МОТИВИ ПО НОХД № 7859/2012 г. по описа на Пловдивски
районен съд, Х наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт е
било повдигнато обвинение против Ц.Н.К. за това, че на 28.09.2011 год. в гр. С., обл. Пловдив при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва: мобилен телефон „Н.” модел „***” с фабр. № *** на стойност 108 лв.,
газов пистолет „Е.”, модел „F. M.” кал. 9 мм. с фабр. № *** на стойност 39 лв., пари на стойност 75 лв., 20
свитъка с по 20 ръчно правени цигари без акцизен бандерол на стойност 150 лв.,
10 кутии с цигари без акцизен бандерол на стойност 75 лв. и мъжко яке от плат
на стойност 12 лв., всичко на обща стойност 459 лв. от владението на И.Т.Б. ЕГН
********** и Т.И.Б. ЕГН **********, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б”
от НК.
Производството по делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
По делото не е бил
предявяван граждански иск.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като
моли при определяне на наказанието и приложение на нормата на чл.58а от НК, по
отношение на подсъдимия К. да се наложи окончателно наказание три години
лишаване от свобода. Прави се искане това наказание да бъде определено да се изтърпи
ефективно при първоначален строг режим в затвор, или затворническо общежитие от
закрит тип, съдът да върне вещественото доказателство на собственика му, а за
разноските по делото да осъди подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия К., адв.Р., моли за определяне на наказание лишаване от свобода
около предвидения в закона минимален размер, което на основание чл.58а от НК се
намали с една трета. Излага се становище по същество.
Подсъдимият К. се признава за виновен по
фактите изложени в обвинителния акт, отказва да дава обяснения по делото, сочи,
че поддържа становището защитника си, заявява, че желае да му се определи
наказание две годишни лишаване от свобода, което да се намали. Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Подсъдимият
Ц.Н.К. е роден на *** ***. Той е
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан,
неработещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият К. е осъждан преди
инкриминираната дата, както следва: по НОХД № 108/1999 г. с присъда в сила от
14.02.2000 г. му е било наложено наказание пет месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл.195 от НК, извършено от него като непълнолетен, както и
наказание две години и шест месеца за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1
от НК, извършено от него като непълнолетен. Определено му е общо и най-тежко
наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода; По НОХД № 1465/2002 г. с присъда в сила от 23.02.2004 г. му е било
наложено наказание една година лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 65/2003 г. с присъда в сила от 20.11.2003 г. му е било наложено
наказание три години лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.2
от НК, като по-късно с определение това наказание и наказанието по предходното
дело са били групирани и е било определено общо, най-тежко и увеличено
наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, в сила от 15.03.2005
г.; по НОХД № 110/2005 г. с присъда в сила от 16.05.2005 г. му е било наложено
наказание три години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 от НК, като с определение в сила от 28.09.2005 г. това
наказание е било групирано с тези по предходните две осъждания и определено
общо и най-тежко наказание три години и шест месеца лишаване от свобода; по
НОХД № 343/2005 г. с присъда в сила от 07.02.2006 г. му е било наложено
наказание три години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 от НК, а с определение по-късно са групирани това наказание с
наказанието по предходното осъждане и е определено общо най-тежко и увеличено
наказание от четири години лишаване от свобода. Налице е и едно осъждане, което
е последвало инкриминираната дата, а именно по НОХД № 91/2012 г., по което с
влязло в сила на 16.05.2012 г. определение на РС Панагюрище на подсъдимия е
било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при строг
режим за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, извършено от него в периода
17.07.2011 г. до 22.07.2011 г. Това наказание подсъдимия К. е започнал да търпи
в Затвора Пазарджик, считано от 21.01.2012 г.
Свидетелите
И.Т.Б. и Т.И.Б. *** и се занимавали с животновъдство. Същите гледали животни в
землището на гр. С., като фермата им се намирала в бившия стопански двор на
т.нар. „Втора секция”. Във фермата си свидетелите Б. ситуирали фургон, в който
държали свои вещи и си почивали. Около 23.09.2011 год. подсъдимият Ц.К. се
появил във фермата и се примолил да го наемат на работа. Свидетелят И.Б.
поразпитал за него и го оставил на работа, като подсъдимият следвало да помага
в почистването на оборите и пашата на животните. На 28.09.2011 год. свидетелите
И.Б. и Т.Б. ***, поради което и двамата не били известно време през деня във
фермата. Подсъдимият К. се възползвал от отсъствието им и решил да открадне
част от вещите на свидетелите Б.. В изпълнение на намисленото, същият взел от
ползваната от свидетелите Б. стая във фургона следните вещи: мобилен телефон „Н.”
модел „***” с фабр. № *** на свидетеля И.Б., газов пистолет „Е.”, модел „F. M.” кал. 9 мм. с фабр. № *** на свидетеля И.Б., пари на стойност 75 лв., също
собственост на И.Б.. Освен тези вещи подсъдимият взел и 20 свитъка с по 20
ръчно правени цигари без акцизен бандерол и 10 кутии с цигари – неустановена
марка - без акцизен бандерол, както и мъжко яке от плат, които били собственост
на свидетеля Т.Б.. След като взел тези вещи, подсъдимият се качил на колелото
си и напуснал фермата. Впоследствие поставил в телефона на свидетеля И.Б. своя
СИМ-карта и започнал да го ползва, а на 30.09.2011 год. поставил СИМ-карта,
която се води на името на майка му и със същата отново използвал телефона. След
като напуснал фермата на Б., където работил около 10 дни, подсъдимият потърсил
подслон при свидетеля И.Д. ***, който го приютил. В дома на Д. няколко дни
по-късно подсъдимият се срещнал със свидетеля М.П.,*** съсед на свидетеля Д.. Тримата
се черпели, когато подсъдимият извадил мобилния телефон и пистолета на
свидетеля И.Б. и ги предложил да ги продаде на свидетеля П.. Последният се
съгласил и взел вещите, като се уговорили да ги заплати няколко дни по-късно. Впоследствие
П. предал с протокол за доброволно предаване 1 бр. мобилен телефон „Н.” модел „***”
с фабр. № *** и 1 бр. газов пистолет „Е.”,
модел „F. M.” кал. 9 мм. с фабр. № *** с пълнител. Телефонът бил върнат срещу разписка
на свидетеля И.Б..
Така описаната фактическа
обстановка по осъществяване на престъпно деяние съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Ил.Б., М.П., Д.Д., Ив.Д.,
Д.С., Ив.Д., както и Т.Б., дадени на досъдебното производство, които имат и
пряко отношение към разследвания случай. Свидетелските показания съдът
възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени и веществени доказателства. От показанията на
свидетелите категорично се установява извършителството на престъплението, като
свидетелят Д. категорично е заявил, че именно подсъдимият е предложил част от
откраднатите вещи на свидетеля П., за което свидетелства и самият П., а
свидетелят С. - полицейски служител, е посочил, че подсъдимият сам е признал
пред него да е извършил кражбата на инкриминираните вещи от свидетелите Б.,
като е описал и механизма на осъществяването й. В тази насока и обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, в които същият уличава свидетеля П. в
извършване на кражбата, се явяват изолирани и се разглеждат от съда като
защитна версия. В крайна сметка признанието на подсъдимия, направено в съдебното
заседание, се явява напълно съответно на останалия доказателствен материал,
събран в рамките на досъдебната фаза на процеса.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид писмените доказателства и
доказателствени средства – справките за съдимост и бюлетините за съдимост,
характеристична справка, протокол за доброволно предаване, справка от ГДИН към
МП, стикер с ИМЕИ номер на мобилен телефон, гаранционна карта, фактура, приемо -
предавателен протокол, разписки, справки от мобилните оператори, справка за
правното положение на подсъдимия, справка от Затвора Пазарджик, както и
събраните веществени доказателства – газов пистолет с пълнител, за който от
приложената фактура е установено, че е собствен на свидетеля И.Б..
За изясняване на делото от значение са изготвените
две съдебно -оценъчни експертизи, които дават конкретен отговор на въпроса
относно стойността на инкриминираните вещи към датата на деянието, която именно
е от значение за наказателното производство. Съдът възприема заключенията на
експертизите, като изготвени с необходимите професионални знания и опит.
Кредитира
се от съдебния състав като подробно и компетентно и заключението на съдебно -
балистичната експертиза, според която вещественото доказателство по делото
съставлява сигнално- газов, технически изправен пистолет, който е годен да
възпроизвежда изстрели със стандартни шумови и газови пистолетни патрони
калибър 9х22 мм, като не е огнестрелно оръжие по смисъл на закона и липсват
установени доработки на частите и механизмите на пистолета.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия или непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт. Ето защо и съдебният състав приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.
При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление и то в пълния обем на същото, посочен в обвинителния акт.
Налице са
безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така посоченото
в обвинителния акт престъпление. Така подсъдимият, с користна цел, е извършил
противозаконно отнемане на вещи – пари, пистолет, цигари, яке и мобилен
телефон, върху които е успял да установи своя трайна фактическа власт,
отдалечавайки ги от местопрестъплението, а след това и като се е разпоредил с
тях като със свои. Чрез действията си по отнемане и отдалечаване на отнетите
вещи от мястото, където същите са били съхранявани от свидетелите И. и Т. Б.,
на практика подсъдимият е лишил досегашните владелци на инкриминираните вещи от
достъп и разпореждане с тях, или от възможността им да ги владее. С това
деянието му е било довършено.
Що се
касае до квалификацията на престъплението и по чл.196, ал.1, т.1 от НК, то
предвид посочените данни относно осъжданията му, размера на определените общи
най-тежки и увеличени наказания, едното от които изтърпяно през месец 02.2007
г., а второто през месец 09.2010 г., описани подробно в обвинителния акт, то
действително, е налице осъществяване на престъплението при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” и б.„б” от НК, като при определяне на
тази квалификация е била съобразена и разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието подсъдимият е
извършил умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици.
Последващото престъплението поведение на подсъдимият по напускане на фермата и
укриване от свидетелите Б., както и разпореждане с част от инкриминираните вещи
е показателно в тази насока, като сочи и на наличната користна цел у
подсъдимия.
Относно определяне на
наказанието съдът, с оглед императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 НК. В случая
според съда като отегчаващи вината обстоятелства следва да се определят
наличните множество осъждания на подсъдимия, включително и други, които не са
определящи за квалификацията на престъплението като опасен рецидив. Отделно от
това, налице е и последващо осъждане, което определя подсъдимия като лице с
вече утвърдени трайно престъпни навици, които не са били повлияни по никакъв
начин от постановяваните до момента наказания.
Предвид вида на
проведената по делото процедура признанието на вината от подсъдимия не може да
се прецени допълнително като особено смекчаващо вината обстоятелство, защото от
поведението му на досъдебното производство, не може да се направи извод, че е
налице оказано изключително по своя характер съдействие за разкриване на
обективната истина. Затова и направеното признание не може да бъде
самостоятелно отчетено като смекчаващо вината обстоятелство при условията на
проведеното съкратено съдебно следствие.
Ето защо и съобразно с чл.54 от НК, като взе
предвид личността на извършителя и степента на обществената му опасност, както
и степента на обществена опасност на самото престъпление, което не се отличава
от обикновените такива деяния, но пък е налице сравнително висока стойност на отнетото
имущество, съдебният състав определи наказание лишаване от свобода от три
години и шест месеца. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК и намаляване на
наказанието с една трета, полученото наказание се явява две години и четири
месеца лишаване от свобода. Така определеното за подсъдимия К. наказание според
съда е съобразено с личността на извършителя и държи сметка за справедливостта,
като ще способства за постигане целите на наказанието и по-специално ще се
въздейства възпиращо спрямо него към извършване на подобни престъпни деяния за
в бъдеще, или поне за срока на лишаването му от свобода.
С оглед липсата на
формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът определи съобразно с чл.61,
т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на
наложеното наказание в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намери, че са
налице основанията за групиране на така определеното наказание лишаване от
свобода с наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 91/2012 г. на РС-
Панагюрище, тъй като деянията по всяко от делата са били извършени преди, за
което и да било от тях, да е имало влязъл в сила съдебен акт. Затова и съгласно
чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК се определи едно общо и най-тежко
наказание измежду наказанията, наложени по настоящото дело и посоченото дело на
РС - Панагюрище, а именно лишаване от свобода за срок от две години и четири
месеца. Според състава на съда общото наказание се явява достатъчно за
постигане целите на наказанието и не следва да се постановява неговото
увеличение на основание чл.24 от НК.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът постанови
да се приспадне при изтърпяване на общото и най-тежко наказание, изтърпяното
такова лишаване от свобода по НОХД № 91/12 г., считано от 21.01.2012 г. до влизане в сила на присъдата.
На посочените горе
основания от ЗИНЗС, съдът определи за изтърпяване и на общото и най-тежко
наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода първоначален строг
режим, в затвор, или затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед на установената
собственост върху вещественото доказателство, находящо се на съхранение в
служба КОС при РУП –Труд, а именно – газов пистолет „Е.”, модел „F. M.” кал. 9 мм. с фабр. № *** с пълнител, то съдът счете, че след влизане в
сила на присъдата, същият следва да се върне на собственика му свидетеля И.Б.,
освен ако не се налага задържането на вещта на основание ЗОБВВПИ.
С оглед признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати по сметката на ВСС направените
по делото разноски за възнаграждение на експерт от 60 лева, а по сметката на ОД
на МВР Пловдив / за БНТЛ/, където е изготвена балистичната експертиза – 70 лева.
Като причина за
извършване на деянието съдът определя незачитането на чуждото право на
собственост, произтичащо от липсата на правна култура, както и утвърдените
престъпни навици у подсъдимия.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.