Р Е Ш Е Н И Е № 414
01.04.2020г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 04.02.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 2818 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 277/ 22.07.2019 г., постановено по гр. д. №
987/ 2017г. по описа на Районен съд – Карлово, допълнено с Решение № 310/ 13.09.2019
г., е признато за установено по отношение на Н.Т.К., ЕГН: **********, Д.А.Ч.,
ЕГН: ********** , П.А.С., ЕГН: **********, М.И.К., ЕГН: ********** и Ф.М.К., ЕГН:**********, че Д.Х.С. ЕГН: ********** и Ц. Х. К., ЕГН: **********, са собственици на 1/3 ид.част
от следния недвижим имот : сграда с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр.
Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. Карлово,
***, разположена
в поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, площ:
45 кв. м, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1, и е
допуснато, на основание чл.33, ал.2 ЗС, да бъде извършено изкупуване от Д.Х.С. ЕГН: **********
и Ц. Х. К., ЕГН: ********** на 227/676 ид. части от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653 по
КККР на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот: гр. Карлово, ул.„***, площ: 676 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по
предходен план: 653, квартал: 162, парцел: VI-653, при съседи: 36498.501.657,
36498.501.654, 36498.501.652, 36498.501.651, 36498.501.9513, 36498.501.658, както и 1/3 ид. част от сграда с идентификатор
36498.501.653.3 по КККР на гр. Карлово, община
Карлово, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Карлово, ул.
***, разположена
в поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, площ:
45 кв. м, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1, при уговорената в договор
за покупко продажба цена от 8000 лева , обективирана в нот. акт № 71, том
III, peг. № 5204, нот. дело
№ 447/2016 г. от 18.07.2016г. на нотариус Станка Ранджева - с peг. № 099 на НК, с район
на действие района на PC - гр. Карлово
Срещу така постановените решения са подадени съвместни
въззивни жалби от ответниците
по спора Н.Т.К., ЕГН: **********, Д.А.Ч., ЕГН: ********** , П.А.С., ЕГН: ********** , чрез пълномощника им адв. П.Г..
Във въззивните жалби са релевирани
идентични оплаквания за неправилност на първоинстанционните решения и
несъгласие с изводите на съда, че искът по чл.33,ал.2 от ЗС е предявен в двумесечния
срок от продажбата. Жалбоподателите поддържат,
че от показанията на разпитания по делото свидетел Б. С. е установено, че през 2016г.
ищците са били в България и тъй като при определяне на
границите на продаваемата част от парцела са присъствали техните родители,
то е житейски оправдано да се приеме
предположението, че двете сестри са
узнали за продажбата през 2016г.,а не както неправилно е приел
първоинстанционния съд през м.06.2017г. Жалбоподателите
твърдят, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено правото им на собственост по отношение на сграда с идентификатор 36498.501.653.3 на основание изтекла в тяхна полза през периода
1997г.-2017г. придобивна давност.Сочат, че с
постановеното от съда на 29.12.1997г. Решение №412 за разпределяне на правото
на ползване на дворното място между съсобствениците,
процесната сграда попада в частта отредена
за ползване от праводателя им А. К.. След тази
дата праводателят на ищците Х. К.
не е имал претенции по отношение на имота и е ползвал сградата , в
качеството си на държател, за складиране
на цветя със съгласието на А. К.. Жалбоподателите твърдят, че съдът
незаконосъобразно е игнорирал твърдението им за
недопустимост на претенцията на ищците
за изкупуване само на 1/3 ид.ч. от сградата,
тъй като целят да придобият нещо различно от придобитото от купувача по
сделката. По изложените съображения се иска решенията да бъдат отменени, като
неправилни , с отхвърляне на предявените искове.
Във въззивното производство по реда на чл. 265 ГПК към
жалбите са се присъединили ответниците М.И.К., ЕГН: ********** и Ф.М.К., ЕГН:**********.
Постъпили са отговори от въззиваемите
ищци, с който се оспорват жалбите като неоснователни.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваните решения съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в
срок, от легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебени
актове, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Производството
пред РС-Пловдив е образувано по обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 33,
ал. 2 от ЗС, предявени от Д.Х.С., ЕГН: ********** и Ц. Х. К., ЕГН: **********,
против Н.Т.К., ЕГН: **********, Д.А.Ч. ,
ЕГН: ********** , П.А.С., ЕГН: **********, М.И.К., ЕГН ********** и Ф.М.К.,
ЕГН: **********.
В исковата молба ищците са изложени
съображение, че са съсобственици при равни права на основание договор от
03.11.2008г. за дарение от родителите си Х. Д. К. и Н. Д. К. на следния
недвижим имот: втори жилищен етаж от двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, находяща се в гр, Карлово, област
Пловдив, ул. ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша и сервизни
помещения, целия таван, двете избени помещения в сутерена на сградата – западна
част на същата, за който етаж и помещения има самостоятелни входове, ведно с
1/3 ид. част от дворното място, цялото със застроена
и незастроена площ от 681 кв. м. , съставляващо УПИ VI-361 , квартал 162 по
плана на града , а съгласно одобрената КККР на гр. Карлово, със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен
имот с идентификатор 36498.501.653. Собствеността върху дворно място било придобито при равни
права от праводателя им Х. Д. К. , от К. Х. К.и А.Д.
К. , като дадено за построяването на
жилище на бездомници. Ищците твърдят, че преди построяването на жилищната
сграда, в западната част на дворното
място била изградена постройка със застроена площ от 45 кв. м., съставляваща по
одобрената КККР сграда с идентификатор
36498.501.653.3 и която била ползвана
от техните родители за жилище до
построяването на основната сграда в имота. Твърдят, че собствеността върху второстепенната постройка
принадлежи на собствениците на дворното място по приращение
на основание чл. 92 от ЗС.
Ищците поддържат, че с влязло в сила на 06.02.1998 г. Решение №
412/29.12.1997 г., постановено по гр. дело № 901/1997 г. по описа на Карловски
районен съд, било разпределено ползването между съсобствениците на дворното
място, като в мотивите на съдебното
решение било посочено, че в дворното място има построена стара постройка, като
по отношение на нея и основната жилищна сграда съсобствениците нямат спорове
относно ползването им.
От дълги години ищците живеят в чужбина ,
като в средата на месец юни 2017 г.
съпругът на първата посетил родителите им
в България и научил, че в имота се е
настанило непознато лице, което им
заявило, че е закупило част от дворното място и старата жилищна сграда. След
направена справка в Служба по
вписванията - гр. Карлово, било установено, че с нот.
акт № 71, том III, peг. № 5204, нот.
дело № 447/2016 г., първите трима ответници, като наследници на съсобственика А.
Д. К., продали на ответника – М.И.К., 227/676 ид.
части от правото на собственост върху дворното място, както и построената в него сграда
с идентификатор 36498.501.653.3, , за сумата от 8000 лв. На 15.06.2017 г.
ищците били информирани по телефона за извършената сделка, като в нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС не
им била връчена покана за изкупуване на съсобствения им недвижим имот. Въз
основа на така изложените съображения ищците молят съда да постанови решение, с
което признае за установено, че са собственици на 1/3 ид.
част от сграда с идентификатор 36498.501.653.3 и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да им
признае правото до изкупят 227/676 ид. части от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, както
и 1/3 ид. част от построената в него сграда
с идентификатор 36498.501.653.3.
Ответниците Н.Т.К., Д.А.Ч. и П.А.С., чрез процесуалния си
представител адв. П.Г., оспорват исковете
и настояват за отхвърлянето им като неоснователни. Оспорват правото на
собственост на ищците върху построената в имота сграда на допълващото застрояване,
като твърдят , че те се легитимират като
нейни собственици на основание изтекла в тяхна полза през периода
1997г.-2017г. придобивна давност. Твърдят, че искът
по чл.33 от ЗС е предявен след изтичане на 2-месечния срок, като ищците са узнали за продажбата на имота през лятото на 2016г. , при пребиваването си
в България.Оспорват и размера на продажната цена като твърдят, че същата е само
за дворното място, тъй като сградата е в лошо техническо състояние и реално няма самостоятелна пазарна стойност.
Ответникът М.И.К., чрез назначения му делото особен представител адв. Р.И., оспорва
исковите претенции и също настоява за отхвърлянето им като неоснователни. Твърди,
че продавачите по договора се легитимират като собственици на сградата на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.Сочи,че
искът по чл. 33 от ЗС е предявен след
изтичане двумесечният преклузивен срок, както и че в съсобствения парцел
съществуват сгради, принадлежащи на отделни собственици, поради което разпоредбата
на чл.33 от ЗС не може да намери приложение.Оспорва и размера на цената, за
която ищците искат да им бъде признато правото на изкупуване на имота.
Ответницата
Ф.М.К., чрез назначения й по делото
особен представител адв. Д., оспорва иска по чл.124, ал.1 от ГПК като
неоснователен, а този по чл.33, ал.2 от ЗС – като недопустим, тъй като е предявен след
изтичане на 2-месечния преклузивен срок. Излага
доводи , че в съсобствения парцел съществуват сгради, принадлежащи на отделни собственици,
поради което разпоредбата на чл.33 от ЗС не намира приложение.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
По
силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден за жилище на
бездомници от 11.05.1975г. , с №591, том
VI, дело №1949/1975г. К. Х. К. и племенниците му Х. Д.
К. и А. Д. К. (синове на починалия му брат Д.Х. К.)
са придобили собствеността върху процесното дворното място, цялото със застроена и
незастроена площ от 681 кв. м. , съставляващо поземлен
имот с идентификатор 36498.501.653 по КККР на гр. Карлово. Имотът им е бил
предоставен в собственост за построяване на жилище, като липсва спор между
страните, а и видно от представените
скици на имота , че в западната му част
първоначално е построена сграда за временно ползване като жилище, която
понастоящем представлява сграда с идентификатор 36498.501 653.3 по КККР на гр.
Карлово, със застроена площ от 45 кв. м.
С
влязло в законна сила на 06.02.1998г. Решение № 412/29.12.1997 г., по гр. дело №
901/1997 г. по описа на РС-Карлово е било разпределено ползването между
съсобствениците на дворното място, като процесната
сграда попада в частта отредена за ползване от праводателя
на жалбоподателите А. К.. В мотивите на
съдебното решение е посочено също, че в
дворното място има построена стара постройка, като по отношение на нея и
основната жилищна сграда съсобствениците нямат спорове относно ползването им.
С
договор за дарение от 03.11.2008г. , обективиран в нот.
акт № 183, том V, peг. № 12748, нот.
дело № 959/2008 г. , Х. Д. К. и съпругата му Н. Д. К. , са дарили на дъщерите
си – ищците Д.С. и Ц.К., 1/3 ид. част от дворното
място , ведно с втория жилищен етаж от построената в него двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, целия таван, двете избени помещения в сутерена на сградата –
западна част на същата, за който етаж и помещения има самостоятелни входове.
С
договор за покупко-продажба , сключен на 18.07.2016г. и обективиран н нот.
акт № 71, том III, peг. № 5204, нот.
дело № 447/2016 г., ответниците Н.Т.К., Д.А.Ч. и П.А.С.,
наследници А. Д. К., са продали на М.И.К. по време на брака му с
ответницата Ф.К. , 227/676 ид. части от дворното място, ведно с построената в него жилищната сграда с идентификатор
36498.501.653.3, с площ от 45 кв.м., за сумата от общо 8000 лева.
По
почин на страните в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателствени средства.
От
показанията на св. А. П. П. се установява, че познава ищци отдавна като същите
са роднини на първата му съпруга. И двете живеели в чужбина, а свидетелят бил
единственият близък, който ги посрещал и изпращал на летището, при всяко тяхно
посещение в България. През месец юни 2017 г. свидетелят посрещнал съпруга на Д.-С.,
който му споделил, че родителите й се обадили разтревожени, тъй като
непознати за тях хора от ромски произход са купили част от имота. След
извършената справка и установяване на
сделката , уведомили по телефона Д. и Ц., които не след дълго пристигнали в България.
Споделили на свидетеля , че имат желание
да купят целия имот, но не им бил
предложен от останалите съсобственици.
От
показанията на св. Б. Н. С. се установява, че е съпруг на ответницата по делото
П.С.. Свидетелят бил чувал, че Х. К. обещал на брат си А., че ще го включи в
правото да строят основната сграда в имота, но не изпълнил обещанието си.
Въпреки огорчението, което останало у А.до смъртта му, отношенията между
братята били сравнително нормални. В имота имало общо пет постройки, една от
които била основната жилищна сграда на три нива. Друга от постройките била
масивна къща, както и една стара къща от около 48 кв. м., която попадала в
частта на А. – съгласно разпределението на имота. Преди да бъде построена
основната сграда, всички живеели в тази къща. Впоследствие тя се ползвала
основно от Х.К., който складирал там дърва, цветя, авточасти и др., а брат му А.нямал
нищо против и я ползвал само при нужда и в редки случаи. От разговорите си с
двамата братя свидетелят установил, че никой от тях няма претенции да е
единствен собственик на тази сграда, като се отнасяли съвсем коректно един към
друг при ползване на имота.От братята били отправяни и взаимни предложения за
изкупуване на имота, но никой от тях не
разполагал с достатъчно средства. След сключване на договора за продажба през
2016г. , в имота дошъл геодезист , били
поставени и колчета , за определяне на разполагаемата част за ползване , като Х. К. също присъствал. Свидетелят разбрал от
своята тъщата, че Д. и Ц. през същата
година си били в България за рождения ден на майка си – пети август.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за основателен предявения
по делото иск за собственост по
чл.124,ал.1 от ГПК. Договорът за дарение, на който ищците основават правото си на собственост върху 1/3 ид. част от дворното място,
е породил желания със сключването му на 03.11.2008г. транслативен
/вещно-прехвърлителен / ефект. Въз основа на този
договор, ищците-надарени са придобили
претендираното право на собственост по причина, че дарителите им са били носители на същото. При нотариалното прехвърляне
на имота дарителите са се легитимирали
като собственици върху 1/3 ид.част от дворното място въз
основа на нотариален акт за собственост на недвижимия имот, даден за жилище на
бездомници от 11.05.1975г. , с №591, том
VI, дело №1949/1975г. По делото липсва спор между страните , че след
придобиване на правото на собственост върху дворното място от съсобствениците К.
Х. К. , Х. Д.К. и А. Д. К., при равни права, от по 1/3 ид.ч.,
в имота е била построена процесната сграда,с площ от 45 кв.м., с
идентификатор 36498.501.653.3 по КККР, която представлява допълващо застрояване, тя няма самостоятелно предназначение и не представлява
отделен обект на правото на собственост.Същата е изградена без някой от съсобствениците на дворното място да е
учредил право на строеж за постройката и
преди изграждане на сградата на основното застрояване.Като второстепенна
постройка, същата следва собствеността
на дворното място, в което е построена. Така
по силата на приращението по чл. 92 ЗС,
според което собственикът на земята е
собственик и на построеното в нея, К. Х. К. , Х. Д.К. и А. Д. К. се легитимират
като съсобственици и на тази постройка при
равни права, от по 1/3 ид.ч.Прехвърлянето на правото
на собственост върху земята прави приобретателят собственик и на всички
постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на
договора, т.е. ако постройките не са изрично изключени от предмета на
разпореждане.
Така с прехвърляне на правото на собственост върху 1/3 ид.ч.
от дворното място с договора за дарение от 03.11.2008г. , ищците са придобили и правото на собственост върху
1/3 ид.ч от построената в него второстепенна
постройка , тъй като същата не е изрично
изключени от предмета на разпореждане.
Възраженията
на ответницата, че Н.Т.К., Д.А.Ч. и П.А.С., са придобили правото на собственост
върху сградата на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност през периода от 1997г. , когато с Решение № 412/29.12.1997 г., по гр.
дело № 901/1997 г. по описа на РС-Карлово е било разпределено ползването между
съсобствениците на дворното място, като процесната сграда попада в частта отредена за ползване от праводателя
им А. К., до датата
на подаване на исковата молба в съда през 2017 г., са неоснователни. В тази
връзка стъпват и върху гласните доказателства, ангажирани
пред първоинстанционния съд, които обаче сочат на разпределение на
ползване на имота и фактическото настаняване на праводателите на страните в
определената им реална част, които доказателства сочат на обикновено ползване
на съсобствения имот на основание чл. 31 от ЗС. При разпределение на
реалното ползване на имота всеки съсобственик продължава да е владелец на
своите идеални и
държател на идеалните части на
другите съсобственици. Обособяването на два или повече самостоятелни имота от
общ съсобствен имот само по себе си няма за последица промяна в намерението, с
което се упражнява фактическата власт върху реално обособените части, тъй като
обособяването представлява обективна промяна в имота, докато промяната в
намерението касае субективния елемент на предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание. Облагородяването и застрояването на
всяка от реално обособените части също само по себе си няма за последица
промяна в намерението на съсобственика, нито представлява по естеството си
действие, с което подобна промяна категорично да бъде демонстрирана спрямо
другия съсобственик, доколкото не съществува пречка съсобствен имот да бъде
застроен със самостоятелни жилищни сгради, ползвани от различни съсобственици,
но притежавани общо от тях. За да придобие всеки един от съсобствениците
правото на собственост върху сграда, ако преди построяването й в негова полза
не е учредено право на строеж по общата воля на всички съсобственици,
необходимо е да установи самостоятелна фактическа власт, да противопостави
намерението си да владее сградата за себе си на останалите съсобственици и да
упражнява самостоятелната фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години, в който смисъл е Решение № 87 от 7.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6486/2014 г., I г. о. От ангажираните по делото от ответниците гласни
доказателства е установено, че след разпределение на реалното ползване на имота
през 1997г., процесната сграда е ползвана и от
праводателя на ищците Х. К. със
съгласието и без противопоставянето на другия съсобственик А. К., които действия
не сочат на демонстиране на намерение за своене, тъй
като не отричат правата на съсобственика.След като по делото не са налице доказателства ответниците
Н.Т.К., Д.А.Ч. и П.А.С., а преди това техният праводател
А. К. , да са владели не само собствените си, но и идеалните части на
останалите съсобственици от процесната сграда, то те
не могат да са ги придобият въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност и не е осъществен уреденият в
чл.79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен
способ. На това основание предявеният иск за собственост по чл.124,ал.1 от ГПК се явява основателен, а ищците следва да бъдат
признати за собственици на процесния
недвижим имот-1/3 ид. част сграда с идентификатор
36498.501.653.3.
По делото е
установено наличието на съсобственост между ищците и първите трима ответници,
както по отношение на дворното място, цялото със застроена и незастроена площ от 681 кв. м., така и по
отношение на сградата с идентификатор 36498.501.653.3, поради което
ответниците – продавачи, и съгласно
разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС са били
длъжни да предложат имота за продажба
първо на останалите съсобственици, а след това на трето /извън съсобствеността/
лице. Неоснователни
са твърденията на ответниците, че
разпоредбата на чл. 33 ,ал.1 от ЗС не намира приложения в настоящия
случай, тъй като в съсобственото дворно място съществуват сгради, принадлежащи
на отделни собственици. Разпоредбата на чл. 33,ал.1 от ЗС във вр. с чл.66,ал.1 от ЗС
е неприложима в случаите при наличие на т. н.
„хоризонтална етажна собственост”, когато съсобствениците на дворното място
притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, в който смисъл е и
решение № 45/60 год. на ОСГК на ВС. По
делото не е установено съсобствениците на дворното място да притежават в
изключителна собственост отделни сгради в него, поради което задължението на
ответниците – продавачи да
предложат имота за продажба първо на останалите съсобственици, не е
отпаднало. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС поканата до другия
съсобственик следва да бъде писмена и това е форма за нейната валидност. В
случая, продавачите – ответници не представят писмена покана,
получена от ищците с отправено им предложение за изкупуване на сградата и
дворното място, предмет на продажбата. Липсата на такова предложение поражда
правото им да искат изкупуване в равни части в двумесечен
срок от узнаване на продажбата. Съдът намира, те този срок е спазен от ищците ,
като същите са узнали за продажбата през месец юни 2017г., в който
смисъл са показанията на свидетеля А. П., които
като пресъздаващи преки
и непосредствени впечатления ,
съдът напълно кредитира , а исковата
молба е депозирана в съда на 13.07.2017г. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля Б. Н. С., според които ищците са узнали за продажбата през 2016г., когато са били на
гости при родителите си в България, с
оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК и отчитайки обстоятелството, че свидетелят е съпруг на ответницата П.С. и
заинтересован от изхода на делото, като същевременно показанията му в тази част
не почиват на лични и преки възприятия, а преразказват чутото и споделено
от трети лица.
Ето защо се
налага извод, че са налице предвидените в закона предпоставки за допускане
изкупуването от ищците на продадената от съсобствениците част от недвижимия
имот при условията, уговорени между ответниците по сключения помежду им
договор, предмет на нот. акт № 71, том III, peг. № 5204, нот. дело № 447/2016
г. - продажна цена 8000 лв., като по
делото няма данни действително уговорената цена да е друга. С оглед на обстоятелството,
че купувачът М.К. е заплатил тази цена на продавачите, видно от изявлението на
последните, вписано в нотариалния акт, изкупуването следва да се допусне при
условие, че ищците му заплатят сумата в
едномесечен срок от влизането на решението в сила.
С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес претенцията на ищците за изкупуване
следва да се уважи до предявения от тях размер - 1/3 ид.ч.
от правото на собственост върху сградата, т.е. за собствената на
ответниците-продавачи част, с която
същите имат право да се разпореждат.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, и е уважил
предявените искове, районният съд е постановил законосъобразни съдебни актове,
който следва да бъдат потвърдени.
С оглед изхода на
спора в настоящата съдебна инстанция , жалбоподателите следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемата Ц.К. сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 750 лева.Доводът за
неговата прекомерност релевиран от адв.И. - особен представител на ответника М.К., е
неоснователен, тъй като е под минималния размер дължим съгласно чл.7,ал.2,т. 1
и 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Жалбоподателите М.К. и Ф.К. следва да
заплатят на въззиавемата Д.С. внесения от нея депозит
, като възнаграждение за назначените им по делото особени представители , дължим
в размер от 533,18 лева, от всеки един от тях.
Водим от горното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277/ 22.07.2019
г., постановено по гр. д. № 987/ 2017г. по описа на Районен съд – Карлово , II-ри гр.
състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 310/ 13.09.2019
г., постановено по гр. д. № 987/ 2017г. по описа на Районен съд – Карлово , II-ри гр.
състав, с което е допълнено Решение № 277/ 22.07.2019 г., постановено
по същото дело.
ОСЪЖДА Н.Т.К., ЕГН: **********,
Д.А.Ч., ЕГН: ********** , П.А.С., ЕГН: **********, М.И.К., ЕГН: ********** и Ф.М.К., ЕГН:**********, да заплатят на Ц. Х. К., ЕГН: **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 750 лева.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН: ********** , да заплати на Д.Х.С. ЕГН: **********, сумата от 533,18 лева-внесен депозит на назначен по делото особен представител пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ф.М.К., ЕГН:**********, да заплати на Д.Х.С. ЕГН: **********, сумата от 533,18 лева-внесен депозит на назначен по делото особен
представител пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.