№ 13434
гр. С, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110167023 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от ЗЕАД „Б В
И Г“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, пл. „П.“ № 5, срещу
С. О., ЕИК: ********, адрес: гр. С, ул. „М.“ № 33, чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 230,37 лв., представляваща регресно вземане по
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ************** за
произшествие на 22.03.2024 г. в гр. С, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до
окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№50028/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско“, валидна към датата на произшествието, като при
движение по бул. „СВ. К. О.“ попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което били причинени имуществени вреди на предна
дясна гума и джанта. Ищецът описал щетите и изплатил на застрахования процесната
сума. Сочи, че ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за поддържането на пътя.
В срока по чл. 131 ГПК С. О. оспорва иска по основание и размер по изложени
съображения, като оспорва, че липсват доказателства, които да установят
несигнализирана и необезопасена дупка, в която се твърди да е попаднал увреденият
автомобил. Оспорва, че процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск.
Поддържа, че в тежест на ищеца било да докаже, че преди изплащане на
обезщетението е проверил липсата на предишна подмяна на увредените части в
рамките на периода на застраховане, цитирайки глава III, т. I-6.3 от Общите условия на
ищеца. Сочи, че ищецът не извършил проучване на обстоятелствата, при които
настъпило ПТП, като дори не посетил твърдяното място, както и липсата на
доказателства за местоположение на процесната дупка по време на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва представената декларация за настъпило ПТП и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение при липса на преки доказателства за
доказване на иска. Водачът на увредения автомобил бил изцяло отговорен за
1
настъпване на ПТП, тъй като не съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка, нарушавайки основното си задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Липсват
доказателства, че причина за ПТП е несигнализирана дупка на пътя, чиито размери не
са известни. Сочи, че не е бездействал, а сключил договор за поддръжка на процесния
участък с „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, като на 02.02.2024 г. възложил
ремонт на пътната настилка в същия участък. След инспекция комисия на ответника
установила приключването на СМР в степен на завършеност с приемане на СМР един
месец преди процесното ПТП. Сочи, че ако извършените ремонтни дейности проявят
недостатъци, то ще се касае за скрити недостатъци. Предвид изложеното, иска
привличане на горното дружество като трето лице-помагач на своя страна.
С молба от 18.03.2025 г. третото лице помагач сочи, че е изпълнил надлежно
поетите задължения по договор от 27.10.2023 г. за текущ ремонт и поддържане на
уличната мрежа и пътните съоръжения, сключен с ответника, който приел възложените
на подпомагащата страна дейности, без да го сезира с последващо уведомление за
отстраняване на некачествено изпълнени работи в рамките на гаранционния срок.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по ЗЗД. Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане.
За основателността на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача
на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск съгласно процесния договор за
застраховка „Каско“, вследствие виновно и противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител или на друго натоварено от него лице във връзка със
стопанисването и поддържането на процесния пътен участък); претърпени от
застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; изплатено
застрахователно обезщетение в съответен размер, изискуемост на вземането, а
ответникът - възраженията си, в частност възражението за причиняване/съпричиняване
на вредите от водача на увредения автомобил.
По делото е отделено за безспорно, че ищецът е изплатил на застрахованото
лице във връзка с процесната щета сумата от 230,37 лв. по банкова сметка, посочена в
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 22.03.2024 г., както се
потвърждава и от неоспорено от ответника платежно нареждане от 02.04.2024 г.
Видно от приетата застрахователна полица процесният автомобил е бил
застрахован при условията на клауза „Пълно каско“ при ищеца към датата на
процесното ПТП, при което процесният автомобил е попаднал в необезопасена дупка
на пътното платно, тоест налице е пътнотранспортно произшествие по смисъла на гл.
II „Покрити рискове и изключения“, клауза „Пожар, природни бедствия и
пътнотранспортни произшествия (ПТП) на МПС“, т. I, т. 2 от Общите условия по
застраховка „Каско Стандарт“, приложими към процесното правоотношение.
2
Неоснователно е възражението на ответника, че по делото липсвали доказателства
дали ищецът е обезщетил собственика на увредения автомобил в размера до две
увредени гуми в срока на действие на полицата съгласно цитирана разпоредба от
същите общи условия с оглед неоспорена от ответника и приета по делото справка от
ищеца за заведени щети във връзка с процесния автомобил, видно от която
застрахованото лице в срока на действие на процесната полица не е завело друга щета
във връзка с увредена гума и джанта на застрахования автомобил.
По делото е представено заявление и декларация за настъпване на
застрахователно обезщетение, с които собственикът на процесния автомобил е
уведомил ищцовото дружество, че на 22.03.2024 г. при движение в посока от
Околовръстен път към центъра на гр. С по бул. „СВ. К. О.“ автомобилът е попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с описване на настъпилите
щети на предна дясна гума и предна дясна джанта и е поискал от ищцовото дружество
изплащане на застрахователно обезщетение, а като начин на обезщетяване посочил „по
калкулация на застрахователната компания“.
Във връзка с процесния инцидент при ищцовото дружество е образувана
процесната щета, по чийто доклад и опис-заключение било калкулирано обезщетение
от 230,37 лв.
Видно от приложеното известие за доставяне въпреки получена на 14.05.2024 г.
регресна покана за възстановяване на горепосочената сума относно процесната щета
не последвало плащане от ответника.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил В. И., според
който в края на март 2024 г. в светлата част на денонощието по време на движение по
бул. „СВ. К. О.“ в посока към центъра на гр. С спукал предна дясна гума и изкривил
предна дясна джанта, попадайки с процесния автомобил в несигнализирана дупка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от
приетите по делото заявление и декларация за настъпване на застрахователно събитие
с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е било
налице неравност на пътя – дупка на пътното платно, необозначена по начин,
позволяващ избягването .
Механизмът на ПТП и съответно наличието на причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и вредите по застрахования при ищеца процесен автомобил се
установява от неоспореното от страните заключение на приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Съгласно експертното заключение описаните от ищеца щети
на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на реализираното
ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и процесната щета.
Направеното от ответника възражение по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат също е неоснователно. Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г.
по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
3
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването
на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било
различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само
предполагаем /вероятен/. Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се
формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се
установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва
да е улеснил настъпването на вредите. В случая бланкетно се сочи допуснато от
собственика на увредения лек автомобил съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства относно неполагането на
дължимата грижа при управление на увредения автомобил.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до
пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400,
ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качеството, в това число с всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и
съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В
случая дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни
цени за възстановяване на действително нанесените щети на автомобила. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност
(Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение №
141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009
г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010
г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.;
Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., и др.).
Въпреки че по делото не се установява дали спуканата гума и изкривената
джанта в действителност не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части със същата степен
на износване и то ще е принудено да закупи нови части, като техният размер е
неговата действителна вреда, като се съобрази, че в представената опис на претенция
и опис-заключение от ищеца се установява намаляване на стойността на ремонта.
Съгласно заключението на САТЕ стойността на ремонта (стойността, необходима за
възстановяване на щетите) на увредения автомобил по средни пазарни цени към датата
на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 255 лв.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и
правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за
4
чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улицата, на която е реализирано произшествието, се намира в
населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) и като такъв е публична
собственост на С. О., поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът.
Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя
(дупка) с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък
срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие
и създава опасност на движението. По делото не се доказа тази дупка да е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобикалят, за да
продължат движението си. От показанията на разпитания по делото свидетел се
установи, че такъв не е бил поставен на мястото на произшествието.
С писмо от 02.02.2024 г. ответникът е възложил на третото лице помагач да
извърши авариен ремонт на компрометирани участъци от уличната мрежа на
процесния булевард въз основа на договор от 27.10.2023 г., които СМР са приети като
надлежно завършени съгласно изискванията на същия договор с Акт от 19.02.2024 г.
Въпреки това оспорването на ответника, че изпълнил задълженията си по поддръжка
на уличната мрежа, при което пътната настилка била в изправно състояние, а ако
имало недостатъци, то се касаело за скрити такива, е неоснователно, доколкото по
делото се установи по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило в резултат
на необезопасена дупка на пътното платно поради изрязване на асфалта съгласно
показанията на свид. И.. Каквито и действия да е предприел ответникът по поддръжка
на процесния участък, същите не са били в достатъчна степен ефективни при наличие
на дупка на пътното платно, за която дори не е положил дължимата грижа да
обезопаси. Сам ответникът признава в устните състезания по делото, че третото лице
помагач носи отговорност за некачествено изпълнение на СМР на процесния участък,
като доводите на третото лице помагач в противоположен смисъл не подлежат на
обсъждане в настоящото производство при липса на претенция в тази насока от
ответника към същото лице.
Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението. Именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по
чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу
ответника. Регресното вземане възниква за размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане.
Ответникът не твърди, респ. и не доказа погасяване на дълга, поради което
искът следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от това в полза на ищеца
следва де се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
5
на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска.
По разноските
В съдебно заседание на 09.04.2025 г. ищецът заявява, че не претендира
адвокатско възнаграждение за исковото производство, но в исковата молба е отправил
искане за присъждане на разноски съгласно представен в същото заседание списък по
чл. 80 ГПК за същото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 385 лв. за исковото производство, от които 25 лв. – държавна такса, 300 лв.
– депозит за експертиза и 60 лв. - депозит за свидетел, а за заповедното производство
разноски от 175 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 150 лв. - адвокатско
възнаграждение при основателност на ответниковото възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на
заповедното производство, липсата на проведено открито съдебно заседание,
изключително ниския материален интерес по делото, при чиято съвкупна преценка се
извежда, че поисканият от ищеца размер на адвокатско възнаграждение за същото
производство не съответства на обема процесуални усилия, положени от ищцовия
представител.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД, че С. О., ЕИК: ********, адрес: гр. С, ул. „М.“ № 33, дължи на ЗЕАД „Б В И Г“
АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, пл. „П.“ № 5, сумата от
230,37 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по щета № ************** за произшествие на 22.03.2024 г. в гр.
С, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №50028/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., ЕИК: ********, адрес: гр. С, ул.
„М.“ № 33, да заплати на ЗЕАД „Б В И Г“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, пл. „П.“ № 5, следните суми за разноски за :
исковото производство - 385 лв.;
заповедното производство - 175 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника -
„ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Дамяница“ № 3-5.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6