Решение по дело №104/2024 на Административен съд - Габрово

Жалбоподателят М. П. М. от с. Душево, общ. Севлиево е обжалвал Заповед за налагане на принудителна административна мярка №24-0341-000021/20.02.2024г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево. В жалбата си М. М. излага, че обжалваната Заповед била незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя в оспорената заповед липсвали мотиви, като посочените в същата правни норми не съответствали на описанието на деянието, посочено в обстоятелствената част на акта.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения отмяна на обжалваната Заповед №24-0341-000021/20.02.2024г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, ведно с произтичащите от отмяната материално правни и процесуално правни последици.

Ответникът по жалба, редовно призован за съдебно заседание не се явява, като за него не се явява упълномощен по делото процесуален представител, който да вземе становище по жалбата и изложените в нея доводи.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

Със Заповед №24-0341-000021/20.02.2024г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево е постановил временно отнемане на СУМПС на водача М. П. М., както и временно отнемане на 2 бр. регистрационни табели за МПС за срок от 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:

б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

В случая така цитираното нарушение- за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техн. средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. №7510/0152, който е отчел стойност 0, 85 на хиляда, измерен чрез издишаният от водача въздух. Издаден е талон за изследване №143228.

За констатираното противоправно деяние на М. П. М. е съставен АУАН сер. GA №1097368/20.02.2024г. и впоследствие НП№24-0341-000058/22.03.2024г., в които са описани цитираните по- горе и установени по време на проверката фактически обстоятелства.

Предмет на съдебен контрол е оспорената обжалваната Заповед №24-0341-000021/20.02.2024г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията посочени от оспорващия.

Съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в изискваната от закона форма.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, ал.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорвания акт е издаден от Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево в това му качество и е налице необходимата компетентност.

В обжалваната Заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на Акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната Заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на материалноправни норми. Не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП/Изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на нарушението/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да управлява моторно превозно средство под въздействието на наркотично вещество, установено с техн. средство. Към момента на проверката е установено именно това обстоятелство, като същото е надлежно описано в съставения АУАН. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай категорично се установява по делото, че жалбоподателят е управлявал цитираното МПС след употреба на алкохол, като установената стойност е над 0, 5 на хиляда, като това е установено с техническо средство по време на проверката. Предвидените в ЗДвП ПАМ, включително и тези като настоящата имат за цел да превантират извършване на правонарушения, изброени подробно в ЗДвП. В този смисъл целта на принудителните административни мерки по посочения закон имат не толкова санкционен характер колкото възпиращо и превъзпитаващо въздействие върху нарушилите разпоредбите на ЗДвП се водачи на МПС, като по този начин се осигурява безопасността на движението. В този смисъл наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона.

Както беше посочено по- горе, противоправното деяние е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното пред административно - наказващият орган.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. В случая с процесната Заповед не е преследвана цел различна от законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171, ал.1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.

Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на АС Габрово счита, че жалбата на М. П. М. следва да бъде оставена без уважение. Заповед №24-0341-000021/20.02.2024г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево е правилна и законосъобразна.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на М. П. М. от с. Душево, общ. Севлиево против Заповед №24-0341-000021/20.02.2024г. на Полицейски инспектор при ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево, като неоснователно и недоказано.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.