Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1541 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове, както следва: 1) главен установителен
иск, предявен от синдиците на „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, с правна квалификация чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2
от Закона за Б.овата несъстоятелност /ЗБН/; 2) евентуално съединен с иска
по чл. 3, ал. 3 ЗБН конститутивен иск, предявен от синдиците на „К.т.б.“
АД - в несъстоятелност, с правна
квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН; 4) евентуално съединен с иска по чл. 59,
ал. 5 ЗБН конститутивен иск, предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност, с правна квалификация чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ищците - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност твърдят, че на 27.08.2007 г. е сключено споразумение за синдикиран заем между „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и ответника, с което се уговарят условията, при които двете финансови институции предоставят синдикиран заем на „Национална електрическа компания“ ЕАД за финансиране на реконструкцията и модернизацията на каскада „Долна Арда“. Страните по споразумението са постигнали съгласие, че общият размер на финансирането е 15 900 000 евро, от което участието на „КТБ“ АД е в размер на 5 000 000 лв., както и че плащанията, които кредитополучателят извършва за погасяване на заема се правят към ответната холандска Б.а. Ищецът твърди, че към 11.12.2014 г. задължението на „ИНГ Б.“ Н.В., което е възникнало по силата на описаното споразумение е да му заплати сума в размер на 2 500 275 евро, която му се дължи съразмерно на неговото участие във финансирането по синдикирания заем.
Ищците посочват, че по искане на „КТБ“ АД на 05.03.2014 г. „ИНГ Б.“ Н.В. е издала Б.ова гаранция № 36/01/423. По тази гаранция „ИНГ Б.“ Н.В. е изплатила на бенефициента „М.С.Л.“ сума в размер на 36 392, 43 британски лири. Посочва, че с оглед на това и предвид договорните отношения между двете Б.и за „ИНГ Б.“ Н.В. е възникнало вземане срещу „КТБ“ АД да получи платените на бенефициента суми в размер на 36 392, 43 британски лири, както и да получи направените разноски по изпълнение на поръчката в размер на 250 евро.
Ищците заявяват, че по искане на „КТБ“ АД на 30.05.2013 г. „ИНГ Б.“ Н.В. е издала Б.ова гаранция № 36/01/360. По тази гаранция „ИНГ Б.“ Н.В. е изплатила на бенефициента „М.Ю.Б.В.“ сума в размер на 70 000 евро. Посочва, че с оглед на това и предвид договорните отношения между двете Б.и за „ИНГ Б.“ Н.В. е възникнало вземане срещу „КТБ“ АД да получи платените на бенефициента суми в размер на 70 000 евро, както и да получи направените разноски по изпълнение на поръчката в размер на 125 евро.
„КТБ“ АД е издала акредитив № 30/01/446, с който се е задължила по нареждане от „Ю.АУ“ да плати на „О.Ф.Л.“ сума в размер на 43 500 британски лири. Акредитивът е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В., която Б.а е получила редовни документи и е заплатила на бенефициента сума в размер на 24 311, 91 британски лири, които „КТБ“ АД дължи да възстанови.
„КТБ“ АД е издала акредитив № 30/01/447, с който се е задължила по нареждане от „Ю.АУ“ да плати на „У.Ф.Л.“ сума в размер на 30 000 британски лири. Акредитивът е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В., която Б.а е получила редовни документи и е заплатила на бенефициента сума в размер на 15 345, 67 британски лири, които „КТБ“ АД дължи да възстанови.
Ищците посочват, че в тежест на „КТБ“ АД е възникнало и задължение към „ИНГ Б.“ Н.В. да заплати парични суми, за които са издадени две фактури на „В.К.“ за осъществени К.антски услуги.
Ищците твърдят, че ответникът е отправил до Б.ата изявление за прихващане на вземанията, които са възникнали за него във връзка с извършените плащания по посочените две Б.ови гаранции и два акредитива и във връзка с осъществени К.антски услуги, които са в общ размер на 230 271, 29 евро, със своите задължения към „КТБ“ АД, възникнали на основание споразумението за синдикиран заем. Това изявление е получено от „КТБ” АД на 26.11.2015 г.
Ищците твърдят, че това прихващане е извършено от ответника след датата на вписване на решението на Централната Б.а за отнемане лиценза за извършване на Б.ова дейност на „К.т.б.“ АД. С оглед на това и доколкото прихващането е способ за събиране на вземане срещу Б.ата, считат, че то е извършено в нарушение на императивната законова норма на чл. 3, ал. 2 ЗБН, което го прави нищожно. Ето защо молят съдът да прогласи по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Б.ата нищожността на описаното прихващане.
Ищците сочат, че ако съдът приеме, че прихващането е действително и отхвърли предявения иск по чл. 3, ал. 3 ЗБН, следва да съобрази, че то е осъществено след датата на поставяне на „К.т.б.“ АД под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от ЗКИ, както и след началната дата на неплатежоспособността на Б.ата, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Б.ата и моли съдът да обяви тази относителна недействителност.
Ищците сочат, че ако съдът приеме, че не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и отхвърли този иск, то следва да съобрази, че в тяхна полза е възникнало правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, тъй като към момента на придобиване на вземанията, с които е извършено прихващането, ответникът е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД. С оглед на това те искат от съда да обяви процесното прихващане, извършено от „ИНГ Б.“ Н.В., Холандия, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Б.ата на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „ИНГ Б.“ Н.В., Холандия, оспорва предявените искове. Твърди, че приложимото право по отношение на извършеното прихващане е холандското, съгласно което това прихващане е породило своето погасително действие. Посочва, че доколкото холандското право не предвижда средства за атакуване на прихващането като увреждащо кредиторите на кредитната институция, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то приложение намира чл. 30 от Директива 2001/24/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.04.2001 г., която норма изключва прилагането спрямо прихващането на уредените в българския закон правила за нищожност, унищожаемост и относителна недействителност на извършени от кредитори правни недействия, включително правилата, предвидени в чл. 3, ал. 3 ЗБН, чл. 59, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Ответникът твърди, че не е знаел, че е настъпила неплатежоспособност на „К.т.б.“ АД. Поради изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При съобразяване
на твърденията, въведени в исковата молба и формулирания с нея петитум, се налага изводът, че предмет на разглеждане в производството са три обективно съединени при условията на евентуалност
искове, които са от специалните искове, уредени в Закона за Б.овата несъстоятелност
/ЗБН/. Това са искове за установяване на нищожност по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на една Б.а на действия и сделки, извършени в
нарушение на забраните, установени в
чл. 3, ал. 2 ЗБН, както и искове по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, с които се упражняват уредените в закона
потестативни права, които възникват в полза на кредиторите на несъстоятелността
на една Б.а да поискат от съда да обяви за относително недействителни спрямо
тях на конкретен вид едностранна сделка, а именно на прихващане, извършено от кредитор на Б.ата. Предмет на всеки един от предявените искове
е една и съща сделка, която представлява прихващане, извършено от ответника „ИНГ Б.“ Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на
Нидерландия, с отправено от него до „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност /„КТБ“ АД /н// изявление, обективирано в писмо, което е
получено от Б.ата на 26.11.2015 г.
В исковата молба се твърди, че страни по едностранната сделка, която се атакува със специалните искове по ЗБН, са две юридически лица, всяко от които има седалище на територията на различни държави – първото от тях е „ИНГ Б.“ Н.В., което дружество е правният субект, упражняващ възникналото в негова полза право да прихващане и което има седалище на територията на Кралство Нидерландия, а второто е дружеството „КТБ“ АД /н/, което е насрещната страна по извършеното прихващане и има седалище на територията на Република България. С оглед на това и предвид направените от ответника възражения съдът на първо място следва да отговори на въпроса дали факта, че сделката, която се атакува е с международен елемент, се отразява на възможността спрямо нея да бъдат проведени специалните искове, уредени в ЗБН и имащи за цел попълване на масата на несъстоятелността на Б.ата, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност и по специално тези, които са предявени с исковата молба, за разглеждане на която е образувано делото – установителният иск по чл. 3, ал. 3 ЗБН и конститутивните искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН и по чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 30 вр. чл. 10 и чл. 23 от Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европа от 04.04.2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитните институции /Директива 2001/24/ЕО/, като твърди, че те имат пряко действие и че с тях се въвеждат специални изключения, при които прихващане, извършено от кредитор на Б.ата, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, не може да се атакува чрез исковете за нищожност и непротивпоставимост на действия и сделки, които са предвидени в ЗБН.
В тази връзка
на първо място, трябва да се посочи, че съдът счита неоснователни
съображенията, изложени от ответното дружество, че разпоредбите от Директива
2001/24/ЕО, на които той основава възраженията си имат пряко действие пред
националния съд на Република България. Това е така, тъй като се установява, че
Директивата в тази й част е транспонирана от Република България, както и че
транспонирането й е точно и правилно. Нормите на чл. 10, чл. 23 и чл. 30 от
Директива 2001/24/ЕО са въведени в законодателството на Република България с
разпоредбите на глава тринадесета, раздел трети и четвърти от Закона за
кредитните институции /ЗКИ/. Правилото на чл. 10 от Директива 2001/24/ЕО е
въведено с нормата на чл. 137 ЗКИ, това на чл. 23 от Директива 2001/24/ЕО – с
нормата на чл. 144 ЗКИ, а това на чл. 30 от Директива 2001/24/ЕО – с нормата на
чл. 147 ЗКИ. При сравняване на
съдържанието на посочените разпоредби от директивата и на тези, които са част
от националното законодателство се налага изводът, че с тях са регламентирани едни
и същи правила, като между текстовете на нормите са налице някои разлики главно
в част от използваните в европейското законодателство и в ЗКИ термини, които
обаче не водят до смислови различия и не правят въвеждането на чл. 10, чл. 23 и
чл. 30 от Директива 2001/24/ЕО във вътрешното право на Република България
неточно /например в Директивата е използван терминът „правни действия“, а в ЗКИ
терминът „правни актове“, но е ясно, че и в двата случая става въпрос за сделки
и действия с правно значение/. След като Република България е транспонирала
пълно и точно посочените разпоредби на Директива 2001/24/ЕО в ЗКИ, то трябва да
се заключи, че не са налице условията, при които се приема, че тези норми имат непосредствено
действие и следователно ответникът не може да се позове на тях пред настоящия
съд. Направените от него възражения обаче следва да се разгледат от гледна
точка на уредбата, регламентирана с нормите на чл. 137, ал. 2, чл. 144 и чл.
147 ЗКИ.
В глава тринадесета от Закона за кредитните институции са установени общи правила за оздравителни мерки и прекратителни процедури на Б.а, като съгласно чл. 133, ал. 2 ЗКИ под прекратителни процедури се разбират процедурите по ликвидация или несъстоятелност на Б.а, лицензирана в Република България или в друга държава членка, включително по отношение на нейните клонове в чужбина, или принудително прекратяване на дейността на клон на българска Б.а в държава членка или в трета държава, клон на Б.а, учредена в държава членка, както и всяка друга подобна процедура, свързана с прекратяване на дейността и провеждане на колективно производство по осребряване и разпределение на активите на Б.а, открито и контролирано от съответните административни или съдебни органи на държава членка, включително когато производството приключва със споразумение или по друг подобен начин. Тези общи правила се отнасят за всички производства, които се обхващат от понятието „прекратителни процедури“ съгласно посочената законова дефиниция, сред които е и производството по несъстоятелност на Б.а, лицензирана в Република България, каквато е „КТБ“ АД /н/. Ето защо те следва да се съобразят от настоящия съдебен състав при преценка на основателността на предявените искове, заедно с тези, които са част от специалния закон, с който е регламентиран реда, по който протича производството по несъстоятелност на Б.а, който е ЗБН.
В чл. 137, ал.
2, т. 3 и т. 12 ЗКИ е посочено, че освен ако в този закон е предвидено друго,
по отношение на производството по ликвидация и производството по
несъстоятелност на Б.а, лицензирана в Република България, се прилага
българското законодателство, включително относно: условията, при които могат да
се правят прихващания /т.3/ и условията и реда за обявяване на правните актове,
увреждащи интересите на кредиторите, за нищожни, унищожаеми или
непротивопоставими спрямо тях /т. 12/. В чл. 147, ал. 1 ЗКИ е предвидено, че разпоредбата на чл. 137, ал. 2
ЗКИ не се прилага към
правилата за обявяване за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими на актове,
увреждащи всички кредитори, когато лицето, ползващо се от акта, представи
доказателства, че към акта, увреждащ всички кредитори, се прилага правото на
друга държава членка и това право не допуска оспорването на съответния акт в
конкретния случай.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 137, ал. 2, т. 12 и на чл. 147, ал. 1 ЗКИ във връзката им една с друга се налага изводът, че с тях в закона са въведени правила, при които трябва да се определи кое е приложимото право, което регулира условията и реда, по който една правна сделка или действие с правно значение могат да бъдат обявени за нищожни, унищожаеми или непротивопоставими спрямо всички кредитори на несъстоятелността на една Б.а – правилото, предвидено в чл. 137, ал. 2, т. 12 ЗКИ е общо, а в чл. 147, ал. 1 ЗКИ е уредено изключение от него и предпоставките, при които то е налице.
Установеното с тези норми общо правило гласи, че когато е налице извършено правно действие, което може да бъде както едностранна, така и двустранна сделка, което правно действие ползва един от кредиторите на несъстоятелността на Б.а, лицензирана в Република България, спрямо която е открито производство по несъстоятелност и уврежда всички останали кредитори на Б.ата, то приложимото право, уреждащо условията и реда за обявяване на това правно действие за нищожно, унищожаемо или непротивопоставимо спрямо кредиторите на несъстоятелността е българското право /това следва от чл. 137, ал. 2, т. 12 ЗКИ и по арг. от обратното от чл. 147, ал. 1 ЗКИ/. В българското право правилата, при които едно действие или сделка могат да бъдат прогласени за нищожни и обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на една Б.а, се съдържат в ЗБН, като това са разпоредбите, с които са регламентирани правата, които имат за цел попълване на масата на несъстоятелността, които се упражняват чрез уредените в закона специални установителни и конститутивни искове, част от които са и исковете по чл. 3, ал. 3 и чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН
В чл. 147, ал. 1 ЗКИ е предвидено едно изключение от общото правило, установено в чл. 137, ал. 2, т. 12 ЗКИ, което е налице при следните предпоставки: 1) кредиторът, който се ползва от правното действие, увреждащо останалите кредитори на несъстоятелната Б.а е представил доказателства, че приложимото материално право по отношение на това действие е правото на държава членка, различна от Република България; 2) че по така приложимото право не е предвидена възможността това правно действие да бъде оспорено на същото основание, което е установено по българското право. В тази хипотеза в чл. 147, ал. 1 ЗКИ е регламентирано, че чл. 137, ал. 2 ЗКИ не се прилага, което означава, че приложимото право, уреждащо условията и реда за обявяване на правното действие, което отговаря на посочените критерии, за нищожно, унищожаемо или непротивопоставимо спрямо кредиторите на несъстоятелността на Б.а, лицензирана в Република България, не е българското право, което е установено в ЗБН, а материалното право на друга държава членка. Това като резултат води до невъзможността това правно действие изобщо да бъде прогласено за нищожно или за непротивопоставимо по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Б.ата при упражняване на което и да е от правата по ЗБН, които не са приложимо право спрямо това действие.
На следващо място, за да отговори
на въпроса дали в случая сме изправени пред хипотезата, уредена в чл. 147, ал.
1 ЗКИ, съдът трябва да се произнесе по това, кое е правото, което е приложимо по
отношение на прихващането, което е извършено от „ИНГ Б.“
Н.В., Холандия и което
е предмет на предявените един установителен и два конститутивни искове.
Приложимото материално право по отношение на процесната едностранна сделка,
какъвто характер има извършеното прихващане, по която насрещни страни са юридически
лица, които имат седалище на територията на различни държави, трябва да се
определи съгласно правилата за това, уредени в Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим I) /Регламента/. В чл. 17 от Регламента е регламентирано
специално правило, по което се определя приложимото материално право по
отношение на извършено прихващане, съгласно което то е правото, което е избрано
между страните по тяхно общо съгласие, като при липса на избор то е правото,
приложимо към вземането, за което се предявява правото на прихващане. Съдът
следва да тълкува тази разпоредба като съобрази правната същност и последиците,
които са присъщи на прихващането и да даде отговор на въпроса какво трябва да
се разбира под понятието „вземането, за което се предявява правото на
прихващане“.
Прихващането по своята същност
представлява едностранна сделка, чиито правни последици са погасяване насрещните вземания, които две
лица имат едно към друго до размера
на по-малкото от тях. Вземането на страната, която прави изявлението за извършване на
прихващане, е активното вземане, а насрещното вземане, по което титуляр е
страната, която не изявява воля за прихващане, е т.нар. пасивно вземане. От
волята на страната, която извършва прихващането, зависи погасяването единствено
и само на пасивното вземане, тъй като по него тя е задължена да изпълни, а кога
и как ще бъде изпълнено едно задължение зависи единствено и само от волята на
длъжника. Погасяването на активното вземане не е поставено в зависимост от волята
на прихващащия, тъй като то зависи от поведението на длъжника по него. Ето защо
и извършвайки прихващането активната страна цели да погаси своето задължение,
възникнало към насрещната страна, а не своето вземане. Това означава, че
прихващането е насочено към погасяване на вземането на насрещната страна, което
е пасивното вземане. След като прихващането е насочено към погасяване на
пасивното вземане, то това е и „вземането, за което прихващането се предявява“
по смисъла на чл. 17 от Регламента и приложимото право по отношение на
прихващането е това, което се прилага спрямо това вземане.
В
производството не се твърди и не се представят доказателства, от които да е
видно, че между страните по атакуваното прихващане е постигнато съгласие за
това кое ще бъде материалното право, което ще го регулира. Доколкото процесното
прихващане се твърди да е извършено с изявление на ответника
„ИНГ Б.“ Н.В., то пасивното вземане,
спрямо което то се извършва, е това, което е възникнало в полза на „КТБ“ АД /н/
към „ИНГ Б.“ Н.В., което с оглед твърденията, направени в исковата молба и описанието му в
съдържанието на отправеното изявление за прихващане, произтича от споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г., между тези две дружества и е такова за получаване
на сума в размер на 2 500 275 евро, която представлява част от погасената от
кредитополучателя „Национална електрическа компания“ ЕАД по синдикирания заем
сума от главницата, която е заплатена по сметка на „ИНГ
Б.“ Н.В. и съответства на участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем. При тълкуване на волята на страните, изразена в
съдържанието на споразумението за синдикиран заем, което се сочи като
парвопораждащ факт на вземането на „КТБ“ АД /н/, по отношение на което се
извършва процесното прихващане, се налага изводът, че те са постигнали съгласие
за избор на право, което да е приложимо по отношение на техните облигационни
отношения, възникнали от това споразумение и това е правото на Нидерландия.
Такава уговорка се съдържа в т. 12 от споразумението. Ето защо и на основание чл.
3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от
17.06.2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Рим I/ съдът
приема, че приложимото материално право към споразумението за синдикиран заем
от 27.08.2007 г., както и към всички вземания и задължения, които са възникнали
от него, включително това на „КТБ“ АД /н/ за получаване на сумата от 2 500 275 евро,
е правото на Кралство Нидерландия. Това от своя страна и при прилагане на чл.
17 от Регламента означава, че правото на Нидерландия е това, което е приложимо и
по отношение на прихващането, извършено от „ИНГ Б.“
Н.В., което е предмет на предявените
в процеса искове.
В чл. 144, ал. 1 ЗКИ, с която разпоредба е транспонирана нормата на чл. 23,
ал. 1 от Директива 2001/24/ЕО, е въведено специално правило относно правото на
кредиторите на една Б.а да прихванат своите вземания с тези, които Б.ата има
към тях, което е приложимо след като спрямо Б.ата е открита прекратителна процедура,
какъвто характер има и производството по несъстоятелност. Предвидено е, че откриването на прекратителна
процедура за Б.а не засяга правото на кредиторите ѝ за прихващане на свои
вземания срещу вземания на Б.ата към тях, когато са налице условията за това
съгласно закона, приложим към вземането на Б.ата. При тълкуване на съдържанието на тази разпоредба съдът счита, че с нея не
се регламентира различно правило за определяне на приложимото право по
отношение на прихващането, като вид едностранна сделка, което да важи в
случаите на открито производство по несъстоятелност по отношение на Б.а, когато
тя е на пасивната страна в тези правоотношения. С нея е предвидено единствено,
че откриване на производство по несъстоятелност на Б.ата не засяга правото на
нейните кредитори да извършат прихващане, като то се запазва и може да се
упражни при условията за това съгласно приложимото спрямо прихващането право,
което е изрично посочено в нормата на чл. 144 ЗКИ – това е правото, приложимо
спрямо вземането на Б.ата. Вземането на Б.ата в уредената в тази норма хипотеза
е пасивното вземане по прихващането, защото тя регламентира съществуването на
правото на прихващане, когато то се упражнява от кредитор на несъстоятелната Б.а,
който е активната страна и съответно Б.ата е пасивната страна в това
правоотношение. Ето защо и посоченото в чл. 144, ал. 1 ЗКИ по изричен начин
приложимо право всъщност е това право, което съгласно общото правило на чл. 17
от Регламента регулира прихващането, извършено от кредитор на Б.ата, когато то
има международен елемент.
С оглед
изложеното трябва да се обобщи, че при прилагане на чл. 17 от Регламента се
налага изводът, че правото на Нидерландия е приложимото материално право по
отношение на процесното прихващане, извършено с изявление на „ИНГ Б.“ Н.В. между вземанията, които са възникнали за това дружество към „КТБ“ АД /н/ във връзка с
извършените плащания по две Б.ови гаранции и два акредитива и във връзка с
осъществени К.антски услуги, които са в общ размер на 230 271, 29 евро и
настоящото вземане на „КТБ“ АД /н/ към „ИНГ Б.“ Н.В., възникнало на основание споразумение за синдикиран
заем, сключен на 27.08.2007 г., за
получаване на сума в размер на 2 500 275
евро.
След като беше
установено кое е правото, което регулира прихващането, което се иска да бъде
прогласено за нищожно или за относително недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, съдът трябва да се произнесе
и по следващия въпрос, който е от значение за да се прецени дали изключението,
уредено в чл. 147, ал. 1 ЗКИ е приложимо в настоящия случай, както твърди
ответникът, който е дали в правото на Кралство Нидерландия е предвидена
възможност извършено от кредитор на Б.ата, по отношение на която е открито
производство по несъстоятелност, прихващане да може да бъде атакувано на същите
основания, при които то може да се оспори съгласно чл. 3, ал. 3, ал. 59, ал. 3
и чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Между страните в
производството не е спорно, че материалноправните разпоредби, които регламентират
условията, при които може да се извърши прихващане между насрещните вземания на
две лица се съдържат в Гражданския кодекс на Нидерландия, в който закон има и
общи разпоредби за недействителността на извършени правни действия. Не се спори
и относно това, че специални норми, касаещи възможността на един кредитор да
извърши прихващане срещу свой длъжник, по отношение на който е открито
производство по несъстоятелност се съдържат в Закона за обявяване на
несъстоятелност на Нидерландия, който е приложим и срещу кредитни институции,
включително и Б.и, които са в открито производство по несъстоятелност. Страните
не спорят и за това, че съдържанието на тези два закона от правото на
Нидерландия е такова, каквото е посочено в представените от всяка от тях по делото
писмени документи за това.
За да се
отговори на въпроса дали в това чуждо материално право е предвидено правото да
се атакува извършено от кредитор на несъстоятелния длъжник прихващане на
основанията, които са регламентирани в ЗБН и са заявени в настоящия процес, на
първо място, съдът следва да се произнесе по това какъв характер имат правата,
които се упражняват с предявените в процеса искове по чл. 3, ал. 3 ЗБН и чл.
59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, както и какви са основните елементи от фактическия
състав, при които възниква всяко едно от тези права.
Системата на
искове за попълване на масата на несъстоятелността на Б.ата,
по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, които са регламентирани в ЗБН се състои от две
групи искове, с които се упражняват определени права: първата група е тази на
отменителните искове, които осигуряват защита срещу
увреждащи масата на несъстоятелността действия и сделки, а втората на т.нар. преферентни искове, чийто
предмет са действия и сделки, които поставят едни кредитори в привилегировано
положение спрямо други при тяхното удовлетворяване и като такива също са
противоправни. Това разграничение е направено и в практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 140 от 27.05.2020 г., постановено по т.д. №
3106/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. Основната разлика между тези две групи искове се състои в това, че във
фактическите състави, при които възникват правата, които се упражняват чрез
предявяване на отменителни искове винаги е включен обективния елемент – наличие
на имуществено увреждане на масата на несъстоятелността и субективен елемент -
намерение за увреждане на кредиторите на несъстоятелността, докато такива елементи
по правило липсва във фактическите състави, при които възникват правата, които
се упражняват чрез преферентните искове. Преферентните искове не са основани на
принципа да не се допуска накърняване на масата на несъстоятелността чрез намаляване на чистата стойност на имуществото на Б.ата, спрямо
която е открито производство по несъстоятелност или чрез влошаване на неговата
структура. Тяхната цел е да не се
допусне състояние, при което определен кредитор на Б.ата ще бъде поставен в
по-добро положение от останалите кредитори
при тяхното удовлетворяване в производството по несъстоятелност. При
упражняване на този вид права се стига до ревизиране на такива правни действия,
които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на
открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на
производство по несъстоятелност спрямо Б.ата те се превръщат в неправомерни,
тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение
на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда,
предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на
всички кредитори на Б.ата, а не само на един от тях. Ето
защо и във фактическите състави на уредените в закона права, които се упражняват
с преферентните искове, като правило липсва субективен елемент - намерение за
увреждане, като те се основават изцяло на обективното нарушаване на заложения в
чл. 94 ЗБН дистрибуционен модел.
Съдът няма да се
произнася по въпроса какъв характер има установителния иск по чл. 3, ал. 3 ЗБН
и какви са основните елементи на фактическия състав на нищожността, установена
с тази правна норма, тъй като счита, че в нейното приложното поле изобщо не
попада извършено от кредитор на несъстоятелната Б.а прихващане, какъвто
характер има атакуваната с предявения в процеса иск сделка.
Съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на Б.ова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу Б.ата, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в случай, че такива сделки и действия бъдат извършени, то те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Прихващането по своята същност представлява едностранна сделка, чиито правни последици са изпълнение на насрещните задължения на страните по нея, които взаимно си дължат пари. Следователно, когато това действие е извършено от или по отношение на Б.а, чиято лицензия е отнета с решение на БНБ, то същото безспорно следва да се квалифицира като сделка, насочена към изпълнение на парични задължения на Б.ата по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН. Настоящият съдебен състав обаче счита, че цитираната законова разпоредба не обхваща всички прихващания, имащи погасителен ефект по отношение на паричните задължения на Б.ата, а само тези, които са извършени от самата Б.а след установения в нормата момент. Този извод се налага, на първо място, при тълкуване на разпоредбите на всички алинеи на чл. 3 ЗБН, с които законодателят е целял да определи, от една страна, кои права се включват в масата на несъстоятелността на Б.ата и от друга, да посочи какви действия с имуществени права на Б.ата, които са част от масата на несъстоятелността, не могат да бъдат извършвани. Доколкото разпореждането с определени имуществени права на Б.ата може да става само чрез действия и сделки, извършвани от самата Б.а, която е техен титуляр, но не и в резултат на действия на кредитори на Б.ата, то следва да се приеме, че забраните, установени в чл. 3, ал. 2 ЗБН, се отнасят само до действия и сделки, които извършва самата Б.а чрез нейните волеизявяващи органи, като чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗБН касае забрана за сключване на разпоредителни сделки с всякакви имуществени права на Б.ата, а чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН, на която се позовават ищците в настоящото производство, касае забрана за извършване на действия, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания на Б.ата, които също могат да доведат до разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността, когато се утежнява положението й като длъжник, както и забрана да бъдат изпълнявани парични задължения на Б.ата, с които безспорно се стига до намаляване на масата на несъстоятелността с престираните парични средства или с размера на вземането, с което е извършено прихващане.
Посоченият правен извод се налага и при тълкуване на нормите на чл. 3, ал. 2, изр. 2 и ал. 3 ЗБН във връзка с разпоредбите на чл. 59, ал. 3 ЗБН и на чл. 59, ал. 5 ЗБН, които определят извършените от кредиторите на Б.ата прихващания като относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не като нищожни. За да бъде обявена за относително недействителна една сделка, то това предполага на първо място да се установи, че тя е извършена, както и че е действителна. Само по отношение на действителна правна сделка, т.е. в случая на действително прихващане, направено с едностранно изявление на кредитор на Б.ата, може да възникне правото на определен в закона кръг лица да поискат обявяване на относителната му недействителност по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Ако се приеме, че прихващането, извършено от кредитора след постановяване на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на Б.ова дейност на „КТБ” АД /н/, е нищожно на основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН, то по отношение на него никога не може да възникне преобразуващото право по чл. 59, ал. 3 или това по чл. 59, ал. 5 ЗБН, което обезсмисля съществуването на тези норми и предявяване на уредените с тях конститутивни искове, които никога не биха могли да бъдат успешно проведени. С оглед на това съдът намира, че нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН следва да се тълкува във връзка с чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН и да се приеме, че тя не се прилага по отношение на прихващания, извършени от кредитор на „КТБ” АД /н/. В тази насока се е произнесъл Върховният касационен съд по реда на чл. 290 ГПК - решение № 239 от 15.05.2018 г., постановено по т. д. № 986/2017 г. по описа на ВКС, I т.о.
Предвид този краен извод и доколкото прихващането, което е предмет на предявения в настоящото производство главен установителен иск, се твърди и се установява, че е извършено от кредитор на Б.ата, то трябва да се заключи, че то не попадат в приложното поле на забраните по чл. 3, ал. 2 ЗБН и следователно не може изобщо да е нищожно на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, без значение дали тази правна норма е приложима по отношение на него или не е приложима, тъй като е налице изключението, предвидено в чл. 147, ал. 1 ЗКИ.
При упражняване
на правата, уредени и в двата фактически състава на чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН, се стига
до ревизиране на извършени от кредитор на несъстоятелната Б.а прихващания и
оттам до невъзможност техният погасителен ефект да бъде противопоставен на
останалите кредитори на несъстоятелността, всеки от които има правото да
удовлетвори своето вземане от имуществото, което е част от масата на несъстоятелността.
Тези права са предвидени в закона с цел да не се
допусне състояние, при което определен кредитор на Б.ата, за който е възникнало право да прихване, да бъде поставен в по-добро положение от това, което той би имал при
разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в
закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност,
наред с останалите кредитори на Б.ата, който е този по чл. 94 ЗБН. С оглед на това трябва да се приеме, че исковете
по чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН, с които се упражняват пред съда
уредените с тези норми преобразуващи права, имат характер на преферентни
искове. Освен това при тълкуване на рaзпоредбите на чл. 59, ал. 3 и
ал. 5 ЗБН се налага изводът, че във фактическия състав, при който в закона е
предвидено да възниква всяко едно от тези права, липсва като елемент наличието
на имущественото увреждане на масата на несъстоятелността, изразяващо се в
намаляване на нейното съдържание като пряка последица от извършени разпоредителни
сделки и действия с имущество на длъжника или в създаването на опасност от
такова намаляване, както и липсва като елемент наличието на намерение за
увреждане. Това също дава основание да се заключи, че
исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН са преферентни искове, а не отменителни
искове, при които противоправността винаги се изразява в увреждане на
кредиторите поради накърняването на тяхното общо обезпечение, което е
имуществото на Б.ата, което образува масата на несъстоятелността и от което те
имат право да се удовлетворят.
На следващо място, съдът трябва да посочи и какви са елементите от фактическия състав на предвидените в тези две норми потестативни права, за да ги сравни с правата, които е регламентирано, че съществуват за кредиторите на Б.ата, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, в правото на Нидерландия.
Общ обективен елемент и на двата фактически състава, уредени в чл. 59, ал. 3 ЗБН и в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., на която се позовават ищците, е да е налице извършване на прихващане от кредитор на Б.ата, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. Вторият обективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН е прихващането да е извършено с вземане на кредитора, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на Б.ата, като и със задължение на прихващащия кредитор към Б.ата, което също следва да е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на Б.ата. Вторият обективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН е различен от този, предвиден в чл. 59, ал. 3 ЗБН и е свързан с времето на извършване на прихващането - прихващането трябва да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.ата под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността. Както беше посочено във фактическия състав на което и да е от двете преобразуващи права не се включва наличието на увреждане, изразяващо се в намаляване на възможността на кредиторите на несъстоятелността да се удовлетворят от имуществото на Б.ата.
Във фактическия състав на правото, уредено в чл. 59, ал. 5
ЗБН липсва какъвто и да било субективен елемент. Във фактическия състав на
правото, регламентирано в чл. 59, ал. 3 ЗБН има един субективен елемент, който
е наличие на знание у кредитора, който извършва прихващането, към момента на
придобиване на вземането или задължението му, че е настъпила
неплатежоспособност на Б.ата или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност на Б.ата. В нито един от двата фактически състава не е
предвидено наличието на намерение за увреждане като субективен елемент, при
който ще възникват посочените преобразуващи права.
При тълкуване на относимите към правото на
прихващане разпоредби от Закона за обявяване на несъстоятелност на Нидерландия
се налага изводът, че в чл. 54 от него законодателят е въвел забрани за
кредитора на несъстоятелния длъжник да извърши прихващане между свое вземане и
насрещно вземане, което длъжникът има към него. След като с тази норма са
въведени забрани за едно лице да извърши определена едностранна сделка, то
последиците при нарушаване на тази забрана са, че тя не поражда правни
последици и не може да бъде противопоставена както на страните по нея, така и на
всяко лице с правен интерес, каквито са останалите кредитори на
несъстоятелността. Следователно с нормата на чл. 54 от Закона за обявяване на
несъстоятелността е уреден фактически състав, при който е допустимо да бъде оспорено
прихващане, извършено от кредитор на Б.ата, по отношение на която е открито
производство по несъстоятелност. В Закона за обявяване на несъстоятелност
липсват други разпоредби, с които да са въведени ограничения за кредиторите да
извършат прихващания или такива, с които са уредени хипотези, при които извършени
прихващания са недействителни.
От съдържанието на чл. 54, ал. 1 от Закона за
обявяване на несъстоятелността е видно, че с тази норма е предвидена забрана за
кредитор да извърши прихващане само тогава, когато преди обявяването на
несъстоятелност той е придобил вземане към несъстоятелния длъжник от трето лице
или е приел от трето лице задължение към несъстоятелния длъжник, с които иска
да прихване и когато при това придобиване съответно при поемане на задължението
е действал недобросъвестно. В чл. 54, ал. 2 от чуждото материално право е
предвидена абсолютна забрана за извършване на прихващането когато вземанията и
задълженията са придобити съответно приети след обявяване на длъжника в
несъстоятелност. При тълкуване на съдържанието на тези норми се налага изводът,
че в приложното поле на тези забрани влизат само случаите, при които кредиторът
не е бил титуляр на вземането и съответно длъжник по задължението, с които се прихваща,
към момента на тяхното възникване, а ги е придобил впоследствие от трето лице –
от първоначалния титуляр на вземането и от първоначалния длъжник по дълга.
Такова ограничение няма поставено в чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, което прави
уредените в националното право на Република България фактически състави
различни от тези, уредени в чл. 54 от нидерландския закон. Освен това
процесното прихващане се твърди да е извършено с вземания и задължение, по
които прихващащият кредитор е бил титуляр от момента на тяхното възникване, а
не ги е придобил впоследствие от трето лице, поради което и то не може да бъде
атакувано на основание чл. 54 от Закона за обявяване на несъстоятелността. Това означава, че в посочената разпоредба от
правото на Кралство Нидерландия изобщо не е предвидена възможност да се атакува
процесното прихващане, направено от „ИНГ Б.“ Н.В. ето защо и не е нужно
съдът да отговаря на въпроса дали са налице сходства или различия между
фактическите състави на чл. 54 от
Закона за обявяване на несъстоятелността и тези ан чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН.
Ответникът твърди, че с чл. 42 от Закона за
обявяване на несъстоятелност на Нидерландия са уредени основания, при които е
допустимо всяко едно правно действие, включително извършено прихващане да се
атакува, които са аналогични на тези, установени в чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН.
При тълкуване на чл. 42 от Закона за
обявяване на несъстоятелност е видно, че с тази правна норма са регламентирани
предпоставките при които едно юридическо действие е недействително като първата
от тях е това действие да е извършено от самия несъстоятелен длъжник, а не от
негов кредитор. Следователно с тази правна норма не се урежда случай на
недействителност, който да е близък до тези, предвидени в чл. 59, ал. 3 и ал. 5
ЗБН, защото с последните е регламентирано средство за атакуване на конкретен
вид едностранна сделка, която е извършена не от длъжника, по отношение на който
е открито производство по несъстоятелност, а от негов кредитор, от какъвто
правен субект е извършено и процесното прихващане. Освен това елемент от
фактическия състав, при който възниква правото по чл. 42 от Закона за обявяване
на несъстоятелност, е да е налице имуществено увреждане на кредиторите на
несъстоятелността – предвидено е, че извършеното действие трябва да накърнява
правата на обезщетение на кредиторите на длъжника, т.е. техните имуществени
права. Такъв елемент, както беше посочено, липсва при фактическите състави на
исковете по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, които са част от системата на
предвидените в ЗБН преферентни, а не отменителни искове. Ето защо и с
разпоредбата на чл. 54 от Закона за обявяване на несъстоятелност на Нидерландия
не се урежда възможност, при която може да се атакува направено от кредитор на
несъстоятелността прихващане на същите основания като тези, регламентирани с
чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че от представените в производството доказателства се установява, че в правото на Кралство Нидерландия изобщо не е предвидена възможност, при която може да се атакува като нищожно или непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността на Б.ата на прихващането, извършено с изявление на „ИНГ Б.“ Н.В. между вземанията, които са възникнали за това дружество към „КТБ“ АД /н/ във връзка с извършените плащания по две Б.ови гаранции и два акредитива и във връзка с осъществени К.антски услуги, които са в общ размер на 230 271, 29 евро, и вземането на „КТБ“ АД /н/ към „ИНГ Б.“ Н.В., възникнало на основание споразумение за синдикиран заем, сключен на 27.08.2007 г., за получаване на сума в размер на 2 500 275 евро. Това означава, че по отношение на това прихващане приложение намира чл. 147, ал. 1 ЗКИ, която разпоредба изключва приложението на чл. 137, ал. 2, т. 12 ЗКИ и съответно на разпоредбите на българското право за атакуване на една сделка, предвидени в ЗБН и прави невъзможно тази правна сделка да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ по предявени искове, с които се упражняват потестативните права, уредени в чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, които норми са неприложими по отношение на нея. Следователно всички предявени в процеса при условията на евентуалност искове по чл. 3, ал. 3 ЗБН, по чл. 59, ал. 3 ЗБН и по чл. 59, ал. 5 ЗБН са неоснователни и като такива трябва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 15 529 евро - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря напълно на действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което не е прекомерно.
На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, която е в размер на 18 014, 86 лв. и е изчислена като 4 % от стойността на прихващането, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени насрещните вземания по това прихващане и който е 230 271, 29 евро, трябва да се събере от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „ИНГ Б.” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия, регистрирано в Търговската и Промишлена Камара в Амстердам под номер********, със седалище и адрес на управление: Амстердам 1102 MG, Билмерплейн 888, Нидерландия, иск с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН за прогласяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на прихващане, извършено от „ИНГ Б.” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на „ИНГ Б.” Н.В. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230 271, 29 евро, представляваща сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер на 36 392, 43 британски лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Б.“ Н.В. Б.ова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане на бенефициента „М.С.Л.“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Б.“ Н.В. Б.ова гаранция № 36/01/360, по която е направено плащане на бенефициента „М.Ю.Б.В.“; - сума в размер на 24 311, 91 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „О.Ф.Л.“; - сума в размер на 15 345, 67 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „У.Ф.Л.“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ Б.“ Н.В. суми за възнаграждение за извършени от „В.К.“ К.анстски услуги, които са в тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Б.“ Н.В. да заплати на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро, която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г., между „КТБ“ АД и „ИНГ Б.“ Н.В. и представлява част от погасената от кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Б.“ Н.В. и съответства на участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „ИНГ Б.” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия, регистрирано в Търговската и Промишлена Камара в Амстердам под номер********, със седалище и адрес на управление: Амстердам 1102 MG, Билмерплейн 888, Нидерландия, иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на прихващане, извършено от „ИНГ Б.” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на „ИНГ Б.” Н.В. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230 271, 29 евро, представляваща сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер на 36 392, 43 британски лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Б.“ Н.В. Б.ова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане на бенефициента „М.С.Л.“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Б.“ Н.В. Б.ова гаранция № 36/01/360, по която е направено плащане на бенефициента „М.Ю.Б.В.“; - сума в размер на 24 311, 91 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „О.Ф.Л.“; - сума в размер на 15 345, 67 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „У.Ф.Л.“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ Б.“ Н.В. суми за възнаграждение за извършени от „В.К.“ К.анстски услуги, които са в тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Б.“ Н.В. да заплати на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро, която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г., между „КТБ“ АД и „И.Б.“ Н.В. и представлява част от погасената от кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Б.“ Н.В. и съответства на участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, срещу „ИНГ Б.” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия, регистрирано в Търговската и Промишлена Камара в Амстердам под номер********, със седалище и адрес на управление: Амстердам 1102 MG, Билмерплейн 888, Нидерландия, иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност на прихващане, извършено от „ИНГ Б.” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на „ИНГ Б.” Н.В. към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230 271, 29 евро, представляваща сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер на 36 392, 43 британски лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Б.“ Н.В. Б.ова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане на бенефициента „М.С.Л.“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Б.“ Н.В. Б.ова гаранция № 36/01/360, по която е направено плащане на бенефициента „М.Ю.Б.В.“; - сума в размер на 24 311, 91 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „О.Ф.Л.“; - сума в размер на 15 345, 67 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Б.“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „У.Ф.Л.“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ Б.“ Н.В. суми за възнаграждение за извършени от „В.К.“ К.анстски услуги, които са в тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Б.“ Н.В. да заплати на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро, която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г., между „КТБ“ АД и „ИНГ Б.“ Н.В. и представлява част от погасената от кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Б.“ Н.В. и съответства на участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, да заплати на „ИНГ Б.” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия, регистрирано в Търговската и Промишлена Камара в гр. Амстердам под номер********, със седалище и адрес на управление: гр. Амстердам 1102 MG, Билмерплейн 888, Нидерландия, сума в размер на 15 529 евро /петнадесет хиляди петстотин двадесет и девет евро/, представляваща направени в производството разноски, която сума трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 18 014, 86 лв. /осемнадесет хиляди и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, която сума трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: