Присъда по дело №16590/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 219 от 10.04.2024 г., постановена по НОХД №
16590/2023 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 15133/2022 г.
по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 29418/2022 г. по описа на СРП против И. С. Д.,
ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че на
25.06.2022 г. до магазин „***“, находящ се в гр. С., ж.к. „***“, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил у В. С. В. заблуждение, че ще извърши строително
ремонтни дейности в имот, находящ се в село Г., област С., за общата сума от 7900
лева, за което следва да му предостави предварително парична сума от 3100 лева,
представляваща аванс за закупуване на материали за ремонта и с това му причинил
имотна вреда в размер на 3100 лева.
В хода на съдебното производство не беше приет за съвместно разглеждане
предявеният от пострадалия В. С. В. граждански иск срещу подсъдимия И. С. Д. за
заплащане на сумата от 5500 лева, представляваща имуществени и неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва, тъй като тази сума надвишаваше
посочените в обвинителния акт вреди и не беше конкретизирано, каква част от сумата
са претендираните имуществени вреди и каква част неимуществените. От друга страна
се касае за престъпление против собствеността, а не за такова против личността,
поради което няма реално настъпили неимуществени вреди.
Производството беше проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372, ал.1 от НПК,
подсъдимият Д. заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на
основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимия и като
констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение, тъй като счита, че то е доказано по категоричен начин и предлага
подсъдимият Д. да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в минималния размер, предвиден за съответното престъпление,
като на основание чл.66 от НК да се отложи неговото изпълнение.
Защитникът адв. К. заявява, че подзащитният й признавал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и същите се подкрепяли от събраните по
делото доказателства. Моли да се определи наказание при условията на чл.58а от НК,
като бъде отчетено, че подсъдимият бил неосъждан, същият бил в млада възраст, имал
малка дъщеря, за която се грижел, изразявал съжаление за постъпката си, както и
следвало да се прецени изминалият период от време от осъществяване на деянието.
Претендира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и иска определяне
на наказанието по реда на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като с минимално
наказание биха се постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК, както и личната
1

превенция.
Подсъдимият Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, придържа се към казаното от защитника си, изказва съжаление за
стореното и иска минимално наказание.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. С. Д. е роден на **** г. в гр. С.. Същият е българин, български
гражданин, работи като строителен работник, женен, със средно образование, с
постоянен адрес: гр. С., ******** и настоящ адрес: гр. С., *******, с ЕГН: **********.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият
И. С. Д. не е осъждан.
През месец май 2022 г. пострадалият В. С. В. намерил контакт на подсъдимия И.
С. Д. в група „Как да направя ремонт у дома“, в която група последният активно
предлагал услугите си за извършване на строително-ремонтни дейности. Свидетелят В.
се свързал с подсъдимия Д., след което се видели лично. На тази среща подсъдимият И.
Д. му показал снимки на направени от него ремонти. Пострадалият В. се свързал по
телефона с лица, на които подсъдимият Д. бил правил ремонти, а също и видял на
място такива. Харесал работата му и решил да го наеме да направи ремонт на вилата
му в село Г., община К.. Свидетелят В. завел подсъдимия Д. до вилата си, като
последният му казал, че ще направи ремонта.
На 25.06.2022 г. свидетелят В. и подсъдимият Д. сключили писмен договор за
извършване на строително-ремонтни дейности във вилата на пострадалия, находяща се
в село Г., община К.. Уговорили се за извършената дейност пострадалият В. да заплати
на подсъдимия Д. сумата от 7900 лева, в която сума се включвал трудът и материалите
за извършване на ремонта. Като краен срок за извършване на ремонта бил определен
05.07.2022 г.
На 25.06.2022 г. пострадалият В. и подсъдимият Д. се срещнали до магазин
„***“ в ж.к. „***“, гр. С.. На срещата подсъдимият Д. бил придружаван от още две
лица от мъжки пол, които обаче не се представили. Едното от лицата мълчало през
цялото време на срещата, докато другото лице било много активно в разговора, което
оставило впечатление у свидетеля В., че е колега или съдружник на подсъдимия Д.. На
срещата прегледали книжата на имота и пострадалият В. В. дал на подсъдимия И. Д.
аванс в размер на 3100 лева, като парите му предал на ръка и съставил разписка. Тази
сума в размер на 3100 лева била част от общата договорена сума от 7900 лева за
извършване на ремонтните дейности на вилата на пострадалия. Уговорката била, със
сумата от 3100 лева подсъдимият Д. да закупи материали за ремонта и да започне
работата, за която подсъдимият Д. и пострадалият В. се били уговорили. На тази среща
свидетелят В. В. предал на подсъдимия Д. и ключ от външната врата на вилата си, като
последният трябвало да започне ремонта два, три дни след срещата и да е приключил
до 05.07.2022 г. След тази дата пострадалият В. посетил вилата си и установил, че
нищо не било правено в имота. Свързал се с подсъдимия Д. на телефони **** и ******
и му предложил аванса от 3100 лева, който му бил дал, да остане за труд, а те двамата
да отидат до строителен магазин, за да купи свидетелят В. лично необходимите
материали. Уговорили се на сутринта на 12.07.2022 г. да се чакат пред входа на
строителен магазин „****“ в гр. С., ж.к. „*****“. Докато пострадалият В. чакал
2

подсъдимия Д. пред магазина, последният му се обадил и казал, че нямало да дойде,
защото му било изникнало нещо спешно и бил извън град С.. След това подсъдимият
Д. започнал да дава напразни обещания на свидетеля В. и постоянно отлагал
започването на ремонтните дейност, както и връщането на парите, дадени в аванс.
Свидетелят В. провел многократни разговори с подсъдимия Д. по „вайбър“, при които
последният изтъквал различни причини, за да не започне ремонта, като например, че не
в град С., че съдружникът му го излъгал и трябвало да води дела срещу него, че
неговият снабдител на материали проиграл парите в казино и други подобни.
Впоследствие подсъдимият И. Д. заявил на пострадалия В., че нямало да направи
ремонта на вилата му, без да изтъква причина за това, а също и че нямало да му върне
парите, които му бил дал свидетелят В. в аванс. Уговорили си нова среща на 16.07.2022
г. в 13:00 часа, отново на магазин „***“ в ж.к. „***“, на която подсъдимият Д. да върне
на пострадалия В. парите и ключа от вилата му. Подсъдимият Д. обаче отново не
отишъл на срещата. След този случай свидетелят В. направил справка относно фирма
„******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище гр. С., ж.к. „***“, от която подсъдимият И.
Д. твърдял, че е част. От справката се установило, че подсъдимият Д. е управител на
въпросната фирма и че фирмата имала два запора от НАП. Пострадалият В. провел
свое проучване и установил, че подсъдимият Д. бил измамил и други хора по същата
схема. Взимал капаро за закупуване на строителни материали, след което не ги
закупувал, не извършвал ремонт и не връщал парите.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия И. Д., подкрепени от показанията на свидетеля В. В.,
дадени в хода на досъдебното производство, както и от приложените по делото
писмени доказателства – разписка за получената от подсъдимия Д. сума от 3100 лева,
договор за текущ ремонт от 25.06.2022 г. и справка за съдимост на подсъдимия Д.. При
постановяване на присъдата си съдът, въз основа на самопризнанията на подсъдимия и
доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установена
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да събира доказателства за
фактите, посочени в обстоятелствената му част.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
С описаните по-горе действия подсъдимият И. С. Д. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна на 25.06.2022 г. в град С., подсъдимият И. С. Д. е възбудил
заблуждение у свидетеля В. С. В., че ще извърши строително-ремонтни дейности в
имот на В., находящ се в село Г., област С., за общата сума от 7900 лева, за което В.
следва да му предостави предварително парична сума от 3100 лева, представляваща
аванс за закупуване на материали за ремонта, като това накарало свидетеля В. да му
предаде на ръка сумата от 3100 лева и по този начин била причинена имотна вреда на
В. в посочения размер, тъй като парите били негова лична собственост.
Обект на престъплението измама са обществените отношения, свързани с
упражняването на правото на собственост. Изпълнителното деяние е осъществено като
подсъдимият Д. е възбудил заблуждение у свидетеля В., създавайки неверни представи
у него, така че той да извърши разпоредителни действия с имуществото си и по този
начин е причинил имотна вреда на пострадалото лице. Деятелността на подсъдимия се
3

установява по категоричен начин от доказателствата по делото, като подсъдимият е
пряк извършител на инкриминираното деяние, въвеждайки свидетеля В. в
заблуждение. По този начин свидетелят В. е бил мотивиран да се разпореди с
имуществото си.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че
въвежда в заблуждение свидетеля В. за обстоятелства, които не отговарят на
обективната действителност. Предвиждал е, че тези негови действия могат да накарат
свидетеля да се разпореди със собствените си средства и да претърпи имотна вреда, и
пряко е искал свидетелят В. да извърши това имуществено разпореждане, за да може
той да се облагодетелства материално. При осъществяване на деянието подсъдимият е
преследвал користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага и с това е
причинил имотна вреда на пострадалия В. в размер на 3100 лева, която е съставомерна
последица от престъпното му поведение.
По наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия Д. престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Съдът не намери отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на
подсъдимия Д., а направеното от него самопризнание не може да бъде отчетено като
смекчаващо обстоятелство, понеже то е предпоставка за намаляване на наложеното
наказание с една трета.
По отношение конкретния размер на наказанието и след като не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че целите на чл.36 от НК ще
бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия Д. бъде наложено наказание в
минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. След
като производството е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на основание чл.58а,
ал.1 от НК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, а
именно на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието
спрямо подсъдимия Д. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както пледира
защитникът, тъй като изброените смекчаващи отговорността обстоятелства, което е
единствено чистото съдебно минало на дееца, не са нито многобройни, нито
изключителни, като не може да се обоснове несъразмерност между извършеното
престъпление и предвиденото в закона наказание. Размерът на причинените
имуществени вреди също не е пренебрежимо малък. Относно твърдения от защитника
дълъг период, изминал от момента на осъществяване на деянието, то следва да се
отбележи, че този период до момента е по-малко от две години, тоест същият не може
да бъде отчетен като значителен и сам по себе си да доведе до прилагане на чл.55 от
НК.
Съдът счита, че за постигане целите на наказанието, чрез поправянето и
4

превъзпитанието на осъдения, не е наложително той да изтърпява ефективно това
наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи за изпитателен
срок от 3 /три/ години. Личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на
обществена опасност, поради което основната цел, а именно превъзпитанието му за в
бъдеще да се въздържа от престъпни посегателства, може да бъде постигната и без да е
необходимо ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Подсъдимият е в
активна възраст, има семейство и дете, поради което едно изолиране в местата за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода би го лишило от финансови средства,
необходими за издръжката му и тази на неговото семейство, а освен това ще се отрази
неблагоприятно върху възможността му да реализира доходи по един честен и почтен
начин, чрез полагане на труд. От друга страна попадането на такова място би могло да
окаже по-скоро отрицателно въздействие върху психиката и личността му, вместо да
го поправи и превъзпита, както и да доведе до последващо по-трудно социализиране в
обществото. През този тригодишен изпитателен срок подсъдимият Д. ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да полага труд и да живее като пълноценен
член на обществото, но под страх, че ако извърши ново престъпление, може да се
наложи да изтърпи и отложеното му наказание.
Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. С това наказание
ще бъдат постигнати напълно целите, визирани в чл.36 от НК.
По разноските:
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски. След като подсъдимият Д. беше признат за
виновен, то на основание чл.189, ал.3 от НПК, същият следва да заплати по сметка на
СДВР сумата от 184,59 лева, представляваща направените по делото разноски в хода
на досъдебното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	219
Дата:	10 април 2024 г. (в сила от 26 април 2024 г.)
Съдия:	Петрослав Волев Кънев

Дело:	20231110216590
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 декември 2023 г.

Присъда по дело №16590/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите