Решение по дело №36206/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4353
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20211110136206
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4353
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110136206 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от П................... срещу ЕВД. В. Т. с искане да
бъде установено, че му дължи сумата от 1446,62 лв. – главница,
представляваща предоставена сума по договор за кредит № 30037558595,
сключен между страните на 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане, договорно
възнаграждение в размер на 558,18 лева – възнаградителна лихва, законна
лихва в размер на 183,48 лева за периода от 02.10.2020 г.до 23.03.2021 г. и
лихва за забава в размер на 127,33 лева за периода от 21.07.2019 г. до
02.10.2020 г., както и искане ответникът да бъде осъдена да заплати сумата от
1834,89 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2021 г. до
окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 20.06.2019 г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № 30037558595 между него като кредитор и
ответницата, като длъжник, по силата на който ищецът предоставил на
ответницата сумата от 1500 лева, при посочени в договора условия. На
20.06.2019 г. сумата била преведена по банкова сметка, посочена от
ответницата. Част от задължението било изплатено, като се претендира
остатъка. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
посочените в издадената заповед за изпълнение суми. Също така твърди, че
при сключване на договора ответникът закупила и допълнителен пакет
услуги, свързани с допълнителни опции при разглеждане и обслужване на
кредита на стойност 1834,89 лева, като моли съда да осъди ответника да му ги
заплати. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска.
Оспорва подписването на договора и истинността на представените в тази
връзка документи от ищеца. Оспорва получаването на паричната сума. Прави
възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие. Прави
1
възражение за недействителност на целия договор поради несъответствие с
изискванията на ЗПК, прави възражение за нищожност на клаузата, уреждаща
допълнителният пакет от услуги, както и на клаузата, уреждаща
възнаградителната лихва, поради противоречие с добрите нрави. Моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни, претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява, взема
становище за основателност на иска. Ответникът, редовно призован, изпраща
представител, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За доказване на твърденията си за възникване на облигационна връзка
между страните и за изпълнение на задълженията си по нея от ищеца бяха
представени Договор за потребителски кредит № 30037558595 от 20.06.2019г.
със страни: „Профи кредит България“ ЕООД – кредитор и ЕВД. В. Т. –
длъжник; Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № 30037558595; и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. След направено в срок възражение от ответника, на
ищеца беше възложено да представи в оригинал тези документи. Тъй като
това не беше сторено, същите бяха изключени от доказателствената
съвкупност по делото. Въз основа на това съдът приема, че наличието на
оспорения от ответника договор между страните не беше доказано в процеса.
Липсва основание за твърдяното от ищеца задължение, поради което исковете
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него се претендират 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 650 лева – адвокатско възнаграждение в
настоящото производство. Разноските са доказани и следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П..................., ЕИК:
*********, с адрес гр. София, ........................... иск за признаване за
установено, че ЕВД. В. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София,
............................. му дължи сумите от 1446,62 лв. – главница, представляваща
предоставена сума по договор за кредит № 30037558595, сключен между
страните на 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане, договорно възнаграждение в
размер на 558,18 лева – възнаградителна лихва, законна лихва в размер на
183,48 лева за периода от 02.10.2020 г.до 23.03.2021 г. и лихва за забава в
размер на 127,33 лева за периода от 21.07.2019 г. до 02.10.2020 г., като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П..................., ЕИК:
********* иск за осъждане на ЕВД. В. Т., ЕГН: **********, да му заплати
сумите от 1834,89 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2021 г.
до окончателното ѝ изплащане, като недоказан.
ОСЪЖДА П..................., ЕИК: *********, да заплати на ЕВД. В. Т.,
2
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 650 лева
– адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава
ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3