Решение по дело №2396/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

29.06.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №2396 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.Н.Б., като пълномощник на „ЛАЗУР ПАРКЕТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. С., съд.адрес:*** против Наказателно постановление №400927-F418298 от 24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочат нови доказателства. 

Ответникът по жалбата ЦУ на НАП гр.София, чрез процесуалния си представител си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 05.07.2018 г. била извършена проверка във връзка със спазване на данъчното и осигурително законодателство на обект - магазин за паркет входни и интериорни врати, находящ се в гр.П., община П.к, бул.„…" №.., стопанисван от „Лазур Паркет" ЕООД.

При проверката било констатирано, че за получена авансово сума на 17.05.2018 г. от „Лазур Паркет" ЕООД на стойност 1 500,00 лв. от Т.П. с адрес гр.П., ул.“…“ №.. не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На клиента е била издадена квитанция №********** от 17.05.2018 г. със салдо 1 500.00 лв. платена сума 600.00 лв.

В търговския обект на „Лазур Паркет" ЕООД, находящ се в гр. П., община П., бул.„…" №.. било въведено в експлоатация фискално устройство Дейзи Микро с ИН DY259342 и ФП 36550456.

Съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.05.2018 г. - 30.05.2018 г. за дата 17.05.2018 г. на гореописаното ФУ нямало отразени суми. е Фискален бон за сумата от 1 500,00 лв. на дата 17.05.2018 г, за платен аванс не бил издаден.

Нарушението било извършено от търговския обект на 17.05.2018 г. стопанисван от „Лазур Паркет" ЕООД, находящ се в гр.П., община П., бул.„…" №...

Нарушението било констатирано на 05.07.2018г. при извършената оперативна проверка на търговски обект - магазин за паркет входни и интериорни врати, находящ се в гр.П., община П., бул,„…" №.., стопанисван от „Лазур Паркет" ЕООД и документирано с Протокол за извършена проверка cep. АА №0203026/08.07.2018г. /Обр. Кд-78/, в едно с приложени доказателства.

На дружеството жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е връчен на управителя на дружеството на 12.10.2018 г.  

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелките В.М.–актосъставител, И. С. и писмените доказателства приложени по делото.

Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Констатациите описани в АУАН, залегнали в НП се потвърждават от писмените доказателства и показанията на свидетелите и не се оспорват по същество от жалбоподателя.

Не е спорно, че дружеството-жалбоподател е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Безспорно е, че дружество „Лазур паркет“ стопанисва търговски обект- магазин за паркет, входни и интериорни врати, находящ се в гр.П., бул. „…“ № .., по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, в който е било въведено в експлоатация ФУ „Дейзи Микро“ с ИН DY259342 и ФП 36550456, което попада в изискванията на §1, т.40 от ДР на ЗДДС.

Няма съмнение, че на 17.05.2018 г. дружеството е получило авансово сумата от 1500 лева от клиента Т. П. от гр.П. чрез свидетелката И.С.- продавач-консултант в обекта и че за тази сума не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан, съгласно изискванията на чл.118, ал.3 от ЗДДС. На клиента е била издадена квитанция №********* от 17.05.2018 г. със салдо 1 500 лева, платена сума 1 500.00 лв., също не се оспорва, представена по делото.

 

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. 

Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

При това положение дружеството като регистрирано лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС е било длъжно, след като има въведено в експлоатация ФУ да издаде фискален бон (касова бележка) за полученото под формата на аванс плащане в брой в размер на 1 500 лева, така както го задължава разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Освен това съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗАДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В този смисъл има константна практика на съдилищата в България, между които Решение № 61/06.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2013 г. и Решение № 13021/09.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2013 г..

В този ред на мисли издаването на касов бон не е свързано с окончателно плащане на продажба/доставка, а такъв следва да бъде издаван при всяко едно плащане извършено във връзка с извършена такава в търговски обект. Следователно независимо, че в процесния случай е извършено авансово плащане на доставка и услуга, която е била извършена от дружеството по-късно (по-което обстоятелство няма спор), то за същото е възникнало задължението да издаде фискален касов бон за извършеното плащане, тъй като е задължено като лице извършило услугата. Поради това и възражението, че платената сума е предадена и приета като авансово плащане, поради което нямало извършена продажба на стока/услуга и не следвало да се издава посочения финансов документ, е неоснователна.

Нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко нарушение, свързано с неиздаване на документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, между които е и фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Поради това и правилно АНО е ангажирал отговорността на търговеца по посочената разпоредба.

Неоснователно е и възражението, че се касае за едно единствено нарушение, а не за 22 отделни нарушения, за които са съставени отделни АУАН, респ. НП, тъй като се касаело да няколко нарушения извършени през непродължителен период от време. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че в административнонаказателното производство няма продължавано нарушение е всяко едно деяние, което изпълва състава на едно е също нарушение, съставлява отделно такова и следва да бъде санкционирано самостоятелно (по аргумент на чл.18 от ЗАНН). Освен това в АНП не съществува и т.нар. продължено нарушение, на системно извършване. Нарушението се извършва с бездействие всеки път, когато задълженото лице получи плащане, за което не издаде касов бон, независимо дали плащането е авансово или цялостно, дали е направено от един и същ или различни субекти - получатели на доставката стока/услуга по аргумент на чл.185, ал.1 във връзка с 118, ал.1 от ЗДДС.

Обстоятелствата, при които е извършено нарушението не обуславят маловажност на случая. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, доколкото от приложените по делото доказателства става ясно, че са извършвани и други продажби от дружеството-жалбоподател при същите условия, при които не са издавани фискални бонове. Нарушението практически лишава приходната администрация от възможността на установи определени обстоятелства, като например да засече коректно касовата наличност при проверка в обекта /фактическата и тази по ФУ, т.к. при получени пари в брой те са налични в касата, но не са въведени, отразени по никакъв начин във ФУ/, както и дали жалбоподателят коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Отделно от това всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона задължения води до негативни последици– ангажиране на ресурси на приходната администрация с проверки на място и по документи, съставяне на АУАН и започването на АНП, респ. издаване на НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици.

Гореизложеното е основание да се заключи, че нарушението не се явява с оглед обстоятелствата значително по-леко от други подобни такива.

При определяне на наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Наложената санкция въз основа на правилно определената санкционна норма отговаря на минимално предвидения размер в закона и няма основания за нейното коригиране – намаляване от съда.

В тази връзка наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №400927-F418298 от 24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ЛАЗУР ПАРКЕТ 97“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. С. С., съд.адрес:***-адв.Н.Б. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „ЛАЗУР ПАРКЕТ 97“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

    

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: