Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 420 12.03.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на пети март две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.АТАНАСКА
АТАНАСОВА
при
секретаря С. Х., в
присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от
съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 203 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Н.Х.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от пълномощника адв. С.К., против решение № 1577 от 16.12.2019 г.
по АНД № 3574/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По
същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Представя
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет на касационната проверка, е
потвърдено наказателно постановление № 19-0431-000014 от 10.07.2019 г.,
издадено от началника на Първо РУ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено на касатора Н.Х.К.
административно наказание- глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. За да постанови този резултат, БРС е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалния закон.
Според настоящия съдебен състав, решението е правилно.
От фактическа страна по делото е установено, че на
23.05.2019 г., при осъществяване контрол на пътното движение в гр. Бургас, в
близост до кръстовището, образувано от улиците „Лермонтов” и „Митрополит
Симеон”, полицейските служители Ц. и А. са спрели за проверка движещия се срещу
тях откъм ул. „Лермонтов” № 16 лек автомобил марка „Фолксваген пасат” с рег. №
А 78 53 АН, управляван от Н.Х.К.. Последният не ползвал обезопасителен колан.
По време на проверката заявил, че не е извършил нарушение, тъй като не се движи
по главен път и поради близкото разстояние от мястото на потегляне на
автомобила до спирането му от полицейските служители. За нарушението бил
съставен АУАН с бл. № 0656573 от 23.05.2019 г. На същата дата К. депозирал в
Сектор „Пътна полиция” възражениe срещу акта, именуванo „сведение”, с което
заявил, че действително е управлявал личния си автомобил на посочената в акта
дата, като потеглил от Търговската гимназия и бил спрян за проверка от
полицейски служители до църквата „Света Богородица“. Отново посочил, че не е
ползвал обезопасителен колан, тъй като изминал само около 15 метра и нямал
време да постави колана.
В нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено
задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Неизпълнението на
това задължение съставлява административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай са налице съставомерните елементи на нарушението. От
събраните по делото гласни доказателства и от приложеното в преписката
възражение срещу акта, съдържащо по същество извънсъдебно признание на касатора
на неизгодния за него факт, е установено по несъмнен начин, че последният не е използвал
обезопасителен колан по време на движение, поради което и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за
допуснато в производството по издаване на наказателното постановление
съществено процесуално нарушение. Нарушението е съществено, само когато води до
ограничаване процесуалните права на страните. Такова в случая не е налице. Дори
да се приеме, че в НП е допусната неточност при описание на мястото, от което касаторът
е потеглил с автомобила- ул. „Лермонтов“ № 16, то тя не би могла да се отрази
на правото му на защита. В депозираното от същия възражение срещу акта подробно
са изложени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и следователно той
е узнал фактическото основание за налагане на наказанието. С оглед на това и
доколкото соченото в касационната жалба несъответствие не се отнася до
съставомерни признаци на деянието, съдът приема, че правото на защита не е
ограничено.
Касаторът счита, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на
извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че нарушението е
извършено в населено място, на павирана улица, на завой и пред учебно
заведение, с оглед на което скоростта на движение не е по-висока от 30-40 км/ч.
Тези доводи са неоснователни. С оглед данните по делото, не би могло да се
приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото
деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид.
При извършената служебна проверка настоящият
касационен състав не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност
на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в
жалбата касационни основания за отмяна решението в обжалваната част, поради
което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1577 от 16.12.2019 г. по АНД № 3574/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.