№ 11170
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110167404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, и приемането им е
допустимо.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 53893/2023 г. по описа на СРС, 53 състав.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 53893/2023 г. по описа на СРС, 53 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 03.04. 2024 г. от 14
00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба на „ПКБ“ ЕООД АД срещу Д. М. С.,
ЕГН: ********** и Д. Н. Н*-С., ЕГН: ********** с правни основания чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за признаване на установено, че
ответниците дължат сумата от 3231,44 лв., представляваща непогасена главница по договор
за револвиращ заем № ********** от 17.02.2011 г., ведно със законната лихва за периода от
29.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е част от предмета на
1
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
53893/2023 г. по описа на СРС, както и осъдителен иск с правно основание чл. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 1924,18 лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 03.07.2013 г. до 03.12.2014 г. и сумата от 2230,95
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.12.2014 г. до 28.09.2023 г., ведно със
законната лихва за периода от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за револвиращ заем №
********** от 17.02.2011 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответниците заем
в размер на сумата от 5000 лв., която била преведена по посочената от длъжника Д. М. С.
банкова сметка, срещу задължението на ответниците да върнат сумата на 36 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 278,00 лв., дължими до 3-то число на месеца. Посочва,
че по желание на Д. М. С. страните по договор № ********** се договарят да бъде
извършено безплатно отлагане на погасителни вноски, като клиентът се задължава да
изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, като длъжника се задължава да
заплати отложените погасителни вноски в края на коригирания погасителен план. Броят на
погасителните вноски след извършените промени се е изменил на 45 вноски съгласно
сключен на 21.02.2012 г. Анекс по договора. Навежда трърдения, че длъжниците не са
изпълнили задължението си по договора за връщане в договорените срокове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, ответниците Д. Н. Н*-С. и
Д. М. С. са подали идентични по съдържание отговори, с които оспорват исковите
претенции. Поддържат, че не дължат претендираните суми, тъй като ищецът вече е водил
предходни дела срещу тях, по същия договор за кредит, по който претендира и процесните
суми. Навеждат твърдения, че с постановено Решение № 27 от 26.03.2014 г. по арбитражно
дело 27/2014 г. солидарните длъжници Д. М. С. и Д. Н. Н. са осъдени да заплатят на „ПКБ“
сумата в размер на 10 898,96 лв., както и 667,98 лв., въз основа процесния договор за
револвиращ заем № **********. В условията на евентуалност оспорват исковете като
неоснователни. Твърдят, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради
противоречие със ЗПК, а в случай, че съдът не приеме договора за нищожен, считат, че
клаузата касаеща договорна възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26 ал. 1
предл. трето от ЗЗД. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
исковите претенции. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валиден
договор за револвиращ заем сключен с Д. Н. Н*-С. и Д. М. С., в който уговорените клаузи са
валидни, уговорени са индивидуално, съответно не са неравноправни; 2) че е изпълнил
задълженията си по договора, предоставяйки на Д. Н. Н*-С. и Д. М. С. заем в твърдения
размер, а последните не са заплатили дължимите вноски на уговорения в договора падеж; 3)
че е предоставил на ответниците услуги към договора за потребителски кредит, за които се
дължи възнаграждение в претендирания размер по валидна договорна клауза между
страните; 4) наличието на основното задължение и настъпването на забава.
При наличие на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да докажат, че в
уговорения срок са върнали на ищеца получената сума. Във връзка с релевираното
възражение за изтекла погасителна давност от ответниците, ищецът следва да докаже, че
преди изтичане на 3 - годишен срок от извършване на престацията са настъпили факти,
довели до спиране и прекъсване на течението на срока на погасителната давност.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е предоставил на ответниците услуги към договора за потребителски кредит, за
които се дължи възнаграждение в претендирания размер по валидна договорна клауза
между страните.
2
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3