Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 5054 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Стоянка И.Т. от гр.Шумен против ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ гр.София осъдителен
иск за сумата 60 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от деня на
увреждането 03.11.2016г. до изплащането.
Твърденията в исковата молба са,
че на 03.11.2016г. в гр.Шумен настъпило ПТП причинено от виновното поведение на
М.С.Б., като водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, който на кръстовище
след включване на зелен сигнал на светофар блъснал ищцата, в този момент
пресичаща на пешеходна пътека. От произшествието ищцата получила травматични
увреждания-счупване на горно и долно рамо на дясната пубисна
кост, счупване на лява лъчева кост на типично място и оток на лява гривнена става. В деня на произшествието постъпила в
МБАЛ-гр.Шумен, където претърпяла операция-закрито наместване на фрактура и
поставена гипсова имобилизация, носена в продължение
на 35 дни и предписан постелен режим за срок от 40
дни. Твърди като последица от произшествието и получените увреждания да е
претърпяла болки и страдания, неудобства и страх, съставляващи неимуществени
вреди, чието обезщетяване претендира от ответника, в качеството на
застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира
присъждането на законна лихва от деня на увреждането, както и разноски по
делото.
Ответникът признава да е страна
по сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.Фолксваген
Голф, но оспорва иска по съображения за недоказаност вината на водача за
настъпване на ПТП и причино-следствена връзка с
травматичните увреждания. Оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди,
както и навежда на прекомерност на претендираното
обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване с твърдение ищцата да е пресичала на
неразрешен за нея светлинен сигнал на светофарната уредба. Оспорва да дължи
законна лихва от деня на увреждането с доводи черпени от разпоредбата на чл.496
и чл.497 КЗ. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е спорно ответникът да е
обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, с който за срока на
застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
Уважаването на иска предпоставя доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования
при ответника водач-противоправно деяние, настъпване
на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащ на доказване от
ищцата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага,
поради което оборването на законовата презумпция е в доказателствена
тежест на ответника.
На 03.11.2016г. в гр.Шумен на
кръстовище между бул.Велики Преслав и ул.Владайско
въстание настъпило ПТП, при което л.а.Фолксваген Голф блъснал ищцата, в този
момент пешеходец и пресичаща пешеходна пътека. Произшествието настъпило при
следните обстоятелства: Водачът на автомобила М.Б.изчаквал на червен светофар в
лентата за завиване наляво на ул.Владайско въстание
за да завие наляво по посока към „Сити център“. В района на кръстовището имало
изградени пешеходни пътеки, очертани с добре видима маркировка тип М8.2 с
прекъснати успоредни линии,
сигнализирани с пътни знаци. Движението в кръстовището било регулирано с
изправна и работеща трисекционна светофарна уредба.
Пътното платно било мокро, без неравности, а времето-тъмно, с намалена
видимост, с включено улично осветление и движение на къси светлини на
автомобила. След включване на зелен сигнал на светофара л.а.Фолкваген
Голф навлязъл в средата на кръстовището, където изчаквал преминаването на
насрещно движещите се с предимство автомобили, като водачът гледал надясно
спрямо посоката на движение на автомобила. Пряката видимост от мястото на
изчакване към пешеходната пътека на бул.Симеон Велики от северната страна на
кръстовището била около 12 м. по същото време по същата пешеходна пътека по посоката на движение на автомобила ищцата
предприела пресичане по пътеката при включен зелен сигнал на светофарната
уредба от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. След като
пропуснал насрещно движещите се с предимство автомобили водачът потеглил от
мястото на изчакване, като продължил
да гледа надясно в посока на насрещното движение по ул.Владайско
въстание. Непосредствено преди пешеходната пътека погледнал напред по посока на
движение на автомобила и възприел на около метър пред него пешеходката.
Задействал спирачките, но не успял да избегне удара, въпреки сравнително
ниската скорост около 13 км./ч. Ударът с пешеходката бил челен, с предна дясна
част на автомобила и с нейна дясна страна, при който пешеходката била
отхвърлена и пада върху платното за движение на лявата си страна пред
автомобила.
С влязла в сила присъда,
постановена на 01.11.2017г. по НОХД № 2492/2017г. по описа на РС-Шумен М.Б.бил
признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на
л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.119,
ал.1 и ал.4 ЗДв.П-при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, съответно
водачите на завиващи превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците, и чл.120,
ал.1, т.2 ЗДв.П-когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с
пътен светофар, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците ,
които все още се намират на пешеходната пътека, като по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на И.С.Т., изразяваща се в счупване на горното и долно
рамо на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затруднение в движението
на десния долен крайник за срок по-голям от един месец-средно за 2-3 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес,
счупване на лъчевата кост на лявата предмищница
на типично място и счупване на стилоидния израстък на
лакътната кост на лява предмищница,
обуславящи трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок
по-голям от един месец-средно за 2.5-3 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, предл.последно,
б.“а“, предл.второ НК, вр.
чл.343, ал.1, б.“б“ НК, вр. чл.342, ал.1 НК с
наложено наказание.
На
основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по
делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от застрахования
при ответника водач на автомобила.
Влязлата в сила присъда и събраните по делото
доказателства, в частност заключението на вещото лице по неоспорената САТЕ
опровергават възражението на ответника за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД. Ищцата е предприела пресичане на пешеходна пътека и при
включен зелен сигнал на светофарната уредба разрешаващ пресичането, поради
което с поведението си не е нарушила
установените за пешеходците правила за движение и в този смисъл не е допринесла
за настъпване на вредните последици.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички
причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват
накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази
разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на З.то, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
От представените
писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещото лице по
СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищцата получила травматични увреждания-счупване
на лявата лъчева кост в долна 1/3; счупване на игловидния израстък на лявата лакътна кост; счупване на двете рамена на дясната срамна
кост, както и е налице комбинирана травма на левия горен крайник и кости от
таза. Непосредствено след произшествието била приета по спешност в
МБАЛ-гр.Шумен, където е била поставена на постелен
режим за счупването на срамната кост. Счупването на лявата предмищница
е наместено безкръвно и поставен гипс за 35 дни. След сваляне на гипса провеждала
раздвижване в домашна обстановка. След около месец от ПТП ищцата започнала да се движи с патерици,
а след това с бастун, като възстановителния период е продължил 6 месеца. Вещото
лице сочи, че след около 3.5 месеца след ПТП бил установен „шийно-черепен
синдром“, който може да се възприеме като изостряне на заболяване на
ищцата-„деформираща спондилоза на шийните
прешлени“, които са констатирани при прием в болница на 14.02.2017г. В
заключението сочи още, че здравословното състояние на ищцата е стабилизирано с
възстановяване самостоятелната походка и трудоспособността Последица от счупването на лявата предмищница е деформацията на лявата ръка, която е
изместена навън към палеца, ограничението на движенията на лявата гривнена става с 25% от нормалния обем, намалената сила на захват на лявата ръка, но при запазен обем на захвата.С оглед характера и местоположението на счупването
на лявата предмищница, давността на получаването му,
възрастта на ищцата, проведеното лечение и състоянието й понастоящем, дават
основание да се приеме, че не се очаква пълно възстановяване на левия горен
крайник. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че счупването на лявата
лъчева кост е зараснало неправилно въпреки наместването с поставяне на гипсова имобилизация, тъй като не е била направена операция.
Възможно е да се коригира, но това може да се направи при ново счупване и
оперативна интервенция. Сочи, че при това състояние на ръката ищцата има ограничения в движенията, но това
не е пречка при самообслужването. Според заключението поради травмите ищцата е
претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 9.10
дни, а също и след като започнала да стъпва на десния крак за около 10-12 дни.
След сваляне на гипса и започналото раздвижване на лявата ръка е изпитвала
болки със среден интензитет. В останалите периоди интензитетът им е намалявал
постепенно до шестия месец от ПТП, а впоследствие може да изпитва болки при
влажно и студено време.
Тези доказателства
установяват по безспорен начин, че получените травматични увреждания се намират
в причинно-следствена връзка с произшествието, от които ищцата претърпяла болки
и страдания, съставляващи неимуществени вреди. При отчитане възрастта й към
деня на ПТП, вида и характера на уврежданията, продължителния възстановителен
период-около 6 месеца, съпроводен с интензивни в началото и затихващи към края
на периода болки и страдания, обстоятелството, че са причинили обездвижване за
относително продължителен период и затруднение в осъществяване ежедневните
дейности, съдът намира за справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД сумата от 45 000лв.,
до който размер искът по чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът
е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи
обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на
застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той
отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3
ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя
различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 21.11.2016г., когато е получил претенцията на ищцата за заплащане на
обезщетение, до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК с оглед влязлата в сила присъда ищцата е освободена от
заплащането на разноски, като тези във връзка със събиране на доказателства от
нейна страна са поети от бюджетните средства на съда.
Ищцата е
представлявана по делото от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, видно от
представения договор за правна защита и съдействие /стр.7/. Според чл.38, ал.2
ЗА в случаите на оказана безплатна помощ и съдействие по ал.1, в тази част
процесуално представителство, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати. Конкретния размер се определя по правилата на Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските. Съгласно §2а от ДР на наредбата за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Осъществяването на
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1 ЗА и в случаите на чл.38,
ал.2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по ЗДДС, поради което, ако
адвокатът е регистриран по ЗДДС възнаграждението следва да включва и начислен
такъв данък /Определение № 306/06.06.2017г. по
ч.т.д.№ 2559/2016г. ВКС, ІІ т.о./. Със списъка за разноски по чл.80 ГПК за
ищцата е представено удостоверение за регистрацията по ЗДДС на адв.В.М., пълномощник на ищцата. Размерът на адвокатското
възнаграждение според чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. възлиза на 2796лв.
с включен ДДС, но с оглед уважената част от иска ответникът следва да заплати
на адв.М. сумата 2097лв. с ДДС.
Ответникът е
направил разноски по делото от 160лв. Представляван е от юрисконсулт, за което
в съответствие с чл.78, ал.8 ГПК се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение и съдът определя на 300лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Общият размер на разноските е 460лв., от
които ищцата следва да заплати на ответника 115лв. пропорционално на
отхвърлената част от иска.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска от 1800лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.*******, да
заплати на И.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 45 000лв. на
основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 03.11.2016г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******,
ведно със законната лихва от 21.11.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 60 000лв. и искането за законна лихва за периода 03.11.2016г.
до 21.11.2016г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ ЕИК **********, гр.София да заплати на адв.В.Д.М.-СтАК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА от 2097лв.
ОСЪЖДА И.С.Т.,
ЕГН **********, от гр.Шумен, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ ЕИК **********,
гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 115лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ ЕИК **********, гр.София, да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 1800лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: