О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №142
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение
На седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Нашева
ЧЛЕНОВЕ : Румяна Казларова
Нели Събева
като разгледа докладваното от съдия Събева
въззивно частно търговско дело № 106 по описа за 2018 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на С. С. , чрез адв. С. , срещу определение от 07.03.2018 г., постановено по т.д. № 272/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да бъде конституиран като трето лице в производството.
В жалбата се твърди, че С. С. е заинтересовано от изхода на делото лице и като такова има интерес да участва в процеса. Сочи се, че предметът на делото между „. Е. Д. – *“ ЕООД като ищец и „Х“ АД като ответник е за обявяване за окончателен на сключен между двете страни предварителен договор за покупко-продажба на множество имоти, между които и имотът на С. С. с идентификатор 67800.54.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. Созопол, целият с площ от 1085 кв.м., находящ се в гр. С., местност „М“. Решението по този спор има пряко отражение върху правото на собственост върху този имот, а ако ищецът бъде признат за собственик на всички претендирани имоти, решението ще нанесе непоправими щети на С.
Моли за отмяна на обжалваното определение и конституиране на С. С. като трето лице – помагач на страната на ответника.
В срока по чл.276 ГПК страните по делото - „Д“ ЕООД и „Х“ АД, надлежно уведомени за частната жалба, не подават отговор по нея.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по делото и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията на чл. 275 ал.2 ГПК, поради което е допустима, но по същество – неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Д“ ЕООД срещу „Х“ АД с правно основание чл.19 ал. ЗЗД и искане да бъде обявен за окончателен Предварителен договор от 07.04.2016 г., допълнен и изменен с Анекс № 1/ 07.04.2016 г., сключен между „. Т.“АД като продавач и „Д“ ЕООД като купувач, за покупко-продажба на изброени подробно недвижими имоти, между които и имотът, чиято собственост С. претендира.
С вх. № 1471/31.01.2018 г. по делото е постъпила молба от С. С. , с правно основание чл.218 ГПК, за встъпване в делото като подпомагаща страна на страната на ответника.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател, като в мотивите си е посочил, че разрешаването на спора между двете главни страни, няма да се отрази на правата на третото лице.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба и отговорите към нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:
Съгласно нормата на чл. 218 от ГПК трето лице може да встъпи в делото, ако има интерес решението да бъде постановено в полза на една от страните. Такъв интерес е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице (по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице; подпомаганата страна може да предяви иск срещу третото лице поради наличие на облигационна връзка между тях; опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна).
В конкретния случай обаче третото лице заявява права върху част от процесните имоти, придобити на публична продан. Не се установява съществуването на правоотношение между ответника и третото лице, което да е свързано с предявената по делото претенция. С. С. не е страна по процесния предварителен договор, сключен между „Д“ ЕООД и „Х“ АД и правните последици на бъдещия съдебен акт няма да включват конститутивно действие по отношение на него, т.е. няма да засегнат правната му сфера. Дори и при постановяване на неблагоприятно за ответната страна по делото решение, то няма да повлия върху вътрешните отношения между „Х“АД и С. С. , тъй като С. заявява права, придобити от публична продан, а не от прехвърлителна сделка. Не е налице и възможност да бъде предявен обратен иск между подпомагащата страна и третото лице.
Оттук, изводите на окръжния съд за липса на правен интерес от конституирането на третото лице – помагач на страната на ищеца са правилни, а обжалваното пред настоящата инстанция определение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Тъй като настоящото определение в тази
негова част не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на
касационен контрол, посочени в чл. 274, ал.3 от ГПК – не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго
производство и не прегражда неговото развитие, а обжалваемостта
само на определението на окръжния съд, с което не се допуска привличане на
трето лица, произтича от закона (чл. 220, изр.2 във вр.
с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК), и доколкото разпоредбата на чл. 220, изр.2 от ГПК
е аналогична на тази на чл. 176, ал.1, изр.2 от ГПК (
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас ,Търговски състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.03.2018 г., постановено по т.д. № 272/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………….
ЧЛЕНОВЕ: ………………….
…………………