№ 241
гр. Кърджали, 20.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500134 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1814/28.06.2022г., подадена от ЗД
„Е“ АД, срещу Определение № 186 от 31.05.2022г., постановено по гр. д. №
51/2022г. по описа на РС- М., с което е прекратено производството по делото.
Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателят, който
го намира за неправилен, доколкото въпросът за пасивната процесуална
легитимация бил въпрос по същество на спора, а не досежно допустимостта
на предявения иск, поради което съдът следвало да се произнесе с решение с
оглед на доказателствата по делото. На следващо място, намира обжалваното
определение за незаконосъобразно, доколкото съдът не му дал възможност да
установи приемане от страна на ответника на наследството, респективно – да
докаже възражението си за недействителност на направения отказ поради
приемане на наследството преди вписването му. Искането към съда е за
отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
След извършена служебна проверка настоящият състав намира, че
частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като
такава се явява допустима. По същество намира следното:
Делото е образувано по предявена от ЗД „Е“ АД против С.В.А искова
молба с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.500 ал.1 т.1 КЗ и т.3
от КЗ вр.чл.60 от ЗНасл., с предмет - да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца 6 998,88 лева, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. д. № 574/2021г. по описа на РС - М..
Извършена е надлежна размяна на книжа, след приключването на
която първоинстанционният съд е прекратил делото. За да постанови
обжалваното определение, като е взел предвид представеното с отговора на
1
исковата молба удостоверение изх.№ 549/ 26.11.2021г., издадено от РС - М. за
направен отказ от наследство от страна на С.В.А /ответник по иска/, съдът е
приел, че отказът от наследство обективира основание, рефлектиращо
директно върху материално-правната и процесуално-правна легитимация на
ответника по иска. Посочил е още, че с вписване на валидно направения пред
районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в
заличаване на наследственото правоприемство, при което ответникът не само
е престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като
отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството.
Настоящият състав намира определението за прекратяване на
производството за неправилно, по следните съображения:
Право на ищеца е да прецени начина, по който да осъществи защитата
на твърдяното своето право на вземане спрямо конкретния ответник. Вярно е,
че отказ от наследство, след като то е прието, е нищожен и за обявяване на
тази нищожност няма давност. Също така, на нищожността може да се позове
всеки, като предяви иск или чрез възражение – както е сторил ищецът, макар
да е направил това с въззивната частна жалба, доколкото
първоинстанционният съд не му е дал възможност да го направи в
първоинстанционното прозиводство.
По начало при направено възражение, че наследник се е отказал от
наследството, може да се предяви противно възражение, че отказът е
нищожен, защото преди него е извършено фактическо приемане. Ищецът
може да прецени, че няма интерес да води самостоятелен иск за установяване
на нищожния отказ, тъй като този спорен въпрос би могло да се реши в
производството по предявения облигационен иск. Също така ищецът може да
прецени дали да заведе самостоятелен иск за прогласяване на нищожността
на отказ от наследство, който да бъде съединен с облигационен иск, а във
вече образуваното производство да поиска конституиране на наследници от
следващ ред и то да бъде спряно до приключване на другото дело.
Предявяването на установителен иск за нищожност на отказ от наследство
също е допустимо (в тази насока – решение № 68/13.09.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 3382/2008 г., 4 ГО, ГК, с което е прието, че предявената от кредитор
претенция срещу законен наследник на длъжника за установяване
нищожността на отказа от наследство на ответника, поради предходното от
негова страна приемане на наследството, е допустима съгласно ППВС №
7/1973 г., т. 3, б. "д"; решение № 43/15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. 1761/2019
г., 3 ГО, ГК, както и посочените в него решение № 2488/13.11.1963 г. по гр. д.
№ 1779/63 г., 1 ГО и решение № 875/14.04.1969 г. по гр. д. 381/69 г., 1 ГО), но
както бе казано по-горе, въпрос на избор от страна на ищеца е по кой ред да
реализира защитата си.
Поради изложеното, обжалваното определение за прекратяване на
производството по гр. д. №51/2022г. по описа на МРС се явява неправилно и
като такова следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия със съответното
възлагане в доказателствена тежест на ищеца да установи твърденията си във
връзка с направеното от него възражение за приемане на наследството от
2
страна на ответника преди направения отказ от наследство.
Води от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 186 от 31.05.2022г., постановено по гр.
д. № 51/2022г. по описа на РС- М., с което е прекратено производството по
делото и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3