Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 01.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия
Щерева гр.д. № 142 по описа за
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
С
решение №4 от 11.01.2017 г. по гр.д.№
722/2016 г. РС Ботевград е осъдил П. Р. Б. да заплати на В.П.В., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 22
000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване на две
престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
за което е оправдан с присъда, влязла в сила на 20.11.2014 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2014 г. до окончателното й
изплащане, като до пълния му
предявен размер от 24 000.00 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен. Осъдил
е П. Р. Б. да заплати на В.П.В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 6200.00 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване на престъпления по чл.
219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което е оправдан
с присъда, влязла в сила на 20.11.2014 г., и представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за
представителство и защита по д. пр. No 99/2008 г. по описа на ГД “ДП”, пр. пр. No 9387/2008 г. по описа на СГП, по
НОХД No 2560/10 г.
на СГС и по ВНОХД No 244/2013 г. на САС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2014
г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.
Решението се
обжалва от ответника в първоинстанционното производство – П.н.Р.Б. Във
въззивната си жалба твърди, че определения от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен, тъй като от събраните по делото доказателства не
са доказани твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вред, които да са
пряка и непосредствена последица от обвинението в извършване на престъпление,
защото събраните гласни доказателства не са били убедителни, а и защото
свидетелите са близки на ищеца. По същество искането е да бъде изменено
обжалваното решение и бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
по-нисък размер.
В съдебно
заседание, чрез прокурор К. поддържа жалбата.
Въззиваемият
В.П.В., чрез пълн.адв.С., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
предявеният иск е доказан по основание и размер и че от събраните по делото
доказателства са установени както сферите, в които е претърпял вреди, така и интензитета им,
както и че същите са пряка и непосредствена последица от действията на
прокуратурата. Претендира разноски.
В съдебно
заседание, чрез пълн.адв.Г., поддържа жалбата.
След самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема фактическа
обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения
за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и
допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно.
Съгласно чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В този смисъл е и т. 13
от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според която,
ако лицето е оправдано, държавата отговаря по чл. 2, ал.1, т. 3/ от ЗОДОВ.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди. Неимуществените вреди се изразяват в претърпени болки,
душевни страдания и неудобства, когато са засегнали чувствата на пострадалия.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства.
Съгласно трайно установената съдебна
практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете
по чл. 2, ал. 1, т. 3 правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан,
респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част
от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е
в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и
вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този
смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването
им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че повдигането на обвинение за
две тежки, по смисъла на чл.93.т.7 от НК престъпления, е причинило на ищеца
душевни страдания и неудобства, които са били обусловени от продължителността
на воденото наказателно производство, от разгласяването на повдигнато
обвинение, от неблагоприятните последици по отношение на здравословното
състояние на ищеца, професионалната му репутация и отношенията в социалния му кръг.
Неоснователни
са твърденията във въззивната жалба, че свидетелските показания не установяват твърденията на ищеца за психическо
напрежение, душевен дискомфорт, неудобство и притеснения, вследствие на
промененото отношение към него във връзка и в резултат на повдигнатото обвинение,
защото те самите не са променили отношенията си към него. Самият въззивник
сочи, че свидетелите са в близки отношения с ищеца, поради което е нормално те да
не променят отношението си към него, но от това не следва, че е останало
непроменено отношението на всички в неговото социално обкръжение.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща и към неговите мотиви.
Въззиваемият В.П.В., чрез пълн.адв.Г., е претендирал разноски в размер
на 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Направеното
възражение за прекомерност на същото е основателно. За да определи размера на
адвокатското възнаграждения съдът взе предвид, че производството пред
въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание, а постъплият отговор срещу въззивната жалба е
от страница и половина. С оглед на което възнаграждението на пълномощника на
въззиваемия следва да бъде определено в размер на 1190 лв.
Воден от горното и на основание чл.271
от ГПК, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4 от 11.01.2017 г. постановено по гр.д.№ 722 по описа на РС Ботевград за
ОСЪЖДА П. Р. Б. да заплати на В.П.В. с
ЕГН **********, на основание чл.78 от ГПК, сумата 1190/хиляда сто и
деветдесет/лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ, в едномесечен срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: