповед № 1/17.02.2020г. на Управителя на „Мания- К. и син“ ЕООД –
Габрово и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност“готвач“,
първоинстанционният съд е приел, че извършените от работодателя действия по
прекратяване на трудовия договор с работника К.П. са законосъобразни. Извода на съда е
правилен.
Единствените доводи наведени в исковата молба за незаконосъобразност на
уволнението на ищеца К.П. извършено с атакуваната заповед № 1/17.02.2020г.е, че същата
не е била подписана от управителя на ответното дружество и не му е била връчена. Във
връзка с това твърдение по делото са били събрани писмени и гласни доказателства. От
2
представеното заверено копие на процесната заповед се установява, че тя е подписана от
управителя на ответното дружество и е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписа
на двама свидетели. Действително тези свидетели не са били индивидуализирани с имена
след положения върху заповедта подпис, но ответникът е довел в качеството на свидетел
единият от тях, който под страх от наказателна отговорност е удостоверил, че положеният
върху заповедта подпис е негов. Този свидетел е заявил, че управителят на ответното
дружество е уведомил ищеца, че прекратява трудовият му договор, но последният е отказал
да подпише заповедта и се заканил, че ще създаде неприятности на дружеството. От
писмените доказателства се установява, че ищеца, още същият ден, е подал сигнал в
инспекцията по труда за нарушения при прилагане на трудовото законодателство при
ответника.Неоснователни са доводите на ищеца, сега жалбоподател, че показанията на
свидетеля са компрометирани, тъй като той е баща на управителя на ответното дружество, а
при снемане на самоличността му е заявил, че няма родствени връзки с ответника. Ответник
по иска е дружеството, а свидетелят е декларирал, че работи в това дружество, т.е. няма
факти, които да са от значение за спора и да не са били обявени. Родствените му отношения
с управителя на дружеството, не е било необходимо да се декларират. Освен това,
показанията на този свидетел не са противоречиви, а съвпадат с останалите събрани по
делото писмени доказателства.Без значение за изхода на спора е наведеният с въззивната
жалба довод за противоречие в представените по делото копия на трудовия договор
сключен с ищеца, доколкото между страните не е имало спор, че трудово правоотношение
между тях е възникнало,както и по отношение на включената в същия клауза за срок за
изпитване в полза на работодателя. При изложените съображения иска с правно основание
чл. 344, ал.1,т.1 КТ следва да бъде отхвърлен, както е постановил и районния съд.
При този изход на спора по главния иск, правилно е бил отхвърлен и иска по чл. 344,
ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
По изложените съображения и тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, то в обжалваната част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.В останалата част, като необжалвано решението на районния съд
е влязло в сила.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски, а ответника по
жалба не е поискал присъждане на такива.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 434/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 512/2020г.
на Габровския районен съд, в обжалваната му част, досежно исковете с правно основание
чл. 344, ал.1,т.1 и т.2 КТ.
3
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4