РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Разград, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330102038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – установителни искове, за
установяване вземането на ищеца към ответника за дължими главница,
възнаградителна лихва, такса ангажимент и обезщетения за забава.
Производството е образувано по постъпила искова молба от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“
№ 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л К Д, чрез
пълномощника и юрисконсулт В Ц, срещу АТ. ИЛ. АТ. с ЕГН-********** от
гр. Ц К, ул. „Ки М“ № *. Моли се да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми, обективирани в заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1474/2021 г. по описа на PC - Разград, а
именно: 3 878,12 лева - главница ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 334,48 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.10.2019 г. до 20.07.2020 г.;
484,66 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2019 г. до
01.06.2021 г. Ищецът претендира разноските, направени в исковото
производство, както и сторените в заповедното: 93,95 лв. за заплатена
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че на 25.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" с ЕИК ********* и АТ. ИЛ. АТ. с ЕГН
********** бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер
CARU-16239022, с който на ответника бил предоставен кредит за
потребителски цели в размер на 8 000,00 лева, която сума била получена от
1
него по банковата у сметка. В чл. 2 от договор за кредит страните уговорили,
че кредитополучателят ще заплаща такса ангажимент в размер на 160,00 лева,
срещу което кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, който ЛП в процесния случай е
19,27%. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредитодателят удържал от предоставения размер на кредита за
потребителски цели. От своя страна кредитополучателят се задължил да
върне предоставения кредит (главница) ведно с дължимите лихви на 24 броя
месечни погасителни вноски. Ответникът обаче не изпълнил всички свои
задължения по договора и преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпил на 20.10.2019 г. Считано от следващия ден
длъжникът изпаднал в забава, поради което с оглед посоченото в договора
дължи на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
20.07.2021 г., когато станал изискуем целия неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Претендира се и уговореното
обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
Ищецът посочва, че на 22.04.2020 г. между правоприемника на
кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с ЕИК
********* в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД с ЕИК ********* в качеството му на цесионер, бил сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който вземанията срещу
АТ. ИЛ. АТ. били прехвърлени, чрез индивидуализирането им в Приложение
№ 1 от същата дата. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията,
претендирани в настоящото производство, станал ищеца. На основание чл.
99, ал. 3 от ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника АТ.
ИЛ. АТ. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът в качеството
му на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД
уведомление за цесия до длъжника, посочвайки заявения от него в договора
за кредит адрес. Последният бил посетен от пощенски служител, който
открил АТ. ИЛ. АТ. на адреса, но последният отказал да получи пратката и
поради тази причина пратката е върната в цялост на доверителя ми, оформена
като „отказана". Поради това се моли за връчването на уведомление по реда
на чл. 99 от ГПК на ответника.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на договорните задължения от
ответника, ищецът като цесионер по договора предявил претенцията си по
съдебен ред, подавайки заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното
Частно гражданско дело № 1474/2021 г. по описа на PC – Разград съдът издал
заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което съдът дал указания за предявяване на установителен иск
на ищеца.
В отговора си назначеният особен представител на ответника оспорва
изцяло предявения иск. Признава обстоятелството, че между ответника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен Договор за
потребителски паричен кредит № CARU-16239022 от 25.07.2018 г. Твърди се,
че ответника не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
2
договора за потребителски кредит, съгласно задължителната съдебна
практика - ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тьлк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС. Изтъква още, че всички елементи по договора не са изготвени в
изискуемия шрифт по размер не по-малък от 12, видно според становището
му с просто око. Твърди се още, че в договора не са посочени всички данни –
не е посочен постоянния адрес на длъжника. Не е посочен и срока на
договора в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК. Изтъква още, че в
погасителния план не се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12, преда,
трето от ЗПК. Изразява становище, че договора не съдържа и клаузи,
свързани с наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Изтъква, че неспазването на
посочените разпоредби на ЗПК води до недействителност на договора. Счита,
че договора е недействителен, тъй като не е изготвен и сключен в
съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – не всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, както и не съдържа задължителните реквизити посочени в чл. 11,
ал. 1, т. 12 и 20, а именно: посочения погасителен план не съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на
ден. Сочи, че в случай на обявяване на договора за недействителен
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, в съответствие с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
Ответникът чрез назначения му особен представител не възразява по
приемането на представените писмени доказателства. Възразява срещу
направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като
изтъква че по делото са представени достатъчно писмени доказателства, от
които е видно какъв е размера на остатъчното задължение на
кредитополучателя по договора. Отделно възразява да бъдат приети
представеното от ищеца уведомление за извършено прехвърляне на вземания
и известие за доставяне. Аргументира се, че с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ прехвърлило своите вземания на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Сочи, че уведомлението за извършено прехвърляне на
вземания до А.А. е подписано с дата „17.09.2020 г.“ от юрк. В Ц, т.е. преди
извършването на цесията. Отделно посочва, че уведомлението е подписано от
лице, за което по делото не е представено доказателство, че притежава
представителна власт. Отделно сочи, че на обратната разписка, на която е
посочено, че получателят отказва да получи пратката, не фигурира номера на
товарителницата, имената на адресата, отказал получаването и.
Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните
по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия
3
закон, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на 25.07.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" с ЕИК ********* и АТ. ИЛ. АТ. с ЕГН
********** бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер
CARU-16239022, с който на ответника бил предоставен кредит за
потребителски цели в размер на 8 000,00 лева, която сума била получена от
него по банковата му сметка. В чл. 2 от договор за кредит страните
уговорили, че кредитополучателят ще заплаща такса ангажимент в размер на
160,00 лева, срещу което кредитодателят се задължил да сключи договора
при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, който ЛП в
процесния случай е 19,27%. Таксата се заплащала от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредитодателят удържал от предоставения размер
на кредита за потребителски цели. От своя страна кредитополучателят се
задължил да върне предоставения кредит (главница) ведно с дължимите
лихви на 24 броя месечни погасителни вноски. Ответникът не изпълнил
всички свои задължения по договора и преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска настъпил на 20.10.2019 г. Считано от
следващия ден длъжникът изпаднал в забава. Съгласно договора при забава
се дължи на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
20.07.2020 г.
В договора е посочен адрес на ответника установения по делото. В раздел
удостоверявания на този договор е посочено, че уведомленията за промени в
данните по договора се извършват на адресите, посочени в договора.
Не е спорно, че на 22.04.2020 г. между правоприемника на кредитодателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с ЕИК ********* в
качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с ЕИК
********* в качеството му на цесионер, бил сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, с който вземанията срещу АТ. ИЛ. АТ.
били прехвърлени, чрез индивидуализирането им в Приложение № 1 от
същата дата. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр
на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани
в настоящото производство, станал ищеца. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника АТ. ИЛ. АТ. за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът в качеството му на
пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България",
изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи" ЕАД уведомление за
цесия до длъжника, посочвайки заявения от него в договора за кредит адрес.
Този адрес бил посетен от пощенски служител, който открил АТ. ИЛ. АТ. на
адреса, но последният отказал да получи пратката и поради тази причина
пратката е върната в цялост на доверителя ми, оформена като „отказана".
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
В това производство ищецът следва да установи дали вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този,
посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането. Следва да бъде
установено, че е сключен договор за заем, който е реален договор и поражда
действие, след като сумата бъде предадена от кредитодателя на
кредитополучателя, че е настъпила изискуемостта на всички претендирани
задължения, че вземането е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия,
4
който е бил съобщен на длъжника от цедента – стария кредитор или от
овластения от него цесионер – новия кредитор. В настоящия случай е
доказано, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
сключен валиден договор за потребителски кредит, с който на ответника е
предоставена сумата от 8000 лева срещу задължението за връщане общо на
сумата от 10398,24 лева, дължима на 24 равни вноски, всяка по 433,26 лв.
Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона
за потребителския кредит. Съдът дължи служебна проверка относно
действителността на договора, съобразно изискванията на закона за
потребителския кредит, както и съобразяването на договорните клаузи с
правилата на добрите нрави. Процесният договор за заем е бил сключен при
спазване на всички изисквания на чл. 10 от ЗПК: в писмена форма, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са били представени в
еднакъв по вид, форма и размер шрифт в два екземпляра по един за всяка
една от страните. Доводът на ищеца за неприложимост на разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК съдът следва да приеме за неоснователен, тъй като е налице
произнасяне на СЕС по този въпрос с Определение от 14 април 2021 г. по
дело C‑535/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Окръжен съд - Разград. С това определение, постановено
по реда на чл. 99 от Процедурните правила на СЕС, което е задължително за
съдилищата в ЕС е прието, че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт — не по-малък от 12. В мотивите на определението се приема,
че доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и
размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на
длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите
членки остават по принцип компетентни да установят правила, както относно
конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването и от страна на търговците, при условие че тези
правила допринасят за представянето на посочената в член 10, параграф 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин. Приемането на изискване за
размер на шрифт не по-малък от 12 изглежда в състояние да гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да
възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи
опасността важна информация към момента на сключване на договора и по
време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител.
Освен това съответната правна уредба (българската) се ограничава да
предвиди правила относно формата, в която трябва да се представи
информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна
информация извън хармонизирано установената в член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48. В договора ясно и конкретно е посочен лихвения процент
на заема 19,27 %, годишния процент на разходите 23,64 %, начина и
сроковете за издължаване на сумите. Този договор съдържа ясна информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане: 24 броя месечни
плащания, считано от 20.02.2018 г. до 20.07.2020 г. На първата страница от
процесния договор за кредит има изготвен погасителен план. В този смисъл
кредитополучателят е имал възможност да разбере кога е настъпил крайния
5
срок на договора, а именно на 20.07.2020 г. В Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити в част
II, т. 4 също е посочено, че срокът на договорът е 24 месеца. Поради това
съдът приема, че договорът е сключен при спазването на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 6 от ЗПК.
Договорът за кредит не противоречи и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК, тъй като възможността кредитополучателят да получи във всеки един
момент безвъзмездно извлечение под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания е отразена в чл. 7 от договора.
Договорът за кредит съответства на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото като в чл. 10 от процесния договор са посочени
възможностите за прекратяване на договора, а именно поради изпълнение или
поради отказ от договора. Конкретният срок, в който кредитополучателят е
имал правото да се откаже от договора е посочен в Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити в част
IV, т. 1, а именно 14 календарни дни от сключването на договора.
По делото е установено, че ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ"
ЕАД е материално правно легитимиран да претендира изпълнение на сумите
по кредита, тъй като вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
било цедирано на първото дружество, като уведомлението за цесията не е
било съобщено на ответника, но поради отказа му да го получи. Такова
уведомление е приложено и към исковата молба и връчено заедно с нея при
условията на чл. 47 от ГПК. Възможността за прехвърляне на вземането е
посочена в разпоредбата на чл. 16 от процесния договор. Към датата на
издаване на заповедта за изпълнение на 05.07.2021 г. крайният срок за
изпълнение на задълженията по договора е изтекъл, т.к. 24-те месеца изтичат
на 20.07.2020 г. Представено е уведомление за цесия с исковата молба, тъй
като ответника е отказал да получи изпратеното такова до посочения в
договора за кредит адрес. Същото е връчено при размяната на книжата по чл.
131 от ГПК, като по този начин датата на връчване на преписа от исковата
молба, ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късния момент, в
който същия ще бъде уведомен за цесията.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за установяване на
задължение за заплащане на главница в размер 3878,12 лв. е основателен и
доказан. Между страните по делото е подписан документ, който следва да
отговаря на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на
годишния процент на разходите, уговорен по договора е под границата,
поставена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит
като условие за действителност на договора. По делото не бе доказано
изпълнение на задължението на ответника за заплащане на уговорените
вноски. Ето защо искът за установяване на задължението за заплащане на
остатъка от главницата в размер на 3878,12 лв. е основателен. Това
задължение е следвало да бъде изпълнено на части, като към датата на
подаване на заявлението на 05.07.2021 г. е настъпила редовната изискуемост и
на последната вноска – тази от 20.07.2020 г. Следователно в случая не се
касае за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а за кредит с
настъпил падеж. Основателен е и искът за установяване на задължението за
заплащане на възнаградителна лихва в размера на 334,48 лв. Това е цената на
получения кредит, същата е договорена между страните и също се дължи от
ответника на ищеца. Тъй като ответникът е преустановил изпълнението на
6
договора, от датата на забавата на всяка от вноските същият дължи заплащане
на мораторни лихви в размер на законната лихва за забава, регламентирана в
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите и чл. 33 от ЗПК върху
забавените вноски. Ето защо така предявеният иск за установяване на
задължението на ответника за заплащане на обезщетение за забава за периода
от 21.10.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.06.2021 г. е
основателен и доказан в целия размер от 484,66 лв., като същият е проверен и
с ел. калкулатор.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените разноски, а именно в заповедното производство
разноски в размер на 93,95 лв., както и сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и в размерите,
регламентирани в чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Ищецът дължи и разноските по настоящото дело в размер на 161,17 лв. (сто
шестдесет и един лева и 17 стотинки) за държавна такса, както и 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено в размерите на чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 300,00 (триста) лева
възнаграждение за особен представител.
По гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. ИЛ. АТ. с ЕГН-
********** от гр. Ц К, ул. „К и М“ № 4, че същият дължи на кредитора
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Х И“ № 15, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Л К Д, следните: 3878,12 лева,
представляващи дължима главница ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; 334,48 лева, представляващи договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 20.10.2019 г. до 20.07.2020 г.; 484,66 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислени от 21.10.2019 г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 01.06.2021 г.
във връзка с Договор за потребителски паричен кредит с номер CARU-
16239022, сключен на 25.07.2018 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ с ЕИК *********, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 927/05.07.2021 г. по
Частно гражданско дело № 20213330101474 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Разград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК АТ. ИЛ. АТ. с ЕГН-
********** от гр. Цар Калоян, ул. „Кирил и Методий“ № 4, ДА ЗАПЛАТИ на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“
№ 15, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Л К Д:
- сумата от 143,95 (сто четиридесет и три лева и 95 стотинки) за
направени разноски по заповедното производство по Частно гражданско дело
№ 20213330101474 по описа за 2021 г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 611,17 лв. (шестстотин и единадесет лева и 11 стотинки) за
7
направени разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението след влизането му в
сила към Частно гражданско дело № 20213330101474 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8