Определение по дело №6732/2010 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

               Номер 100               Година 10.01.2011          Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ     

на десети януари                                                                                           Година 2011

в закрито заседание в следния състав :                                                                   

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. А.

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия К. А. 

гражданско дело № 6732 по описа за 2010 година.

 

Производството е образувано по искова молба от В.И.М. против Прокуратурата РБ, представлявана от главния прокурор.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответника е представил писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Съдът намира, че за изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат уважени направените с исковата молба и отговора доказателствени искания на страните, които са допустими, относими и необходими.

            На основание чл. 140 ал. 3 изр. второ от ГПК съдът следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото : заверен препис от справка от информационната система на ПРБ; справка за съдимост на В.И.М.; писмо вх. № 6153/11.12.2010 г. на РП – Стара Загора; справка от РП – Стара Загора.

ДА СЕ ИЗИСКАТ И ПРИЛОЖАТ към настоящото дело : НОХД № 875/2005 г. /арх. № 832/2005 г./ и НОХД № 876/2005 г. /арх. № 833/2005 г./, и двете на РС – Стара Загора.

ДА СЕ ИЗИСКА от ОД на МВР гр. Стара Загора писмена справка относно това какви преписки са водени срещу лицето В.И.М., ЕГН ********** за периода от 2000 г. до настоящия момент на територията, обслужвана от ОД на МВР гр. Стара Загора, както и на територията на РБ. От справката да е видно за кои текстове от НК са провеждани действия по разследването.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в с.з. да води двама свидетели – за установяване на обстоятелствата относно претърпени от ищеца неимуществени вреди.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в насроченото съдебно заседание да представи служебна бележка от Окръжна прокуратура Стара Загора, от която да е видно има ли висящо дело пред Окръжен съд гр. Стара Загора с подсъдим – ищеца по делото, кога е извършено деянието, кога е привлечен в качеството на обвиняем В.М. и с каква мярка за неотклонение е.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в насроченото съдебно заседание да представи  заверени копия от документи съдържащи се в НОХД 1273/2010 год. по описа на Окръжен съд гр. Ст.Загора, относно обстоятелствата: за какво престъпление е осъден В.М., периода на деянието, датата на образуването на наказателното производство, наложената му мярка по него и други относими към спора факти.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото : Постъпила е искова молба от В.И.М., в която твърди, че  с Разпореждане от 02.06.2005 г. по НОХД № 875/2005 г. по описа на PC Стара Загора е прекратено воденото срещу него наказателно производство за извършено от него престъпление по чл.227 б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. С Разпореждане от 02.06.2005 г. по НОХД № 876/2005 г. по описа на PC Стара Загора е прекратено и воденото срещу него  наказателно производство за извършено от него престъпление по чл.227 б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Твърди, че обвинението в лицето на ответника е повдигнало срещу него обвинения за извършени от него престъпления по чл.227б,ал.2, вр. ал.1 от НК. С горепосочените разпореждания по НОХД № 875/2005 г. и по НОХД № 876/2005 г. , Районен съд е прекратил водените наказателни производства поради изтекла абсолютна давност за този вид престъпление. Сочи, че с действията си по повдигане на обвинение и водене на наказателно преследване спрямо него, Прокуратурата на РБългария увредила неговите права и интереси. С разпорежданията от 02.06.2005 г. по НОХД № 875/2005 г. и по НОХД № 876/2005 г. на СтРС било прекратени водените срещу него наказателни производства за извършено престъпление по чл. 227 б, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Основанията на съда, за да прекрати горепосочените наказателни производства били, че в обвинителните актове прокурора е приел за установено, че плащанията са спрели на 29.10.1997 г. и до 13.11.1997 г. управителя на търговското дружество е следвало да поиска от съда да бъде обявен в несъстоятелност. Съдът приел, че престъплението по чл. 227б е довършено на 13.11.1997 г., т.е от 14.11.1997 г. обвинението в лицето на Прокуратурата на РБ е имало процесуална възможност да привлече управителя на ответното дружество към наказателна отговорност. Според разпорежданията на съда обаче давността в конкретните случаи започва да тече на 14.11.1997 г. и изтича на 14.05.2005 г., т.к. според РС – Стара Загора се касае за продължено престъпление. Според установената съдебна практика обаче, незаявяването на неплатежоспособност по чл. 227Б от НК не представлява продължено престъпление, а се явява довършено с неизпълнението на тези задължения в законоустановения 15-дневен срок от датата на неплатежоспособността. В конкретния казус, ако деянието е било довършено на 13.11.1997 г. и това е датата, от която започва да тече давностния срок за наказателно преследване, съгласно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК този срок възлиза на 5 години. Следователно давността била изтекла на 14.11.2002 г., т.е много години преди датата на започване на наказателното преследване срещу ищеца по горепосочените две НОХД. Видно от съдържащите се документи в сл.д. № 212-с/2005 г., последното е започнало с Постановление за образуване от 23.02.2005 г, а Постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение е с дата 23.03.2005 г, т.е след изтичане на давността за този вид наказателно преследване. По силата на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 3 НПК /отменен/ това обстоятелство се явявало пречка за образуване на наказателно производство за това деяние срещу ищеца. Въпреки това обаче срещу него било образувано и водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 227Б от НК, с което ответника грубо бил погазил закона и увредил интересите му.

 Твърди, че е уважаван член на обществото. С неоснователно повдигнато му обвинение и приключването на съдебното производство с разпореждане за прекратяване на последното, е претърпял неблагоприятни последици в икономически, психологически и личностен аспект, както и че са засегнати неговите чест и достойнство. Продължителността на воденото наказателно преследване срещу него, както и факта, че ответникът е повдигнал и поддържал обвинение били показателни и достатъчни, досежно обстоятелството, че последният е претърпял вреди. Като гражданин и член на обществото, описаното наказателно преследване, за него било свързано с множество негативни последици, изразяващи се в отрицателно отношение на негови близки и познати, поради факта, че е обвинен в престъпление. Счита, че за интелигентен човек като него, отрицателните изживявания във връзка с повдигнатото обвинение са достатъчен критерий досежно факта, че му е причинена вреда от правозащитните органи. В емоционален аспект негативните преживявания от воденото срещу него наказателно производство се отразили върху обичайния му начин на живот, като по време на воденото на наказателно преследване, изпитвал притеснения поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем. Във всеки подобен на конкретния случай се презюмирало, че лицето спрямо което е насочена наказателна репресия е претърпяло вреди, изразяващи се в стрес, чувство за тревога, уронена чест и достойнство, като в този смисъл била и трайната съдебна практика. Сочи, че обстоятелството, че повдигнатите му обвинения станали в немалка степен публично достояние, значително го дискредитирали в личен, професионален и обществен план, накърнили името му на почтен човек, което от своя страна го е дискредитирало и го е поставило в невъзможност да разчита на професионална и социална реализация. Гореописаните вреди били причинени и произтичали пряко от незаконосъобразните действия на длъжностните лица при ответника, които са повдигнали и поддържали така повдигнато му обвинение пред съда. Сочи, че в резултат на неправомерните действия на ответника е претърпял неимуществени вреди, които оценява на сумата от 2 000лв. - по 1000 лв. за всяко едно от горепосочените дела.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника - Прокуратурата на РБългария, представлявана от главния прокурор да му заплати сумата от 2000 лв., за причинени неимуществени вреди, както и направените по настоящото производство разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез РП – Стара Загора, в който сочи, че претенцията на ищеца е недоказана по основание и размер. Счита, че претенциите на ищеца са погасени по давност, тъй като бил изминал период повече от 5 години, предвиден в закона. Счита, че в процесния случай не следвало да се ангажира отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като извършените от нейните органи действия са били законни – наказателните производства не са били образувани преди да е изтекла абсолютната давност за престъпленията по чл. 227Б от НК. Приетото в разпорежданията на наказателния съд относно началния момент на давността за този вид престъпления било задължително за гражданския съд и не можело да бъде преразглеждано от последния. Хипотезите, в които можело да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи били изчерпателно изброени в чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ. Прекратяването на наказателното производство в хода на което е изтекла давността за престъпленията, за които е било повдигнато обвинение било извън тези хипотези. Независимо от това, елемент от ФС за възникване отговорността на правозащитните органи по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ бил влязъл в сила акт, а в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържали твърдения за влизането в сила на разпорежданията, постановени на 02.06.2005 г, а тези съдебни актове са подлежали на проверка съгласно разпоредбата на чл. 344 НК /отм/. Твърди, че ищецът не конкретизирал в какво се изразява отрицателното отношение, у кои близки и познати е възникнало то. Не сочел каква е редукцията на обичайния му начин на живот, както и за кои период е евентуално е настъпила такава. Ищецът не доказвал публичността на обвиненията и че това обстоятелство го дискредитирало в личен, професионален и обществен план. Ищецът претендирал опетняване на добро име, за наличието на което не сочел доказателства.Твърди, че в чл. 2 ал.1 ЗОДОВ изчерпателно са изброени хипотезите, при които може да се реализира отговорността на правозащитните органи.Такива са случаите на незаконно обвинение, като в Закона е посочено и какво представлява това, поради което счита, че прекратяването на наказателното производство поради изтекла давност след образуването му не ангажира отговорността на Прокуратурата, тъй като не е налице незаконно обвинение. Счита, че претендирания от ищеца размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е изключително завишен, тъй като не е съответна на претърпените евентуални вреди.

От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 2, ал.1 т. 2 от ЗОДОВ. В това производство страните следва да докажат всички твърдени в исковата молба и отговора факти и обстоятелства. Ищецът следва да докаже в какво се изразява отрицателното отношение, у кои близки и познати е възникнало то. Следва да докаже също каква е промяната в обичайния му начин на живот, както и за кой период е  настъпила такава. Ищецът следва да докаже също по какъв начин е опетнено доброто му  име, както и да посочи доказателства за това.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

            НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 08.02.2011 г. от 13.30 ч., за която дата да се призоват страните.

            ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника, ведно с доказателствата към него.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

           

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: