№ 6193
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. Кюркчиев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от С. Кюркчиев Гражданско дело №
20221100103180 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
Ищцата А. Ц. М. поддържа твърдение, че на 18.05.2021г. сключила с
трето, неучастващо в настоящия съдебен процес лице - Г. М. М. възмезден
Договор за изработка, с предмет построяване на едноетажна жилищна сграда
/къща/ в с. Горна Диканя, махала „Джорговица“. При сключване на договора,
страните се съгласили, строителството да бъде реализирано от Г. М. М., а
заплащането на дължимите от възложителя на строителството А. М. парични
средства за възнаграждение на строителя и материали да се осъществява по
посочена от него банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. След
сключването на споменатия договор, ищцата лично и по нейно възлагане –
също и други членове на семейството й извършвали нареждания за банкови
преводи, като осъществили общо 15 броя платежни операции по посочената
от строителя банкова сметка. Извършените безкасови плащания били
осъществявани дистанционно, като в полето „получател“ било отбелязано
името на насрещната страна в сключения договор - строителя Г. М. М..
Платежните операции по банкова сметка били извършени безпроблемно и с
убеждението, че о този начин изпълняват задълженията на ищцата по
договора. Банковите преводи били осъществени безпроблемно, доколкото
1
при онлайн банкирането не се държало сметка за вписванията като основания
и получател. При посещение на банков офис, с цел да бъде извършен
поредния банков превод по сметката на Г. М. М., представител на ищцата бил
уведомен от банков служител, че действителният титуляр на посочената
банкова сметка не е идентичен с насрещната страна по договора Г. М. М., е
друго лице – привлечения като ответник Г. Г. М.. До момента на узнаване на
споменатото обстоятелство, ищцата лично и упълномощени от нея лица,
действащи от нейно име и за нейна сметка, превели по сметката на ответника
общо сумата от 59 230 лева.
Веднага, след като установили грешката си, ищцата и съпругът й
посетили строежа, но се оказало, че строителните работи не били завършени,
а по- скоро били само започнати. Вероятната причина за това бил фактът, че
преведените без основание суми не отивали по предназначението си - за да
финансират построяването на сградата.
При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане
на ответника, да й върне сумата от 59 230 лева с включен ДДС, с която сума
същият се е обогатил неоснователно, при начална липса на основание. С
оглед очаквания положителен изход от процеса, ищцата моли за осъждане на
ответника, да й заплати направените съдебни разноски.
Ответникът Г. Г. М., оспорва основателността на иска – както с оглед
релевираното в исковата молба основание, така и с оглед размера на
претенцията. В становището си, което е обективирано в писмения отговор на
исковата молба, ответникът не оспорва твърдението на ищцата, че е получил
по посочената от ищцата негова банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД
парични преводи, чиято обща стойност според него, била в размер на сумата
от 57 730 лева. Ответникът обаче оспорва тезата, че получената от него сума е
била преведена недължимо, поддържайки тезата, че споменатата сума е била
платена дължимо и в изпълнение на споменатия от ищцата договор за
строителство, който обаче съдържал и изрична уговорка в полза на трето
лице. Според тази уговорка, А. Ц. М. се била съгласила, вместо да заплаща на
строителя - да финансира обучението на ответника, който бил негов син - като
преведе направо по сметката на сина Г. Г. М., който бил ползващо се лице,
сумата от 59 000 лева. В качеството си на бенефициер, обаче, ответникът
получил само 57 730 лева. Ответникът оспорва истинността на представения
2
от ищцата договор. Оспорва твърдението на ищцата, че получената сума
включвала данък добавена стойност на някакво легитимно основание. За
сключения в негова полза договор, ответникът узнал от баща си - Г. М. М.
през месец май 2021г., а при това, ответникът заявил пред баща си съгласие
да получи споменатата парична сума. С това, сключеният договор в полза на
трето лице по смисъла на чл. 22, ал.1 от ЗЗД, между ищцата (в качеството на
обещател) и бащата на ответника (в качеството на уговарящ) породил правно
действие, по отношение на самия ответник и създал валидно правно
основание за получаване на сумата. До предявяването на исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, ответникът не бил уведомен
от страните по договора за отмяна на уговорката в негова полза, поради което
имал субективната увереност, че сумата е получена с валидно правно
основание и предявената по исков път претенция следвало да бъде изцяло
отхвърлена.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приетия като доказателство Договор за построяване
на едноетажна масивна къща „Вила Диканя“ от 18.05.2021г. се установява
твърдението, че между ищцата А. Ц. М. – в качеството на възложител и Г. М.
М., в качеството на строител било постигнато съгласие за това: строителят
да изгради до степен на завършеност – етап шпакловка и замазка, следния
строителен обект: жилищна сграда – едноетажна масивна къща „Вила
Диканя“ с площ от 98.45 кв.м. по проект, с административен адрес: гр. Горна
Диканя, Махала „Джорговица“, ул. „Дядо Джорго“, както и да извърши
предвидените в техническата документация строителни и монтажни работи
/СМР/ срещу насрещното задължението на възложителя на строително-
монтажните работи: да му заплати извършената работа и вложените
материали по цени, при условията и в сроковете, уговорени в договора. В
раздел VII, чл. 1 от договора било уговорено, че общата цена за изграждането
на обекта е 57 500 лева, а в ал. 2 е предвидено, че същата е за цялостно
изграждане на обекта, включително цената на вложените материали,
извършените работи и др., както и печалба за строителя.
В ал. 8 е предвидено, че уговорената цена от 57 500 лева ще бъде
3
заплащана авансово на етапи, както следва: Първи етап – в тридневен срок от
подписването на договора и преди започване на строителството,
възложителят заплаща авансово на строителя 35% - 20 125 лева; Втори етап –
в деня на завършване на първа плоча и подписване на приемо-предавателен
протокол за съответния етап 35 % - 20 125 лева за изграждане на зидария,
грубото строителство, монтаж на врати, дограма, електро, ВиК и покрива на
сградата; Трети етап – в деня на завършване на покрива и подписване на
приемо – предавателен протокол за съответния етап – 20 % - 11 500 лева - за
изграждане на изолации, външна мазилка, боядисване на фасада и монтаж на
улиците на сградата; Четвърти етап - в деня на завършване на фасадата и
подписване на приемо-предавателен протокол за съответния етап - 10 % -
5750 лева - за изработване на вътрешна мазилка, шпакловка и подова замазка
на сградата.
Съгласно чл. XI, действието по договора се прекратява: с извършване и
предаване на договорената работа и по взаимно съгласие на страните.
Няма спор между страните по делото, че неучастващото в процеса лице
Г. М. М., ЕГН ********** е баща на ответника по делото Г. Г. М..
Няма спор между страните, с оглед признатия от ответника юридически
факт, че самият ответник Г. Г. М. фактически е получил от ищцата по
банковата си сметка сумата от 57 730 лева.
Като доказателства по делото са приети следните платежни документи за
извършени Преводни нареждания с „Наредител“ – ищцата по делото А. Ц. М.
за преведени суми в полза на „Получателя“ – Г. М. М. по сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД, видно от които като основание за плащане сумите
е посочено – „плащане по договор“, както следва:
4500 лева – на 25.05.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 11 от
делото);
4500 лева – на 26.05.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 12 от
делото);
4500 лева – на 04.06.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 13 от
делото);
4500 лева – на 11.06.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 14 от
делото);
4500 лева – на 19.06.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 15 от
4
делото);
4500 лева – на 25.06.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 16 от
делото);
2000 лева – на 01.07.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 17 от
делото);
4500 лева – на 06.07.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 18 от
делото);
4500 лева – на 13.07.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 19 от
делото);
4500 лева – на 20.07.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 20 от
делото);
4500 лева – на 12.08.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 21 от
делото);
3000 лева – на 20.08.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 22 от
делото);
4500 лева – на 03.09.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 23 от
делото);
3000 лева – на 13.09.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 24 от
делото);
1730 лева – на 30.09.2021 г., чрез нареден паричен превод (лист 25 от
делото);
По делото е приет за установен фактът, че в качеството на титуляр на
банкова сметка с IBAN ******* в „УниКредит Булбанк“ АД, ответникът Г. Г.
М. е получил от ищцата А. Ц. М. общо сумата от 57 730 лева, предвид
заявеното от ответника становище, обективирано в писмения отговор на
исковата молба, с което е направено признание на посочения факт.
Заключението на изготвената съдебно- счетоводната експертиза,
установява следните правно значими и подлежащи на установяване факти:
Движението на парични суми чрез откритата при „УниКредит Булбанк“
АД разплащателна сметка с IBAN ******* - с титуляр ответника по делото Г.
Г. М., за периода 15.05.2021 г. до 28.05.2022 г., обхваща следните плащания с
наредител ищцата А. Ц. М., както следва:
- на 25.05.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „Плащане по
5
договор“;
- на 26.05.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „Плащане по
договор“;
- на 04.06.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 11.06.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 25.06.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 01.07.2021 г. е преведена и получена сумата от 2000 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 06.07.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 13.07.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 20.07.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 12.08.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 20.08.2021 г. е преведена и получена сумата от 3000 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 03.09.2021 г. е преведена и получена сумата от 4500 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 13.09.2021 г. е преведена и получена сумата от 3000 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“;
- на 30.09.2021 г. е преведена и получена сумата от 1730 лева с
наредител А. Ц. М. – с основание за извършения превод „По договор“.
Съгласно експертното заключение, размерът на преведените от ищцата
А. Ц. М. по разплащателната сметка на ответника Г. Г. М. парична сума,
изчислена за периода от 15.05.2021г. до 28.05.2022 г. е в размер на 54 730
лева. При изслушване на заключението, в открито съдебно заседание на
6
09.11.2023 г. вещото лице уточнява, че в разплащателната сметка на
ответника е постъпила също и наредената от ищцата сума в размер на 4500
лева, а изводът за това може да бъде направен съгласно представеното по
делото копие от Преводно нареждане /стр. 11/ от 19.06.2021 г. В този смисъл,
според заключението на вещото лице, посочената обща сума на получени
средства по банковата сметка на ответника Г. Г. М. с наредител ищцата по
делото А. Ц. М. трябва да бъде в размер на 59 230 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД създава задължение за всеки,
който се е обогатил за сметка на другиго - поради плащане при липса на
правно основание, на което е била дадена и получена определена престация -
да върне онова, с което се е обогатил на онзи, от когото е получил дължимата
без основание престация.
Липсата на основание (саusae) би била налице или когато изобщо не
съществува валидно правоотношение между страните, което може да
мотивира предоставената престация (напр. между страните не е възниквало
изобщо някакво правоотношение, което да оправдае извършеното плащане)
или когато самото правоотношение, по повод на което е извършено
плащането, не би могло да бъде валидно правно основание, защото е
нищожно, т.е. не е могло да породи желаните от страните правни последици,
вкл. и онези, които обосновават извършване на плащане, или когато
плащането е извършено въз основа на унищожаема сделка, но след
прогласяване на унищожаемостта.
Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът се е обогатил за
сметка на ищцата с парична сума от 59 230 лева, която е била заплатена от
нея по банковата му сметка без основание - за да се произнесе по правния
спор - съдът следва да съобрази наличието на елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване, при хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.
първо ЗЗД.
С оглед на изложеното се налага извода, че основателността на иска е
предпоставена преди всичко от разрешаването на два преюдициални въпроса
- първо: дали ответникът действително е получил посочените суми, кога и
7
при какви обстоятелства е сторил това и второ: дали действително е
осъществено имуществено разместване, водещо до обогатяване на ответника
за сметка на ищцата, но без да е налице правно основание за това, към
момента на имущественото разместване. Тъй като ответникът не оспорва
твърдението, че е получил по банковата си сметка сума в размер от 57 730
лева /която е по-малка от претендирана от ищцата сума в размер на 59 230
лева/, но релевира доводи за наличието на конкретно правно основание за
това, съдът следва да обсъди: дали събраните доказателства, установяват
съществуването на посоченото от ответника валидно правно основание за
извършеното плащане на споменатата сума. Ако ответникът успее да
установи съществуването на правното основание за получаване на сумата –
искът би следвало да бъде отхвърлен, а ако не успее да установи наличието на
такова правно основание – искът следва да бъде уважен.
Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства мотивира извода, че правното основание за извършеното от
ищцата плащане в действителност е изпълнението на договорно задължение
за изплащане на възнаграждение и разходи за материали, което произтича от
сключения между нея и Г. М. М. Договор за построяване на жилищна къща
„Вила Диканя“ от 18.05.2021г.
Уговорка в полза на ответника, като трето ползващо се лице, не беше
установена в писменото съдържание на процесния договор. Ако би
съществувала, такава уговорка би следвало да е част от съдържанието на
договора, защото страните очевидно са постигнали съгласие да сключат
договора в писмена форма за доказване. В случая за доказването на
твърдяната от ответника уговорка в полза на трето лице, следва да бъдат
представени писмени доказателства, доколкото процесният договор е в
писмена форма и е на стойност над 5 000 лева (чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК).
Въпреки указанията за разпределение на доказателствена тежест,
ответникът не установи да има качеството на трето ползващо се лице, което е
легитимирано да получава парични суми, въз основа на изрична уговорка в
съдържанието на сключения между ищцата и баща му договор за СМР.
Съдържанието на договора не включва клаузи, инкорпориращи уговорка
в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД. В съдържанието на
договора не се установява и наличието на клаузи, обективиращи съгласие за
8
това - възложителя, да преведе съответните суми по указана от строителя
банкова сметка на трето лице, нито дори е посочен индивидуалният номер на
конкретна банкова сметка, по която да бъдат наредени банковите преводи.
При това положение, съдът приема за недоказано и оспорването на
съдържанието на процесния Договор за строителство от 18.05.2021г.
В заключение съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, а именно: ответникът е получил от ищцата парична сума, не е доказал
при условията на пълно и главно доказване съществуването на правно
основание за това имуществено разместване, поради което дължи на ищцата
да й върне всичко, което е получил.
Това е сума, която според заключението на вещото лице, възлиза в общ
размер на 59 230 лева и следва да бъде върната, независимо от факта, какво се
включва в нея и в частен случай - дали включва или не ДДС. Това е така,
доколкото според ЗДДС с данък върху добавената стойност /ДДС/ се облагат
т.нар. „облагаеми доставки“ т.е. разнообразни стопански операции, имащи
характер на правни сделки. В конкретния случай, връщането на сумата се
дължи именно с оглед констатацията, че не е налице някакво правно
основание за настъпване на споменатото имущественото разместване, вкл. не
е налице и правна сделка.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло, до размера, за който е предявен и ответникът - да бъде
осъден да върне на ищцата сумата от 59 230 лева, с която сума неоснователно
се е обогатил поради липса на основание за получаването й.
По отношение претенциите на страните за съдебните разноски:
С оглед изхода на правни спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени извършените от ищцата
съдебни разноски.
По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумите, посочени в представения списък по чл. 80 от ГПК
чиито размер възлиза общо на сумата от 8169, 20 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„Красна поляна“, бл. ******* да заплати на А. Ц. М., ЕГН **********, с адрес
за призоваване: гр. София, ул. „******* и със съдебен адресат: адв. В. А., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД - сумата от 59 230 (петдесет и
девет хиляди двеста и тридесет) лева, поради липса на правно основание за
извършеното плащане.
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН ********** да заплати на А. Ц. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 8169, 20 (осем
хиляди сто шестдесет и девет лева и двадесет ст.) лева, представляваща
направени съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10