№ 4040
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря М. АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110205440 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-002339/02.03.2022 г., издадено от Даниела Дескова - началник
сектор към отдел „ПП” при СДВР, на С. Й. С., с ЕГН **********,
за това, че на 02.02.2022 г., около 00:11 часа, в гр. София, по бул. Тодор Александров,
с посока на движение от бул. Христо Ботев към ул. Опълченска, управлява лек автомобил
„Волво 940” с рег. № ********К, регистриран на *********, като водачът използва
пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, извършва рязка маневра в ляво и дясно по
ширината на пътните платна три броя на бул. Тодор Александров, като преднамерено
извежда МПС извън контрол чрез помощта на ръчна спирачка, довеждайки до загуба на
сцепление на гумите - дрифт, водачът е сам в автомобила. С горното С. Й. С. нарушил чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП, поради което му е наложено следното наказание:
- на осн. чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от С. Й. С., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъкват процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП, свързани с липса на точно описание на нарушението, от което не ставало ясно
въз основа на какви факти се приемала умишлена загуба на сцепление на гумите.
Използваното понятие „дрифт“ не било въведено като административно нарушение в ЗДвП
и за него липсвала дефиниция. Твърденията в НП се базирали единствено на предположения
1
и не било отчетено, че по същото време пътят бил мокър и хлъзгав, в участъка имало
трамвайни релси, при преминаването на които задните гуми на автомобила поднесли, което
пък довело до загуба за секунда върху управлението на автомобила. Движението наляво и
надясно по пътното платно било предприето от водача именно с цел овладяването на
автомобила. В с. з. се допълва, че от изслушаните свидетелски показания ставало ясно, че
нарушението било неправилно описано още в АУАН, където се твърдяло за използвана
ръчна спирачка, каквато в действителност не била използвана. От допълнително
представеното писмено доказателство от Националния институт по метеорология и
хидрология (НИМХ) било видно, че пътната обстановка по същото време била
изключително усложнена и е могла да повлияе върху управлението на автомобила.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на ВР,
относно компетентността на актосъставителя и АНО и видно от заверено копие на Заповед
№ 8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на ВР за преназначаване на Даниела Дескова на
длъжността началник сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП); налице е
съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и съответствие между
описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация;
нарушението и обстоятелствата около твърдяното му извършване се посочени по достатъчно
ясен и непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от
ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят С. Й. С. на 02.02.2022 г., около 00:11 часа, в гр. София, по бул.
Тодор Александров, с посока на движение от бул. Христо Ботев към ул. Опълченска,
управлявал лек автомобил „Волво 940” с рег. № ********К, регистриран на *********.
Същият бил сам в автомобила. След като направил ляв завой от бул. Христо Ботев по бул.
Тодор Александров задната част на автомобила, управляван от С., започната да се изнася ту
в ляво, ту в дясно по трите пътни платна на булеварда.
Действията на С. били възприети от намиращите се наблизо със служебен автомобил
полицейски служители в лицето на свидетелите Н. С. и Е. Д., които последвали и спрели
автомобила на С. за проверка малко преди кръстовището с ул. Опълчнска. Разпитани в с. з.,
свидетелите Н. С. и Е. Д. изтъкват, че по същото време, когато възприели действията на
2
водача на горепосочения автомобил, имало лека снежна покривка върху пътното платно и от
движенията на автомобила били оставени следи върху пътя. В с. з. и двамата свидетели
сочат, че в АУАН погрешно било записано, че водачът дрифтира, вследствие използването
на ръчна спирачка, тъй като впоследствие установили, че автомобилът бил със задно
предаване, но актът вече бил написан. В писмено сведение водачът С. записал, че предвид
снеговалежа използвал празния булевард, за да видел как се държала колата, с цел да бъде
подготвен ако поднесяла на завои.
Видно от писмена справка рег. № РД-03-537-1/30.06.2022 г. на НИМХ, в района на
гр. София, за времето от 14:00 ч. на 01.02.2022 г. до 10:00 ч. на 02.02.2022 г. валял сняг без
прекъсване, като около 00:11 ч. на 02.02.2022 г. височината на снежната покривка била 7
см., а температурата – минус 1 градуса.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетелите Н. С. и Е. Д., както и от
приложените по преписката и допълнително приобщени на съдебното следствие писмени
доказателства: писмено сведение от С. С. и писмена справка рег. № РД-03-537-1/30.06.2022
г. на НИМХ. Показанията на свидетелите са в достатъчна степен обстоятелствени,
хронологично подредени, логични и абсолютно кореспондиращи помежду си, поради което
следва да бъдат кредитирани изцяло. Установеното с гласни доказателства е еднопосочно с
установеното от приобщените писмени доказателства, които също следва да бъдат
кредитирани.
При така установената фактическа обстановка Съдът счита, че вмененото на С. С.
административно нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП («На водача на моторно превозно
средство е забранено да:…2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“)
не се явява доказано от обективна и субективна страна по един достатъчно несъмнен начин.
От обективна страна не се доказа самото изпълнително деяние при осъществяване на
противоправния резултат на посочената разпоредба, а именно, че водачът С. „преднамерено
извежда МПС извън контрол чрез помощта на ръчна спирачка“. На съдебното следствие, на
база еднопосочните показания на свидетелите по акта, се установи, че С. не е имал
практическата възможност да предизвика подобни действия на автомобила посредством
ръчна спирачка, тъй като л. а. „Волво 940” с рег. № ********К е със задно предаване.
Свидетелите самокритично отчитат при разпита си това обстоятелство като „техническа
грешка“ при изписването на АУАН, която впоследствие не са отстранили и това е довело до
мултиплицирането й в атакуваното НП. Съдът обаче не счита, че се касае за техническа
грешка, а за вменено изпълнително деяние и поведение на водача С. каквото реално не се е
случило и на практика не би могло да се случи на база влиянието на ръчната спирачка
върху движението на автомобил със задно предаване. Недоказаността на изпълнителното
деяние съответно води до недоказаност на причинно-следствената връзка с настъпилия
противоправен резултат – използване на пътищата за обществено ползване за други цели
3
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари с преднамерено
извеждане на МПС извън контрол. Към горното се наслагва и установеното с гласни и
писмени обстоятелства, че по време на управлението на автомобила е имало снеговалеж и
снежна покривка от около 7 см., което пък самостоятелно поставя съставомерността на
деянието от субективната му страна в сферата единствено на предположенията, доколкото
би могло да се дължи и на установените неблагоприятни атмосферни условия на пътя.
Горните изводи налагат отмяна на атакуваното НП.
В рамките на съдебното производство страните не са направили искания за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-002339/02.03.2022 г., издадено от Даниела Дескова -
началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на С. Й. С..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4