Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. мл. съдия СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Снежана Апостолова и прокурора Сашо Тотев като разгледа докладваното
от съдията СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№2919/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.21 от НПК.
С решение от 19.09.2017г. по
Н.А.Х.Д.№19968/2015г., СРС, НО, 137-ми с-в е признал
обвиняемите П.П.А. и В.Л.Я. за
невиновни в извършването при независимо съпричиняване
на престъпление по чл.134, ал.1, т.2, вр. чл.129,
ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, поради което и ги е оправдал изцяло по повдигнатите
обвинения.
Срещу решението в срок е постъпил бланкетен въззивен
протест от прокурор при СРП, поради обявяване само на диспозитива
на решението на първия съд.
След запознаване
с мотивите към съдебния акт е постъпило допълнение към протеста, в което
решението на СРС се настоява да е неправилно. Моли се за неговата отмяна и
респ. осъждане на двете привлечени към наказателна отговорност лица по
описаните от СРП обвинения. Приема се мотивите на СРС да са в противоречие с
приобщения по делото доказателствен материал.
Вниманието на въззивния съд се насочва към това, че
причинената телесна повреда е резултат от действия на обвиняемия Я. като в случая е ирелевантно
дали последният е имал видимост към св.С.или не. Настоява се по делото да е
категорично доказано, че обвиняемият А.
е нарушил вменените му с Постановлението на СРП подзаконови правни норми. В
допълнението към протеста не се прави искане за събиране на доказателства.
По делото е
постъпило и възражение срещу депозирания протест от обвиняемия П.А., с което се настоява решението на
първата инстанция да е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства. Застъпва се становище, че прокуратурата
не е доказала извършено нарушение на разпоредбите, посочени в обвинението, още
повече А. да е извършил тези
нарушения и проявил немарливост, както и че е налице връзка между неговото
поведение и съставомерния вредоносен резултат. В този
смисъл се твърди, че задълженията, които според прокуратурата обвиняемият не е
изпълнил /с изключение на провеждането на периодични инструктажи и запознаване
на работещите с наличните рискове за здравето/ са били задължения на
работодателя. Излага се, че са приобщени доказателства, които установяват
изпълнението на нормите, визирани в сезиращия съда акт, които се претендира да
са нарушени, като се посочват конкретни доводи в тази насока. Наред с това се
твърди, че настъпването на трудовата злополука се дължи на проявената от
пострадалия груба небрежност, изразяваща се в съзнателно нарушаване на
последователността на работните процеси в цеха, проведените му инструктажи,
правилата за безопасност и здраве при работа и указанията му дадени от
обвиняемия А. в качеството му на
пряк ръководител. В заключение се моли за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
В разпоредително
заседание от 05.07.2018г. въззивният съдебен състав
по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на вещи лица
и ангажирането на други доказателства.
В открито
съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на СГП намира протеста е неоснователен. Намира, че въпреки, че се касае за
трудова злополука с тежки последици, не е доказан елемент от състава на
престъплението, а именно - причинно-следствена връзка между поведението на
обвиняемите и настъпилия резултат. В тази връзка посочва, че за настъпилата
трудова злополука принос има и самият пострадал, тъй като не е следвало да
влиза и да описва кашоните, докато не бъдат изключени и спрени машините. Поради
това пледира за потвърждаване на решението на СРС.
Защитата на
обвиняемия Я. - адв.М. също
оспорва протеста. Счита, че първоинстанционният съд е
изяснил правилно фактическата обстановка като е приел за установено, че подзащитният му не е имал възможност и не е знаел, че
пострадалият в нарушение на инструкциите е бил в залата и е подосъдебното
производствоисвал кашоните, без да уведоми Я.. Поради това пледира за липса на
причинна връзка между поведението на обвиняемия Я. и настъпилия съставомерен резултат.
Отрича субективната страна на извършеното деяние, като посочва, че в случая не
може да се претендира нито небрежност, нито самонадеяност. Поради тези
аргументи, моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.
Обвиняемият А., редовно призован, се явява лично
пред въззивната инстанция. В правото си на лична
защита и предоставена последна дума моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
Обвиняемият Я., редовно призован, също се явява
лично. В правото си на лична защита и предоставена последна дума моли за
потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира
следното:
Първоинстанционното съдебно
решение е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за
приобщаването им. Настоящият въззивен състав не
намира основания за ревизиране фактологията, приета
от първия съд, която е следната:
Св.Ю.С.работел
на трудов договор в „С.БТ“ АД на длъжност
„общ работник“, „Ферментация на тютюна” в отдел „Тютюни и подготовка хармани” към „С.БТ“ АД /допълнително
споразумение №1417/01.09.2012г. по чл.119 КТ към трудов договор
№5/06.01.2011г./.
На 17.03.2014г.,
св.Ю.С.бил на работа в склад №1 на складовата база на дружеството, находяща се в гр.София, кв.“Суходол“, ул.„******. Около
11.30часа в склада освен св.Ю.С., се намирал и обвиняемият Я., който управлявал мотокар. Св.С.надписвал кашоните с тютюн, а Я. с мотокара ги поставял по три един
върху друг, като обвиняемият не знаел, че свидетелят бил влязъл и надписвал
кашоните по същото време. Най-горният кашон, както били подредени, се наклонил,
паднал и затиснал десния крак на пострадалия С.. Обвиняемият Я. извикал лицето Г., с когото
отместили кашона от крака на св.Ю.С..
През 2011г. на
пострадалото лице бил проведен начален инструктаж, а също и инструктаж на
работното място и периодичен инструктаж от А.
на 08.01.2014г. Съгласно заповед №255 от 2012г. обвиняемият П.А. бил назначен да извършва
периодични инструктажи. Съгласно Заповед №180 от 2012г. на П.А. е разпоредено да провежда инструктаж
от 1 до 10 число на всяко тримесечие, като реално инструктажа е провеждан по-често.
Оценката на риска се извършвала от дружеството „ЛОТ-К." Е ООД като според
нея работодателят реално е изпълнил задължението си. Било посочено също, също че за отдела на обвиняемия П.А. оценката на риска е била 10, която се счита за ниска оценка на
риска и всички инструкции са били изпълнявани.
На място бил
извикан екип на ЦСМП - С.и св.Ю.С.бил откаран за лечение във ВМА. На
17.03.2014г. бил извършен оглед на местопроизшествие от служители в 06 РУ-СДВР
след което било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител
по чл.136, ал.1, т.2 от НК.
По същото време
обвиняемият П.А. бил на длъжност
-ръководител на отдел „Тютюни и подготовка хармани“ към „София- БТ“ АД, като
негово задължение било да създава подходяща организация на работа, да планира,
ръководи и наблюдава, така, че за работещите да са осигурени безопасни условия
на труд, съгласно Наредба №РД- 07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същият
провеждал начален инструктаж и инструктаж на работното място, разработвал
оценка на риска, планирал и прилагал подходящи мерки за предотвратяване на
риска съгласно изискванията на чл.5, ал.1 на Наредба №5 от 11.05.1999г.
Съгласно чл.4, ал.1, т.2 на Наредба №12 от 30.12.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни
работи, същият бил информирал работещите за всички възможни рискове при
извършване на товарно-разтоварни работи, за всички мерки, които са предприети
за отстраняване, намаляване и контролиране на тези рискове, и по всички
въпроси, свързани с осигуряването на безопасност и здраве при извършването на
товарно-разтоварни работи.
Същият бил
разработил и утвърдил съгласно чл.5 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. правила за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи.
Със Заповед
№42/17.03.2014г. на изп. директор в състав:
председател и трима члена комисията установила, че няма допуснати нарушения на
нормативните актове, което било обективирано в
Протокол от 17.03.2014г. за трудова злополука.
Видно от
заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Ю.С.е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в размачкване на десния крак, фрактура-лускация /лизеранс/ на
десния крак, счупване на основата на втора, трета и четвърта предходилни кости на дясното ходило. Фрактура - луксация /счупване с пълно ставно изместване/ на ос навикуларе /ладиевидна кост/.
Фрактура /счупване/ на кубоидната кост. Които
увреждания са реализирали медико - биологичният признак трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник.
Така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд прие за категорично установена въз основа на
следните, събрани по делото гласни доказателства
- показанията на св.Ю.С., Р.К., Р.С./л.39 от досъдебното производство/, св.Д.К./л.46
от досъдебното производство/, обясненията на обвиняемите А. и Я., а също и
кореспондиращите си с тях писмени доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие от 17.03.2014г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 25.11.2014г., трудов договор № 5/06.01.2011г.
/л.68 от досъдебното производство/, допълнително споразумение №
1417/01.09.2012г. /л.69 от досъдебното производство/, длъжностна характеристика
за длъжността общ работник /л.71 от досъдебното производство/, книга за инструктаж
и здраве при работа /л.80-81 от досъдебното производство/, протокол за трудова
злополука /л.84-85 от досъдебното производство/, декларация за трудова
злополука /л. 86-87 от досъдебното производство/, трудов договор № 144 от 10.05.2006г. /л.98 от
досъдебното производство/ и длъжностна характеристика към него, трудов договор №244 от 21.11.2006г. /л.103 от
досъдебното производство/ и длъжностна характеристика към него, заповед
№189/09.07.2012г. /л.111 от досъдебното производство/, правила за вътрешно-заводски
транспорт на територията на „София-БТ“ АД /л.115 от досъдебното производство/,
инструкция за извършване на тораро-разтоварни работи
/л.122 от досъдебното производство/, протокол за проведено обучение по
безопасни условия на труд на служители на „София- БТ“АД, работещи с електрокари
и мотокари /л.149 от досъдебното
производство/ и др., както и способите за доказване – комплексна
медико-техническа експертиза /л.49-63 от досъдебното производство/, повторна разширена
техническа експертиза /л.56-64 от първоинстанционното
дело/, повторна разширена техническа експертиза /л.92-102 от съдебното
производство/.
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът в
съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници. Липсват основания, които да
мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй
като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
От своя страна, настоящата инстанция
обсъди и подложи на свой ред на преценка и анализ показанията на пострадалия С.,
съобразявайки особеното му положение в процеса и също ги възприе като правдиви,
отчитайки последователността, логичността и кореспонденцията на разказа с
настъпилите събития. Въз основа на тях се установява в детайли хронологията на
инцидента, причината за него, състоянието на свидетеля непосредствено след
това. В тези им части те съответстват и на показанията на останалите свидетели,
а и на писмените доказателствени материали по делото,
каквато е медицинската документация и протокола за трудова злополука, приобщени
по делото. Съдът се довери напълно на заявеното от св.С.за местоположението му
по време на случилото се неблагоприятно събитие, твърдението му, че видимостта
е била ограничена от намиращата по средата между него и мотокара железобетонна
колона. Следва да се отбележи, че в подобна насока са и обясненията на
обвиняемия Я., който отрича да е
забелязал пострадалия преди да се свлече един от кашоните върху него.
Въззивният
съд констатира еднопосочност в твърденията на св.С.и св.К.относно организацията
на товаро-разтоварната дейност в предприятието, а именно, че когато се работи с
машините в зоната около тях не трябва да има други хора, които да описват
кашоните. В тази връзка обективно и логично звучи споделеното от Стойнов, че
сам е преценил да влезе, тъй като е бързал да натовари тютюна от склада. В аналогична насока е и съдържанието на
правилата за вътрешно-заводски транспорт на територията на „С.БТ“ АД, съгласно
които е забранено повдигането на товар, когато в опасната зона под него има
хора.
Тази инстанция се позова в изграждане на
своите фактологични изводи на показанията на св.Р.К.,
който внася информация относно организацията на дейността в завода и споделя
своите възприятия за механизма на причиненото увреждане. Според този свидетел
непосредствено след инцидента е забелязал, че последния кашон, който се е
намирал най-отдолу върху машината е бил поставен накриво, но е категоричен, че
подобен недостатък при реденето би могъл да се забележи едва, когато товарът се
вдигне с мотокара. Тази констатация напълно съответства на обясненията на
обвиняемия Я., който потвърждава, че
неправилно поставен най-долен кашон би могъл да се забележи едва при
повдигането на колоната с мотокара, поради което и процедурата изисква в близост
да няма други лица.
СГС, след
внимателен и критичен анализ дава пълна вяра на обясненията на обвиняемия В.Я.. В съответствие с процесуалните
норми същият е дал обяснения, които се характеризират с двояка правна природа
на основно гласно доказателствено средство, но така
също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на
защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при
спазване на общите правила относно гласните доказателствени
средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата.
Според настоящия съд обясненията на Я.
са логични, последователни и обективни, съответни на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът възприе
обясненията на обвиняемия Я. относно
организацията на работния процес в „С.БТ“ АД, начина на подготовка на
харманите. За действителна съдът прие констатацията, че не е
забелязал около него друг човек, тъй като тази информация е в унисон с
показанията на пострадалия, който е категоричен, че видимостта е била
ограничена от наличието на железобетонна колона. Не без значение е, че
обвиняемият Я. е възприел от близко
разстояние случилото се, а и след инцидента е огледал състоянието на кашоните и
успял да констатира причината за настъпване на трудовата злополука. Той
възпроизвежда личните си впечатления, че най-долният кашон е бил издут, което е
индикация, че е бил неправилно поставен, но е категоричен, че единствения начин
да се забележи това е при повдигане на товара с машината. Наред с това обвиняемия
Я. хронологично пресъздава
ситуацията, при която движейки се на заден ход с мотокара, обръщайки се назад е
успял да възприеме свличащите се кашони върху пострадалия, но според него едва
към този момент е забелязал, наличието на човек в опасната зона, тъй като не е
имал огледала за задно виждане. Последното намира своето потвърждение в
останалите доказателствени материали, каквито са
показанията на пострадалия досежно собственото си
местоположение и невъзможността да бъде видян от обвиняемия Я..
Като съответно
на представените писмени доказателства, въззивният
съд възприе споделеното от обвиняемия Я.,
че е бил провеждан инструктаж, както начален, така и периодичен. Видно от
представеното заверено копие на книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа /л.80-81 от досъдебното производство/ на 08.01.2014г. на обвиняемия Я. е бил проведен периодичен
инструктаж.
След внимателен
анализ на обясненията на обвиняемото лице А.,
съдът също ги възприе като логични, обективни и кореспондиращи си с останалите доказателствени материали, поради което не намери пречка да
изгради своите изводи на тях. В този смисъл въз основа разказа му се
установява, че със заповед е било определено да се провежда периодичен
инструктаж на всеки три месеца, като обвиняемият А. е провеждал такъв дори по-често от изискванията, което се
потвърждава от показанията на св.С.и обясненията на Я.. Съдът се довери на изложеното от посоченото лице за проведен
начален инструктаж, както на пострадалия, така и на другия обвиняем по делото – Я., доколкото тези му твърдения се
потвърждават от приложеното копие на начален инструктаж – /л.193-194 от
досъдебното производство/, а също и от намиращите се в кориците на делото копия
на служебни бележки, видно от които на обвиняемия Я., а също и на пострадалия Ю.С.е бил проведен начален инструктаж.
Несъмнено подкрепено от останалите доказателства е заявеното от обвиняемия А., че е информирал работниците за
всички възможни рискове, при извършване на товаро-разтоварни
работи, като посочва, че в инструктажа се съдържат всички опасности, описани от
вещите лица.
Безспорно
релевантни към предмета на доказване, според съда, са и протоколите за оглед на
местопроизшествие. Посоченото действие по разследване е извършено съобразно
процесуалните правила, като онагледява обективното състояние складовото
помещение и мотокара, където е настъпила трудовата злополука. Съдържанието на
посочените протоколи за оглед кореспондира убедително с гласните доказателствени източници като напълно затвърждава
информацията, изводима от тях.
Относими към предмета на
доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото
са приобщените писмени доказателства и доказателствени
средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри
да са допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на
същите, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото. При съпоставяне, както помежду си, така и със свидетелските
показания и заключенията на експертизите се затвърдиха изводите досежно стеклите се събития.
Видно от
приложените писмени доказателства са налице издадени и утвърдени от
изпълнителния директор на дружеството инструкции, заповеди, карти, планове и
програми за обучение по безопасност и здраве на работещите, съгласно Наредба
№12 от 30.12.2015г. Съгласно Заповед № 189/04.07.2012г., издадена на осн. чл.9 от Наредба №10 от 07.12.2014г., изп. директор нарежда управлението на кари
/електрокари, мотокари, газокари/ на територията на
дружеството се извършва само от посочените работещи в приложения към заповедта
списък. Приложени са правила за вътрешно заводски транспорт на територията на
дружеството, за успешно преминато на 24.04.2012г. периодично обучение по правилата
на осигуряване на ЗБУТ, Удостоверение № 570 от 2013г. за завършено през м.
януари 2013г. обучение съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г., издадени
инструкции за безопасна работа при извършване на товаро-
разтоварни работи, копия на инструктажи – начални и периодични, удостоверения
за професионално обучение, карта за оценка на риска, трудови договори и
длъжностни характеристики към тях и др.
Съдът възприе
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена в хода на съдебното
следствие, тъй като е обективно, отразяващо вярна интерпретация на наличната по
делото документация. Съгласно заключението й, трудовата злополука е можело да
бъде предотвратена, ако е имало достатъчно координация на действията на
електрокариста, който подрежда текущия куп кашони и общия работник, който
обозначава съседния. Посочва се още, че
са били издадени и утвърдени от изпълнителния директор на дружеството „С.БТ“ АД
инструкции, заповеди, карти, планове и програми по обучение по безопасност и
здраве на персонала, касаещи Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи.
Втората
инстанция даде вяра на обективираното в изготвената в
хода на досъдебното производство комплексна медико-техническа експертиза
относно установените и констатирани увреждания на пострадалото лице. Що се
касае до описаните в коментираната експертиза нарушения на законодателството в
областта на здравословните и безопасни условия на труд, следва да се посочи, че
това е правен въпрос, чийто отговор следва да бъде даден от съда при анализа
правната страна на вменените на двамата обвиняеми нарушения на определени
разпоредби от законодателството и подзаконови актове.
Въз основа на
описаните по-горе факти, съдът се съгласява с правния извод, до който е достигнала първата инстанция, а именно,
че обвиняемия Я. не е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл.134, ал.1,
т.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, вр.
ал.1 от НК.
Обективният
състав на престъплението по посочения законов текст и съобразно конкретните
обстоятелства на повдигнатото обвинение предполага в задължителна кумулативна
връзка: немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, последната да
представлява източник на повишена опасност, като привлеченото към наказателна
отговорност лице чрез своето действие или бездействие при осъществяване на тази
дейност да е причинило съставомерното увреждане – в
случая средна телесна повреда на пострадалото лице Ю.С.. Съставомерността
на деянието като престъпление предполага и наличие на пряка причинно-следствена
връзка между допуснатите нарушения на нормативни или ненормативни правила за
съответната дейност и настъпилите увреждания.
С оглед на
изпълняваната от обвиняемия Я.
длъжност като „ферментатор по отглеждане на тютюна“
обвинението му вменява неизпълнение на задълженията по осигуряване на охрана и
безопасност на труда. Дейността е правно регламентирана, тъй като изисква
специални знания и опитност по силата на разписани правила и норми за охрана на
безопасността на труда и е източник на повишена опасност, защото и най-малкото
нарушение при изпълнението й създава риск за живота и здравето на лицата,
ангажирани в трудовия процес.
Ангажирането на
отговорността на субекта на престъплението, обаче, предполага от една страна
вредоносният резултат да е причинен от немарливо изпълнение на съответната
правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност и от друга страна
това поведение да е в пряка причинно –следствена връзка с настъпилите от
деянието обществноопасни последици, които обективни съставомерни признаци според съда не бяха доказани в хода
на настоящото производство. Поради бланкетната
диспозиция на състава на престъплението по чл. 134
от НК /вж. ППВС № 2/1979 г., т.6/ относно изискванията за осъществяване на
правно-регламентираната дейност, тя се запълва със съдържание от очертаните в
законов или подзаконов акт правила, индивидуализиращи дължимото поведение на
дееца. В тази връзка и с оглед на конкретно вменените на обвиняемия Я. отговорности по охрана безопасността
на труда, съдът прецени, че не са установени конкретни негови нарушения на
определените норми от съответните нормативни актове, описани в обвинението.
По делото
безспорно се установи, че преди да започне работа на пострадалия е бил проведен
начален и периодичен инструктаж по спазване на разпоредбите за здравословни и
безопасни условия на труд. Св.Ю.С.е знаел, че когато работи мотокарът не следва
да се намира в опасната му зона и въпреки това сам е влязъл в помещението и
застанал в непосредствена близост, тъй като е бързал да си свърши работата. От
показанията му несъмнено се установи, че е съзнавал, че местоположението му не
е било нито правилно, нито безопасно, още повече, съзнавайки, че Я. не го вижда поради наличието на
колона помежду им. В случая не е налице нарушение на чл.19 от Наредба № 12 от
30.12.2005г., тъй като обвиняемият Я.
не е допуснал друго лице в зоната за възможно падане на товари, поради това,
че навлизането в тази зона на
пострадалия е било изцяло негово самоволно действие, в разрез с установените
правила, като последният е бил на място, което е ограничавало възможността за
възприемането му от страна на обвиняемия Я..
Не е налице
нарушаване на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, тъй
като обвиняемият Я. не имал
възможност да забележи присъствието на друго лице в зоната за опасно падане на
товари, поради това, че сам пострадалия изцяло по своя инициатива и при грубо
пренебрегване на установените за конкретния обект и конкретно извършваната
дейност правила за безопасност на труда е навлязъл в опасната зона, в близост
до машината и въпреки, че е чул, че същата работи и се предприемат маневри, не
се е отдръпнал.
Наред с това
категорично се установи, че е била налице невъзможност за обвиняемия Я. да забележи неправилната подредба на
кашоните, тъй като най-долният кашон /който се установи, че е бил неправилно
поставен и причина за свличане на купа/ е можело да бъде огледан едва при
повдигане на товара, тъй като е бил твърде близо до земята. Несъмнено въз
основа показанията на свидетелите и събраната писмена документация се
установява, че при подредба на кашоните работниците не са имали задължения за
допълнителното им укрепване, извън тяхната правилна подредба. Т.е. обвиняемият Я. е осъществил всичко необходимо при
извършване на товаро-разтоварни дейности да укрепи
товара, но не е имал възможност към момента на инцидента да констатира
неправилно поставения кашон, който е станал причина за нарушаване на фигурата.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице нарушение на
чл.15 на Наредба № 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Изложеното до
тук дава основание да се приеме, че обвиняемият Я. не е осъществил състава на престъплението по чл.134,
ал. 1, т.2 от НК от обективна страна, тъй като не може да се приеме, че е
налице немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност от страна на
обвиняемия, която да е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат,
поради което оправдаването на обвиняемия е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящият
съдебен състав се солидализира с изводите на първата
инстанция, споделени и от СГП, че обвиняемия П.А. също не е извършил вмененото му престъпление.
Няма нарушения,
допуснати от подсъдимия на посочените му задължения. Били са проведени
инструктажи на пострадалия /първоначален и текущи/. Обвиняемият е спазил изискването да инструктира работниците като е провел
необходимия периодичен инструктаж и същевременно е съзнавал, че всеки един от
тях е бил запознат с това, че е длъжен да се грижи за здравето и безопасността
си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Пострадалият Ю.С.е знаел, че не следва да влиза в опасната зона за
падане на товари и следва да се отдръпне, когато машината работи. По делото се
установи несъмнено, че решението да влезе в помещението, където се е намирал
обвиняемия Я. и да бъде в близост до
мотокара е изцяло на пострадалия. В тази връзка при обсъждане на въпроса за
виновността на обвиняемия А. следва
да се прецени доколко той трябва да носи отговорност за неправомерните действия
на свой работник, който в разрез с изискванията самоволно е преценил да навлезе
в помещението, където обвиняемия Я.
е извършвал товаро-разтоварни дейности. В случая
обвиняемия А. не е бил длъжен и не е
могъл да предполага, че негов работник, след проведения му инструктаж, ще вземе
решение да извършва своята дейност в разрез с установените правила и ще настъпи
инкриминираното телесно увреждане.
По делото е
приложено копие от Карта № 101 и Карта № 102 за оценка на риска за здравето и
безопасността на работещите в складова база „Суходол“ за длъжността „Общ
работник“ и „Водач, електрокар“, изготвени от „ЛОТ К.“ ЕООД по възлагане на
работодателя. Вярно е, че оценката на риска е извършена след инцидента- на
08.04.2013г. Независимо от това, СГС счита, че не е налице причинно-следствена
връзка между неизготвената оценка на риска към датата на деянието и настъпилата
трудова злополука. Това е така, защото от извлечението от инструктажните книги
се установява, че на 08.01.2014г. е проведен периодичен инструктаж по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а от копията на
служебни бележки се установява провеждането на начален инструктаж, както на
обвиняемия Я., така и на пострадалия
С.. Именно провеждането на въпросните инструктажи е изпълнило изискването за
информиране на работниците относно възможните рискове при извършване на
работата и мерките, които са взети са тяхното предотвратяване. Инструктажите са
провеждани в съответствие със спецификата на професията и извършваната дейност
като са отчетени възможните опасности. Такива специфични правила например се
съдържат в приложената Инструкция за безопасна работа при извършване на товаро-разтоварни работи от 05.01.2009г. Несъмнено се
установи от показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия Я., че същите са били запознати със
специфичните правила за работа, наличните рискове и мерки за безопасност.
Безспорно се доказа, че пострадалият съзнателно, грубо е нарушил
последователността на работните процеси в цеха, правилата за безопасност и
здраве, поради което е настъпила инкриминираната телесна повреда.
Така
установеното не само, че не доказва немарливост при изпълнение на трудовите
функции на обвиняемия Я., имащи
отношение към конкретната дейност, а напротив налага извода за създаване на
ефективна организация за елиминиране и контрол на рисковете при осъществяване
работните процеси в цеха.
Следователно
пострадалият по свое желание и въпреки че е бил инструктиран за
последователността на работния процес и правилата за безопасност на труда е
навлязъл в опасната зона за падане на товар, т.е. касае до негово неправомерно
поведение. В този смисъл спазването на нормативните правила за безопасност на
дейността, източник на повишена опасност, не е задължение само на ръководителя,
но и на всяко от заетите в трудовия процес лица.За да бъде ангажирана
отговорността на ръководителя, следва нарушението, което е допуснал, да е в
такава причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, която да изключва
случайния по отношение на него характер на настъпилото събитие. Противен подход
при прилагането на разпоредбата на чл.
134, ал.1 от НК би довел от недопустимо до абсурдно разширяването на
непредпазливата отговорност на лицата, изпълняващи занятие или
правно-регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
Предвид изложеното
и настоящият съдебен състав счете, че обвиняемия Я. и обвиняемия А. не са
осъществили от обективна страна състава на престъпление по чл.134, ал.1 от НК, а съставомерният
резултат се дължи единствено и изключително на поведението на пострадалия С..
С оглед на
изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция
с тези на първоинстанционния съд, постановеното от
СРС решение следва да бъде потвърдено. Въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
С оглед горното и на
основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
от 19.09.2017г. по Н.А.Х.Д.№19968/2015г., СРС, НО, 137-ми с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................