Присъда по дело №314/2016 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 400, постановена на 14.12.2016 г. по

НОХД № 314 по описа на Районен съд – Варна за 2016 г.

Производството по НОХД № 314 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 813 по описа за 2015 г. на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия П.М.К., с ЕГН: ********** и обв. Н.Д.Н., с ЕГН: **********.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. К. за това, че 02.04.2015 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Н.Д.Н., причинил на З.Т.Р. средна телесна повреда, изразяваща се изкривяване на носната преграда, което почти напълно запушва носните проходи и причинило затруднение в дишането, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С протоколно определение, постановено на 11.02.2016 г. по НОХД № 314 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна, XXXVIII състав на Районен съд – Варна е одобрил споразумение между Варненската районна прокуратура и защитника на подс. К. – адв. Г.Г. ***, по силата на което подс. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, чието изпълнение е било отложено, на основание и по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 3 (три) години.

С протоколно определение, постановено на същата тази дата – 11.02.2016 г. XXXVIII състав на Районен съд – Варна се е отвел от разглеждането на обвинението срещу подс. Н.Д.Н..

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Н.Д.Н. за това, че 02.04.2015 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с П.Д.К., причинил на З.Т.Р. средна телесна повреда, изразяваща се изкривяване на носната преграда, което почти напълно запушва носните проходи и причинило затруднение в дишането, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В проведеното на 14.12.2016 г. открито съдебно заседание по НОХД № 314 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна, в хода на съдебните прения, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа изцяло възведеното срещу подс. Н. обвинение. В своята пледоария прокурорът представя своите обстойни аргументи защо следва да се кредитират показанията на онези свидетели, които твърдят, че подс. Н. е нанасял удари по тялото на пострадалия Р., като същевременно излага своите мотиви защо от друга страна съдът не следва да кредитира показанията на св. К. и обясненията на самия подсъдим, които твърдят, че удари са били нанасяни само от П.М.К.. Представителят на държавното обвинение предлага съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия Н. присъда и да му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер на около 1 (една) година, което наказание да бъде изтърпяно ефективно в условията на пенитенциарно заведение.

Служебният защитник на подс. Н. – адв. Н.П. от Варненската адвокатска колегия моли съдът да оневини неговия подзащитен в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура, мотивирайки се, че не са събрани категорични и убедителни доказателства, които да установят съпричастността на подс. Н. към нанесения побой на пострадалия св. Р.. В своята пледоария в хода на съдебните прения, адв. П. акцентира върху показанията на св. К., която според него е пряк свидетел на конфликтната ситуация и която така и не посочва подс. Н. като извършител на престъплението.

От своя страна подс. Н. в своята пледоария в хода на съдебните прения заявява, че поддържа своята позиция от първото съдебно заседание по делото, а именно, че той не е нанасял побой на св. Р..

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, подс. Н.Д.Н. не се признава за виновен, като иска да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

         Свидетелят З.Т.Р. и св. Д.К.Л. живеели на семейни начала от около 20 години, като от връзката си имали две деца – св. В.З.Р. – родена на *** г. и св. З.З.Р. – роден на *** г.

         Свидетелите З.Т.Р., Д.К.Л., В.З.Р. и З.З.Р. живеели в къща, находяща се на административен адрес: гр. Варна, местност „Кемер дере” № 351.

         През 2012 г. обаче св. Л. започнала интимна връзка с П.М.К., който живеел в къща, находяща се в гр. Варна, местността „Сотира”. Не рядко се случвало св. Л. да остава да пренощува в дома на П.М.К., но тя често също така отскачала и до дома си в местността „Кемер дере” № 351, за да вижда децата си.

         В обедните часове на 02.04.2015 г. между св. Л. и П.М.К. възникнал скандал, породен от нежеланието на К. св. Л. да посещава дома на св. З.Т.Р., при което К. ударил един шамар в лицето на св. Л..

         От своя страна веднага след това св. Л. се прибрала в дома на З.Т.Р. в местността „Кемер дере” № 351.

         Около 17:30 – 18:00 часа на същия този ден – 02.04.2015 г. – св. В.З.Р. и св. З.З.Р. играели в близост до дома си в местността „Кемер дере” със св. Т.И.К.. Тогава св. В.З.Р. и св. З.З.Р. забелязали П.М.К. да се приближава заедно с подс. Н. към къщата на родителите им, като двамата крещели на висок глас „Дидо, ще те убия, ще те убия”.

         Св. В.З.Р. и св. З.З.Р. разпознали П.М.К. като приятел на майка им св. Л. и разбрали, че изречените на висок глас закани се отнасят именно за нея, поради което се прибрали в дома си, за да предупредят родителите си, че К. и подс. Н. се приближават към къщата и сипят на висок глас закани срещу св. Л..

         Св. З.Т.Р., който употребявал алкохол от началото на деня, излязъл от къщата, като пред дома си се срещнал с К. и подс. Н., които от своя страна били влезли вече в самият двор на къщата.

         След кратка размяна на реплики между св. З.Т.Р. от една страна и П.М.К. и подс. Н. от друга страна, К. започнал да нанася юмручни удари в областта на главата и корема на св. З.Т.Р..

         Вследствие множеството нанесени му удари от П.М.К., св. З.Т.Р. загубил равновесие и паднал на земята, като в този момент подс. Н. също започнал да нанася удари с ръце по тялото на падналия св. З.Т.Р..

         Междувременно св. Л., която през цялото това време се намирала в една от стаите вътре в къщата, се обадила на телефон „112” и съобщила за побоя, който бил нанасян на св. З.Т.Р..

         Подс. Н.Д.Н. и П.М.К. преустановили да нанасят удари по тялото на св. З.Т.Р., след което двамата се оттеглили до оградата на къщата и започнали да пият бира.

         На мястото на местопроизшествието бил изпратен екип от Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който били свидетелите П.Т.Т. и Л.З.П. – служители на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които установили самоличността на подс. Н. и П.М.К. и ги отвели във Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна.

         Същевременно пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна, съставна част от който бил св. Д.В.Ч. – лекар в Центъра за спешна медицинска помощ, който прегледал св. З.Т.Р..

По отношение на доказателствата.

Фактическата обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на св. З.Т.Р.; показанията на св. Д.К.Л., вкл. показанията на св. Л., депозирани пред разследващите органи в хода на разследването, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. В.З.Р., вкл. показанията на св. Р., депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. З.З.Р., вкл. показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство приобщени към доказателствената съвкупност по делото, по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на св. П.Т.Т.; показанията на св. Л.З.П., вкл. показанията на св. П., депозирани пред разследващ орган в хода на досъдебната фаза на наказателното производство и приобщени към доказателствената маса по делото по реда и на основание чл. 281, ал. 4 вр. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Д.В.Ч.; показанията на св. Т.И.К.; съдебно – медицинска експертиза № 309 – 2015, изготвена от вещото лице д-р. Д. Г.; съдебно – психиатрична експертиза по отношение подс. Н., изготвена от д-р. Р.Б.; съдебно – психиатрична експертиза по отношение св. З.Т.Р., изготвена от д-р. Р.Б.;

На първо място, съдът изцяло кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, с изключение на показанията на св. Т.И.К..

Единствено и само тази свидетелка К. сподели, че подс. Н. не е нанасял удари на св. З.Т.Р.. Съдът не кредитира показанията на св. К. в тази им част, защото не само същите противоречат на абсолютно всички гласни доказателства, събрани по делото, но те дори противоречат на обясненията на подсъдимия. Така защото, подс. Н. сам призна, че се е приближил до П.М.К. и св. З.Т.Р. и се е опитал да ги разтърве, докато св. К. посочи в своите показания, че подс. Н. въобще не се е приближавал до биещите се мъже.

Още повече, че останалите преки очевидци на престъпното деяние – самият пострадал З.Т.Р., св. Л., св. В.З.Р. и св. З.З.Р. бяха изключително категорични, че подс. Н., наред с П.М.К. е нанасял удари по тялото на св. З.Т.Р..

Нещо повече – показанията на З.Т.Р., Д.К.  Л., В.З.Р. и З.З.Р. бяха подкрепени от показанията на св. П. – служител на Второ РУ към ОД на МВР – гр. Варна. Действително св. П. не е пряк очевидец на нанесения побой на св. Р., но показанията му, макар и да представляват косвено доказателство, са особено ценни и значими, защото св. П. е имал възможност да събере сведения за случилото се от свидетелите – очевидци, непосредствено след приключване на побоя на 02.04.2015 г. Св. П. споделя, че е снел сведения от св. З.Т.Р. и св. Д.К.Л., които са били още тогава повече от категорични, че двамата – П.М.К. и подс. Н.Д.Н. заедно, в съучастие са нанасяли удари на пострадалия свидетел Р..

Между другото освен повече от категоричните свидетелски показания на очевидците на побоя – З.Т.Р., Д.К.Л., В.З.Р. и  З.З.Р., авторството и участието на подс. Н. в престъпното деяние може да се извлече и от анализа на неговото собствено поведение и действия, непосредствено преди и веднага след като двамата с К. са нанесли побой на св. З.Т.Р..

Св. В.З.Р. и св. З.З.Р. подробно разказват как двамата (подсъдимият Н. и К.) заедно са се приближили към къщата на родителите им, крещейки на висок глас „Дидо, ще те убия”, като свидетелите П. и Т. допълват, че когато са посетили местопроизшествието отново двамата (подсъдимият Н. и К.) заедно са пиели бира до оградата на къщата на пострадалия свидетел.

Тези обстоятелства е важно да бъдат изяснени, защото цялата защитна версия на подс. Н. е, че той едва ли не е бил само един страничен безучастен наблюдател, когато П.М.К. е изливал първоначално словесната си агресия към св. Л., а впоследствие е нанасял множество удари на пострадалия св. Р.. Тогава възниква въпроса защо самият св. Н. се е заканвал на висок глас с физическо насилие срещу св. Л., а няма как съдът да не отбележи, че няма никаква житейска логика и не е никак житейски издържано, след нанасянето на побоя, подс. Н. заедно с П.М.К. да седнат и спокойно да започнат да пият бира, ако не са имали една съвместна идея да нанесат побой над пострадалия свидетел.

Още веднъж съдът би желал да подчертае, че кредитира изцяло показанията на св. З.Т.Р., св. Д.К.Л., св. В.З.Р. и св. З.З.Р., които категорично и безусловно потвърдиха пред съда, че подс. Н. е нанасял удари по тялото на падналия на земята пострадал свидетел Р..

И за да бъде по – конкретен, съдът би желал да цитира част от показанията на четиримата свидетели:

„…Двамата едновременно ми нанасяха удари с крака, с ръце…” – св. З.Т.Р.;

„…Видях до кладенеца Н. и П. едновременно да ритат в продължение на поне една минута баща ми…” – св. В.З.Р.;

„…после видях как Н. рита баща ми, докато беше на земята” – св. З.З.Р.;

…след това Злати се поизправи и тогава Н. го удари 2 – 3 пъти със свити юмруци в главата и Злати пак падна на земята. Н. също го ритна 2 – 3 пъти в ребрата и по гъза…” – св. Д.К.Л..

Единствено св. Л. не беше сигурна в своите показания дали подс. Н. е нанасял удари само с ръка или също така с крак по тялото на пострадалия Р., но за сметка на това показанията на св. В.З.Р. и св. З.З.Р. са категорични, че удари от страна на подс. Н. са били нанасяни, освен с ръка, така и с крак по тялото на пострадалия.

Поради гореизложените съображения и давайки вяра на показанията на св. З.Т.Р., св. Д.К.Л., св. В.З.Р., св. З.З.Р. и св. Л.З.П., съдът приема от фактическа страна, че на 02.04.2015 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с П.Д.К., подс. Н.Д.Н. е нанесъл множество удари с ръце и крака по тялото на З.Т.Р..

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р. Д. Г., което съдът изцяло и безусловно кредитира като обективно и компетентно изготвено, на 02.04.2015 г. св. З.Т.Р. е получил счупване на носните кости, разкъсно – контузна рана, кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, контузия на гръдния кош и счупване на 9 ляво ребро. Вещото лице допълва, че оздравителният процес е завършил с изкривяване на носната преграда, която почти напълно запушва носните проходи и в този смисъл обуславя реално затруднение в дишането през носа или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е повече от категорично, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удари с юмруци, ритници и други.

След анализ на гласните доказателства, събрани в хода на наказателното производство (показанията на св. З.Т.Р., св. Д.К.Л., св. В.З.Р. и св. З.З.Р.) и след преценка на заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдът намира, че съществува пряка причинно – следствена връзка между нанесените от подс. Н. удари с ръце и крака по тялото на пострадалия свидетел Р. и телесните увреждания , които е получил пострадалия свидетел Р., а именно изкривяване на носната преграда, която почти напълно запушва носните проходи и в този смисъл обуславя реално затруднение в дишането през носа или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От събраните по делото гласни доказателства (най – вече показанията на св. Л.) се установи, че св. З.Т.Р. е консумирал не малко количество алкохолни напитки през целия този ден на 02.04.2015 г., но заключението на назначената съдебно – психиатрична експертиза по отношение св. Р. (л. 156 – л. 158 от досъдебното производство), изготвено от вещото лице д-р. Р. Б., което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, недвусмислено показва, че Р. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и най – важното да дава годни показания в наказателния процес – още една причина, съдът да кредитира изцяло показанията на пострадалия свидетел.

Съдът изцяло дава вяра на заключението и на изготвената от д-р. Р. Б. съдебно – психиатрична експертиза, касаеща състоянието на подс. Н.. Вещото лице е категорично, че поведението на подс. Н. не е било качествено променено от психотични изживявания и същият не се е намирал в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието” и не е страдал от тежко умствено недоразвитие, поради което той е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.

Поради тази причина, съдът намира, че подс. Н. е годен субект на наказателна отговорност и въз основа на събраните доказателства, съдът с категоричност приема, че на 02.04.2015 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с П.Д.К., подс. Н. причинил на З.Т.Р. средна телесна повреда, изразяваща се изкривяване на носната преграда, което почти напълно запушва носните проходи и причинило затруднение в дишането, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От правна страна съдът намира следното.

Субектът на престъпното деяние по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – Н.Д.Н. е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира. Това обстоятелство безспорно се потвърди от заключението на съдебно – психиатричната експертиза, както беше отбелязано по – горе в изложението на мотивите.

От субективна страна обв. Н.Д.Н. е извършил престъпното деяние при форма на вината пряк умисъл. Същият отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като същевременно е искал и целял тяхното настъпване. Волята му е била насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да нанесе телесна повреда на пострадалия свидетел, чрез нанасянето на множество удари с ръце и крака по тялото му, като подсъдимият пряко е искал и целял настъпването на този съставомерен резултат.

         Още повече, че доколкото деянието е извършено при условията на чл. 20, ал. 2 от НК подсъдимият Н. е предвиждал участието в престъплението на другото лице – П.М.К., съзнавал е общественоопасния характер на неговото поведение и действия, и е целял участието на това лице в осъществяване на престъплението.

         От обективна страна следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК постоянното разстройство на здравето, неопасно за живота, което е било обусловено от получените наранявания от пострадалия свидетел Р., винаги представлява средна телесна повреда и следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Квалификацията на престъплението по чл. 20, ал. 2 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс. Н., чрез взаимни физически усилия и общност на умисъла с П.М.К. са нанасяли удари по тялото на пострадалия свидетел Р., поради което и съвместно са причинили съставомерния резултат.

По отношение вида и размера на наложеното наказание.

Санкционната част на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок до 6 години за извършителите на този вид престъпни деяния

При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази и отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходната съдимост на подс. Н.. Видно от свидетелството му за съдимост, същият има доста „пъстро” криминално минало. Въпреки, че не представлява отегчаващо вината обстоятелство по чистата теория на наказателното право, съдът съобрази и начина на извършване на изпълнителното деяние, като прави силно впечатление, че подс. Н. и П.М.К. доста безскрупулно  и дръзко са влезли без разрешение в границите на имота на пострадалия свидетел и са му нанесли множество удари по цялото тяло, което неминуемо повишава обществената опасност на самото деяние.

 Същевременно по делото липсват каквито и да е било смекчаващи вината обстоятелства.

И все пак, въпреки констатацията на съда за наличието на отегчаващи вината обстоятелства, съдът прецени за справедливо да наложи наказание на подс. Н. под средния, предвиден в закона, размер, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. В крайна сметка именно със същия размер на наказанието „лишаване от свобода” е бил наказан и П.М.К. за участието му в изпълнителното деяние на престъплението, а съдът няма как да не признае, че неговите действия (на К.) в престъпното деяние са били много по – интензивни и респ. общественоопасни от действията на подс. Н..

И другият аргумент на съда е, че въпреки пъстрото криминално минало на подс. Н., същият в рамките на около десет години не е извършвал престъпление от общ характер (последното му осъждане е за деяние през месец април 2005 г – предмет на разглеждане по НОХД № 4606 по описа за 2005 г. на Районен съд – Варна), поради което и съдът с категоричност намира, че наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в условията на затвор, в пълна степен би способствало за изпълнение на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Във връзка с определяне на режима на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”, съдът съобрази, че законът не изисква предходното наказание „лишаване от свобода” да е било изтърпяно ефективно. Щом има наложено преди това наказание „лишаване от свобода”, чиито последици не са заличени, при постановяване на следваща присъда с ефективно такова наказание, към осъденият следва да се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и  чл. 61, т. 2 ЗИНЗС (в този см. Решение № 128 от 4.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 6/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Ю.К.; Решение № 88 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 734/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Ю.К.).

На основание разпоредбите на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от НК, съдът групира наказанието, наложено на подс. Н. по НОХД № 5068 по описа за 2015 г. на Районен съд – Варна, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 (осем) месеца с наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, наложено на подс. Н. по настоящото наказателно производство (НОХД № 314 по описа за 2016 г. на Районен съд – Варна), доколкото изпълнителните деяния на престъпления, за които е ангажирана наказателната отговорност на подс. Н. са извършени, преди да има влязла в сила осъдителна присъда, за което и да е от тях, като съдът постанови подсъдимия да изтърпи само най – тежкото от тях, а именно наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в условията на затвор.

На основание разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, съдът приспадна изтърпяната част от наказанията, предмет на групирането по отношение подс. Н..

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и доколкото го призна за виновен в извършване на престъплението за което бе обвинен, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, а именно 112, 40 лева, които подсъдимият следва да заплати на ОД на МВР – гр. Варна, тъй като са сторени в досъдебната фаза на производството и сума в размер на 120 лева, която следва да бъде заплатена в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Варна и която сума представлява обезщетение за сторените в съдебната фаза на наказателното производство разноски.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: