Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….07.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 727 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпилa въззивна жалба с вх. № 24864 от 04.04.2019г.
на К.Т.И. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Д.Р. срещу Решение № 1259 от
26.03.2019г., постановено по гр.д. № 9681/2018г. на ВРС, 14-ти състав, с което е
прието за установено по отношение на
К.Т.И. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува
вземането на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София жк Дианабад бул. Г.М.Д. № 1 по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 02.5.2018 г., издадена по ч.гр.д. 6032/2018 г. на
РС Варна за сумата от 234.94 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени
имуществени вреди на трето лице, на основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/30/117000465663 по щета № РС08-001216/2017-01
за причинени вреди на лек автомобил „***", модел
„***", с peг. № ***, собственост на Д. М.С., вследствие на ПТП, настъпило на 17.02.2017
г. по вина на К.Т.И. като водач на лек
автомобил марка „***", модел „***", с per. № ***, собственост Т.И.В., при което водачът е
напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по
пътищата, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 27.04.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Въззивникът
К.Т.И. в подадената от него жалба, излага оплаквания за неправилност на
постановеното решение, с което е уважен предявения иск, като счита, че същото е
постановено при нарушение на материално и процесуално-правните норми. Изтъква
се, че съдът не е посочил въз основа на кои събрани доказателства приема за
доказани изложените в исковата молба твърдения за извършено от ответника
нарушение на правилата за движение, както и че именно ответникът е причинил
процесното ПТП, вкл.че е напуснал местопроизшествието преди пристигането на
органите на МВР, КАТ. Сочи се като допуснато от съда процесуално нарушение
постановяването на съдебния акт при отсъствието на писмени доказателства от
съществено значение за разкриване на обективната истина, съдържащите се в
изисканата, но непредставена до приключване на съдебното дирене пълна преписка
по издаване на АУАН №237864/17.02.2017г. на ответника К.Т.И.. В тази връзка се
настоява пред въззивния съд същата да бъде изискана, доколкото това
доказателствено искане е било направено с отговора на исковата молба, респ.
уважено от съда, но поради непредставянето му от органа не е били съобразено
при постановяване на решението. Поддържат се въведените с отговора на исковата
молба възражения относно недоказаност на механизма на ПТП, както и авторството
на вписаното в него нарушение на ЗДвП в лицето на ответника. Моли се за отмяна
на първоинстанционния акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД“ ЕИК ********* е
постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
възприетата от съда фактическа обстановка почива на пълен анализ на събраните
доказателства. Възразява относно доказателственото искане на въззивника. Счита,
че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
В полза на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД“ ЕИК
********* гр. София е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Т. И. за претендираното вземане. В срока по
чл. 414 ГПК е подадено писмено
възражение от длъжника срещу заповедта.
Между дружеството
и собственика Т.И.В. е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на *** *** с рег. № ***,
обективиран в застрахователна полица № BG 30/117000465663**, валидна за периода 06.02.2017 г. – 06.02.2018 г.
На 17.02.2017г. в
гр.Варна, по ул.Хан Кубрат 50 А, е
реализирано ПТП по вина на К.Т.И., който като водач на МПС *** *** с рег. № ***
нанася материални щети на другия участник - МПС марка и модел *** *** с рег.№ ***,
собственост на Д. М.С..
Сочи се, че
виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, въпреки че посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Съставен е
протокол за ПТП № 1644580/17.02.2017г.
По молба на
водача на увредения автомобил при застрахователя му по застраховка „Автокаско“ „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е образувана преписка по щета № 44010311701322 от
21.02.2017г. Застрахователят е констатирал,
че са налице увреждания по автомобила, като му изплаща сумата от 234.94 лева.
С регресна покана
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД настоява на осн. чл.411 от КЗ заплащане на сумата
от застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент.
С преводно
нареждане от 18.08.2017 г. ищцовото дружество е заплатило на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД застрахователното обезщетение по застраховка Автокаско в
размер на 234.94 лв., от които 219.94 лева стойност на щетата и 15 лева –
ликвидационни разходи.
Регресна покана
до ответника не е изпращана.
Съобразно
разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
За възникване на
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност",
осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди.
От
доказателствата по делото се установи следната фактическа обстановка:
Въз основа на
подадено на 27.04.2018г от ЗАД „ДАЛЛБОГГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД“ ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение е
издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 2856/02.05.2018г. по образуваното ч. гр.
д № 6032/2018 г. на Районен съд -
Добрич, с която е разпоредено длъжникът К.Т.И. да заплати на заявителя сумата
от 234.94 лева - регресно вземане в размер на изплатено обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № BG/30/117000465663, по щета № РС08-001216/2017-1 за
причинени на л.а. *** *** с рег. № ***
вследствие на ПТП, настъпило на 17.02.2017г., при което водачът е напуснал
мястото на ПТП преди пристигане на органите на контрол на движение по пътищата,
ведно със законната лихва от датата на
заявлението – 27.04.2018 г. до
окончателното плащане.
След като е
констатирал, че са налице условията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – заповедта е
била връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Установителния иск,
предмет на делото, е предявен на 21.06.2018г., при връчено съобщение на
13.06.2018г., т. е. в срока по чл. 415 ГПК, поради което е допустим.
Видно от
представената застрахователна полица № BG/30/117000465663 л.а. *** *** с рег. № *** е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при застрахователя ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД“ ЕИК ********* със срок на действие 06.02.2017г. –
06.02.2018г., валидна към датата на настъпване на ПТП – 17.02.2017г.
По делото е
представен констативен протокол за ПТП №
1644580 от 17.02.2017г., от който се установява, че на 17.02.2017 г., в 20.00
часа, в гр. Варна, по ул.Хан Кубрат 50 А, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с участието на л.а. *** ***
с рег. № 8035 АТ, управлявано от ответника К.Т.И. и паркиралия л. а. *** *** с рег. № ***, собственост на Д. М.С.. Видно
от протокола при потегляне блъска паркираният автомобил, след което
напуснала местопроизшествието. Направена е схема на ПТП; протоколът е
разписан от съставилия го полицейски служител и от водача на увредения автомобил.
На ответника е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 237864 от
17.02.2017г. за това, че при посочената в ПТП фактическа обстановка при
извършване маневра заобикаляне блъска паркираният от лявата му страна л.а. с
рег. № ***, и напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба за
контрол. Посочено е, че водачът не представя СУМПС и контр.талон, както и
СРМПС. На 17.02.2017г. АУАН е връчен лично на лицето.
На 21.02.2017г. И.
подава възражение срещу АУАН, в което не оспорва, че на същата дата –
17.02.2017г. в 19.15 часа е паркирал управлявания от него автомобил *** *** с
рег. № 8035 АТ на ул. Хан Кубрат.
Оспорва, че при потегляне е блъснал паркирания от лявата му страна л.а.
Скоро след прибирането си получил обаждане от непознат, че е увредил кола, а
по-късно се обадил и баща му, след което и дошъл да го вземе с другата се кола,
и го отвел на местопроизшествието на ул.Хан Кубрат. Твърди, че разяснил на органите на КАТ фактите относно
пребиваването си на улицата. Изнася, че бил огледан както пострадалия
автомобил, така и управлявания от него *** *** с рег. № 8035 АТ, след което
полицаите заключили, че вината за ПТП е негова и му съставили акт.
Липсват данни
издаденото НП № 17-0819-000524 от 06.03.2017г. срещу К.Т.И. да е му връчено
редовно.
В хода на
исковото производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на
св.Пламен Василев, актосъставител и съставител на протокола за ПТП от
17.02.2017г. Свидетелят е категоричен, че преди съставянето на протокола и
двата автомобила са огледани, като констатациите по тях са надлежно отразени в
документа.
Вещото лице по
назначената и приета по делото САТЕ докладва, че описаните в исковата молба
щети могат да настъпят в резултат на процесното ПТП, реализирано по начина,
описан в протокола за ПТП. Установява,
че увредената част представлява облицовка задна броня при степен на повреда първа
– лека деформация, като стойността на средствата за възстановяването на
автомобила по средни пазарни цени на официални сервизи на територията на
гр.Варна възлиза на 463.50 лева.
Според
заключението на вещото лице по ССчЕ е налице извършено плащане от страна на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД“ ЕИК
********* към „ДЗИ Общо застраховане“ АД по щета № РС08-001216/2017-1 по полица ГО BG/30/117000465663 в размер на 234.94 лева на 18.08.2017г. Плащането е
заведено в застрахователната система „Инсис“ на
„ДЗИ Общо застраховане“
АД.
Съгласно нормата на чл. 500, ал.1, т.3 от
Кодекса за застраховането, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Предвидено е, че в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач, в случая ответника.
В тази насока ответникът се позовава на
липсата на влязло в сила НП, като съответно от страна на съдилищата няма
произнасяне по въпроса дали К.И. е напуснал произшествието или не, поради което
счита, че не са налице предпоставките за
това обстоятелство да се счита за доказано.
От показанията на св. Пламен Василев категорично
се установява, че след удара И. е напуснал произшествието, като в последствие е
извършен и оглед на автомобила, с който се е придвижвал и е допуснал
произшествието. Ответникът е бил установен за не повече от час след произшествието, поради което съдът
приема за доказано обстоятелството, че виновният водач- ответника, е напуснал
произшествието. Не е оспорено от ответника присъствието му на мястото и в
момента на произшествието, доколкото във възражението си срещу АУАН се
противопоставя само на факта, че е влязъл в съприкосновение с друг паркиран
автомобил.
Съобразно нормата на чл. 4 от Наредба № Iз-
41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при
допуснато ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя
задължително посещение на произшествието от органите на „Пътна полиция”.
Единствено в случай на съгласие за вина между двамата участници се съставя
двустранен протокол, за което не е необходимо присъствието и участието на
органите на „Пътна полиция”. В случая, както бе посочено по- горе, съгласие за
вина за настъпилото произшествие не е била постигната поради напускане на ПТП-
то от страна на ответника, поради което е било задължително посещението от
органите на „Пътна полиция”.
Изложеното по- горе налага извода за
наличието на всички изискуеми предпоставки за приложение на чл.500, ал.1, т.3
от КЗ, поради което и предвид доказване вида и размера на нанесените вреди,
съдът намира претенцията за основателна, ведно с акцесорната такава за
законната лихва върху сумата от 234.94 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по образуваното ч.гр.д. № 6032/2018 г. на РС- Варна – 27.04.2018 г.
до окончателното й изплащане.
Първоинстанционният
съд е постановил решението си при спазване на процесуалните правила и
прилагайки правилно относимите материално-правни норми. Поради съвпадане на
правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния съд следва да
бъде потвърден.
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъде възложена отговорността за
разноски, направени от въззиваемата страна в настоящата инстанция под формата
на юрк възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, на осн.чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение № 1259 от
26.03.2019г., постановено по гр.д. № 9681/2018г. на ВРС, 14-ти състав,
ОСЪЖДА К.Т.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Д.“ №1, сторените разноски, в настоящата инстанция под
формата на юрк възнаграждение в размерна 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.