Определение по дело №932/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1798
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20203100900932
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 179831.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Частно търговско дело №
20203100900932 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.390 ГПК.
Постъпила е молба от ТУРИСТ ПРЕМИУМ ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, ЕИК
*********, Варна, чрез адв.А.П., за допускане обезпечение на бъдещ иск на молителя, който
същия възнамерява да предяви срещу ШИПИ 94 ЕООД, ЕИК *********, Варна, за осъждане
на ответното дружество да заплати сумата от 30 000 лева, представляващи частичен иск от
общо 147 303.39 лева, договорна неустойка за забавено изпълнение на задължение по
договор за изработка от 18.01.2019г. съгласно т.69 от Договора за изпълнение на
строително-монтажни работи, на основание чл.92 ЗЗД, чрез ЗАПОР на банкови сметки до
размера от 30 000 лева по предявения частичен иск, ведно със законна лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба до изплащане на задължението.
Молбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
представител, пред родово и местно компетентен съд. При преценка редовността и съдът
констатира, че същата не страда от пороци – заплатена е дължимата за производството
държавна такса, подадена е от надежна страна, чрез редовно упълномощен
проц.представител, при изпълнение изискванията на чл.395 ГПК.
В молбата за допускане на обезпечение се излага, че молителят възнамерява да
предяви бъдещ иск срещу ответника за заплащане на неустойка за забава, предвидена в
договор за изработка, сключен между страните на 18.01.2019г. Твърди се, че ищецът има
качеството възложител по договора, а ответното дружество – на изпълнител. Излага, че при
изпълнение на възложените работи ответникът е допуснал значителна забава, повече от три
месеца, което обосновава интерес за възложителя да претендира уговорената в чл.69 от
договора мораторна неустойка, в размер на 30% от претендираната сума по протокола за
извършени работи. Твърди се, че работата /извършване на водопровод, канализация и
дъждовна канализация на тела А и Б/ е следвало да бъде извършена до 01.03.2019г., а
първият протокол обр.19 е подписан на 03.06.2019г. Същевременно са налице твърдения, че
договорът поражда действие от момента на заплащане от възложителя аванс в размер на
110 000 лева, след представяне на данъчна фактура от изпълнителя. Съгласно приложение
№1 към договора /КСС/, общият размер на възложените работи възлиза на 98 940 лева без
ДДС. Страните удостоверяват започването на СМР с подписване на нарочен протокол.
Уговорено било всеки етап от строителството да завършва с подписване на двустранен
протокол обр.19, с който се приема работата. Твърди се нарушение от изпълнителя на
клаузата на чл.39 от договора, съгласно която изпълнителят се задължава да изпълни всички
работи качествено и в определените от договора срокове, всички нормативни актове и др.
Към молбата са представени от молителя писмени доказателства за установяване на
твърдените факти и обстоятелства, а именно: договор за изпълнение на СМР от 18.01.2019г.
ведно с Приложение №1 към същия /Канализация и водопровод/, КСС от 16.06.2019г., от
18.06.2019г., от 03.06.2019г. и от 10.06.2019г., за които съдът не може да извърши преценка
относно качеството на подписалите ги лица. Представена е нот.покана до ответното
дружество за заплащане на неустойка в размер на 348 980.55 лева, разписка за връчването и
на ответното дружество на 13.09.2019г.
За да се произнесе по искането за обезпечение съдът следва да извърши преценка за
допустимостта на иска, за неговата вероятна основателност, нуждата от обезпечение и
съответствието на предложената мярка с целените правни последици от бъдещото исково
производство.
Съобразно въведените с молбата твърдения за осъществили се факти и обстоятелства
съдът намира бъдещия иск с правно основание чл.92 ЗЗД за допустим. Твърди се сключен
договор за СМР, по който изпълнителят е допуснал забава при осъществяване на предмета
му, поради което предвид наличието на мораторна клауза в договора, възложителят има
интерес да претендира същата. При тези твърдения и предложената обезпечителна мярка –
запор на банкови сметки на ответното дружество в посочени изрично банки в страната –
съдът намира, че обезпечителната нужда следва да се предполага, а предложената мярка е
адекватна и подходяща.
Независимо от това съдът намира, че обезпечение не следва да бъде допускано, тъй
като исковата молба страда от непълноти, които се отразяват на преценката за вероятна
основателност на иска. Не се твърди и не се представят доказателства за заплащане аванса
по договора, респ. за пораждане действието на договора; не се твърди конкретно основание
за допуснатата забава – за кои видове работи, при какъв срок за изпълнение и на каква
стойност са забавените СМР; не се твърди и не се посочва подписан протокол обр.19 за
завършване на съответен етап от възложените СМР, въз основа на което съдът да прецени и
бъдещия материален интерес, вкл. размера на претендираната неустойка по чл.69 ЗЗД; не се
конкретизира начина за изчисляване – дали подневно начисляване на 0.3% от стойността на
неизпълнените работи или 30% от същата. /арг. чл.69 от договора/ С оглед изложените
твърдения по молбата, а и обективираното в нот.покана, не е ясно дали е налице забавено
или пълно неизпълнение на възложените работи. Не се касае единствено до липса на
писмени доказателства, в който случай съдът би могъл да допусне обезпечението срещу
парична гаранция съгласно чл.391, т.2 ГПК. Касае се за липса на яснота относно
фактическите твърдения на ищеца -възложител по договора за СМР, липса на ясен петитум
на бъдещия иск относно предявения частичен иск в размер на 30 000 лева от 348 980.55 лева
или от 147 303.39 лева. Налице е противоречие между формулирания петитум и отправената
към ответника нот.покана за плащане на неустойката. С оглед на изложеното съдът намира
молбата за допускане на обезпечение за неоснователна.

Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на ТУРИСТ ПРЕМИУМ ИНВЕСТМЪНТ ЕООД, ЕИК *********,
Варна, чрез адв.А.П., за допускане обезпечение на бъдещ иск на молителя, който същия
възнамерява да предяви срещу ШИПИ 94 ЕООД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 30 000 лева, частичен иск от общо 147 303.39
лева, представляващи договорна неустойка за забавено изпълнение на задължения по
договор за изработка от 18.01.2019г. съгласно т.69 от Договора, на основание чл.92 ЗЗД,
чрез ЗАПОР на банкови сметки на ответното дружество в изрично посочени банки в
страната до размера от 30 000 лева по предявения частичен иск, ведно със законна лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба до изплащане на задължението, на
основание чл.390 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване препис от
същото на молителя с частна жалба пред ВнАС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________