Решение по дело №16188/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263348
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20191100116188
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

       

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.11.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-22 - ри състав, в публично съдебно заседание на 25.10.2022 година, в състав:

 

                                                       СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ

 

при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдия Борисов гр.д. № 16188 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по искова молба на А.С.А. ЕГН **********, със съд. адрес ***, пл. ****, офис 15, против А.Т.А. ЕГН ********** ***-А, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че придобитите по време на брака, описани в исковата молба имоти не представляват съпружеска имуществена общност /СИО/, а са лична собственост на ищеца, както следва - апартамент №17-А, находящ се в гр.София, район Младост, ж.к.“****“ с площ от 66,48кв.м., самостоятелен обект с идентификатор 68134.4082.5964.2.47, заедно с мазе № 22, подземен гараж и ид.ч. от поземлен имот и лек автомобил марка „Пежо“ модел 307, комби, с ДК № ****и в условията на евентуалност иск за признаване за установено, че ответницата, че ищецът има по-голям дял поради значително по-голям принос - 90/100 части за придобиване на описаните в исковата молба недвижими имоти и лек автомобил. Претендира разноски.

    Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 06.05.1989г., прекратен с решение от 12.12.2018г. на СРС по гр.д.№9629/2018г., в законна сила от 12.12.2018г. От брака си имат родено едно дете - пълнолетен син. Ищецът твърди, че по време на брака придобили в собственост недвижими имоти и лек автомобил – с договор за покупко-продажба на право на строеж от 20.06.2005г., обективиран в НА № 59, том втори, рег. № 4308, дело № 191/2005г. на нотариус Г.Д.с район на действие СРС, придобили недвижим имот Апартамент №17-А, находящ се в гр.София, район Младост, ж.к.“****“ с площ от 66,48кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.5964.2.47 за сумата от 68 460лв. с ДДС;

Ищецът твърди, че една година преди развода и след фактическата раздяла с ответницата, която напуснала семейното жилище, извършил основен ремонт на апартамента на стойност 15 000лв. С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.10.2005г., обективиран в НА № 68 том трети, рег. №7216 дело №390 на нотариус Д.са придобили 1,521% ид.ч. от недвижим имот УПИ - XI - 1857 от кв.13Б по плана на гр.София, м.Младост, целия с площ от 1180кв.м., които ид.ч. се придават към Апартамент №17-А, ПИ с идентификатор 68134.4082.5950 по КККР на АГКК София, с площ от 90кв.м. за сумата от 18лв.;

Налице са твърдения, че с договор за покпуко-продажба от 13.10.2006г., обективиран в НА № 1 том четвърти, рег. № 9339, дело № 538/2006г. на нотариус Д., придобили недвижим имот, представляващ подземен гараж №2, находящ се в гр.София, ж.к. ****на сутеренен етаж, със застроена площ от 16,53кв.м., заедно със 7,358% ид.ч. от общите части на сградата, равняваща се на 21,84кв.м. от общите части на подземните гаражи на сградата и 0,324%ид.ч. от УПИ XI - 1857 по плана на гр.София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.5964.2.59 по КККР на АГКК, за сумата от 10 000лв.;

На следващо място твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.03.2014г., обективиран в НА №37 том първи, рег.№1020, дело №32 от 2014г. на нотариус М.В.с район на действие СРС, придобили недвижим имот, представляващ Апартамент № 20, находящ се в гр.София, р-н Младост, жилищен комплекс „****- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.6253.1.16, със застроена площ от 68,23 кв.м., заедно с прилежащите 3,82%ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот ПИ с идент. 68134.4082.6253, за сумата от 60 000лв.; както и с договор за покупко-продажба на недвижими имот от 11,06.2014г., обективиран в НА №62 том първи, рег. № 1302, дело № 60 от 2014г. на нотариус Д.Н.с район на действие СРС, са придобили 3,26% ид.ч. от имот с идент. 68134.4082.6253 за сумата от 300лв., които ид.ч. дарили на сина им С.С..

Ищецът твърди, че средствата, които е вложил за покупка на цитираните недвижими имоти, извършването на довършителни и ремонтни дейности на апартамент №17А и обзавеждане, са получени в резултат на дарени му лично на него от родителите му парични средства и недвижими имоти, които продал и средствата вложил за закупуване на имоти СИО. Твърди, че е изтеглил кредити от Банка ДСК ЕАД в размер на 30 000лв., а ответницата А.Т.А. изтеглила от Алианц банк България АД за сумата от 10 000лв., които били вложени в покупката на апартаментите. Твърди, че във връзка с направено от него дарение на 1/З ид.ч. от поземлен имот заедно с жилище, апартамент и избено помещение, находящи се в гр.Лом, в полза на сестра му Д.С.А., тя му дарила сумата от 60 000лв. Заявява, че с негови лични средства, получени от продажбата на дарен му имот, е закупил лек автомобил марка „Пежо“ модел 307, комби, с ДК № ****. Изложил е твърдения, че по време на брака им ответницата не реализирала високи доходи, не разполагала със свои собствени средства, придобити преди сключване на брака и имущество, поради което и нейния материален принос в СИО бил значително по-малък от неговия. Твърди, че той преимуществено се занимавал с домакинството и правел всичко възможно, за да й осигури спокойна атмосфера и уют в общия им дом. Помагал активно в грижите и отглеждането на детето, както и във възпитанието му и издръжката.

  Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изцяло изложените твърдения в исковата молба като неотговарящи на истината. Твърди, че по време на брака само тя е влагала значителни парични средства, полагала труд и отделно от това се грижела за детето, родено по време на брака, за съпруга й и за дома. Осигурявала е средства и плащала за придобиване на описаното в исковата молба имущество. Твърди, че в периода 1992-2005г. с ищеца осъществявали търговска дейност чрез кафе-аператив, магазини, хотел, ресторант в гр. Лом и в гр. София, това предприятие било съвместно. През 2003-2004г. се преместили в гр.София, тогава преместили и седалището на ЕТ „AC-Фаворит“ в гр.София, тя водела счетоводството. Поддържа, че от сключването на брака им, до фактическата раздяла през 2018г. ищецът не е получавал лични доходи, а всичко било в резултат на съвместен принос. На 15.02.2012г. било регистрирано на негово име „АС-Рациария“ ЕООД в което едноличен собственик на капитала и управител бил ищеца. На 01.03.2012г. ищецът се вписал в ТР и като ЕТ „АС-А.С.“. И двете предприятия нямали приходи и значими доходи. Ответницата твърди, че от 1993г. работела като счетоводител, изцяло осъществявала счетоводството на предприятията на ищеца, без да е получавала възнаграждение за труда си. Твърди, че получавала странични доходи като вещо лице. Заявява, че е участвала изцяло с нейно доходи в придобиването и обзавеждането на процесиите имоти и автомобил. Развива подробни аргументи по всяка една от покупките по време на брака с ищеца. Оспорва твърденията на ищеца да е помагал в отглеждането на детето им, в домакинството и издръжката, в създаването на спокойна атмосфера. Излага твърдения, че той е злоупотребявал с алкохол и не създавал спокойствие в дома. Твърди, че след 2005г. ищецът не само че нямал сигурен и редовен доход, но имал дългове към трети лица, което наложило тя да изтегли кредит за текущо потребление от Банка ДСК ЕАД на 04.11 2008г. в размер на 25 000лв., които изплатила на кредиторите. Сумите по този кредит изплатила тя. Според ответницата делът й в СИО е 50/100.

Според ответницата А.Т.А. разпоредителните сделки на ищеца А.А. от 29.06.2006 г. за втори етаж от триетажна масивна жилищна сграда с кафе-аперитив, представляващ жилище с площ 89,29 кв.м. и от 08.12.2008 г. за първи етаж, обособен в търговски обект, със застроена площ от 78,39 кв.м., заедно с припадащо се мазе със застроена площ от 11,88 кв.м. и таван със застроена площ от 48,29 кв.м. от триетажна жилищна сграда са относително недействително спрямо нея, тъй като не е давала съгласието си за тяхната продажба. Дарението на сестрата на ищеца от 03.06.2014 г. на 1/3 ид. част, равняваща се на 51,33 кв.м. от поземлен имот, заедно с жилище, апартамент, разположен на трети етаж от построената в този имот триетажна сграда, ведно с прилежащото избено помещение и заедно със съответните ид.части от общите части на сградата също е относително недействително, защото е извършено без нейното съгласие с придобито по време на брака имущество. Сочи, че на 15.11.2019г. изпратила нотариална покана до ищеца и получила отговор, с който ищецът изрично признал за наличие на съсобственост върху процесиите имоти. Ответницата оспорва и искът, предявен в условията на евентуалност. Поддържа солидарността на задължението по кредита, което изключвало личния характер на тези средства. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.                

             Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК, и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК.

      Съдът, като съобрази твърденията на страните и данните по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

      Страните по делото А.С.А. и А.Т.А. сключили граждански брак на 06.05.1989г., прекратен с решение от 12.12.2018г. на СРС по гр.д.№9629/2018г., в законна сила от 12.12.2018г. От брака си имат родено едно дете - пълнолетен син. С решението си, постановено по реда на чл. 50 от СК, съдът е утвърдил споразумение между страните, като в частта за имуществените въпроси, уредени в чл. 3.2 страните са уговорили, че недвижимите имоти, моторните превозни средства и движимите вещи, придобити по време на брака, ще бъдат поделени извън споразумението.

      На 21.07.1997 г. родителите на ищеца А.С.А. – Н.Д.С.и С.А.С. му дарили дворно място, находящо се в гр. Лом, ул. ****, представляващо парцел V-957, кв. 41 по плана на града, заедно с построена в него къща.

От представеното разрешение за ползване № 01/05.01.2000 г. е видно, че е дадено разрешение за ползване на недвижим имот – „жилищна сграда с кафе - аперитив“, находяща се в гр. Лом, ул. ****, както и техническа документация по изграждането на обекта, приложена на л. 91 – 97 от делото. Недвижимият имот, ведно с дворното място, е бил предмет на договорна ипотека от 26.10.2004 г., съгласно нотариален акт № 46, том ХVІА, дело № 1742/2004 г., за обезпечение на кредит от Банка ДСК ЕАД за сума в размер на 30 000 лв., с кредитополучател ищеца А.С.А..

     С договор за покупко-продажба на право на строеж от 20.06.2005г., обективиран в НА № 59, том втори, рег. № 4308, дело № 191/2005г. на нотариус Г.Д.с район на действие СРС, страните закупили недвижим имот Апартамент №17-А, находящ се в гр.София, район Младост, ж.к.“****“ с площ от 66,48кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.5964.2.47, мазе № 22, за сумата от 68 460лв. с ДДС, от която сума от 27 382 лв., платени преди сключване на договора в брой и 35 000 лв., платими чрез отпуснат на купувачите кредит от банка ДСК ЕАД, както и сума в размер на 6 078 лв., платими по банков път в срок до 30.06.2006 г.

     Впоследствие с договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.10.2005г., обективиран в НА № 68 том трети, рег. №7216 дело №390 на нотариус Д.страните са придобили собствеността на 1,521% ид.ч. от недвижим имот УПИ - XI - 1857 от кв.13Б по плана на гр.София, м.Младост, целия с площ от 1180кв.м., които ид.ч. се придават към Апартамент №17-А, ПИ с идентификатор 68134.4082.5950 по КККР на АГКК София, с площ от 90кв.м. за сумата от 18лв.

     На 29.09.2006 г. ищецът А.С.А. продал на купувачите А.П.А.и И.А.А. – А., със сделка, обективирана в нот. акт № 141, том ХХІVА, дело № 2825/2006 г., на нотариус с действие Ломски районен съд, собствения си недвижим имот – втори етаж от триетажна жилищна сграда с кафе – аперитив, представляващ жилище с площ 89.29 кв.м. и мазе № 2, таванско помещение и гараж, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. Лом, ул. ****, за сума в размер на 25 000 лв., която ще бъде изплатена с банков кредит на купувача от ОББ АД. Първият етаж с площ от 78.39 кв.м., заедно с прилежащото мазе с площ 11.88 кв.м. и таван от 48.29 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от дворното място, ищецът А.С.А. продал на Д.М.Б.за сума в размер на 33 000 лв., която продавачът е получил по банков път от купувача преди подписване на договора, съгласно нот. акт за продажба от 08.12.2008 г. с № 41, том ХХVІІ, дело № 3919/2008 г. на нотариус с действие Ломски районен съд. Третият етаж с площ 89.29 кв.м., ведно с прилежащото мазе и ид.ч. от правото на строеж, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. Лом, ул. ****, ищецът дарил на 03.06.2014 г. на сестра си Д.С.А. с договор за дарение, обективиран в нот. акт № 52, том ХІ, дело № 732/2014 г. на нотариус с действие Ломски районен съд.

     С договор за покпуко-продажба от 13.10.2006г., обективиран в НА № 1 том ІV, рег. № 9339, дело № 538/2006г. на нотариус Д., придобили недвижим имот, представляващ подземен гараж № 2, находящ се в гр.София, ж.к. ****на сутеренен етаж, със застроена площ от 16,53кв.м., заедно със 7,358% ид.ч. от общите части на сградата, равняваща се на 21,84кв.м. от общите части на подземните гаражи на сградата и 0,324%ид.ч. от УПИ XI - 1857 по плана на гр.София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.5964.2.59 по КККР на АГКК, за сумата от 10 100лв.

     На 27.03.2014 г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №37 том първи, рег.№1020, дело №32 от 2014г. на нотариус М.В.с район на действие СРС, страните придобили недвижим имот, представляващ Апартамент № 20, находящ се в гр.София, р-н Младост, жилищен комплекс „****- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.6253.1.16, със застроена площ от 68,23 кв.м., заедно с прилежащите 3,82%ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот ПИ с идент. 68134.4082.6253, за сумата от 60 600лв., от която сума в размер на 5 600 лв., платени преди подписване на сделката, сума в размер на 55 000 лв., платими чрез банков кредит, отпуснат на купувача А.Т.А.. Впоследствие с договор за покупко – продажба от 11.06.2014 г. по нот. акт № 62, том І, дело № 60/2014 г., страните придобили и 3.26% от дворното място с идент. 68134.4082.6253, за сумата от 300 лв., платени в брой преди подписване на акта.

Видно от нотариален акт № 117, том ІХ, дело № 889/2017 г. на нотариус с действие Ломски РС, на 01.12.2017 г. Н.Д.С.дарила на децата си  - Д.С.А. и ищеца А.С.А. 4/6 ид.ч. от дворно място ПИ идентификатор 44238.505.958, находящо се в гр. Лом, ул. ****, ведно с толково ид.ч. от сграда идентификатор 44238.505.958.1 със застроена площ 69 кв.м. 

За установяване на собствеността на процесния лек автомобил  марка „Пежо“ модел 307, комби, с ДК № ****, е представено свидетелство за регистрация – част ІІ, като е видно, че за собственик е посочен ищеца А.С.А..

На 04.11.2008 г. ответницата А.Т.А., като кредитополучател, сключила договор за кредит с банка ДСК ЕАД за сума в размер на 25 000 лв., с обезпечение залог върху трудовото възнаграждение.

По делото са приети и писмени доказателства – копия на трудови книжки на страните по делото и данъчни декларации за процесния период, справки от НОИ за осигурителни вноски, извлечения от банкови сметки, приложени на л. 98 и сл. от делото.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелката Н.Д.С., майка на ищеца, твърди че след раждането на детето страните живеели в нейния дом в гр. Лом, като още учили в гр. Свищов. След като завършили следването си А. започнал работа в митницата, а А. гледала детето. Впоследствие А. започнала работа в болницата в града на минимална заплата. Синът й получавал висока заплата в митницата, а и помагал за грижите за 200 бр. кошери на баща си. Твърди, че е прехвърлила триетажна къща в гр. Лом на сина си, която била завършена през 1997 г. Къщата била построена от нея и съпруга й. Съпрузите живеели на третия етаж на къщата, а първия етаж бил ресторант, а втория – хотел. След като напуснал митницата синът й работил в хотела и ресторанта. А. работила само за себе си и не у помагала на сина й в работата му. Свидетелката продала имот на ул. Пишурка и дала 15 000 лв. на сина си, както и земеделски земи, като от цената му дала 20 000 лв. Преди закупуване на апартамента на страните в гр. София, ж.к. Младост, синът й продал първия етаж от къщата в гр. Лом за 60 000 лв., а втория за 55 000 лв. и с тях бил закупен апартамента. Страните продали третия етаж на къщата на дъщеря й, която им дала 60 000 лева, за да купят апартамент за внука й, защото той имал приятелка и за да живеят заедно купили още един апартамент, но тогава го купили на името на А., но всъщност 60 000 лева, които са внесли първо са от дъщеря й, а след това сина й е давал пари на сина си да дава на А. парите, защото тя вече го била напуснала, за да внася парите. Последно сина й внесъл 13 000 лева за да се узакони апартамента на името на внука й.

Свидетелката Д.С.А. – Г., сестра на ищеца, твърди, че след сключване на брака между страните, те са живели в гр. Лом, като родителите на ответницата не са я издържали, а издръжката им е осъществявана изцяло от родителите на ищеца. Твърди, че след завършване на следването си А. започнал работа в митницата, а А. гледала детето. Впоследствие А. започнала работа в болницата в града на минимална заплата. Брат й получавал висока заплата в митницата, а и помагал за грижите за 200 бр. кошери на баща си. Заявява, че къщата на ул. Солунска № 5 е построена от родителите й, а само била довършена от брат й с пари от заплатата в митницата. След като напуснал митницата брат й работил в хотела и ресторанта, които били много успешни бизнес начинания, а А. не му помагала. След като напуснала болницата, тя започнала работа в банка. След като пораснало детето А. отишла да живее с него в гр. София, при свидетелката, като шест месеца била на нейна издръжка и на брат й, а той останал в гр. Лом. След това А. започнала работа във ВИАС на минимална заплата. След като и брат й решил да дойде да живее в гр. София продал първия етаж от къщата в гр. Лом за 55 000 лв., а втория за 60 000 лв. На свидетелката дарил третия етаж от къщата, но тя му платила 60 000 лв. по тяхна уговорка, като му дала 20 000 лева на ръка и 40 000 лева от нейна банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД превела на сметката на ответницата А.А. в „Алианц Банк България“ АД, тъй като тя формално щяла да тегли кредит. Твърди, че майка му продала имот на ул. Пишурка и дала 15 000 лв. на сина си, както и земеделски земи, като от цената му дала 20 000 лв. Завява, че брат й е пазарувал по време на брака, не е злоупотребявал с алкохол.

  Свидетелката Т.Д.Б.заявява, че познава А. и А. от 1988 г., тъй като всички те били студенти в гр. Свищов. Учили редовно обучение, но след като А. забременяла започнала да учи задочно обучение. През 1998 г. се виждали отново, като А. вече работил в митницата, а А. била касиер в болницата в гр. Лом. Къщата в гр. Лом, в която живеели страните била построена 1998 г. – 1999 г., като тогава започнали бизнес, като А. работила в хотела и ресторанта. Ходила е в къщата през 2000 г. Не знае за доходите на страните по делото, както и с чии пари е закупувано жилището в гр. София, ж.к. Младост. Заявява, че и двамата съпрузи са се грижели за домакинството.

 По делото е разпитана и свидетелката В.Д.М.. Твърди, че познава ответницата от времето, когато е била назначена във ВИАС. Свидетелката заявява, че работи във финансовия отдел на университета и знае, че заплащането на квартирата на А. *** се е заплащала чрез безкасова удръжка от заплатата. Впоследствие станали семейни приятели. Знае, че жилището в гр. София е закупено с ипотечен кредит, част от парите са били дадени от близки, след което с потребителски кредит са им били възстановени. Не и е известно А. да е давал издръжка на А. и детето. Знае, че са закупили жилище и на сина им.

По делото е прието заключение и на съдебно – икономическа експертиза. Заключението на експертизата е, че размера на получаване на доходи на всеки един от двамата съпрузи, както следва: Общият размер на доходите на А.А. за периода от 1998г. до 2018г. е 219 924,64 лева, разделени на: доход от трудови правоотношения 93 067,01 лева Осигурителен доход- 29 327,70 лева Доход от печалби от дейност ЕТ - 9 529,43 лева Доход от продажби на недвижими имоти - 58 000,00 лева - Доход от получени кредити - 30 000,00 лева, като За сумата 29 327,70 лева, следва да се има предвид, че осигурителен доход не отговаря на получен реално доход. Общият размер на доходите на А.А. за периода от 1998г. до 2018г. е 442 506,49 лева, разделени на: Доход от трудови правоотношения - 239 153,03 лева, Доход от упражняване на свободна професия - 42 831,24 лв., получени обезщетения - 3 022,22 лева, доход от продажби на недвижими имоти - 40 000,00 лева, доход от получени кредити - 115 000,00 лева.

Според експерта след анализ на доказателствата по налични по делото, в Таблица 1 са изброени и нанесени имотите придобити в режим на СИО със стойностите им на придобиване, следствие, на което: заключението на експертизата е, че стойността на притежаваното имущество в режим на СИО в размер 139 978,00 лева; След обстойно обследване на доказателствата по делото, на стр. 18 е разгледан Нотариален Акт за Дарение на недвижим имот № 494, том III, дело 2427/97 г, с който на 21 юли 1997г. Н.Д.С.и С.А.С., даряват на техния син А.С.А. недвижим имот, състоящ се от Дворно място от 150 кв.м., заедно с построената в него къща, находящи се в гр. Лом, ул. Солун.

  Заключението на експертизата е, че съгласно Нотариален Акт за Дарение на недвижим имот № 494, том III, дело 2427/97 г, с който на 21 юли 1997г. Н.Д.С.и С.А.С., даряват на техния син А.С.А. недвижим имот, състоящ се от Дворно място от 150 кв.м., заедно с построената в него къща, находящи се в гр. Лом, ул. „Солун" и с Нотариален акт 117/20017г. , чрез който Невенка А., Дарява на А.С. 1/2 от 4/6 ИЧ от Поземлен имот с площ 190 кв.м. и сграда с ЗП 69 кв. м., гр. Лом. Не е възможно счетоводно остойностяване на сделките, поради факта, че няма остойностяване в актовете за дарение.

  Заключението на експертизата е, че Нотариален акт № 59, том 2, рег.№ 4308, дело № 191/2005г., на 20.06.2005 г. - апартамент № 17-А на 2 нива, находящ се в подпокривно пространство на секция „Б" в сграда ж.к. „Младост 1" със ЗП 66,48 кв.м, ведно с мазе №22. Недвижимият имот е придобит за сумата от 68 460,00 лева: от които сума в размер 27 382,00 лева платена в брой със семейни спестявания и кредит 20 000 лв. от А.С.А., с ипотека на недвижим имот - сграда с кафе-аперитив, съпружеска имуществена общност е придобит с Решение за ползване № ДК-07-355 от 01.09.2006г на ДНСК. По данни от нотариален акт № 59/2005г. сумата в размер 35 000 лева, с кредит от Банка ДСК ЕАД са изплатени, чрез банков превод в сметката на продавача от А.Т.А. ( Удостоверение по образец - приложение № 9 на БДСК, на А.Т.А. от УАСГ под изх. № 2329/29.11.2004г за удостоверяване на доходи). Кредитополучател: А.Т.А. (Приложено Удостоверение в оригинал, изх. № 2101-20-00095/04.02.2021г, от "Банка ДСК" АД - ФЦ "Батенберг"), чрез банков превод; и 6 078,00 лева в брой до 30.06.2006г са изплатени със средства от семейни спестявания. С Нотариален акт № 68, том 3, рег.№ 7216, дело № 390/2005г., на14.10.2005г - 1,521% Идеални части от Гореописаният имот, за сумата от 18.00 лева, изплатен в брой със семейни спестявания. С Нотариален акт № 1, том 4, рег.№ 9339, дело № 538/2006г., на 13.10.2006г - Подземен гараж № 2, в сграда ж.к. „****със ЗП 16,53 кв.м, ведно с общи части, недвижимият имот е придобит за сумата от 10 000,00 лева. Изплатен е със средства от семейни спестявания и сума 25 000,00 лева от извършена продажба на втори етаж, таванско помещение, гараж и мазе от триетажна жилищна сграда, описана в Нотариален Акт №141, дело, №17354/2006г. Стойност на притежавано имущество в режим СИО и принос, съгласно Таблица 3: Общият размер на доходите на А.А. за периода от 1998г. до 2018г. е 219 924,64 лева. Общият размер на доходите на А.А. за периода от 1998 г. до 2018г. е 442 506,49 лева., като за сумата 29 327,70 лева, следва да се има предвид, че осигурителен доход не отговаря на получен реално доход. Заключението на експертизата е, че са сключени договори за кредит както следва: 26.10.2004г. - ипотечен кредит с размер 30 000,00 лева, кредитоискател А.С.; 04.07.2005г. - ипотечен кредит с размер 35 000,00 лева, кредитоискател А. С.; -04.11.2008г.       - потребителски кредит с размер 25 000,00 лева, кредитоискател А. С.; 26.03.2014г. - ипотечен кредит с размер 55 000,00 лева, кредитоискател А. С.; Наредител по платежните нареждания, с които са погасявани сумите по договори за кредит е А.А., чрез преводи от личните и банкови сметки и за кредити по които тя е кредитоискател. Има данни, че последните 2 броя вноски общо в размер 13 609,00 лева са внесени от А.С.А. по сметка на А.Т.А. на 04.11.2019г и на 05.11.2019г., с които е напълно погасен ипотечен кредит със размер 55 000,00 лева, усвоен от А.А. на 26.03.2014г. Заключението на експертизата е, че: Осигурителният/трудов стаж на А.Т.А. за периода от 06.05.1989г до 14.10.2018г. е по трудови отношения сумарно: 18 г. 74 м. 92 д. Преобразуване: 24 год. 05 мес. и 02 дни и от упражняване на свободна професия сумарно: 14 г. 00 м. 00 д. Преобразуване: 14 год. 00 мес. и 00 дни. Осигурителният/трудов стаж на А.С.А. за периода от 06.05.1989г до 14.10.2018г. е сумарно: 07 г. 12 м. 33 д. Преобразуване: 08 год. 01 мес. и 03 дни и осигурителен стаж 14 години и 5 месеца от упражняване на дейност ЕТ. Заключението на експертизата е, че общият размер на получените нетни доходи/приходи на година от всички източници за ответника- А. Т. А. и ищеца- А. С. А. от датата на сключване на граждански брак- 06.05.1989г. до 12.12.2018г.- датата на прекратяване на брака, като се направят нужните изчисления и сумирания, съгласно информацията от трудово-правната документация, Годишни данъчни декларации и извлечения от банковите сметки са посочени както следва: Общият размер на доходите на А.А. за периода от 1998г. до 2018г. е 442 506,49 лева, разделени на: Доход от трудови правоотношения - 239 153,03 лева Доход от упражняване на свободна професия - 42 831,24 Получени обезщетения - 3 022,22 лева Доход от продажби на недвижими имоти - 40 000,00 лева Доход от получени кредити - 115 000,00 лева Общият размер на доходите на А.А. за периода 2018г. е 219 924,64 лева, разделени на: Доход от трудови правоотношения 93 067,01 лева Осигурителен доход - 29 327,70 лева ДОХОД ОТ печалби от дейност ЕТ - 9 529,43 лева Доход от продажби на недвижими имоти - 58 000,00 лева Доход от получени кредити - 30 000,00 лева, като За сумата 29 327,70 лева, следва да се има предвид, че осигурителен доход не отговаря на получен реално доход.

 Според вещото лице при направеният анализ на доказателствата по делото и отразени движенията на парични средства от доходи на А.А., експертизата констатира, че размерът на направените разходи от ответницата - А. Т. А. за издръжка и за изплащане на семейното жилище и за издръжка и отглеждане на сина им - С.А. С. по месеци и общо за година в периода от 01.06.2005г. до 12.12.2018г., съгласно извлечение от банкови сметки (интернет банкиране) с № IBAN *** „Банка ДСК" ЕАД и IBAN ***Алианц Банк България" АД, квитанции за платени суми и др. платежни документи. Заключението на експертизата е, че: общо разходи изплатени по банков път са 78 544,66 лева, от които: Заплатена ел.енергия - 3 423,93 лева, Заплатен разход за топлинна енергия - 6 490,58 лева Заплатен разход за студена вода - 2 124,42 лева Заплатен разход за телевизия и МТБО и данъци - 2 663,97 лева  Заплатен разход за издръжка на С.А. - 8 029,00 лева  Заплатени суми за вноски по кредити 55 812,86 лева.

 При описване, съпоставка и анализ на банковите документи за извършените финансови операции по отпуснат кредит от „Банка ДСК" ЕАД в размер на 25 000лв. по договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2008г. на ответника- А. Т. А. Съгласно банково извлечение от Банка ДСК АД, ФЦ Батенберг София за периода от: 2004-10-21 до: 2019-01-07 и конкретно за дата 04.11.2008 по левова сметка IBAN *** А.Т.А., въз основа на отпуснат кредит за текущо потребление(КТП), съгласно договор от 04.11.2008г, има постъпила сума по сметката на титуляра в р-р на 25 000,00 лева с основание: усвояване на КТП; нареден вътрешен превод (прехвърляне) по с-ка IBAN ***арита Т. К.в р-р на 1 839,98 лв.,което е левовата равностойност на дължими 750,00 британски паунди по курс продава (операционна бел. пор. № 55); закупени дължимите към М.Т.К.3 565 евро в брой по курс продава на гише в БДСК (опер.бележка № 56) - отразен Д-т оборот (разход) левовата им равностойност в р-р на 6 983,84 лв.; изтеглени в брой 16 000,00 лв., с основание теглене усв. кредит (опер.бележка № 57) и платени адм. такси в тази връзка, веднъж р-р на 125,00 лв. и в р-р на 250,00 лв. Видно от вносна бележка № ТТ/08309/41748, издадена на същата дата - 04.11.2008г в 14,33 часа от банка ОББ по сметка в евро,подържана в същата банка с IBAN ***рита Т. К.са внесени 3 565 евро от А.Т.А.. Тези документирани банкови операции и движенията по сметката на ответницата от дата 04.11.2008г съвпадат със записките, свързани с планираното усвояване на КТП в размер на 25 000,00 лв. в саморъчно написана бележка с пресмятания, банкови данни на Маргарита К.и разпределението на сума на отпуснатия кредит по договора от 04.11.2008г между ответницата по настоящото дело и Банка ДСК.        

     При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

                 По иска с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК.

    Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 СК. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна -  чл. 23, ал. 2 СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална собственост или личен дял съпруг /респ. бивш съпруг/ на следните правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната вещ. Доходите на съпрузите нямат значение при този иск, а имат значение единствено по искове с правно основание чл. 29 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество – в този смисъл т. 8 на ППВС № 5/1972 г., което е по прилагането на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК 1968 г. (отм.), аналогичен на чл. 29 от действащия СК и на чл. 28, ал. 3 от СК 1985 г. (отм.).

Обхватът на съпружеската имуществена общност е установен в чл. 21, ал. 1 СК, който гласи, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на името на кого от тях са придобити. Формулировката "по време на брака" означава, че се касае за придобиване през времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване на някое от изчерпателно изброените в чл. 44 и 45 СК основания.

Според Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на Върховния съд, определящ е моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.

      Така от момента на придобиване на имота, той става част от съпружеската имуществена общност, като в чл. 21, ал. 3 СК законодателят е установил презумпцията, че придобиването е резултат от съвместния принос на двамата съпрузи до доказване на противното. В съответствие с това правило чл. 28 СК гласи, че дяловете на съпрузите се смятат за равни при прекратяване на брака. С предявения иск с правно основание  чл. 23, ал. 2 СК се цели установяване, че съответната част от дадена вещ не е имуществена общност на съпрузите, а е индивидуална собственост на някой от тях. При твърдяна частична трансформация размерът на съответната част от придобитото, претендирано като лично притежание се измерва като съотношение на тази сума към покупната цена, изразено било в проценти, било в идеални части или в дробни числа (в този смисъл - Решение № 1052 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3157/2007 г., 4-то г. о, Решение № 910 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2007 г., 1-во г. о., Решение № 751 от 19.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 265/2003 г., 1-во г. о., Решение № 964 от 17.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3000/2007 г., 1-во г. о.).

     По конкретното дело страните не са уговорили в утвърденото от съда споразумение по чл. 50 от СК за прекратяване на брака имуществените въпроси, поради което не е налице процесуална пречка за разглеждане на предявените искове.

    Съдът намира предявените искове за допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения.

   Процесните имоти Апартамент №17-А, находящ се в гр.София, район Младост, ж.к.“****“ и 1,521% ид.ч. от недвижим имот УПИ - XI - 1857 от кв.13Б по плана на гр.София, м.Младост, са закупени както следва -  с договор за покупко-продажба на право на строеж от 20.06.2005г., обективиран в НА № 59, том втори, рег. № 4308, дело № 191/2005г. на нотариус Г.Д.с район на действие СРС, страните закупили недвижим имот Апартамент №17-А, находящ се в гр.София, район Младост, ж.к.“****“ с площ от 66,48кв.м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.5964.2.47, мазе № 22, за сумата от 68 460лв. с ДДС, от която сума от 27 382 лв., платени преди сключване на договора в брой и 35 000 лв., платими чрез отпуснат на купувачите кредит от банка ДСК ЕАД, както и сума в размер на 6 078 лв., платими по банков път в срок до 30.06.2006 г., както и с договор за покупко - продажба на недвижим имот от 14.10.2005г., обективиран в НА № 68 том трети, рег. №7216 дело №390 на нотариус Д.страните са придобили собствеността на 1,521% ид.ч. от недвижим имот УПИ - XI - 1857 от кв.13Б по плана на гр.София, м.Младост, целия с площ от 1180кв.м., които ид.ч. се придават към Апартамент №17-А, ПИ с идентификатор 68134.4082.5950 по КККР на АГКК София, с площ от 90кв.м. за сумата от 18лв. В тази насока е и заключението на вещото лице по съдебно – икономическа експертиза, а именно, че недвижимият имот ап. № 17 е придобит за сумата от 68 460,00 лева: от които сума в размер 27 382,00 лева платена в брой със семейни спестявания и кредит 20 000 лв. от А.С.А., с ипотека на недвижим имот - сграда с кафе-аперитив, съпружеска имуществена общност, както и по данни от нотариален акт № 59/2005г. сумата в размер 35 000 лева, с кредит от Банка ДСК ЕАД са изплатени, чрез банков превод в сметката на продавача от А.Т.А. и 6 078,00 лева в брой до 30.06.2006г. са изплатени със средства от семейни спестявания. В същото време съдът намира, че времето на придобиването на твърдените от ищеца лични средства от продажбата на първи и втори етаж от къщата в гр. Лом, респ. дарение на третия етаж срещу заплащането на парични суми от сестра му, касаят по – късен момент от сделките по придобиване на имуществото, а именно - 29.09.2006 г. и 08.12.2008 г., като не се установява влагането им към момента на придобиване на имуществото. Това означава, че не се установява един от елементите на на фактическия състав на трансформацията на лично имущество, както по отношение на апартамента, така и по отношение на ид.ч. от процесното дворно място. Наличието на лични парични средства, които се установяват като собственост на ищеца, е недостатъчно да обуслови основателност на иска за пълна, респ. частична трансформация, тъй като законът изисква същите да се вложени именно в придобиването на процесното имущество. А в исковата си молба самият ищец признава, че със сумата от 55 000 лв., получена от продажбата на имота в гр. Лом е погасена сума, която е част от кредита за закупуване на жилището, както и твърди, че е заплатена последната вноска от цената на имота. В тази насока следва да се има предвид, че според установената съдебна практика правата на съпрузите се определят към момента на придобиването на собствеността и не се влияят от участието им в последващото погасяване на заема (Решение № 127 от 28.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 817/2005 г., I г. о.). Изплащането на вноските по договора за заем с лични средства на един от тях не е свързано с придобиване на собственост, а с възможност да се търси от другия съпруг съответна част от платеното (Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007 г., III г. о., ГК). Следва да се има предвид и че съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите на ищеца в частта им за придобиването на процесните имоти, като противоречащи със събраните по делото писмени доказателства, а и приетата съдебно – икономическа експертиза. Същите са и заинтересовани от изхода на делото, като близки роднини на ищеца, попадащи в кръга на чл. 172 от ГПК. В тази насока съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че през 2004 г. е получил 20 000 лв. дарени от майка му, а и в тази насока няма никакви писмени доказателства, респ. не са установени като приход от вещото лице по съдебно – икономическата експертиза.

На следващо място съдът намира за неоснователен и иска в частта за трансформация на лични средства за закупуване на лек автомобил марка „Пежо“ модел 307, комби, с ДК № ****. В тази насока следва да се има предвид, че е представено свидетелство за регистрация – част ІІ, като е видно, че за собственик е посочен ищеца А.С.А.. Не са налице доказателства за придобивния способ за собствеността на автомобила, кога е придобит, респ. няма никакви данни за неговата цена и произход на средствата.        

На следващо място съдът намира за неоснователен и иска в частта за трансформация на лични средства за закупуване на подземен гараж № 2, находящ се в гр.София, ж.к. ****на сутеренен етаж. В тази насока съдът намира, че с договор за покпуко-продажба от 13.10.2006г., обективиран в НА № 1 том ІV, рег. № 9339, дело № 538/2006г. на нотариус Д., придобили процесния недвижим имот, за сумата от 10 100лв. В нотариалния акт е налице отбелязване, че сумата е платена в брой преди подписването на нотариалния акт. Вещото лице по съдебно – икономическата експертиза е стигнало до извод, че цената по сделката е платена със семейни спестявания и 25 000 лв. от извършена продажба на втори етаж на къща в гр. Лом. От теза данни съдът намира, че ищецът не доказва в условията на пълно и главно доказване трансформацията на лични средства при покупката на имота. Наистина продажбата на недвижим имот на 29.09.2006 г., т.е. месец преди придобиването на процесния гараж в гр. София е индиция за наличието на лични парични средства на ищеца, но законът изисква доказване на иска при условията на пълно и главно доказване.    

 По предявения в условията на евентуалност иск по чл. 29, ал. 3 от СК, съдът намира следното.

Искът е допустим, като предявен в преклузивния срок по чл. 31 от СК, но неоснователен, по следните съображения.

 Според разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от СК при прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Това означава, че този иск се основава на твърдение за по-голям принос от цялото имущество, в какъвто смисъл Тълкувателно решение № 63 от IX. 1984 г., ОСГК - искът по чл. 14, ал. 4, пр. 2 СК (сега чл. 29, ал. 3 от СК) за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг.

Съобразно константната съдебна практика, преценявайки приноса по смисъла на  чл. 29, ал. 3 СК съдът следва да формира извод въз основа на всички установени по делото факти през времетраене на брака, респ. фактическата раздяла, а не само тези осъществили се до момента на придобиване на съответното имущество. При иска по  чл. 29, ал. 3 СК от значение е всяка форма на принос изброените в чл. 21, ал. 2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в т. 8 на ППВС № 5/1972 г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите му и то само ако доходът се е реализирал като принос, т. е. без него не би било придобито общото имущество, като се отчитат фактите, осъществени през цялото времетраене на брака.

В случая и от обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява, че по време на брака между страните, от който имат едно дете, те са участвали не само с влагане на средства и труд, но и с грижи за материалното благополучие на семейството, респ. домакинството. През този период страните са придобили по време на брака си имущество на обща стойност 139 978,00 лева, видно от заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза.

При определяне на приноса следва да се вземат предвид и следните доказани в процеса обстоятелства: че в периода 1998г. до 2018г. общият размер на доходите на А.А. е 219 924,64 лева, разделени на: доход от трудови правоотношения 93 067,01 лева Осигурителен доход- 29 327,70 лева Доход от печалби от дейност ЕТ - 9 529,43 лева Доход от продажби на недвижими имоти - 58 000,00 лева - Доход от получени кредити - 30 000,00 лева, като За сумата 29 327,70 лева, следва да се има предвид, че осигурителен доход не отговаря на получен реално доход, а общият размер на доходите на А.А. за периода от 1998г. до 2018г. е 442 506,49 лева, разделени на: Доход от трудови правоотношения - 239 153,03 лева, Доход от упражняване на свободна професия - 42 831,24 лв., получени обезщетения - 3 022,22 лева, доход от продажби на недвижими имоти - 40 000,00 лева, доход от получени кредити - 115 000,00 лева. Това означава, че размерът на доходите на ответницата е два пъти по – голям от този на ищеца. В същото време експертизата констатира, че размерът на направените разходи от ответницата А.А. за издръжка и за изплащане на семейното жилище и за издръжка и отглеждане на сина им - С.А. С. по месеци и общо за година в периода от 01.06.2005г. до 12.12.2018г., съгласно извлечение от банкови, квитанции за платени суми и др. платежни документи е 78 544,66 лева, т.е. същата е вложила значителни средства за издръжката на семейството. При анализ на тези данни съдът намира, че не се установи приносът на ищеца в придобиването да надхвърля приноса на другия съпруг, още повече законът изисква значителното му надхвърляне над приноса на другия съпруг. Затова и искът му се явява напълно неоснователен.

   С оглед изхода на делото и претенцията на ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК се явява основателна за сума в размер на 2 315 лв., платено адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавни такси, според приложения списък по чл. 80 от ГПК.

  Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 23, ал. 1 от СК, предявен от А.С.А. ЕГН **********, със съд. адрес ***, пл. ****, офис 15, чрез адв. В. от САК, против А.Т.А. ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. З., за признаване за установено, че апартамент №17-А, находящ се в гр.София, район Младост, ж.к.“****“ с площ от 66,48кв.м., с идентификатор самостоятелен обект с идентификатор 68134.4082.5964.2.47, заедно с мазе № 22, и 1.576% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи на жилището – имот 68134.4082.5964.2.45 – на същия етаж, под обекта - 68134.4082.5964.2.43, над обекта – няма; подземен гараж №2, находящ се в гр.София, ж.к. ****на сутеренен етаж, със застроена площ от 16,53кв.м., заедно със 7,358% ид.ч. от общите части на сградата, равняваща се на 21,84кв.м. от общите части на подземните гаражи на сградата и 0,324%ид.ч. от УПИ XI - 1857 по плана на гр.София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.5964.2.59 по КККР на АГКК; 1,521% ид.ч. от недвижим имот УПИ - XI - 1857 от кв.13Б по плана на гр.София, м.Младост, целия с площ от 1180кв.м., които ид.ч. се придават към Апартамент №17-А, ПИ с идентификатор 68134.4082.5950 по КККР на АГКК София, с площ от 90кв.м. и лек автомобил марка „Пежо“ модел 307, комби, с ДК № ****, рама № VF33HRFNC82952716, придобити по време на брака им са негова лична собственост.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 29, ал. 3 от СК предявен от А.С.А. ЕГН **********, със съд. адрес ***, пл. ****, офис 15, чрез адв. В. от САК, против А.Т.А. ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. З., за определяне на по-голям дял от общото имущество поради по – голям принос – 90/100 части.

ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН **********, със съд. адрес ***, пл. ****, офис 15, чрез адв. В. от САК, да заплати на А.Т.А. ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. З., сума в размер на 2 315 лв., представляващи разноски по делото.

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                                   Съдия: