Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІІ-ми гр.състав, в
публичното заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря П.Ц. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело № 261 по описа за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от «Макс
Колект»ООД-София против ЕТ»***»-Плевен , в която се твърди, че ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника и е образувано ч. гр.д.№5831/15г.
по описа на ПлРС.Твърди се, че ЕТ “***.“, ЕИК: *********, и „МАКС ТЕЛЕКОМ ООД” с ЕИК: ********* са
сключили „Договор за услуги Данни -
Юридическо лице” с №ВС060010260112020 от 26.01.2012г., за предоставяне на услугата
Мобилен достъп до интернет услуги, наричан за краткост „Договорът” за срок от 24 месеца. Твърди се, че със сключването на Договора и
подписването на Анекс към Договора от 26.01.2012г. ответникът се е задължил да
предплаща ежемесечно такса в размер на 29.90 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет
стотинки/, с отстъпка 50 %, в резултат на която таксата е в размер на 14.95 /четиринадесет
лева и деветдесет и пет стотинки/. Твърди се, че в полето Допълнителна информация на Договора е посочено, че месечната
такса е намалена с 50 % за първите 3 месеца на първата година и първите 3
месеца на втората година от Договора, както следва: за първите 3 месеца - 14.95
лева, за периода от 4 - до 12 месец - 29.90 лева, за периода от 13 - до 15
месец -14.95 лева, за периода от 16 - до 24 месец 29.90 лева.Посачва се, че със сключването на Договора, ответникът е приел „Общи
условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс Телеком”ООД и потребители на
интернет услуги”, наричани по-долу за краткост „Общи условия”, Таксите по
Договора са дължими за всеки период на отчитане, като периодът на отчитане е на
ежемесечна база, а таксите имат абонаментен характер. Издаването на
ежемесечните фактури е уредено в чл. 10.9 от Общите условия на Макс Телеком
ООД, както следва „10.9.Макс Телеком издава ежемесечно фактура на определени
дати за ползваните услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане на
месечното потребление при сключване на индивидуалния договор за услуги.
Неполучаването на фактура не освобождава Абоната от задължението да плати
дължимите суми в определения срок. ”.Твърди се, че е издадена е фактура № ********** от
01.11.2012г. за 29.90лв. (двадесет и девет лева и деветдесет стотинки), която е
за задължение за текущ период на отчитане 01.11.2012г. - 30.11.2012г. Сумата от 29.90 лева
включва абонаментни месечни такси от 24.92 лева без включен ДЦС за периода
01.11.2012г. - 30.11.2012г„ видно от приложението, което е неразделна част от
фактура № **********. Твърди се, че поради незаплащането на фактура № **********, Договор № ВС060010260112020,
е прекратен на основание т. 6.8 във връзка с т. 6.8.1 и т.10.20 от Общите
условия (т.10.20. При частично или цялостно неплащане на дължимата сума в срока
по т. 10.7., Макс Телеком може едностранно да прекрати договора за услуги и да
спре достъпа на абоната до мрежата.). Поради предсрочното прекратяване на
Договора ЕТ “***.“, се твърди, че
дължи неустойка в размер на 368.02 лева /триста шестдесет и осем лева и две
стотинки/ за периода от 01.12.2012г. - до 26.01.2014г., съгласно Анекс от 26.01,2012г. към
Договор № ВС060010260112020, в който е отбелязано, че: „При предсрочно
прекратяване на срочен Договор, клиентът следва да заплати неустойка в размер
на дължимите месечни такси за остатъка на срока на Договора.Посачва се, че на 17.04.2014г. е сключен „Договор за продажба и прехвърляне на вземания” между „Макс Телеком”
ООД и „Макс Колект” ООД, по силата на който вземането, предмет на настоящото
производство е прехвърлено на „Макс Колект” ООД и то е новият кредитор по
задължението.Посачва се, че към
сключения ,„Договор за продажба и прехвърляне на вземания” от 17.04.2014г., е
подписано Приложение № 1, което е неразделна част от договора. В Приложение № 1
е описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на настоящото
производство. „Макс Телеком” ООД е упълномощило „Макс Колект” ООД да уведоми
длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно наложилата
се съдебна практика - “Решение №60 от 11.02.2013 на Окръжен съд Пазарджик по
гр.д. 1050/2012г”; „Решение №33 от 01.02.2013 на Окръжен съд Пазарджик по гр.д.
2376/2012г”; “Решение №1205 от 25.03.2013 на Районен съд Пловдив XX с-в по
гр.д. 18144/2012г“Решение от 11.04.2013 на Районен съд Пловдив, VIII с-в по
гр.д. 12212/2012г.”Съгласно Решение на ВКС № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК, когато в хода на делото на длъжника му стане известен
сключеният Договор за прехвърляне на вземания, следва да се счита, че той е
уведомен съгласно изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Поради гореизложеното, за да
събере просроченото задължение, „МАКС КОЛЕКТ” ООД е подало в Районен съд - Плевен Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника ЕТ “***.“.Твърди се, че е подадено
възражение от ответника, поради което са и предявени и настоящите искове.Въз
основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установенопо отношение
на ЕТ “***.“, че дължи на „МАКС КОЛЕКТ” ООД сумата от 29.90 лева /двадесет и
девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница, отразена във
фактура № ********** от 01.11.2012г. и сумата от 368.02 лева /триста шестдесет
и осем лева и две стотинки/, представляваща неустойка, дължима съгласно Анекс
от 26.01.2012г. към Договор № ВС060010260112020. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представил е оспорил предявените искове, като са развити подробни съображения в отговора и писмената защита.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,
с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца за главница и неустойка.В производството в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца,
следва да установи вземането си по основание и размера, както и че длъжникът е
уведомен съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Не е спорно между страните, че ищецът
е подал заявление и е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за
изпълнение спрямо ответника, за следните суми: сумата общо от 397.92
лв., от която главница в размер на 29.90лв. и неустойка в
размер на 368.02лв.,лихва за забава върху главницата в размер на 9.21лв. за
периода от 17.11.2012г. до 11.11.2015г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението 16.11.2015г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 25.00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00лв.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение
отразено във фактура № ********** от 01.11.2012г. по договор №
ВС060010260112020 от 26.01.2012г.,
сключен между Макс Телеком ООД и длъжника ЕТ „***“ и Договор за продажба и прехвърляне на вземания
между Макс Телеком ООД и Макс Колект ООД от 17.04.2014г., по силата на който вземането, предмет на
настоящето производство е прехвърлено на Макс Колект ООД .
Срещу заповедта ответникът е възразил в законоустановения
срок, че не дължи същите суми. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 5831/2015г.
по описа на ПлРС. В тази връзка са предявени искове само за главницата и
неустойката.
Спорен по делото е въпросът:
налице ли са облигационни взаимоотношения между ответница и мобилния оператор и
оттук налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера.
Видно от представените по делото: договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 17.04.2014г. сключен между “Макс Телеком“
ООД и „Макс Колект“ООД, Приложение №1, е че е прехвърлено вземане на мобилния оператор
към ответника и е упълномощил новия кредитор да уведоми длъжника за цесията.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне.Съдът се позовава на
приложените по делото доказателства и на задължителната съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по
т.д.№12/2009г.Съгласно същата, уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство по предявяване иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано.
По отношение на направеното
възражение за липса на валидно правоотношение между ответника и мобилния
оператор е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване на неистинност на договор за мобилни услуги №ВС060010260112020/26.01.2012г.
Ищецът е бил задължен да докаже, наличието на валидно правоотношение между
първоначалния кредитор и ответника. В договора е посочено, че същият е сключен
чрез пълномощник. От приложения към исковата молба договор е видно, че същият е
подписан от лицето М.П.П., чиито данни не фигурират в сключения договор и не е
посочено в какво качество същият сключва процесния договор. Към исковата молба
не е приложено пълномощно, което да доказва, че лицето М.П.П., е действало в рамките на
представителна власт, предоставена му от ЕТ „***.“ да сключва договори от името
и за сметка на ответника. От удостоверението за актуално фирмено състояние на
търговеца е видно, че същият се представлява от А.Ц.П.. По делото няма
представени доказателства, че лицето М.П.П. е в трудови, договорни и каквито и
да било отношения с ЕТ „***“ . А съгласно Чл. 26. (1) от Търговския
закон „Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва
посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други
указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия,
свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с
нотариално заверен подпис.”Няма доказателства по делото, че ЕТ „***“ да е ползвал услугите на МАКС ТЕЛЕКОМ ООД за доставка на интернет услуги.
По делото е представена извадка от счетоводни записвания на МАКС ТЕЛЕКОМ ООД ,
от която е видно, че са описани фактури и услуги на датите 02, 03, 04, 05,06,
07,08,09,10 ,11 януари 2012г. ,т.е. период преди подписване на представения по
делото договор. Няма доказателства , че фактури издадени от интернет доставчика
са приети, подписани и осчетоводени от ЕТ „***“ . Няма доказателства, че за
услуги по договора е плащано в брой или по банков път от ЕТ „***“. Няма
доказателства,че ЕТ „***.“ е получавал интернет услуги от „Макс Телеком“ ООД на
адреса си на управление, посочен в Търговския регистър, а именно: гр. ***.
При това
положение съдът счита, че е основателно възражението, че с оглед указаната
тежест за доказване, ищецът не е представил и не е извършил успешно доказването относно
съществуването на валидно облигационно задължение към стария кредитор.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявените искове са неоснователни
и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.Не следва да се присъждат и разноски,
направени от ищеца в заповедното и настоящето исково производство.
С оглед на изложеното,
съдът приема , че не следва да обсъжда останалите доказателства и възражения,
като неотносими към спора.
При това положение и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва ищецът да заплати на ответника сумата 300лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на ***, представлявано от законния си
представител Х.Й.Й., против ЕТ „***“
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си
представител А.Ц.П., искове с правно основание чл.124 вр. чл. 422 от ГПК, с които се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника ЕТ „***“ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано
от законния си представител А.Ц.П., че дължи на ищеца“МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на ***, представлявано от законния си представител Х.Й.Й., :сумата 29.90лв. главница и неустойка в размер на 368.02лв., представляващи неизпълнено задължение, отразено във фактура № **********
от 01.11.2012г. по договор № ВС060010260112020 от 26.01.2012г. сключен между
Макс Телеком ООД и длъжника ЕТ „***“ и договор за цесия на
вземания от 17.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.11.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение№3436/17.11.2015г.
по ч.гр.д.№5831/2015г. по описа на ПлРС като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК „МАКС КОЛЕКТ” ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на ***, представлявано от законния си представител Х.Й.Й., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си
представител А.Ц.П., сумата 300лв., направени разходи за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: