РЕШЕНИЕ
№ 3316
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110125476 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена на 07.05.2024 г. от М. В. Б. ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита по отношение на молителката и детето
на страните Б. С. Б., ЕГН: **********(конституирано като страна в производството на
основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН) срещу съпруга на молителката и баща на детето - С. Б. Б.,
ЕГН **********, при твърдения да извършен от него акт на домашно насилие на
02.05.2024 г. /по отношение на датата в първото по делото о.с.з. е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка/ около 19:15 часа, пред дома на молителката, находящ се в гр.
**********, и след като молителката слязла с детето, подала го на дядо му по бащина
линия, отишла с ответника отстрани на блока, като конкретния акт на насилие се е изразил в
поваляне на молителката на земята и нанасяне на няколко удара с камък, след което и с
юмруци в главата, в резултат на което молителката е била с окървавена глава. В съдебно
заседание молителката чрез процесуалния си представител поддържа молбата.
По делото е постъпило становище от ответника от 20.06.2024г., в което ответника не
оспорва твърденията на молителката за настъпилата фактическа раздяла между страните на
30.12.2023г. след конфликт между тях, както и че отношенията им са се обтегнали след
раждане на детето им, както и че между страните има висящо дело за развод. Оспорва се
обстоятелството, малолетното дете, което е било на 1г. и 5м. към онзи момент, да е станало
свидетел на осъществен акт на насилие на 02.05.2024г. по отношение на молителката.
Ответника твърди, че на процесната дата е отишъл до дома на молителката в гр. София, за
1
да проведат разговор относно доброволно уреждане на брачните им отношения, като след
като молителката е слязла е дала детето на бащата на молителя, като детето и дядото са
остнали в колата, а ответника и молителката са се отдръпнали на страни, като се твърди, че
от автомобила до мястото на което са разговаряли не е имало видимост. Сочи, че на
02.05.2024г. е избухнал между страните скандал като молителката също е нанесла на
ответника увреждания за които е потърсил медицинска помощ.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание заявява пред съда, че е ударил
съпругата си на 02.05.2024г., че му е паднало пердето и след това е станало мазало. Сочи, че
скандала и ескалацията в отношенията във връзка с уговорките между страните относно
режима на контакти между бащата и детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не спорно, че страните са съпрузи /л. 120 от делото/, предвид което ответникът
безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй
като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е
депозирана в срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която подробно е описан процесният акт на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същите, включително и последиците за
молителката, като в случая доколкото на акта на насилие са присъствали свидетели
очевидци, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не притежава придадената съгласно чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН, доказателствена стойност, като По делото са представени и други значителни по
обем писмени документи: Фиш за спешна медицинска помощ издаден от МЗ Център за
спешна помощ гр. София, от 02.05.2024г. за молителката М. Б., с анамнеза „нанесен побой“,
като е посочено, че лицето е транспортирано до болница „Св. Анна“; амбулаторен лист от
02.05.2024г. издаден от МБАЛ „Св. Анна“ – София АД, в което е посочено пациента
съобщава за нанесен побой от познато лице по главата с юмруци и тъп предмет- камък; два
бр. амбулаторни листове от 03.05.2024г. издадени от МБАЛ „Св. Анна“ – София АД, в
първото е посочена диагноза „Контузия на главата. Разкъсно-контузна рана на ляво чело,
както и че на този етап не се налага хоспитализация за наблюдение и лечение се насочва към
2
личен лекар.В втория /л. 12 от делото/ е посочена терапия: обработено хирургично и
диагнозата е допълнена, като са отразени – Травматични отоци в областта на дясна
темпорална област, лява и дясна суборбитални образи. Травматичен оток в областта на
лечото ляво и дясно. Хематом и травма в областта на горната устна интраорално.; Лист за
преглед на пациент от 03.05.2024г. издаден от МБАЛ „Св. Анна“ – София АД с диагноза
открита рана по окосмената част на главата.; ренгеново изследване 2бр.; определение №
7803 от 20.02.2024г. постановено по гр. д. № 3420 от 2024г. по описа на СРС, 91-ви състав с
което упражняването на родителските права е предоставено на майката, местоживеенето на
детето на страните е определено при майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти с детето, както и последния е задължен да му заплаща издръжка; СМУ № 178.05 от
04.05.2025г. по отношение на ответника С. Б., в което е посочено охлузване на левия лакът и
двете ръце , контузия на палеца на лявата ръка, изразена с кръвонасядания и травматичен
оток, като в анамнезата е посочено, насилие от страна на съпругата и друг мъж, сборичкване
между съпругата му и него , а след това дошъл мъж които го ритнал неколкократно по
долните крайници./л. 113 от делото/; СМУ № 336 от 07.05.2024 г. /л. 114 от делото/ по
отношение на молителката, в което в анамнезата е посочено, че последната е станала жертва
на насилие от страна на съпруга си, изразило се в: поваляне на молителката на земята и
нанасяне на множество удари с юмруци по лицето и нанасяне на удар с камък по главата:
индивидуална оценка на потребностите по отоншение на молителката изготвена от
Фондация асоциация Анимус/л. 115 от делото/.
Видно от писмо от СРП /л. 144 от делото/ между страните има образувано ДП № 225 ЗМК
– 855/2024г. по описа на 01-во РУ – СДВР, което не е приключило, порди което материали от
същито не могат да бъдат изпращани. По делото е представена Докладна записка съставена
от ст. полицай Георгиев при 1-во РУ СДВР като в същата подробно е описан развоя на
събитията на процесната дата, както и че след нанесените удари от страна на ответника и
обилно кръвотечение от главата на молителката е извикан екип на ЦСМП. Представена е и
заповед за задържане на лице, с която ответника е задържан за 24 часа /л. 157 от делото/
Предсатвен е и албум за освидетелстване на молителката /л. 166 – 170 от делото/; Албум за
освидетлстване на ответника/ л. 174- 177/, както и протоколи от разпитите н свидетелите в
хода на ДП.
Постъпило е писмо от ЦОП гр. Велико Търново, в което е посочено че срещите по
програмата се осъществяват с ответника регулярно и по план, в присъствието на психолог.
По делото е изготвен и приет социален доклад от ДСП- Слатина, в които е отразено, че е
проведена среща и разговор с М. Б., която е съобщила, че с ответника имат дете на име Б.
роден на 15.11.2022г., като молителката и детето са напуснали семейното жилище в гр.
Велико Търново на 30.12.2023г. след пореден скандал и физическа агресия от страна на
ответника. От януари месец 2024г. между страните има и образувано дело за развод и
родителски права по отношение на общото дете на страните, по данни на молителката. В
доклада е отразено, че молителката към момента живее на адрес: ***********, заедно с
малолетното дете Б. Б. н 1г. и 7 месеца, за което полага непосредствени грижи, както и със
3
своята майка Фани Иванова, както и че при извършеното посещение детето е било
контактно и през цялото време е търсило контакт с майка си, за да си играят.
Показанията на разпитаните по делото свидетели – Фани Иванова /майка на молителката
и баба на детето/ и Б. С. Б. /баща на ответника и дядо на детето/, съдът прецени по реда на
чл. 172 от ГПК с оглед близката родствена връзка между всеки един от свидетелите и
страните по делото,като кредитира същите, тъй като ги намира за обективни,
последователни и логични. Показания не съдържат противоречия. От показаният на
свидетелката се установява, че на процесната дата ответника е дошъл до дома им, в които тя
свидетелката живее с дъщеря си и внука си, като дъщеря М./молителката/ е слязла заедно
с внука и пред блока, за да се срещнат с С.. Сочи, че е излязла на терасата на апартамента им
когато е чула викове, погледна е на долу и е видяла дъщеря си повалена на земята и как
ответника отгоре е нанасял удари, а тя е пищяла. Опитала се е да излезе, за да помогне, но
се оказала заключена погледнала през прозореца на спалнята и видяла М., че е пред входа и
е цялата окървавена, а С. са го били задържали случайни хора. Свидетелката сочи, че
дъщеря М. се е качила да отворила, след което двете са слезли долу. Сочи и, че детето Б.
е било долу в колата на ответника заедно с дядо си. След като дъщеря я помолила
свидетелката взела детето, за да не става свидетел на случката. Свидетелката съобщава и за
други случая на конфликти на страните предхождащи настоящия. От показаният на
свидетелката се установява пряко твърдения акт на домашно насилие, тя е възприела пряко и
лично, че ответника нанася удари по главата на молителката. От показанията й се
установяват последиците от акта на домашно насилие, това, че молителката била
окървавена. Показанията на свидетелката съответстват на твърденията в сезиращата молба и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
От показанията на свидетеля Б. се, че същият е бил на случката на 02.05.24 г. Твърди, че
той и сина му С. са тръгнали за гр. София, за да види сина му детето, когато пристигнали
молителката М. слязла с детето, като него го помолили да остане с детето, а молителката и
ответника отишли някъде настрани, за да говорят. Сочи, че той и детето са били в колата,
като не са имали видимост към страните. Заявява, че в един момент М. притичала от покрай
него, след което и някакви хора се намесили, след известно време дошла и майката на
молителката, която издърпала детето, а то се разплакало защото е искало да си играе, след
което се качила нагоре към апартамента на молителката. Свидетеля сочи, че молителката е
имала кръв по лицето и била уплашена, а сина му имал кървави след по краката. Твърди и че
хората които се събрали викали :“ спрете, какво правите“. Сочи, че на мястото дошла
полиция и линейка. Заявява между страните да е имало и предходен конфлик, които бил
вербален през 2023 г. Показанията на свидетеля съдът кредитира като последователни
логични. Същите кореспондират и с останалия по делото доказателствен материя,
включително и с заявеното от свидетелката И..
С протоколно определение от 31.07.2024г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията на страните, че на 02.05.2024 г. ответникът е посетил адреса,
на който живее съпругата му и молител в настоящото производство, че е помолил същата да
4
слезе пред блока, за да разговарят. Пред блока е бил и бащата на ответника - Б. Б., който го е
придружавал, като детето е останало с него, а ответникът и молителката са се отдръпнали
настрани и са завили зад ъгъла на блока, за да разговарят. В хода на разговора ответникът е
ударил молителката. Отделено е като безспорно и това, че молителката и ответникът са
съпрузи, както и, че имат дете - Б. Б.. Признанието, направено от ответника в откритото
съдебно заседание, представлява признаване на факта за извършено от него спрямо
молителката физическо насилие на 02.05.2023 година, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК
същото следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В
конкретния случай признанието на ответника за нанесените удари се подкрепя от
изложеното в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, показанията на свидетелката Иванова и
свидетеля Б., както и от всички приети писмени доказателства.
В случая по безспорен и категоричен начин по делото се установи, че на процесната дата
При това положение като установи по делото наличието на нарушаване на нормалната
комункация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на
ответника към молителката, с които свои действия е осъществил домашно насилие под г.
между страните е възникнал конфликт, които е ескалирал и ответника е нанесъл множество
удари по лицето на молителката, както и удар с камък по окосмената част на главата на
молителката, довели до травматични и разкъсно-контузни рани. При това положение по
безспорен начин се установи, че ответника е извършил акт на насилие спрямо молителката
под формата на физическо и психическо такова. Ответника не оспорва своите действия като
в проведеното по делото съдебно заседание признава, че е ударил молителката. Предвид
всичко гореизложено и еднопосочността на целия доказателствен материал, съд намира, че в
тази част молбата следва да бъде уважена.
Възраженията на ответника, че молителката също му е нанесла някакви увреждания не са
правнолереватни доколкото в това производство не е приложим института на реторсията.
Само са пълнота следва да се отбележи по делото е представено СМУ, от което
действително се установява, че и ответника е получил наранявани, но от анамнезата прави
впечатление, че се съобщава същите да са в резултат на сборичкване с молителката, както и
от друго лице което го е ритало по краката, както и че основната болка при ответника е по
краката, което води до извод, че травматичните увреждания са пречинени в по голямата си
част от друго лице притекло се на помощ, а не от молителката.
По отношение търсената защита за детето на страните:
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. В конкретния случай не се установи, че твърдения
акт на насилие е извършен в присъствието на детето на страните. От показанията на
свидетеля Б. се установява, че от положението им /в колата на ответника намираща са пред
блока на молителката/ не е имало видимост към страните, които са се намирали от страни на
блока. Местоположението на страните и това, че докато ответника е нанасял ударите същете
са се намира в страните на входа, а след това са отишли пред входа, където е бил и
автомобила на ответника се установява и от показанията на св. Иванова. Предвид
5
изложеното съдът намира, че в случая не се установи по безспорен начин, че детето е било
свидетел на твърдения акт на насилие. В тази част молбата като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6
ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на деянието на ответника,
съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, и т. 3, пр. и пр. ЗЗДН -
задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, забрана да доближава същата и нейното жилище. Задължаването на ответника
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя – чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието.За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя
срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово
законово задължение и не е ограничено във времето. Забраната на ответника да приближава
до молителката или нейното жилище - чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 и 2 от ЗЗДН, ще създаде и
допълнително гаранция за пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие. На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до М. В. Б., както и до
нейното жилище, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца, считано от
издаване на заповедта., тъй като съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на ЗНЗ
следва да бъде приспаднат, което време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на
поведението от страна на ответника.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, направата на такива се
установява в размер на 2050,00 лв. заплатен адвокатски хонорар. На основание чл. 11, ал. 2,
предл. първо ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по делото по сметна на Софийски районен съд в размер на 25,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Б. Б., ЕГН **********, да се
6
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. В. Б. ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН С. Б. Б., ЕГН
**********, да не доближава М. В. Б. ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
/двеста/ метра за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, като ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал.
2 от ЗЗДН срока на действие на ЗНЗ № 140 от 07.05.2024г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН С. Б. Б., ЕГН
**********, да не доближава на разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра, жилището на
молителкта М. В. Б. ЕГН ********** на адрес в *********, за срок от 18 /осемнадесет/
месеца, като ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на ЗНЗ № 140
от 07.05.2024г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Б. Б., ЕГН **********, че при констатирано от полицейските
органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от
Наказателния кодекс /НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 8,ал. 1, т. 2 от ЗЗДН подадена от М. В. Б.
ЕГН ********** за защита по реда на ЗЗДН на детето на страните Б. С. Б., ЕГН: **********
(конституирано като страна в производството на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН), като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, С. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на
М. В. Б. ЕГН **********, сумата от 2050,00 лв. /две хиляда и петдесет лева/ разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд,
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7