Определение по дело №463/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 118 от 01.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 207/2011 г., Кърджалийският районен съд е осъдил В. В. Ч. от гр. Кърджали да заплати на И. М. Н. от Г. сумата в размер на 3 300 лева, представляваща неплатена главница по запис на заповед от 29.03.2007 г., с която сума се е обогатила в негова вреда, поради неплащане на записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.02.2011 г., до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 552 лева, от които 132 лева – държавна такса и 420 лева – адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата В. В. Ч., която чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява на 29.03.2007 г. въззивницата да е сключвала договор за заем с ответника, като дори и да са били водени преговори за сключване на такъв, реално не била получавана сумата в размер на 3 300 лева. Записа на заповед бил подписан без да е налице каузално основание. Налице било обещание от страна на въззивницата, но тъй като нямало сбъднато каузално основание и не било налице реално предаване на сумата, иска следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, като се претендират направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия И. М. Н.. В съдебно заседание представителят по пълномощие на въззиваемия оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди изцяло атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е предявен иск от И. М. Н. против В. В. Ч. за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, за сумата в размер на 3 300 лева по запис на заповед от 29.03.2007 г.

Видно от представеният по делото запис на заповед, същия е издаден от ответницата В. В. Ч. /въззивница пред настоящата инстанция/ на 29.03.2007 г., с падеж 29.04.2007 г., място на издаване – Г. и място на плащане – гр. Кърджали, като същият съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа. С цитирания запис на заповед В. В. Ч. като издател безусловно е обещала да плати на поемателя И. М. Н. /въззиваем в това производство/ сумата в размер на 3 300 лева.

Установено е по делото, че ищецът И. М. Н. е подал заявление до Районен съд – Кърджали за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на основание цитирания по – горе и приложен към заявлението запис на заповед от 29.03.2007 г. Въз основа на подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. 913/ 2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд и е издадена заповед № 1855/ 02.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. В. Ч. да заплати на кредитора И. М. Н. сумата от 3300 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 29.03.2007 г., с падеж 29.04.2007 г.

Установено е също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК В. Ч. е възразила писмено срещу издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя Н. в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Видно от приложеното като доказателство към настоящото дело гр.д.№ 1401/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в дадения му едномесечен срок заявителят И. М. Н. е предявил иск срещу В. В. Ч. за установяване на вземането си в размер на 3 300 лева по цитирания по – горе запис на заповед от 29.03.2007 г.

Установено е по делото и че с влязло в сила определение № 2889 от 17.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 913/2010 г., Кърджалийския районен съд е обезсилил издадената заповед № 1855/02.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на същата изпълнителен лист от 03.06.2010 г. в полза на И. М. Н. срещу длъжника В. В. Ч., поради непредставяне на доказателства, че заявителят Н. е предявил иск за установяване на вземането си в законовия едномесечен срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения иск за неоснователно обогатяване, с правно основание чл.534, ал.1 от Търговския закон, за сумата от 3 300 лева за основателен. Съгласно чл.534, ал.1 от ТЗ, когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете си по него поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Този иск е специална хипотеза по отношение на ЗЗД - особен случай на менителнично неоснователно обогатяване. Фактическия състав който поражда правото по чл.534,ал.1 от ТЗ включва следните предпоставки: запис на заповед, който отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ за форма и съдържане, притежаване на права по записа на заповед, да е налице изгубване на правата по записа на заповед поради дÓвност /прескрибиран менителничен ефект/ или поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях /преюдициран менителничен ефект/, приносителят на записа на заповед да търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. В тази връзка, от гореизложеното се установява, че записа на заповед от 29.03.2007 г. съдържа реквизитите, посочени в чл.535 от ТЗ, а именно - в текста на документа е включено наименованието “запис на заповед”, безусловно обещание на издателя да плати на поемателя определена сума пари, падеж на вземането, място на плащане, името на поемателя, дата и място на издаването, подпис на издателя, поради което следва да се приеме, че менителничния ефект е редовен от външна страна акт. Установява се също така, че издадените въз основа на процесния запис на заповед – заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, са били обезсилени от съда поради непредставяне на доказателства, че ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в законовия едномесечен срок. С оглед изложеното, следва да се приеме, че ищецът, като поемател и приносител на процесния запис на заповед, е изгубил правата по записа на заповед поради неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях. Същевременно с изтичането на тригодишния срок от падежа на записа на заповед, правата по него са погасени по давност, което обосновава правен интерес от иска по чл.534 от ТЗ.

Налице е и следващата предпоставка за основателността на иска по чл.534, ал.1 от ТЗ, а именно – обогатяване на издателя във вреда на приносителя на записа на заповед. В случая ищецът, като приносител на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Тук следва да се посочи, че вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, тъй като вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на записа на заповед се състои в това, че той намалява пасивите си в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението.

Поради изложеното е ирелевантен довода във въззивната жалба, че не е налице реално предаване на сумата, поради несбъдване на каузално основание. Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа на заповед, в случая 3 300 лева – чл.535, т.2, чл.538 и чл.481, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.44 от ЗЗД. За установяване основателността на иска по чл.534 от ТЗ, от значение е наличието на изброените по – горе предпоставки, като не трябва да се изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от патримониумите на страните, доколкото самото обогатяване на издателя се състои в това, че спестява разходите по погасяване на задължението си.

Ето защо предявения иск, с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ, за сумата от 3 300 лева е основателен, поради което като го е уважил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемия направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 от 01.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 207/ 2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА В. В. Ч. от Г., Б.Б. 4., офис № ., с ЕГН *, със съдебен адрес – Г., комплекс „О.” .3, офис № ., адвокатска кантора „Я.”, да заплати на И. М. Н. от Г., У.А.” Б.Б. вх., ап., с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове: 1. 2.