Решение по дело №144/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], адрес за кореспонденция Перник, [жк], [улица], представлявано от управителя И. М. Т. срещу Решение № КПК -8 от 24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ-Перник, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Задължителни предписания № ЗД-1-13-01836659/27.01.2025г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник.

Жалбоподателят моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че са налице доказателства, че лицата са изпълнявали трудова дейност въз основа на сключени трудови договори. Част от тези лица са били освободени поради естествено прекратяване на дейността и преориентация на бизнеса. Счита за неправилни изводите на административния орган, че дружеството е извършвлао „отдаване на персонал под наем“.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответната страна, директора на ТП на НОИ – Перник, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. Оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от С. Д.-Х., както и сигнал от ТП на НОИ - Благоевград, с изх.№ 1043-27- 117 от 27.09.2024 г. /л. 62/ е възложена със заповед на директор на ТП на НОИ-[населено място] № ЗР-5- 13-01704176/30.09.2024 г./л. 67/, проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“ ЕООД, с ЕИК ***.

С. З. предписания №ЗД-1-13-01756459 от 14.11.2024 г. /л. 119/ от проверяваното лице са изискани множество документи, в това число касова книга от м. септември 2023 – м. юни 2024г., банкови извлечения за този период, оборотна ведомост за 2023 и 2024г., доказателства за собственост на търговския обект или ползването му на валидно правно основание, описание на търговската дейност на дружеството.

В изпълнение са представени следните документи: обяснителна записка от собственика И. Т. за характера на работа и дейността с която се е занимавала С. Д.- Х. / л. 55/, разпечатки на Разчетно - платежна ведомост за периода от м.01.2024г. до м. 06.2024г.,; трудов договор със С. Д.-Х. № 00000023/21.09.2023г. и заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 00000043/04.06.2024г./л. 148, 149/; оборотна ведомост за 2023г. и 2024г./л. 93, 94/; извлечение по банкова сметка при банка ОББ за м.02.2024г.; договор за предоставяне на персонал от 01.11.2023г. между “***” ЕООД от една страна и “***” ЕООД с ЕИК *** от друга страна, с който се предоставят служители на ”***” - наети по трудов договор, на фирма “***” ЕООД с работно място [населено място], ул. „*** №*** в срок до 31.01.2024г. /л. 82/; фактура № ********** от 31.01.2024г. за наем на персонал на стойност 1920лв.;л. 81/ Годишна данъчна декларация за 2023г. с попълнена част [Наименование]определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък, в която са декларирани приходи в размер на 97530,95лв и разходи 94146,36лв, печалба 3384,59лв.; Справки декларации по ДСС за периода от м.09.2023г. до м.06.2024г. за месеците 11.2023г., 12.2023г. и м.01.2024г. в дневник на продажбите има отразен по 1 /един/запис както следва: - м.11.2023г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС - 1500,00лв. всичко начислен ДДС - 300,00лв.; - м.12.2023г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС - 1500,00лв. всичко начислен ДДС - 300,00лв.; - м. 01.2024г. - общ размер на ДО за облагане с ДДС - 1600,00лв. всичко начислен ДДС - 320,00лв. Справките - декларации за месеците 09.2023г,, 10.2023г., 02,2024г., 03.2024г., 04.2024г., 05.2024г. и 06.2024г. са нулеви.

На 05.09.2024г. е изпратено писмо до ТД на НАП - София, офис Перник, с искане на информация за упражняването на дейност на дружеството. На 30.09.2024г, е получен отговор от ТД на НАП - София, Офис Перник, съдържащ следната относима към спора информация:

Няма данни за извършени ревизии на "***" ЕООД;

Дружеството има регистриран един търговски обект с адрес [населено място], [улица]кафе аперитив“ ***“ - нает обект.

Основната бизнес дейност на дружеството е кафе-аперитив. Дружеството има регистрирано едно фискално устройство с ЕКАФФП 55871 с номер на фискалната памет 2438241, на горепосоченият адрес с дата на въвеждане в експлоатация 10.03.2022г. и дата на последен фискален бон 01.06.2023г.

Има подадени годишни данъчни декларации по реда на чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2022 и 2023 г., както следва: вх. № 1400И0188931/25.06.2023 г.; декларирани са общо приходи-291 600.70 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби-288 240.04 лв.; общо разходи - 251 463.83 лв.; данъчна печалба - 40 136.87 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 4 013.69 лв. Деклариран е код на основната дейност 5610 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, -вх. № 1400И0215011/02.06.2024 г.: декларирани са общо приходи-97 530.95 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби-92 530.95 лв.; общо разходи - 94 146.36 лв.; данъчна печалба - 3 лв. и полагащ се корпоративен данък в размер на 338.46 лв.

При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че в регистър на трудовите договори от „***“ ЕООД са вписани 26 договора с 20 лица. Подавани са данни по чл.5, ал.4 от КСО от м. 03.2022г. до м.12.2024г. вкл., съгласно които дължимите осигурителни вноски за ДОО за наетите лица е в размер на 21 873,47 лв.. Внесените вноски за периода са 412,18 лв., невнесени вноски за ДОО -21 461,29 лв..

По подадени удостоверения относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност от „***“ ЕООД са изплатени обезщетения на 6 лица в общ размер на 25 344,74лв., 3 лица са с регистрирани заявления за ПОБ по чл.54а от КСО с прекратено правоотношение с „***“ ЕООД.

В хода на проверката са искани сведения на основание чл. 44 АПК от лицата по декларираните трудови договори,

От осигурените лица обяснения са представили С. Д.-Х., И. Р. С., Ц. П. В., Д. И..

С. Д. е декларирала, че трудовият процес е упражняван от вкъщи, на осем часов работен ден. Занимавала се е с реклама и маркетинг на фирмата в социалните мрежи. Не може да посочи други колеги освен счетоводителя Д. С.. Трудовото възнаграждение е изплатено- в брой от счетоводството, не може да посочи къде се намира заведението./л. 151/. На лицето по издадени болнични листове за периода от 24.10.2023 г. до 26.11.2023 г., от 01.12.2023г. до 14.12.2023 г. и от 18.12.2023 г. до 04.06.2024 г. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 12 240,48 лв.

Ц. В. декларира, че работата е започнала септември 2023 г. за един месец, като втора работа почасово. Посещавала е заведения, които имат нужда от кетъринг на длъжност сервитьор. Трудовата си дейност е изпълнявала в [населено място], [улица]на 4 часов работен ден вечер събота и/или неделя. Като пряк ръководител посочва Р. А.. Други служители които посочва са И. С. - обслужващ персонал, Д. С. - счетоводител и Р. А. - управител. Възнаграждението е изплатено от Р. А.. На лицето по издадени болнични листове за периода 06.06.2022 – 16.06.2022, 23.01.2023 - 04.02.2023 е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 360,01лв.

И. С. декларира, че е започнала работа на 12.03.2022 г. до април 2023г. на обект при Кауфланд, [жк], на осем часов работен ден с пряк ръководител Р. А., не посочва други лица от персонала. На лицето по издадени болнични листове за периода м.12.2023 – м.08.2024г. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспосбност в размер на 6 121, 15 лв. Изплатено е парично обезщетение за безработица за периода от 10.05.2023г. до 31.08.2023г. в общ размер на 1 825,74лв.

Д. И. /л. 139/ декларира, че е започнала работа на 04.04.2024г. като е рекламирала в социалните мрежи кетъринг услугите на фирмата, търсене на нови клиенти и поддържане на комуникация със стари такива. Работила е на осем часов работен ден от вкъщи, като е посочила за управител Р. А.. Също е контактувала с Д. С. - счетоводител. Трудовото възнаграждение е получавала в брой в счетоводството на фирмата. На въпроса „С какви сгради, офиси и съоръжения разполага дружеството? Отговаря - преди започването ми във фирмата знам, че е имало заведение, но сградата е била съборена. Точен адрес не знае, ходила е до счетоводството в кв. Ладовица в [населено място] - в близост до магазин Кауфланд. За лицето е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор от 04.04.2024г, на длъжност Организатор продажби и реклама с основно трудово възнаграждение - 933,00лв. Договора е прекратен на 30.06.2024г. На лицето по издадени болнични листове за периода 15.04.2024-29.04.2024, 28.05.2024 - 11.06.2024, 20.06.2024-01.07.2024. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 651,23лв.

Изпратени са известия за явяване на основание чл.108 от КСО и до следните лица, които не са се явили:

За Р. П. А. писмото е върнато като непотърсено. Същият е бивш едноличен собственик и управител на "***" ЕООД. Същият е и едноличен собственик и управител на "***" ЕООД с ЕИК *** – дружеството, с което е сключен договора за предоставяне на персонал. За лицето е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор на 29.08.2023г. на длъжност Управител заведение за обществено хранене с основно трудово възнаграждение 3600,00лв. без данни за прекратяване. По 5 броя болнични листове е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер 5537,83лв.

Г. К. Г. е получил лично писмото на 26.11.2024г. но не се е явил да даде сведения. За лицето е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор от 15.11.2023г. на длъжност Сервитьор с основно трудово възнаграждение 800,00лв. Не са постъпвали удостоверения относно правото на парично обезщетение по издадени болнични листове.

За П. К. И. писмото е върнато като непотърсено. За лицето са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори както следва: трудов договор, сключен на 10.03.2022 г. на длъжност Сервитьор и основно трудово възнаграждение 800.00лв., прекратен на 10.04.2023 г. и трудов договор, сключен на 29.08.2023 г. на длъжност Сервитьор и основно трудово възнаграждение 800.00лв., прекратен на 17.03.2024 г. На лицето по издадени болнични листове за периода 05.02.2024-19.02.2024 и 19.02.2024-10.03.2024. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 434,04 лв.

С. Е. Е. е получил лично писмото на 22.11.2024 г. лично. Не се е явил да даде сведения. За лицето е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор на 07.06.2024 г. на длъжност Готвач с основно трудово възнаграждение 933,00 лв. Договора е прекратен на 01.08.2024 г. На лицето е изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2024 г. до 31.12.2024 г. в общ размер на 2566,72 лв.

Въз основа на установеното, административният орган е направил извод, че дружеството е извършвало търговска дейност до 01.06.2023 г. - датата на последния финасов отчет от ФУ съгласно предоставените данни от ТД на ЕСАП. След тази дата сградата, в която се е помещавало заведение „***“ е премахната физически от района на Кауфланд, [жк] - [населено място]. Констатациите са, че спрямо 11 бр. лица, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода след 01.06.2023 г. не е изпълнен състава по чл.10 и &[Наименование];1, т.З от Допълнителните разпоредби на КСО, т.е. не е налице основание за осигуряване. Не е зачел представения договор за отдаване на персонал под наем като създаден за целта на настоящото производство, не отговарящ на законовите изисквания за този вид дейност и без доказателствена стойност относно извършвана от дружеството търговска дейност.

На 27.01.2025 г. са издадени задължителни предписания № ЗД-1-13-01836659 от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Перник, с които от дружеството се изисква да заличи подадените данни по чл. 5, ал.4, т.1 КСО за 11 лица в периода след 10.06.2023г.

Против предписанията е подадена жалба от "***" ЕООД. С Решение № КПК-8 от 24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ-Перник е отхвърлена подадената от дружеството жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, срещу годен за обжалване административен акт - решение на ръководителя на ТП на НОИ - Перник по чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 КСО, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, вр. чл. 118, ал. 3 КСО, съдът намира, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган по чл. 117, ал. 3 КСО - ръководителят на ТП на НОИ – Перник, в изискуемата от цитираната разпоредба писмена форма, съдържа всички императивно заложени реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. правните и фактически основания за постановяването му.

При извършване на проверката са спазени правилата по Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, обн. ДВ, бр. 28/17.04.2015 г., издадена от управителя на НОИ на основание чл. 108, ал. 3 КСО и чл. 17 от Наредба № 1 от 2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи да профилактика и рехабилитация. Проверката е извършена от компетентно длъжностно лице по чл. 3, т. 1 – старши инспектор по осигуряването, на основание писмена заповед с изискуемото по чл. 29 от Инструкцията съдържание и която в изпълнение на чл. 5, ал. 1, т. 2 и чл. 29, ал. 4 от Инструкцията е надлежно връчена на проверяваното дружество. Проверката е приключила в определения със заповедта срок и в изпълнение на чл. 32 от Инструкцията за резултатите от нея е съставен констативен протокол, надлежно съобщен.

В хода на проверката са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 АПК. При постановяване на решението, с което са потвърдени задължителните предписания на контролния орган на ТП на НОИ, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона.

При извършване на проверките контролните органи са изисквали от осигурителя конкретни документи, свързани с дейността на дружеството и трудовите функции на лицата, за които са подадени данни, като съгласно чл. 44 АПК сведения са изисквани и от осигурените лица.

Не се констатират допуснати в контролното производство съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита проверяваното лице. Представените от осигурителя документи, служебно събраните доказателства от ИС на НОИ и тези, представени от трети лица са обсъдени и преценени заедно и поотделно, като, както в констативните протоколи от проверките, така и в обжалваното решение, са изложени подробни и ясни мотиви относно тяхната доказателствена стойност.

Обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно &[Наименование]; 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало реално трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски.

С оглед изложеното, съдът счита, че наличието на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне и осигурителното правоотношение. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. От съдържанието на легалното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение, а не само да са внесени осигуровки.

Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.

В случая се установяват две групи доказателства, от които се установява, че лицата не са извършвали трудова дейност, едната касае дружеството работодател, такива са липсата на представени доказателства за извършвана дейност след 01.06.2023г., включително и от единственото регистрирано фискално устройство, нулевите справки декларация по ДДС за 09.2023г,, 10.2023г., 02,2024г., 03.2024г., 04.2024г., 05.2024г. и 06.2024г. и декларираните в дневник за продажбите по 1 запис за м. 11.2023, 12.2023, 01.2024 /по договора за предоставяне на персонал/, обстоятелството, че дружеството не е внасяло осигуровки на лицата, които са се водили на трудов договор с него.

На следващо място доказателства за изпълнение на конкретна трудова дейност от страна на наетите лица липсват. Установи се, че основната бизнес дейност на дружеството е кафе – аперитив, като единственият му регистриран търговски обект – кафе „***“ в [жк], Перник физически престава да съществува след 01.06.2023г. Представеният договор за отдаване на персонал с дата 01.11.2023г. и срок на действие до 31.01.2024г. не е доказателство за осъществявана търговска дейност, нито доказателство за работно място на лицата. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от КТ този закон урежда отношенията между работника или служителя и работодателя, както и други отношения непосредствено свързани с тях, а съгласно ал. 2 отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовите правоотношения са регулирани изчерпателно в КТ, поради което договаряне за предоставяне на работна сила извън правилата на КТ са недопустими и е неприложима друга уредба освен специалната уредба в Кодекса на труда. В горният смисъл е и практика на ВАС/ Решение № 11159/24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 105/2016 г. по описа на ВАС, Шесто отделение/. Предоставянето на работници от едно предприятие на друго е дейност, която се регламентира от нормите на глава V, раздел VIIIв от КТ и от специалните изисквания на ЗНЗ. В същността си тази дейност е вид услуга, но поради специфичния й характер за нея са приложими не нормите на ЗЗД като общ нормативен акт, а нормите на КТ като специален такъв. Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост са обособени в глава V, раздел VIIIв от КТ, с който в българското законодателство е транспонирана Директива 2008/104/ ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост. В чл.107р ал.7 от КТ е разписано, че “Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.”. В чл. 74е от ЗНЗ е посочено, че дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. В този смисъл съдът счита за правилен извода на административния орган, че представения договор не отговаря на законовите изисквания за този вид дейност и няма доказателствена стойност относно извършвана от дружеството търговска дейност.

По делото не са представени никакви доказателства и за реално изплащане на трудови възнаграждения. Липсват трудови договори, а те са едното условие за възникване на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО. Няма представени трудови досиета, а и самите лица не са проявили активност, въпреки че в хода на административното производство са им връчени също предписания с указания да представят доказателства, че са полагали реално труд за дружеството.

Единствените, които са представили обяснения, са С. Д., Ц. В., И. С., Д. И.. Но нито един от тях не е представил доказателства, че реално е полагал труд за дружеството по трудов договор.

Липсата на данни за реално упражнявана трудова дейност като императивна предпоставка за възникване на осигуряване /чл. 10, ал. 1 от КСО/ има за правна последица неоснователността на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.

Следва да се подчертае, че подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход става на декларативен принцип, поради което не е достатъчно основание, за да се приеме, че лицата реално осъществяват трудова дейност. В тази връзка - изясняването и установяването дали е имало правно основание за подаването на тези данни и дали те са правилно подадени от осигурителите се реализира само при упражняването на последващ контрол от контролните органи на ТП на НОИ при назначена проверка при осигурителя.

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност /чл. 10, ал. 1 КСО/, а упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено. След като това обстоятелство не е доказано и пред административния орган, и по делото за посочените в оспореното предписание лица и периоди, съдът намира за правилни изводите на административния орган, че липсва осигурително правоотношение, което обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от ответника.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същото е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на юридическото лице – Национален осигурителен институт, в структурата на което е административният орган директора на ТП на НОИ – Перник в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник, [Наименование]състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "***" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И. М. Т. срещу Решение № КПК-8 от 24.02.2025г. на директора на ТП на НОИ-Перник, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Задължителни предписания № ЗД-1-13-01836659/27.01.2025г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Перник, като неоснователна .

ОСЪЖДА "***" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И. М. Т. да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 лв. (сто лв.), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.