Решение по дело №2248/2013 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 31
Дата: 13 януари 2014 г. (в сила от 16 февруари 2015 г.)
Съдия: Албена Петрова Колева
Дело: 20133230102248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2013 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          

 

         ДОБРИЧКИ  РАЙОНЕН  СЪД  ГРАЖДАНСКА  КОЛЕГИЯ  десети състав в проведеното на тринадесети декември   две хиляди и тринадесета година открито съдебно заседание в състав:

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: АЛБЕНА  КОЛЕВА

 

         При участието на секретар Г.Х.  сложи за разглеждане гр.дело №2248 по описа на съда за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск от Т.М.Г. срещу М.Т.М. и С.Т.М. със съгласието на тяхната майка и законен представител Н.С.С.  за установяване, че ищецът не дължи на ответниците изцяло изплатена сума  по изп. дело N  6/2004г. СИС при ДРС в размер на 12 400 лв., представляваща присъдена издръжка в размер на 50 лв. за всеки ответник заедно със законната лихва от 01.01.2013г. до завеждане на настоящото дело в  ;

 в условията на евентуалност , че не дължи сумата от 12 400 лв. , представляваща присъдена издръжка в размер на 50 лв. за всеки ответник заедно със законната лихва от 01.01.2013г  поради погасяване по давност, както и поради това, че  изпълнителното дело е образувано от ненадлежна страна.

Претендират се разноските в настоящото производство.

 

  С отговора ответникът С. със съгласието на своята майка и законен представител и ответникът М. оспорват иска и настояват за отхвърлянето му.Не оспорват, че са от ищеца като издръжка сумата от 3380 лв. общо за двамата чрез пощенски запис.Оспорват твърдението, че задължението за издръжка, за което е образувано изпълнителното дело е изцяло погасено от ищеца изцяло. Оспорват твърдението за погасителна давност със следните доводи: Ищецът бил осъден да заплаща на всеки от ответниците сумата от 50 лв. месечно, считано от 01.01.2003г., за което бил издаден изпълнителен лист  по бр.дело N 85/2003г. ДРС. Образувано било изп. дело N  6/2004г. при СИС на ДРС.Настоява се от ищците, че давността е спряла да тече с образуване на изпълнителното дело. Изпълнителното дело било образувано, когато ответниците били малолетни и са участвали в изпълнителния процес чрез своята майка. Освен това потвърдили всички действия, извършени от тяхната майка.Настояват,че вземането- предмет на принудителното изпълнение  не е погасено по давност, нито чрез плащане.Сумата от 3380 лв. получили доброволно като дължима.Настояват за отхвърляне на иска.

Между страните са спорни обстоятелствата, на които се основава иска.

Предявен е иск по чл.439,ал.1 ГПК във вр. с чл.124 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира следното:

Установените факти:

 

С Решение N 273 от 20.10.2003г. по бр. дело N  85/ 2003г. по описа на ДРС ищецът е осъден  да заплаща на ответниците и негови деца М., р. на ***г. и С., р. на ***г.  месечна издръжка в размер на 50 лв.  за всяко дете  заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска чрез  тяхната майка и законен представител Н.С.Г.. , считано от 01.01.2003г. Решението е влязло в сила на 13.11.2003г. и е издаден изпълнителен лист.

От приложеното изпълнително дело  N 6/2004г. по описа на СИС при ДРС става ясно, че е образувано на 10.01.2004г. въз основа на молба от Н.С. Г..

По делото е приложена писмена справка от СИС при ДРС , според която изпълнителното дело е висящо.Общото задължение възлиза на 17 366,02 лв., от които главница-11 660,62 лв. законни лихви – 5705,40 лв. и 645 лв. разноски и ДТ.Към 11.07.2013г. не са постъпвали суми за погасяване на задължението.

Ответната страна не спори, че е получила сумата от 3380 лв. от ищеца доброволно, като платена на децата от ищеца издръжка чрез пощенски записи.Представени са преписи от разписки за платени от ищеца общо 2870 лв.Предвид изричното признание на ответниците, че са получили сумата от 3380 лв. на основание дължима издръжка, съдът приема за безспорен факта  на заплатена  сума от 3380 лв.

 

Правни  изводи:

 

Предмет на спора е дължимостта на сумата-предмет на принудително изпълнение, предприето спрямо ищеца за заплащане на присъдената издръжка от 50 лв. месечно  заедно със законната лихва за всеки ответник въз основа на съдебно решение.Ищецът сочи, че тази сума възлиза на 12 400 лв.Съдът приема въз основа на постъпилата от СИС при ДРС писмена информация въз основа на съдебно-счетоводна експертиза, че спорната сума е в размер на 17 366,02 лв.,от които главница-11 660,62 лв. законни лихви – 5705,40 лв.

Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (арг. от чл.439 ал.2 ). 

Първия довод на ищеца е, че сумата от 12 400лв. , представляваща месечна издръжка от 50 лв. за всеки ответник, считано от 01.01.2003г. е изцяло изплатена на ответниците.По делото не се доказва плащане в хода на принудителното производство от страна на ищеца в полза на ответниците на дължимата сума за издръжка и лихва за забава, общо в размер на 17 366,02 лв. Твърдението на ищеца за заплащане изцяло на дължимата издръжка по принудителен ред съдът намира за недоказано.

Вторият довод на ищеца е за погасяване на задължението по давност, настъпила в хода на принудителното изпълнение поради бездействие на кредиторите повече от 10 г.Съгласно Постановление N 3 от 18.11.1980г. на Пленум на ВС погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането.Доказа се по делото, че по отношение на сумата от 17 366,02 лв. дължима издръжка и законна лихва е предприето принудително изпълнение, като изпълнителното дело е висящо.Погасителната давност в рамките на принудителното изпълнение не тече.Следователно не е настъпила и вземането на ответниците за издръжка спрямо ищеца не е погасено по давност. Освен това, на осн. чл.433,ал.1, т. 8 ГПК при делата за издръжка, какъвто е и настоящия случай, изпълнителното производство не се прекратява, ако взискателят не е  поискал извършване на изпълнителни действия повече от 2 г.Затова  признанието на Н.С. , че като законен представител на децата не е поискала извършване на изпълнителни действия повече от 2 г. остава без значение за делото и не разколебава извода на съда, че вземането-предмет на принудителното изпълнение не е погасено по давност.

Третият довод на ищеца е за  предприемане на принудително изпълнение от ненадлежна страна.Установява се от приложеното изпълнително дело, че то е образувано въз основа на молба на майката на ответниците, които към датата на подаване на молбата – 29.12.2003г. са малолетни.Текстът на молбата за образуване на изпълнителното дело гласи:.”Представям Ви изпълнителен лист, който моля да приведете в действие”.Ясно е от изпълнителния лист, че издръжката, за която се иска принудително изпълнение е присъдена в полза на децата-М. и С..Процесуалното действие по сезиране на органа на принудително изпълнение е извършено от тяхната майка и законен представител.На осн. чл.28,ал.4 ГПК малолетните извършват процесуални действия чрез законните си представители-родители или настойници.В случая майката действа като законен представител на децата за събиране на присъдената в тяхна полза издръжка, независимо , че това й  качество не е посочено изрично в молбата за образуване на изпълнителното дело.Поради това съдът намира, че принудителното изпълнение е предприето по предвидения от закона ред.

За пълнота следва да се отбележи, че издръжката за М. се дължи до навършване на пълнолетието – 28.06.2013г., което обаче изисква друг вид защита за ищеца.

       Изложеното налага извод за неоснователност на исковата претенция, което обуславя отхвърляне на иска.Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски-700 лв.- адвокатско възнаграждение.

 

 

       С тези мотиви съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ  предявения  от Т.М.Г. ЕГН ********** ***  срещу  М.Т.М. ЕГН ********** и С.Т.М. ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и законен представител Н.С.С. ЕГН **********, всички с адрес ***  за установяване недължимост на сумата от 12 400 лв.-предмет на  принудително изпълнение по изпълнително  дело N 6/2004г. по описа на СИС при ДРС заедно със законната лихва от 01.01.2013г., представляваща присъдена с Решение N 273 от 20.10.2003г. по бр. дело N  85/ 2003г. по описа на ДРС месечна издръжка в размер на 50 лв.  за всяко дете М., р. на ***г. и С. , р. на ***г.  заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска чрез  тяхната майка и законен представител Н.С. Г. , считано от 01.01.2003г.

     

       ОСЪЖДА    Т.М.Г. ЕГН ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на   М.Т.М. ЕГН ********** и С.Т.М. ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и законен представител Н.С.С. ЕГН **********, всички с адрес *** направените по делото разноски в размер на 700 лв./седемстотин лева/- адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО  ПОДЛЕЖИ  НА  ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ  ПРЕД  ОКРЪЖЕН СЪД  ДОБРИЧ В  ДВУСЕДМИЧЕН  СРОК ОТ  СЪОБЩАВАНЕТО МУ  НА  СТРАНИТЕ.

 

 

                                                РАЙОНЕН   СЪДИЯ :