Решение по дело №290/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 446
Дата: 12 април 2018 г. (в сила от 27 юли 2018 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20182120200290
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

    446                                              12.04.2018 год.                                                 гр.Бургас

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                                         17-ти наказателен състав   

на петнадесети март                                                    две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНАТОЛИ БОБОКОВ

при секретаря Д.М. и участието на прокурора Мария Маркова, като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 290 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по повод жалба от Д.П.М. с ЕГН ********** против Постановление от 10.01.2018г. на Мария Маркова - Районен прокурор в Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 405, ал.2 от ЗСВ е наложена глоба в размер на 300 лева.

 В жалбата се прави искане за отмяна на постановлението, като се сочи, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

 В съдебно заседание БРП редовно уведомени изпращат представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното постановление.

 Жалбоподателят редовно уведомен явява се лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 На производство в Районна прокуратура гр. Бургас се е намирала преписка 1580/2017г. по описа на 05 РУП  гр.Бургас. Проверката била инициирана по жалба на Е.Ж. от гр.Бургас срещу съпруга и Й.Ж. с данни за извършено домашно насилие през последните 5 години в присъствието на малолетните им деца. С постановление за възлагане на проверка от 28.08.2017г. са дадени указания към  05 РУП по реда на чл.145 ал.3 т.3 ЗСВ. Разпоредено било проверката да се извърши от ПИ Д.М.. След изтичане на законоустановения 60 дневен срок указанията на БРП не били изпълнени, което наложило адм. ръководител на БРП да да удължи с още 30 дни срока на проверката. Към 26.11.2017г. когато вече бил изтекъл и втория допълнително даден срок преписката не била постъпила в БРП нито докладна от ПИ Д.М. на когото била възложена проверката по жалбата. Преписката била постъпила в БРП едва на 19.12.2017г., след като били изтекли всички срокове, като единственото действие по нея било снети от жалбоподателя допълнителни сведения. Били поискани обяснения от жалбоподателя, но същият не е депозирал такива.  

 Наказващият орган след запознаване с преписката е издал обжалваното постановление с което на основание чл. 405, ал.2 от ЗСВ е наложил на Д.П.М. глоба в размер на 300 лева.

 От правна страна страна:

 Обжалваното постановление е издадено от активно легитимирано лице, измежду посочените в чл. 405 от ЗСВ органи на съдебната власт. Спазена е особената процедура предвидена в чл. 405, ал.2 от ЗСВ. На лицето е била дадена възможност да даде обяснение във връзка с нарушението, като по никакъв начин не му е ограничено правото на защита.

 Съдът счита, че не са налице съществени нарушения на процесуалните норми по издаване на постановлението по чл. 405, ал.2 от ЗСВ.

Съдът не споделя становището развито в жалбата за наличие на съществено процесуално нарушение в постановлението, състоящо се в нарушаване правото на защита. За съществени нарушения в адм. наказателното производство се приемат тези нарушения, които са неотстраними на съответната фаза на процеса, довели са до съществено нарушаване правата на страна в производството, в частност правото на защита на жалбоподателя и по този начин са го препятствали да осъществи в пълен размер и ефективно своята защита. Сред съществените нарушения следва да се считат и реквизитните такива на съответното постановление. В чл. 405 от ЗСВ не е развита подробна процедура за издаване на разпореждането и постановлението с което се налага наказание глоба за неизпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт, нито реквизитните изисквания към документа. Няма изрично препращане към други норми, освен това в  чл. 405, ал.4 от ЗСВ, където се постановява, решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Доколкото липсва изрично препращане за процедурата по издаване и съдържанието, съдът счита, че приложими за актовете по чл. 405, ал.2 от ЗСВ са общите правила за разпореждания и постановления на органите на съдебната власт. Конкретно за актовете на прокурора, като орган на досъдебното производство уредбата се съдържа в Част Трета – Досъдебно производство, глава ХVІ от НПК. В чл. 199, ал.1 и ал.2 от НПК е регламентирано, че органите на досъдебното производство, в конкретния казус, прокурорът, се произнасят с постановления, които следва да съдържат данни за времето и мястото на издаването, органът, който го издава, делото по което се издава, мотиви диспозитив и подпис на органа, който го издава.

В този смисъл съдът след като извърши служебна проверка на обжалваното постановление констатира, че то отговаря на задължителните реквизитни изисквания посочени в чл. 199, ал.2 от НПК.

В рамките на своите правомощия полицейският инспектор като орган на разследването може да извършва по своя преценка и почин действия по разследването, насочени към установяване на определени факти и обстоятелства от значение за проверката, но това не изключа по никакъв начин задължението му да изпълнява задължителните указания на наблюдаващия преписката прокурор в указания от прокурора срок. Съгласно чл. 196, ал.1, т.6 от НПК прокурора "възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението." В този смисъл съдът счита, че прокурорът в рамките на правомощията си по чл. 196, ал.1, т.6 от НПК е издал постановление за възлагане на проверка, като е дал задължителни указания за органите на МВР. По съответния вътрешноведомствен ред в 05 РУ Полиция гр. Бургас възложената проверка е разпределена на ПИ Д.М..

Видно от материалите по приложената проверка дадените указания не са били изпълнени., което наложило на два пъти Районният прокурор на РП Бургас да удължава срока – веднъж с 60 дни и веднъж с 30 дни. Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да даде обяснения по случая.

Съдът счита, че правилно наблюдаващият преписка № 1580/2017 г. прокурор е определил материалната и санкционната разпоредба за извършеното нарушение, а именно чл. 405, ал. 1 от ЗСВ, където се съдържа както състава на нарушението, така и санкционната разпоредба. Размерът на наказанието е определен в рамките на законоустановеното – от 50 до 2000 лева, към минимума, като са изложени подробни мотиви за конкретния размер от 300 лева. Съдът счита наказанието за законосъобразно по вид и размер.

 Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното Постановление от 10.01.2018г. по Преписка № 1580/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас на Мария Маркова - Районен прокурор в Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 405, ал.2 от ЗСВ е наложена глоба в размер на 300 лева е законосъобразно и правилно.

 Поради гореизложеното съдът:

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.08.2018г. на Мария Маркова - Районен прокурор в Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 405, ал.2 от ЗСВ е наложена глоба в размер на 300 лева на Д.П.М. с ЕГН **********.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.