Решение по дело №895/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. М. А., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес за кореспонденция (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: РПЦ – Харманли, [населено място], [жк]), срещу Решение №1203/03.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. То не отговаряло на общите изисквания по чл.59 от АПК. В него били посочени бланкетни фактически основания, както и правни основания за издаването му, но административният орган не бил изложил поотделно съображения защо приема, че на търсещия закрила не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като не бил обсъдил задълбочено изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход. Изложените в решението фактически съображения не били ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и не давали възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила. Не била извършена преценка за актуалната обстановка в [държава], за която било известно, че военни действия и конфликти продължавали. Не ставали ясни изводите на административния орган и защо същият е приел, че ако жалбоподателят бъде върнат, щял да бъде в сигурна обстановка.

Твърди се, че решението било постановено и в нарушение на материалноправните разпоредби на чл.8 и чл.9 от ЗУБ и чл.1А от Женевската конвенция за статута на бежанците, Директива 2011//95/ЕС и др. Незаконосъобразен бил изводът, че за чужденеца не съществувал реален риск по смисъла на цитираните разпоредби. Фактът, че обстановката в страната била постоянно напрегната, бил известен и доказан, и нямало данни обстановката в [държава] да се е променила в положителна посока.

Сочи се, че на 16 декември 2024 г. ВКБООН публикувал позиция, че [държава] се намирала в широкомащабна хуманитарна криза, продължаващи високи нива на вътрешно разселване и широко разпространено разрушение и щети на домове и критична инфраструктура. Цитира се част от съдържанието на позицията и се твърди, че според ВКБООН спирането на издаване на отрицателни решения по молби за международна закрила от сирийски граждани или от лица без гражданство, които обичайно са пребивавали там, следвало да остане в сила до момента, в който ситуацията в [държава] се стабилизира.

Твърди се, че обстановката в страната, където жалбоподателят е живял, оставала нестабилна и несигурна, като не било преценено личното положение на търсещия закрила. И след падането на режима на Б. А., по данни от медии, с посочени интернет връзки, се извършвали екзекуции в страната без съд и присъда, атентати също продължавали да се извършват и мирни жители умирали.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, а административната преписката да се върне на органа за ново произнасяне.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Ю. Д., в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№105450-4926/13.08.2024 г. и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ при МС под вх.№2706/22.08.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-34107/22.08.2024 г., М. М. А. от [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-34107/22.08.2024 г. като М. (собствено име) А. (бащино име) М. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия – ***, с *** образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данни за съпругата, родителите, братята и сестрите на чужденеца, като за един от братята и за съпругата му е отбелязано, че са съответно в Турция и в [държава], а за останалите – че са в [държава].

С писмо рег.№УП-34107/23.08.2024 г. Началникът на отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли към ДАБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от М. М. А. молба за закрила.

В писмо с рег.№М-16658/08.10.2025 г. (рег.№УП-34107/09.10.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Под рег.№УП-34107/16.10.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. М. А., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че адресът му бил в [населено място] и там живял до 2016 г., когато се преместил в палатков лагер в [населено място] в обл.И.. Съпругата му била [държава] и в момента била там при родителите си. Оженили се три месеца преди да напусне [държава], нямали деца.

Разказва, че напуснал [държава] през месец юли 2024 г., когато нелегално преминал в Турция и останал там един месец. В България влязъл на 08.08.2024 г., нелегално, през дупка в оградата, с негов приятел. След четиридневен преход през гора излезли на магистрала и се качили в едно такси, с което се отправили към [населено място], но по пътя ги спрели полицаи и ги арестували.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход отговаря: „Напуснах [държава], заради войната, казармата и икономическото положение. Напуснах [населено място] през 2016 година, защото не исках да отида в казармата. Не съм отбил задължителната военна служба. Не съм получавал призовка за влизане в редовната армия, още като бях на 16 години напуснах Х.. Не искам да ходя в казармата, защото има война и повечето хора, които отидат в казарма умират или много дълго време служат. През 2016 година в [населено място] имаше война, сега в [населено място] няма война. През 2016 година се преместих с родителите ми в палатков лагер в [населено място], област Идлиб, този район не е под контрола на редовната армия. Района незнам от кой се контролира, чувал съм, че се контролира от терористи. В [населено място] си намерих работа и беше добре от начало. Бях автомонтьор, но сега стана много зле, защото не се знае кога ще мине самолет и ще хвърли бомба. Сега почти няма работа, дори да има работа се изкарват малко пари“.

Посочва, че бил свидетел на бомбардировки през 2019 г. в С. и А., в които градове ходил да работи. В [населено място] също видял бомбардировка през 2020 г., както и в [населено място] – в началото на 2024 г.

Напуснал [държава] точно към този момент, защото до сега изкарвал пари, било добре, но вече нямало работа и имало глад, не можел да осигури прехрана на майка си. И двамата му братя били в [държава], в [населено място]. Там в момента война нямало, но майка му била болна от диабет и нямало никаква работа.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност – ***, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Отрича да е имал проблеми с официалната власт в страната. Заявява, че не е членувал в политическа партия или организация, нито е участвал в религиозна общност или секта. Към него лично не е имало отправяни заплахи, както и не му е било оказвано насилие.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-34107/27.01.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №1203/03.02.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 19.02.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 04.03.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от органа преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-34107/22.08.2024 г. същият е регистриран като сирийски гражданин, с постоянен адрес в [държава], [населено място], а в проведеното с него интервю потвърждава тази информация, но конкретизира, че е живеел там до 2016 г., когато се преместил в палатков лагер до [населено място], обл.И..

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че в изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход същият не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ, изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2 - 5 от ЗУБ, и не заявява дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Заявителят не е твърдял да е бил заплашван лично в страната си на произход, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Не са заявени никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че изповядваната от него религия – мюсюлманин, сунит, или етническата му принадлежност – арабин, са достатъчно основание за опасения от преследване. Не са заявени и конкретни отправени към кандидата за статут целенасочени действия от страна на някоя въоръжена групировка, от които да може да се приеме, че същият е подложен на преследване. Установените в производството твърдения на кандидата не разкриват никакви обстоятелства, годни да бъдат квалифицирани като преследване.

В проверяваното решение са изследвани твърденията на кандидата относно нежеланието му да се сражава в редовете на сирийската армия, съобразно даденото в Наръчника по процедури и критерии за определяна на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (глава V, „В“) тълкувателно определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба, като е прието, че в хода на производството не се установяват обстоятелства изпълнението на военната служба да означава за лицето участие във военни действия, противоречащи на неговите политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Чужденецът е заявил, че не е политически ангажиран и не обосновал нежеланието си да служи в армията заради свои религиозни разбирания. Не се констатирали и морални убеждения или съображения на съвестта, които да бъдат пречка за неговото мобилизиране в армията.

Съдът споделя заключението на административния орган като съответно на установените в производството твърдения на кандидата, в които не се разкриват никакви обстоятелства, годни да бъдат квалифицирани като преследване във връзка с нежеланието му да воюва.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 ([Наименование]и [Наименование]срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т.39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на цитирана в решението информация, обективирана в Справка вх.№МД-02-20/14.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 14.01.2025 г. След извършения анализ на информацията в справката, е достигнал до заключение, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Посочил е, че въпреки сложната обстановката в [държава], страната се връщала обратно към нормалния живот, след падането на режима на Б. А., а хиляди с. се завръщали доброволно в своята родина. Достигнал до извод, че при евентуалното завръщане на кандидата за международна закрила в родината му, това не би довело до неблагоприятни последици за него.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Не бил за пренебрегване и факта, че в [населено място], обл.И., живеели майка му и двамата му братя. Обстоятелството, че те не напуснали [държава] обосновавало ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните писмени доказателства по административната преписка не се констатира наличието на горепосочените предпоставки. След извършена преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила и актуалната информация относно страната му по произход се установявало, че при евентуалното му завръщане в [държава], той могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на административния орган за правилни и съответни на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№МД-02-60/14.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите А. (Х.) и И., започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат А. (Х.), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – Х.. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Д., а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. В бюлетин на ВКБООН от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценка на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 с. са се завърнали обратно в [държава]. Според Турския министър на вътрешните работи, шест активни гранични пункта вече работят денонощно и в официално изявление Турция съобщава, че от 8 декември насам 35 114 сирийци са се завърнали доброволно от тази държава. В справката е посочено също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в Д.. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица.

Предвид така установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да е имал взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки, а от съдържанието на Регистрационния лист става ясно, че е работил като автомонтьор. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително са представени изготвените от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка с вх.№МД-02-78/03.02.2025 г. относно [държава] и конкретно състоянието на сигурността в районите на И., Р., Х., Х. и Д. а. З., след падането на режима на Б. А., Справка с вх.№МД-02-160/14.03.2025 г., съдържаща информация за това подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явят на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата, както и Справка с вх.№МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г.

В последната справка е посочено, че на 18 февруари 2025 г., след провеждането на преговори, Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийски правителство, и че ръководените от Сирийските демократични сили и Сирийския демократичен съвет се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото правителство.

Посочено е обстоятелството, че ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла [държава], като продължава да улеснява транспортирането на нуждаещите се от транспортна помощ на граничните пунктове лица до крайните им дестинации на връщане и да оказва подкрепа на разселените лица чрез подкрепяни от Комисариата обществени центрове. Посочено е също, че към 3 април 2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 8 декември 2024 г. около 372 550 с. са преминали обратно в [държава] от съседни страни, а по отношение на вътрешното разселване, към 27 март 2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. По отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025 г. временният президент А. ал Ш. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. През март 2025 г. е приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период и към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда.

Въз основа съдържанието на така представените справки не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в [държава] настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива.

От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източни става ясно, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за териториално ограничени въоръжени сблъсъци и безредици не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

По аргумент от чл.142, ал.2 от АПК, с оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Представените в съдебното производство от страна на жалбоподателя допълнителни писмени доказателства – Трудов договор от 23.01.2025 г., сключен с български работодател, с който се удостоверява, че чуждият гражданин полага труд в Р.България, както и Амбулаторния лист за извършен на жалбоподателя медицински преглед, не опровергават изводите за законосъобразност на административния акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. А., [държава], срещу Решение №1203/03.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.