РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. ЛЕВСКИ, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.а
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20244410100841 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение и след постъпило възражение от страна на длъжника и дадени
указания от съда, в указания срок, е депозирал исковата молба.
Твърди се, че на 01.07.2021 г. И. К. И. е сключил договор за
потребителски кредит № 543201 със ***** ООД по силата на който е получил
сумата от 300 лв., срещу което се е съгласил да върне сумата от 476 лв. в срок
до 15.08.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част към договора за потребителски кредит.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит, и че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.07.2022 г. „*****“ ООД, като цедент е прехвърлило своите
вземания към И. на ***** ЕООД, за което прехвърляне е уведомен длъжника
по имейл. В исковата молба е, заявено искане, ако съдът приеме, че
уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, да приеме, че същият
се уведомява за прехвърлянето на вземането с исковата молба по настоящото
дело.
1
Твърди се, че и до момента на подаване на исковата молба ответникът не
е изпълнил задължението си по договора за кредит.
Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца паричното вземане, конкретизирано в т. 9 от
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 751/2024 г. на РС Левски, а именно сумата от 300
лв. – представляваща главница, сумата от 15,02 лв. – представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.07.2021 г.
до 15.08.2021 г., законната лихва за забава върху главницата в размер на 74,82
лв. – за периода от 15.08.2021 г. до 28.08.2024 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземанията. Претендират се и направените деловодни разноски
както в заповедното, така и в настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба, в който е изразено становище, че искът е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че не е вярно твърдението, че
ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 543201 със
„*****“ ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лв. Твърди се, че И.
И. е работил заедно с И.Б.И., че по някакъв начин последният се е сдобил с
копие от личната карта на ответника и е изтеглил кредита на негово име.
Твърди се, че ответникът не е подписвал никакъв договор със „*****“ ООД и
във връзка с горното е образувано досъдебно производство със ЗМ № 2/2022 г.
по описа на РП Плевен, което е изпратено в Софийска районна прокуратура по
компетентност. Твърди се, че в РП София се води разследване по пр.пр. №
5916/2023 г., за което ответникът не знае дали е приключило. Твърди се, че
И.И. е изтеглил и други кредити с личната карта на ответника, за което
наказателното дело е приключило със сключване на споразумение по нохд №
20231110217349 по описа на СРС, че на 03.04.2024 г майката на И. потърсила
съпругата на ответника – И.П.А., за да й даде ЕГН на И., като по него са
заплатени задълженията към „*****“ ООД, за което е налична разписка за
сума в размер на 787,11 лв. и за всички действия ответникът е уведомил ищеца
с писма с обратна разписка.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск, както и на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвокат Р. Р. да й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер определен по
2
правилото на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 543201,
сключен на 01.07.2021 г., с посочени в договора страни „*****“ ООД и И. К.
И., видно от който е, че е отпуснат заем в размер на 300 лв.. В договора е
посочено, че същия е с падеж 15.08.2021 г., че размера на кредита следва да се
върне на 1 вноска, че по кредита общата сума за плащане е 315,02 лв., както и
че се дължи сумата от 160,98 лв. такса за експресно разглеждане. Посочено е в
договора, че вноската по договора с такса за експресно разглеждане е в размер
на 476 лв.
По делото са представени доказателства, че вземанията по договора са
прехвърлени от „*****“ ООД на ***** ЕООД, но не са представени
доказателства И. К. И. да е уведомен за извършената цесия.
В исковата молба е направено искане да се счита, че И. е уведомен за
цесията с получаване на препис от исковата молба и от доказателствата.
Видно от приложеното към делото съобщение /л. 35/ е, че препис от исковата
молба и от доказателствата, ведно със съобщението по чл. 131 от ГПК са
връчени лично на И. К. И. на 13.11.2024 г., от която дата, съдът приема, че
същия е узнал за извършената цесия.
По делото е представено доказателство за извършен преводи от „*****“
ООД в полза на И. К. И. на сумата от 300 лв.. Разписката е приложена на л. 19
от делото, същата е от дата 01.07.2021 г. и е видно, че касае извършен
паричен превод по договор 543201 на сумата от 300лв.
Към отговора на исковата молба е представена и разписка от
03.04.2024г. за сумата от 787,11 лв. Разписката е приложена на л. 41 от делото
и е с получател „*****“ ООД като е посочено името на И. К. И. и е изписано
неговото ЕГН, както и, че сумата е за задължения по вноски, а наредител на
сумата е Е.Р.Г..
Както бе посочено по-горе И. е узнал за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора едва на 13.11.2024 г., поради което съдът приема, че
всички плащането извършено с приложената на л. 41 от делото, преди тази
дата, насочено към „*****“ ООД е извършено към надлежния кредитор.
По делото е изискана информация от ***** ООД по какъв начин е
отнесена преведената сума от 787,11 лв. на 03.04.2024 г. чрез изипей на име И.
К. И., но дружеството не е отговорило на направеното запитване.
3
От друга страна ищцовото дружество, въпреки надлежно получения
отговор на исковата молба и документа за плащане на сумата от 787,11 лв., не
е представило доказателства, нито е изложило твърдения И. К. И. да има
други задължения към „*****“ ООД, които да са погасени с преведената сума.
Предвид горното, съдът приема, че по делото няма доказателства, от
които да се установява, че действително И. К. И. дължи на ищцовото
дружество исковите суми. Напротив представено е доказателство, че на негово
име е преведена от „*****“ ООД сумата от 300 лв., а впоследствие, преди
узнаване от И. за извършената цесия е внесена сумата от 787,11 лв. в полза на
„*****“ ООД и в разписката изрично е посочено, че сумата е за задължения по
вноски на И. К. И.. От тук и извода, че търсените от ищеца суми от И. К. И. са
надлежно платени на първоначалния кредитор, като сумите са платени преди
И. да узнае за извършеното прехвърляне на вземанията от кредитора на ищеца
по настоящото дело.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ищеца да заплати на
адв. Р. Р. възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ на И. К.
И. на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, а именно сумата от 400 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от *****
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *****, представлявано
от управителите ***** и *****, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено, че И. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***** дължи
на ***** ЕООД сумата от 300 лв. – представляваща главница, сумата от 15,02
лв. – представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 01.07.2021 г. до 15.08.2021 г., законната лихва за забава върху
главницата в размер на 74,82 лв. – за периода от 15.08.2021 г. до 28.08.2024 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията по договор за
паричен заем № 543201 от 01.07.2021 г. сключен между И. К. И. и „*****“
ООД, вземането по който е прехвърлено на ***** ЕООД, за което прехвърляне
4
И. е узнал на 13.11.2024 г., за които суми е издадена заповед № 388 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 02.10.2024 г. по
ч.гр.д. 751/2024 г. по описа на РС Левски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА ***** ЕООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителите
***** и ***** да заплати на адвокат Р. Н. Р. от АК гр. Плевен със съдебен
адрес: ***** сумата от 400 лв. – възнаграждение за оказаната от нея безплатна
правна помощ на И. К. И. ЕГН ********** по гр.д. 841/2024 г. по описа на РС
Левски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5