Решение по дело №148/2018 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 114                02.04.2018 г.                        гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО ………...........……………........................……………...... състав   

на  двадесет и осми  март ………….………………..…  две  хиляди  и  осемнадесета  година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                                       Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                                    Членове : АННА  ПЕТКОВА

                                                                                      ГЕОРГИ  ГОЧЕВ

                                                                 

 

секретар ………   Р.Т…………… . …….. .……….…………………………………..….……… 

прокурор …………………………………. .....................................................…..……….…….......

като разгледа докладваното от ..................................председателя. ...….................…..………….

В гр. дело  №  148......... по описа за  2018  год., ………....................…………….....................….

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив.        

С Решение № 386/28.12.2017 г., постановено по гр.д. № 1614/2017 година, РС Димитровград е приел за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37, че А.П.Р. ***  не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 434,99 лв., представляваща корекция на сметка за периода от 06.12.2015 г. до 03.02.2016, начислена във връзка с установено неточно измерване на количество електрическа енергия.

 Със същото решение съдът е осъдил ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати на А.П.Р. – Т. сумата от 450 лв. направени по делото разноски.  

С Определение  № 82/25.01.2018 г., постановено по същото дело, съдът, на основание чл. 248 ал.1 от ГПК е изменил Решение № 386/28.12.2018 г. в частта на разноските като е осъдил ответника да заплати ищцата направени в производството разноски в размер на 350 лв., от които 300 лв. – платено възнаграждение на адвокат и 50 лв. платена ДТ.

 Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата  необоснованост и материална  незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката без да се доказва вина на потребителя. Предпоставките за корекция на неотчетена и незаплатена стойност на ел.енергия за минал период били регламентирани в ПИККЕ. В съответствие с разпоредбите на ПИККЕ бил съставен протокола, констатиращ неизправност в измервателното устройство и извършена корекция на сметка за минал период. В случая било констатирано несъответствие на СТИ и прилагане нормативната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Именно чрез прилагането на ПИККЕ се доказвало  реалното доставено количество електрическа енергия, въз основа на което се формирала дължимата сума от клиента за реалното му потребление. Счита,че както ЗЕ, така и новите правила на ПИКЕЕ въвеждат по волята на законодателя обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли  предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.В писмено становище вх. № 2879 от 27.03.2018 г. въззиваемия,чрез пълномощника си адв. И. взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди постановеното от РС Хасково решение, както и да присъди направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото разноски, пред въззивната инстанция, в размер на 300 лв., съгласно договор за правна помощ от 27.03.2018 г.

РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от А.П.Р. – Тенева, против „ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив. Претендира се недължимост на сумата от 434,99 лв., представляваща корекция на сметка за периода от 06.12.2015 г. до 03.02.2016, начислена във връзка с установено неточно измерване на количество електрическа енергия.   

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. Този въпрос вече е разрешен с устойчива и еднопосочна съдебна практика. При постановяване на настоящето решение, въззивният съд съобрази постановено от ВКС на РБ, второ търговско отделение решение по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., II т. о., ТК, решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. дело № 103/2009 г., както и решение по реда на чл. 290 от ГПК № 189 от 11.04.2011 г. по т.дело № 39/2010 г. Тази практика съставлява според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. С решенията е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление.

            Съдът приема, че даденото в този смисъл разрешение е относимо към разглеждания правен спор и регламентираните с общите условия – ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, на които въззивникът се позовава. Действително, с оглед последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013 г. са Правила за измерване на количеството ел.енергия / ПИКЕЕ/, които регламентират реда и начина за проверка на СТИ , начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ.   Приемането на тези правила не променя направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за недопустимо едностранно,  с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено,  да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва се  и се поддържа винаги технически изправно от него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия. Още повече,че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство. Ответникът, в чиято тежест е, не е установил, при условията на пълно и главно доказване,  че СТИ е манипулирано от абоната. Видно и от заключението на ВЛ,е че не е установен нерегламентиран достъп до електромера. Установената промяна на тарифната таблица по часови зони се дължи, според заключението на ВЛ, на повреда на тарифния превключвател на електромера. Т.е в случая безспорно е установено,че повредата и неточното отчитане на ел.енергията се дължи на техническа повреда на самото измервателно устройство, което категорично не може да бъде вменено във вина на потребителя. Ответникът не е положил грижата на добър стопанин да поддържа в изправно състояние техническото устройство и не е установи периода, през който неправилно е била отчитана доставената ел.енергия. Не е установил и какво е било отчетеното до момента консумирано количество ел.енергия, доставена до абоната, т.като видно от заключението на ВЛ, е че от 09.00 часа до 17.00 часа електромерът е отчитал на дневна тарифа Т2, като след 17.00 часа не е отчитал на нито една от тарифите. Ответникът формално е приложил правилото на чл.48 от ПИКЕЕ като е коригирал стойността на ел.енергията за минал период от време,без да обоснове и докаже,че именно това е периодът, за който следва да се извърши корекцията, както и  не е посочил какво е реално отчетеното за този период потребено количество ел.енергия  и дали от служебно начислената ел.енергия е приспадната заплатената от абоната за същия този период ,съобразно издадените до момента фактури. Без да се държи сметка за този период и без да се отчете реално консумираната ел.енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя ел.енергия. Формалното прилагане на посочените правила води и до неравнопоставеност на страните, т.като  едностранно,по волята на доставчика, се коригира стойността на доставената ел.енергия и определя периода, а потребителят е поставен в невъзможност да защити своите права.

Изложеното води до извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд,че предявеният иск е основателен и доказан в пълния му размер. С оглед на това постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 386/28.12.2017 г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1614 по описа на съда за 2017 г., изменено  на основание чл.248 ал.1 от ГПК, в частта на разноските с  Определение  № 82/25.01.2018 г.

ОСЪЖДА  „ЕВН България Електроснабдяване.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37,  ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Р. – Т., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

  Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:      О.М. 1.

     

 

                                                                                                                         2.

 

 

Особено мнение по в.гр.д. № 148/2018 година на ХОС на съдия Анна Петкова:

 

 

По делото няма спор, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди. Не се спори и по въпроса, че процесното вземане представлява начислена от доставчика-въззивник сума като корекция в цената за реално доставена и консумирана за минал период ел.енергия. Корекцията е извършена при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 година, както и изменените от м.ноември на ПИКЕЕ, в сила от 12.11.2013г.  Основният спор по делото е – имало ли е дружеството-ищец законово и фактическо основание да извърши т.наречената „корекция на сметка” - допълнително начисляване на електроенергия.

                Солидаризирам се със създадената и вече постоянна практика на ВКС относно приложението на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ (ред. ДВ бр. 54/2012 година, в сила от 17.07.2012 година), в това число решение № 164/24.11.2015 година по т.д. № 2446/2014 година на ВКС, ТК и решение № 166/11.05.2016 година по т.д. № 1797/2-014 година на ВКС, ТК, съгласно която за периода след влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия е предвидено законово основание доставчикът на ел.енергията едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия и във всички разписани в чл.чл. 47-51 ПИКЕЕ случаи. Отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с решение № 1500/2017 година на ВАС няма обратно действие, поради което е без значение за настоящия спор. Целта на изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед изрично разписаните правила за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия в случаите, когато обективно е невъзможно тя да бъде измерена реално, крайният снабдител (доставчик) е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 115/20.09.2017 година на ВКС, ТК. Действително, след извършеното изменение на законовата редакция на чл. 290 ГПК и въвеждане на новата ал. 3, постановените по този ред решения на ВКС вече не съставляват задължителна съдебна практика. Но като отчитам последователност в позициите на вече множество състави на ВКС и липса на противоречия между тях по разглежданите тук въпроси, а и най-вече възприемайки изцяло застъпените в тази практика разбирания, аз се присъединявам към тях.  Включително и относно това, че правото на крайния снабдител (доставчика) на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя и негова (респ. посредством друго лице) нерегламентирана намеса – промяна на схемата на свързване или манипулиране на средство за техническа измерване.

 

 

 

 

    За да бъде доначислена електроенергията по реда на ПИКЕЕ, доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай неотчитането или неправилното отчитане на доставената на потребителя електроенергия. Касае се за хипотезата по чл. 48 ал. 1 от Правилата – при проверка в измервателната система е установено, че средството за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата. Констатиран е дефект на СТИ, водещ до неотчитане на доставяната в обекта електроенергия през част от часовете на денонощието. Следователно, налице е имуществено разместване във вреда на обществения доставчик, което следва да бъде възстановено.

          В конкретния казус, обаче, не са спазени изискванията за корекционната процедура. Касае се за хипотезата по чл. 48 ал. 1  ПИКЕЕ, поради което констативният протокол е следвало да бъде съставен в присъствието на поне двама свидетели, които да не са свързани с дружеството-ищец. От представения по делото констативен протокол от 03.02.2016 година е видно че техническата проверка е извършена от електромонтьори на дружеството в присъствие на свидетеля К.Г. С това, формалните изисквания за редовността на протокола не са спазени и той е негоден да бъде положен в основата на изводите на съда. По тези съображения аз считам, че атакуваното решение е правилно като краен резултат, без да споделям доводите на болшинството на съдебния състав по съществото на спора.

 

                                Съдия

                                                                     Анна Петкова