С решение № 77 от 22.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 761/2003 година Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали срещу “Кърджали - Булгартабак” АД гр. Кърджали иск по чл. 108 от ЗС относно недвижим имот: склад за тютюн N 6, разположен в югозападната част на имот с кад. N 2857 в УПИ парцел I в кв. 52 на ул. “Екзарх Йосиф” гр. Кърджали, представляващ самостоятелна масивна сграда, изградена от каменна зидария на два етажа с висок призем със застроена площ 494 кв. м. и покрив от марсилски керемиди, съдържащ в призема две избени помещения, на всеки етаж по две складови помещения и с вътрешна стълбищна клетка, който склад е изграден през 1945 г. като къща на директора в парцел II с кад. N 2879 по действуващия ПУП на гр. Кърджали. Със същото решение е признато за установенопо отношение на“Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали, че “Кърджали - Булгартабак” АД гр. Кърджали е собственик на тютюнев склад N 6, построен в имот с пл. N 2879, представляващ част от парцел I кв. 52 по плана на гр. Кърджали, отреден за “Тютюнева промишленост” , представляващ масивна сграда на три етажа със застроена площ 496 кв. м., състоящ се от разпределителна и складове на тютюн на всеки етаж, при граници: изток- вътрешен двор, запад - ул. “Екзарх Йосиф”, север - магазин “Булгартабак”, юг - ул. ”Завоя на Черна”, на основание давностно владение, удостоверено в т. 7 от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот N 91/18.03.1997г., том I , дело N 275/1997г. на нотариус Елияна Калайджиева с район на действие РС - Кърджали. С решението е отменен констативен нотариален акт N 126/30.09.2002г. , том. I, рег. N 5290, дело N 532/2002г. на нотариус Калин Димитров с район на действие - РС- Кърджали, в частта, с която “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали е признат за собственик на склад за тютюн N 6, разположен в югозападната част на имот с кад. N 2857 в УПИ парцел I в кв. 52 на ул. ”Екзарх Йосиф” - гр. Кърджали, представляващ самостоятелна масивна сграда, изградена от каменна зидария на два етажа с висок призем със застроена площ 494 кв. м. и покрив от марсилски керемиди, съдържащ в призема две избени помещения, на всеки етаж по две складови помещения и с вътрешна стълбищна клетка, който склад е изграден през 1945 г. като къща на директора в парцел II в кв. 105 по плана на гр. Кърджали от 1921 г., който парцел е идентичен с част от имот с кад. N 2879 по действуващия ПУП на гр. Кърджали, като е отхвърленоискането по чл. 431 ал. 2 от ГПК в останалата част - за отмяна на нотариален акт N 126/30.09.2002 г., том. I, рег. N 5290, дело N 532/2002г. на нотариус Калин Димитров в частта, с която “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали е признат за собственик на прилежащия терен към описания по - горе склад за тютюн N 6 в размер на 970 кв. м., при граници на имота: север - дворно място в имот с кад. N 2879, изток- гаражи и дворно място в имот с кад. N 2879, юг - ул."Завоя на Черна" и запад - ул. “Екзарх Йосиф”. Присъдени са разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която искът по чл. 108 от ЗС относно предаване на владение и отстъпване на собствеността върху тютюнев склад № 6, разположен в югозападната част на имот с кад. № 2857 в УПИ парцел І в кв. 52 на ул. “Екзарх Йосиф” гр. Кърджали, представляващ самостоятелна масивна сграда с обща застроена площ 494 кв. м. е отхвърлен, признато е за установено, че същия недвижим имот е собственост на “Кърджали - Булгартабак” АД, отменен е констативния нотариален акт за собственост № 126/30.09.2002 г. на нотариус Калин Димитров в частта му, с която “Горубсо - Кърджали” АД е признат за собственик на склада, е останал жалбодателя “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали, който го атакува като необосновано и незаконосъобразно. В жалбата и в писмена защита се излагат подробни съображения. Поддържа се, че основно писмено доказателство, установяващо правото на собственост на жалбодателя върху процесния имот, което е било представено по нотариалното производство, бил нотариалния акт за продажба № 22/07.10.1048 г., дело № 344/1948 г., видно от който, МАД "Пирин" Кърджали закупил дворно място от 2093 кв. м., ведно с изброените постройки върху същото: къща на директора от каменна зидария, на два етажа и половина...". Този акт констатирал собствеността им, както на сградата, така и на прилежащия терен от 970 кв. м. Съдът необосновано и в противоречие с доказателствата, приложени именно към нотариалната преписка приел в мотивите си, че правоприемството от МАД "Пирин" към “Горубсо - Кърджали", не било доказано, за което имало категорични доказателства. Освен това, безспорно било и това, че ”Горубсо - Кърджали" АД и "Кърджали - Булгартабак" АД спорели за един и същ имот. И двете дружества разполагали с актове за собственост. Актът за собственост на недвижим имот, придобит по давност на "Кърджали - Булгартабак" АД, издаден от нотариус Елияна Калайджиева под № 91/18.03.1997 г., т. 1, дело № 275/1997 г. нямал по - голяма доказателствена сила от този на "Горубсо - Кърджали" АД, който бил издаден въз основа на предходен акт за покупко - продажба. “Горубсо - Кърджали" претендирал собствеността си през 2003 г., веднага след издаване на констативния акт за собственост през 2002 г. Не можело да се говори за прекъсване на давността. Актът за собственост на недвижим имот по давност не можел да конкурира с такъв на основание покупко - продажба и в тази част съображенията на съда били незаконосъобразни. Вещите лица заявили в съдебно заседание, както и в писмено становище, че при отстояние повече от половин век - 60 години, не можело да има пълна идентичност с описания недвижим имот в акта от 1948 г. и в този от 2002 г. Никъде не се казвало категорично, че двата имота са абсолютно различни. Факт било, че през 1948 г. Минно акционерно дружество "Пирин", на което "Горубсо- Кърджали" АД било правоприемник, закупило претендирания и описан в нотариалния акт от 2002 г. недвижим имот - 970 кв. м. земя и сгради. Актът бил действителен, прилежащата земя съответствала, актуализирана към сега действащия ПУП на града, на сега съществуващата такава. Не са били представени доказателства за събаряне, ликвидиране на сгради от ответната страна. Моли с·да да отмени решението в атакуваната част като бъде постановено друго, с което иска като доказан бъде уважен, ведно със съответните последици от това. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение, като му се присъдят разноски. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения. Твърди се в същата, че процесния тютюнев склад № 6, бивша собственост на Бухнер не е бил предмет на прехвърлителната сделка по нотариален акт № 22/1948 г., а същият бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие “Тютюнева промишленост” на 01.01.1948 г. и включено в баланса му на тази дата с мемориален ордер № 364/01.01.1948 г. “Кърджали – Булгартабак” бил преобразувано държавно предприятие в еднолично акционерно дружество с разпореждане № 115/10.11.1993 г. на МС, като на последното били предоставени всички активи и пасиви на държавното предприятие по баланса му към 31.12.1993 г. В баланса в сметка 203 “сгради” бил включен и тютюневия склад № 6 с балансова стойност 739 286 лева, поради което счита, че с разпореждане № 115/10.11.1993 г. на МС за преобразуване на държавното предприятие в “Кърджали – Булгартабак” ЕАД гр. Кърджали процесния тютюнев склад № 6 бил предоставен в собственост на дружеството, тъй като бил включен в баланса на държавното предприятие към 31.12.1993 г. и считано от 01.01.1994 г. бил в капитала на “Кърджали – Булгартабак” ЕАД гр.Кърджали. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от „Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали против „Кърджали – Булгартабак” АД гр.Кърджали, с правно основание чл.108 от ЗС, относно недвижим имот, представляващ „склад за тютюн № 6”, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Екзарх Йосиф”, за когото ищецът претендира, че е бил разположен „в югозападната част на имот с пл.№ 2857 в УПИ І в кв.52, представляващ самостоятелна масивна сграда, изградена от каменна зидария на два етажа с висок призем със застроена площ 494 кв. м. и покрив от марсилски керемиди, съдържащ в призема две избени помещения, на всеки етаж по две складови помещения и с вътрешна стълбищна клетка, който склад бил изграден през 1945 г. като къща на директора в парцел II в кв.105 по плана на гр.Кърджали за 1921 г., идентичен с част от имот с пл.№ 2879 по действуващия ПУП на гр.Кърджали. По делото е бил предявен също така насрещен иск за собственост, от „Кърджали – Булгартабак” АД гр.Кърджали против „Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, за недвижим имот, представляващ „склад за тютюн № 6”, построен в имот с пл.№ 2879, представляващ част от парцел І, кв.52 по плана на гр.Кърджали, отреден за „Тютюнева промишленост”, представляващ масивна сграда на три етажа, със застроена площ 496 кв.м., състоящ се от разпределителна и складове за тютюн на всеки етаж. Във връзка с така предявените с първоначалната и насрещната искова молба искове, по делото не се спори, че и двата иска за собственост касаят един и същ недвижим имот, а именно - „склад за тютюн № 6”, находящ се в имот с пл.№ 2879, представляващ част от парцел І, кв.52 по плана на гр.Кърджали, отреден за „Тютюнева промишленост”. Това е видно и от първоначалната искова молба, в която ищецът по първоначалния иск не оспорва, че понастоящем претендирания от него „склад за тютюн № 6” е разположен именно в имот с пл.№ 2879 по действуващия план на гр. Кърджали, както и че същият е със застроена площ от 494 кв.м. /496 кв.м. съгласно насрещната искова молба/. Твърденията на ищеца обаче са били, че спорният „склад за тютюн № 6”, находящ се понастоящем в имот с пл.№ 2879 по действуващия план на гр.Кърджали, е бил разположен „в югозападната част на имот с пл.№ 2857 в УПИ І в кв.52, както и че този склад бил изграден през 1945 г. като къща на директора в парцел II в кв.105 по плана на гр.Кърджали за 1921 г.” Идентичността на спорния имот както по първоначалната искова молба, така и по насрещната искова молба, се установява и от назначената пред тази инстанция тройна съдебно – техническа експертиза, която в т.1 на своето допълнително заключение /л.80 от делото/ установява, че именно процесния „тютюнев склад № 6” е описан както в т.7 на нотариален акт за собственост № 91/1997 г., издаден на „Кърджали – Булгартабак” АД гр.Кърджали, така и в нотариален акт за собственост № 126/2002 г., издаден на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали. Във връзка с гореизложеното, видно от констативен нотариален акт N 126/ 30.09.2002г., том. I, рег. N 5290, дело N 532/2002 г. на нотариус Калин Димитров с район на действие – РС – Кърджали, “Горубсо - Кърджали” АД гр. Кърджали е бил признат за собственик на склад за тютюн N 6, разположен в югозападната част на имот с кад. N 2857 в УПИ парцел I в кв. 52 на ул. “Екзарх Йосиф” гр. Кърджали, представляващ самостоятелна масивна сграда, изградена от каменна зидария на два етажа с висок призем със застроена площ 494 кв. м. и покрив от марсилски керемиди, съдържащ в призема две избени помещения, на всеки етаж по две складови помещения и с вътрешна стълбищна клетка, който склад бил изграден през 1945 г. като къща на директора в парцел II в кв. 105 по плана на гр. Кърджали от 1921г., който парцел бил идентичен с част от имот с кад. N 2879 по действуващия ПУП на гр. Кърджали, ведно прилежащия терен към описания по - горе склад за тютюн N 6 в размер на 970 кв. м., при граници на имота: север - дворно място в имот с кад. N 2879, изток - гаражи и дворно място в имот с кад. N 2879, юг - ул. "Завоя на Черна", запад- ул. “Екзарх Йосиф”. От цитираният констативен нотариален акт и представената по делото нотариална преписка с рег.№ 5290 на нотариус № 020 се установява, че същият е бил издаден въз основа на нотариален акт за продажба N 22/07.10.1948 г., т. I рег. 852, дело N 344/1948 г., представен по делото като доказателство, видно от който Минно акционерно дружество “Пирин” гр. Кърджали е закупило “дворно място от 2093 кв. м., находящо се в гр. Кърджали в района на фабрика “Пирин” при граници: ул.”Вардар”, ул. “Републиканска” и ул. “Екзарх Йосиф”, заедно със следните постройки, находящи се върху същото дворно място: а/ къща на директора от каменна зидария на два етажа и половина, със застроена площ 119.66 кв. м., с обща кубатура 1230.10 куб. м., покрита с марсилски керемиди, б/….” . От точка 7 на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност N 91/18.03.1997 г., том I, дело N 275/1997 г. на нотариус Елияна Калайджиева с район на действие РС - Кърджали се установява, че въз основа на извършена обстоятелствена проверка и съгласно чл. 483 от ГПК, нотариусът е признал “Кърджали - Булгартабак” АД гр. Кърджали за собственик на тютюнев склад N 6, построен в имот с пл. N 2879, представляващ част от парцел I кв. 52 по плана на гр. Кърджали, отреден за “Тютюнева промишленост”, представляващ масивна сграда на три етажа със застроена площ 496 кв. м., състоящ се от разпределителна и складове на тютюн на всеки етаж, при граници: изток - вътрешен двор, запад - ул. “Екзарх Йосиф”, север - магазин “Булгартабак”, юг - ул. ”Завоя на Черна”. От първона¸алното и допълнително заключение на назначената пред тази инстанция тройна съдебно – техническа експертиза се установява по един безспорен начин, че процесния тютюнев склад N 6 е бил изграден и се намира извън дворното место с площ от 2093 кв.м., предмет на сделката по нотариален акт № 22/07.10.1948 г. Така в своите две заключения, неразделна част от които са и приложените към тях скици, вещите лица установяват, че общата площ на дворното место с постройките в кв.105, бивше притежание на фирмата на Георг Бухнер Бауцевич, е в размер на 3570 кв.м., от които 2093 кв.м. са предмет на нотариален акт № 22/1948 г., с който Управлението на Съветското имущество в България е продало на Минно акционерно дружество „Пирин” гр.Кърджали посоченото дворно място, ведно с къщата на директора, находяща се в това дворно място, която съгласно първоначалното заключение е съборена при построяването на новата Поликлиника. Вещите лица установяват също така по един несъмнен начин, че процесния тютюнев склад N 6 попада в остатъчната площ от 1477 кв.м., щрихована в зелено на скицата към допълнителното заключение /л.77/ и очертана в син контур на скицата към същото заключение /л.78/. Заключенията на вещите лица в тези им части не се оспорват от страните и се възприемат изцяло от съда. Същите се потвърждават и от представената по делото Ситуация от 25.12.1946 г. на дворното място с постройките в кв.105, бивше владение на „Бухнер” /л.61 от настоящото дело/, както и от Ситуационна скица на хелиографна хартия на дворното место и постройките на фирма „Г.Б.Бауцевич”, собственост на Управлението на Съветските имущества в България /л.24 от настоящото дело/. От назначената тройна съдебно – техническа експертиза се установява също така, че имоти с пл.№ 2857 и № 2879 не са един и същ имот, като пл.№ 2857 се намира в кв.60 по плана на гр.Кърджали от 1980 г., а пл.№ 2879 в кв.52 по плана на града, както и че имотите на акционерно дружество „Тедека” попадат в кв.53, парцел І по плана на гр.Кърджали от 1980 г., а имот с пл.№ 2879 се намира в кв.52 – т.2 и 3 от заключението на първоначалната тройна съдебно – техническа експертиза. С други думи, от гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че процесния тютюнев склад № 6 не е бил предмет на нотариален акт № 22/1948 г., въз основа на който именно впоследствие ищецът по първоначалния иск „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали се е снабдил с констативен нотариален акт са собственост върху същия – нотариален акт № 126/ 30.09.2002г. Впрочем, това обстоятелство не се оспорва и от процесуалния представител на „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали, който в своята писмена защита /л.81 от настоящото дело/ признава, че нотариален акт № 22/1948 г. не се отнася за процесния имот. От друга страна, назначената пред тази инстанция съдебно – счетоводна експертиза установява, че на основание Разпореждане № 115/10.11.1993 г. на Министерски съвет за преобразуване на Стопанското обединение „Булгартабак” в търговски дружества с държавно имущество /същото е приложено към нотариално дело № 195/1999 г., прието като доказателство/, е съставен разделителен протокол, съгласно който всички активи и пасиви, считано от 01.01.1994 г. се предоставят на преобразуваното еднолично акционерно дружество по баланса към 31.12.1993 г. на държавното предприятие. Вещото лице установява също така, че към 31.12.1993 г. в баланса на държавното предприятие „Булгартабак” в дълготрайните материални активи по сметка 203 „сгради” е включен „тютюнев склад № 6”, пояснение – 4 – ти – салон, пояснение „собственост на Бухнер”. В констативно – съобразителната част на своето заключение вещото лице установява, че за дата на придобиване на актива в инвентарната книга е посочена датата – 01.01.1948 г., като същият е заведен съгласно мемориален ордер 364/01.01.1948 г., както и че балансовата стойност на сградата към 31.12.1993 г. е 739 286 лева. Заключението на вещото лице в тази му част се подкрепя и от протокол от 16.05.1947 г. /приложен към нотариално дело № 275/1997 г., нотариален акт за собственост № 91/1997 г. на „Кърджали – Булгартабак” АД гр. Кърджали, приет като доказателство по делото/, съгласно който на посочената дата Б.З и К.Банка тютюнев антрепозит – Кърджали предава, а Държавният тютюнев монопол клон Кърджали, приема тютюнев склад, бивша собственост на фирмата Георг Бухнер Бауцевич, а към онзи момент собственост на Управлението на Съветското имущество в България, находящ се в гр.Кърджали на ул.”Екзарх Йосиф”, представляващ масивна постройка на три етажа, изба и таван със застроена площ 398 кв.м. От гореизложеното е видно, че процесния „тютюнев склад № 6” е бил държавна собственост, като на основание мемориален ордер № 364/01.01.1948 г. е бил заведен като дълготраен материален актив в инвентарната книга на държавното предприятие „Булгартабак” на 01.01.1948 г. Установява се също така, че към 31.12.1993 г. същият е бил включен в баланса на държавното предприятие „Булгартабак”, като на основание разпореждане № 115/10.11.1993 г. на Министерски съвет и съставеният въз основа на него разделителен протокол, същият е бил включен в капитала на преобразуваното еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Кърджали – Булгартабак” ЕАД гр.Кърджали. Ето защо и на основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./ следва да се приеме, че с акта на преобразуването собствеността върху тютюневия склад е преминала върху преобразуваното дружество. От друга страна, от цитираните по – горе доказателства се установи по един несъмнен начин, че процесния тютюнев склад № 6 не е бил предмет на нотариален акт № 22/1948 г., именно въз основа на който ищецът по първоначалния иск „Горубсо- Кърджали” АД гр.Кърджали се е снабдил с констативен нотариален акт са собственост върху същия – нотариален акт № 126/ 30.09.2002г. Тук следва да се отбележи, че с констативния нотариален акт № 126/30.09.2002 г. „Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали е бил признат за собственик на въпросния тютюнев склад № 6 въз основа на нотариален акт № 22/1948 г., касаещ друг имот, и въпреки приложените към нотариалното дело два броя удостоверения – изх.№ ДС-09-2287/03.09.2002 г. на Областен управител – Кърджали и изх.№ 366/10.09.2002 г. на Община – Кърджали, съгласно които недвижимия имот е включен в капитала на „Булгартабак” АД гр. Кърджали /л.60 и л.61 от гр.д.№ 761/2003 г. на Кърджалийския районен съд/. С други думи, от събраните и обсъдени по – горе доказателства се установява, че „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали не е собственик на процесния тютюнев склад № 6, а такъв е именно „Кърджали – Булгартабак” АД гр.Кърджали, поради което предявеният реивандикационен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а насрещния установителен иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, като основателен следва да бъде уважен. С оглед на основателността на иска по чл.97, ал.1 от ГПК следва да бъде отменен констативен нотариален акт № 126/30.09.2002 г., том І, рег.№ 5290, дело № 532/2002 г. на нотариус № 020, с район на действие РС – Кърджали, в частта, с която „Горубсо – Кърджали” АД гр.Кърджали е бил признат за собственик на тютюневия склад. Ето защо, като е отхвърлил предявения от „Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали иск с правно основание чл.108 от ЗС, а е уважил предявения от „Кърджали - Булгартабак” АД гр.Кърджали против „Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК относно процесния недвижим имот, представляващ тютюнев склад № 6, макар и по съображения, различни от изложените дотук, и е отменил констативния нотариален акт № 126/30.09.2002 г. в посочената част, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва въззивникът “Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали да заплати на въззиваемия “Кърджали – Булгартабак” АД гр.Кърджали както направените пред въззивната инстанция /при двете разглеждания на делото/, така и тези, направени пред Върховния касационен съд на Република България, общо в размер на 4 666.50 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛАрешение № 77 от 22.07.2004 г, постановено по гр. д. № 761/ 2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА “ Горубсо – Кърджали” АД гр. Кърджали да заплати на “Кърджали- Булгартабак” АД гр. Кърджали направените по делото разноски в размер на 4 666.50 лева. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |