Решение по дело №6717/2018 на Районен съд - Бургас

                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 581                                                       12.02.2020г.                                                  гр. Бургас

                                      

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                           ХХ граждански състав

на дванадесети декември                                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

 

при участието на секретаря Мирослава Енчева

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 6717 по описа на БРС за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Предявена е искова молба от С.Н.И., ЕГН ********** *** и А.Н.Б., ЕГН ********** *** против А.К.Б., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 5/6 ид.ч. от жилище, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *****.***.*.*.**, находящо се в гр.Б., като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.54 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 56 с полезна площ от 2.44 кв.м., както и 1.031% ид.ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.*.*.**, *****.***.*.*.**, под обекта: *****.***.*.*.**, над обекта: *****.***.*.*.**и да бъде осъдена ответницата да им предаде владението на посочените ид.ч.

               Твърденията са, че ищците са деца на Н.Б., починал през 2016г., а ответницата е негова съпруга. Тя не е майка на ищците, а се е омъжила за баща им през 1986г., след смъртта на майка им. През 1980г. бащата продал къща и дворно място, като разделил получените пари между себе си и двете си дъщери. През 1991г. бащата поискал да си закупи жилище, но понеже изразходвал парите от продажбата, помолил дъщерите си да му помогнат финансово за сделката. Ищците уважили молбата му и дали пари, за да закупи баща им имота. А.Б. дала 6980 лева, остатъкът от парите бил даден от С.И.. Имотът, придобит с договор за продажба от 12.06.1991г. представлява апартамент с площ от 59.54 кв.м., с идентификатор *****.***.*.*.**, находящ се в гр.Б.. След смъртта на бащата било обявено неговото саморъчно завещание, съставено през 2014г. С него бащата оставял на двете се дъщери ½ ид.ч от имота. Ищците считат, че са собственици на 5/6 ид.ч. от имота, понеже ответницата няма принос в придобиването му и така той, макар и закупен по време на брака, не е станал СИО, а е бил еднолично притежание на покойния им баща. По този начин ищците са собственици на ½ от имота по силата на завещанието, а останалата ½ се поделя по равно между тях и ответницата. Въпреки това ответницата ползва целия апартамент и не иска да им предостави владението върху техните идеални части. Моли се искът да се уважи.

               Искът е по чл.108 ЗС.

               Ответницата в отговора си оспорва иска. Заявява, че ищците могат да ползват имота, освен това не е допустимо да се иска предаване на идеална част във владение. Оспорва твърденията на ищците, че са предоставили на своя баща пари, за да плати жилището. Ответницата заявява, че е отгледала ищците, като дълго време са живеели в едно домакинство. Сумата за закупуване на имота е изплатена от двамата съпрузи, поради което и ответницата има принос в придобиването му. При сключване на брака тя е била сравнително млада, работила е и е получавала добри доходи. От своя страна съпругът й бил далеч по-възрастен, като след сделката получил инсулт и станал трудно подвижен и в невъзможност да се обслужва. Грижи за него полагала Б.. Имотът е станал СИО, тъй като е придобит през време на брака, като цената е платена от двамата купувачи. Оспорва се автентичността на завещанието, както и способността на завещателя да разбира и ръководи своите действия. Моли се искът да се отхвърли.

               Ответницата е предявила насрещен иск за намаляване на завещателното разпореждане в полза на ищците с 1/6 ид.ч., извършено от общия им наследодател, като се възстанови запазената й част в същия размер. В насрещната искова молба се оспорва автентичността на завещанието, като се твърди, че подписът не е на наследодателя. Твърди се също, че той не е бил в състояние да разбира и да ръководи своите действия. В случай обаче, че завещанието бъде прието за акт, годен да породи всички свързани с него правни последици, ищцата по насрещния иск счита, че като съпруга на завещателя има право на запазена част от наследството. Ето защо отправя иск за намаляване на завещателното разпореждане с 1/6 ид.ч.

               А.Б. е предявила и инцидентен установителен иск за приемане за установено, че тя е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния апартамент. Твърди, че имотът е закупен през време на брака, поради което е в режим на СИО. Цената му е платена от двамата съпрузи, които са признали равния си принос в придобиването му. След смъртта на съпруга Б., неговата ½ ид.ч. от имота се наследява по равно от преживялата съпруга и двете му дъщери, т.е. всяка от тях има по 1/6 ид.ч. Следователно Б. има общо 4/6 ид.ч. от имота, тъй като ½ е нейна лична собственост, а освен това е наследила 1/6 от починалия си съпруг. Оспорва се автентичността на завещанието и възможността на наследодателя да разбира и ръководи постъпките си към момента на подписването му.

                В отделна молба ищцата по посочените искове е уточнила, че двата иска са евентуални един спрямо друг. Съдът намира, че главен иск е този за признаване на ищцата за собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а евентуален иск е този за намаляване на завещателното разпореждане. БРС също така намира, че т.нар. инцидентен установителен иск, предвид предмета си всъщност е насрещен иск, т.е. предявени са общо два насрещни иска от ответницата, което е допустимо по закон. Освен това, независимо дали искът ще бъде наречен насрещен или инцидентен установителен, той във всички случаи е предявен в срока на отговор на исковата молба, поради което съдът дължи произнасяне по него по същество.

               Ответниците по насрещния иск са представили отговор, в който го намират за неясен. Представили са и отговор по инцидентния установителен иск, с който го намират за недопустим. Твърди се, че имотът не е придобит в режим на СИО, тъй като продажната цена е платена със средства на ищците. Твърдят, че завещанието е автентично и е породило последици.

               Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

               Искът, предявен от ищците И. и Б. е частично основателен.

               Данните по делото сочат, че двете ищци са дъщери на Н.А.Б., починал на **.**.****г. Бащата е бил в брак с ответницата А.Б., сключен през 1986г. Двете дъщери са деца на Б. от негов предходен брак. По време на брака си с ответницата, Н.Б. е закупил процесното жилище. То е придобито с договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.06.1991г., като купувачи по договора са и двамата съпрузи – Н. и А.. Жилището е закупено за сумата от 11716 лева. Видно от приложената преписка по закупуване на имота, той е платен с три кредитни превода. Първият е от А.Н.Б. /А.Н.Б. – ищца по делото и дъщеря на Б./, като тя е внесла по банков път сумата от 6980 лева, а основанието за превода е покупка на апартамент на Н.А.Б. Датата на превода е 13.06.1991г. /предвид нечетливото копие на този документ, съдържанието му се установява от изготвената по делото допълнителна графологична експертиза/. Вторият кредитен превод е от 12.06.1991г. и е за 117 лева режийни разноски, като е направен от името на Н.А.Б. Третият превод е също от 12.06.1991г., направен е от името на Н.А.Б., също е с основание за покупка на апартамент и е за сумата от 4736 лева. Сборът от сумата по първия кредитен превод и сумата по третия кредитен превод се равнява на 11716 лева, колкото е и цената на жилището. Закупуването на недвижимия имот по време на брака води до възникването на съпружеска имуществена общност върху имота – чл.19, ал.1 СК /отм./. Следователно формално се счита, че имотът е станал СИО между Н. и А..

               Ищците обаче твърдят, че СИО не е възникнала, тъй като имотът е бил закупен изцяло с пари, дадени /дарени/ от тях на техния баща. БРС намира, че тези твърдения се доказват по делото. Следва да бъде подчертано, че с Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК се прие, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл.23, ал.1 и 2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./. В случая имотът е придобит на името и на двамата съпрузи, които са били страна по сделката. Независимо от това обаче, въпросът за пълната трансформация на лично имущество стои отворен и е релевантен за решаването на настоящия спор. Съдът съобразява, че договорът за покупко-продажба на жилището е от 12.06.1991г., а трите парични превода, споменати по-горе, са от 12.06.1991г. и от 13.06.1991г., като са с основание покупката на имота, т.е. преводите са по повод сделката и това е безспорно установено както от записванията в тях, така и от датите. В договора наистина е записано, че цената е покрита със собствени на купувачите средства, но договорът е бланков, поради което няма отношение към въпроса чии точно са средствата и има ли трансформация на лично имущество. А данните сочат, че трансформация на имущество в случая е налице. На първо място, един от преводите е от името на А.Б., дъщерята на Н. и е за сумата от 6980 лева. Видно от спестовната й книжка, тя е изтеглила сумата от 6986.13 лева на 12.06.1991г., т.е. сумата е изтеглена от нея на предния ден. Доколкото парите са били в нейната книжка, то те са нейни лични пари, които тя като дъщеря е превела на банката в полза на своя баща, за да му помогне частично да заплати дължимата продажна цена за жилището. В тази връзка показания е дал и св.И., бивш съпруг на ищцата С.. Свидетелят е заявил, че през 1991г., когато тъстът му е закупил жилището, той е нямал пари за покупката. Ето защо поискал пари от зет си. Свидетелят също нямал свободни средства, но неговата жена, т.е. ищцата е имала пари в книжката си, около 5000 лева. Нейната сестра, т.е. другата ищца по делото имала около 6000 лева в своята книжка. С. изтеглила своите пари от ДСК и свидетелят лично ги предал в ръцете на Н. и той ги превел за апартамента. Превеждането на парите от Н. по банков път станало в присъствието на свидетеля. Другата част от парите била дадена от А., като това станало на следващия ден. БРС кредитира изцяло показанията на този свидетел като ясни, точни и непротиворечиви, още повече че кореспондират с писмените доказателства за извършените преводи. Както посочва свидетелят, А. е превела парите на другия ден след сестра си, т.е. на 13.06.1991г., което е видно и от датата на превода. Явно е също от показанията на свидетеля, че другият превод, извършен на 12.06.1991г. от името на Н.Б., е всъщност с пари, дадени му от неговата дъщеря С., като парите са предадени от свидетеля, тогава неин съпруг, лично на Н., който ги е превел по банков път вече от свое име. Ясно е при това положение, че цялата сума от 11716 лева е платена със средства, дадени на бащата от неговите две дъщери. Мотивът им в случая е дарствен, т.е. те са дарили сумите на своя баща, за да му помогнат да закупи жилището, тъй като той е нямал средства. Предаването на парите като дарение в полза на бащата изключва възникването на СИО върху жилището – чл.21, ал.1 СК /отм./. Ето защо, макар и имотът да е придобит по време на брака с ответницата, тя не е станала негов съсобственик, след като в случая е нямала принос в придобиването. Независимо, че тя също е работила и е имала доходи, както и че е полагала грижи за домакинството, самото дарение на парите в полза на Н. изключва по силата на закона принос от нейна страна. Следователно имотът е придобит с пари, дадени на Н. по дарение от неговите дъщери, като така е станал само негова еднолична собственост, а СИО не е възникнала.

               Фактите също така сочат, че преди смъртта си Б. е изготвил саморъчно завещание, от 25.08.2014г., с което е завещал на С. и А. следния имот: ½ ид.ч. от апартамент с площ от 59.54 кв.м., от правото на собственост по договор от 12.06.1991г., намиращ се в гр.Б., т.е. завещана е ½ от процесния апартамент. Ясна е волята на завещателя, посочено е името му, както и датата на завещанието, ясни са и лицата, в чиято полза се завещава, подписът на завещателя е поставен след завещателните разпореждания, каквото е изискването на чл.25, ал.1 ЗН. Ето защо завещанието не е нищожно. То е обявено съгласно изискванията на закона от нотариуса с протокол от 21.03.2018г. Ответницата оспори завещанието като неавтентично, но това й оспорване остана неуспешно. Видно от изготвената основна графологична експертиза, ръкописният текст в саморъчното завещание е изпълнен от Б., подписът срещу “завещател“ също е положен от него. Следователно завещанието е автентично и като такова поражда последици. Не се доказа и твърдението на ответницата, че завещателят не е можел да разбира и ръководи постъпките си към момента на съставяне на завещанието. В тази връзка съдът съобразява представеното медицинско направление от 25.08.2014г., т.е. от деня на завещанието, в което лекарят е записал, че Б. не се води на учет в ЦПЗ, вменяем е и може да носи отговорност за деянията си. Това е официален документ, чийто удостоверявания не са опровергани с насрещни доказателства. Освен това отразяванията в този документ се подкрепят и от разпитания св.В., роднина на Б., който е посетил свако си в деня, в който последният е писал завещанието. Свидетелят разпозна завещанието, като заяви, че Н. тогава бил напълно адекватен, не е изпадал в амнезия и е нямал психически отклонения. Получил инсулт след завещанието, като вече движенията му станали по-флегматични. БРС кредитира показанията на този свидетел и съответно приема, че към момента на съставяне на завещанието Н.Б. е бил адекватен и в добро умствено и душевно здраве. Следователно не са налице условията на чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаване на завещанието /впрочем няма и изрично такова искане/.

               Завещанието е породило правните си последици след смъртта на Б., като неговите две дъщери са наследили завещаната им ½ ид.ч. от имота. Както беше казано обаче по-горе, имотът, макар и придобит по време на брака с ответницата, не е станал СИО, а е бил лична собственост на Б.. Дали той е съзнавал това обстоятелство и се е считал за едноличен собственик или е мислел, че другата ½ ид.ч. е на съпругата му (завещал е само ½ от имота) според БРС е без значение. След като имотът е закупен изцяло с пари, дарени на Б. от неговите дъщери, то той е станал негова еднолична собственост, независимо какво той след това е считал по въпроса. Следователно целият имот е бил негова собственост, като той е завещал на дъщерите си само ½ ид.ч. Останалата ½ ид.ч., която не е завещана, се наследява от законните му наследници, а именно съпругата А. и дъщерите С. и А.. Според правилата на чл.5 и чл.9 от Закона за наследството, трите наследнички наследяват по равни части, т.е. всяка от тях е наследила по 1/3 от ½ от жилището, т.е. всяка има по 1/6 ид.ч. от жилището на основание наследяване по закон.

               След като завещанието е валидно, сбъднало се е процесуалното условие да се разгледа и иска по чл.30 ЗН за неговото намаляване поради нарушаване на запазената част на преживялата съпруга. Според чл. 30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. В случая наследодателят е оставил саморъчно завещание, с което завещава на дъщерите си ½ от имота. Когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН /в този смисъл решение № 276 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2013 г., I г. о., ГК/. БРС намира, че няма данни починалият да е имал друго имущество, освен жилището, поради което завещанието на ½ ид.ч. от него представлява универсално завещание. Чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството /в този смисъл решение № 324 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., I г. о., ГК/. Следователно в случая съдът не формира маса по чл.31 ЗН, а следва да намали завещателното разпореждане със съответната идеална част, ако е налице накърняване на запазената част на преживялата съпруга.

В случая БРС счита, че запазената част на ответницата е накърнена. Според чл.29, ал.2 ЗН запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. В конкретната хипотеза починалият има две деца, ищците по делото, поради което разполагаемата му част е само ¼ ид.ч. от имуществото. Той е завещал на двете си дъщери обаче ½ ид.ч. от имота, т.е. разпоредил се е в повече отколкото е разполагаемата му част. След като разполагаемата част при две деца и съпруга е 1/4, следва извод, че другите ¾ от имуществото са запазена част на наследниците, т.е. съпругата има ¼ запазена част, по толкова има и всяка от дъщерите. Съпругата е наследила по закон 1/3 от ½ ид.ч. от имота (частта, която не е завещана). Следователно тя има по наследяване по закон 1/6 от целия имот. След като запазената й част е ¼, следва извод, че със завещанието се накърнява нейната запазена част с 1/12 и именно с толкова трябва завещателното разпореждане да бъде намалено.

               С намаляване на завещателното разпореждане ще се възстанови запазената част на ответницата и тя става собственик на общо ¼ ид.ч. от имота. Двете ищци, след намаляване на завещанието, са собственици на по 3/8 ид.ч. от имота, от които по 1/6 по закон и по 5/24 по завещание.

               В заключение съдът намира следното:

               Искът по чл.108 ЗС е частично основателен. Всяка от ищците е собственик на по 3/8 ид.ч. от имота, или общо на 6/8 ид.ч. (3/4 ид.ч.), на основание наследяване по закон и завещание, което е намалено заради накърняване на запазена част. Следва решение, с което се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на общо 6/8 ид.ч. от имота, по 3/8 за всяка от тях. Съдът намира, че имотът е изцяло в държане на ответницата, която на този адрес е получила исковата молба, отделно св.И. е заявил, че А. е останала да живее в апартамента след смъртта на Н. След като тя не е едноличен собственик на жилището, следва извод, че държи собствените на ищците идеални части без правно основание и те са лишени да ползват имота според правата си. Ето защо трябва ответницата да бъде осъдена да предаде на ищците владението на общо 6/8 ид.ч. от имота, като се отхвърли искът за горницата над 6/8 ид.ч. до 5/6 ид.ч.

               Първият насрещен иск на Б., че е собственик на 4/6 ид.ч. от жилището, се явява частично основателен. Както стана ясно по-горе, след намаляване на завещателното разпореждане, Б. е собственик на общо ¼ ид.ч. и именно за толкова следва да се уважи и вещният й иск, като за горницата до 4/6 ид.ч. искът трябва да бъде отхвърлен.

               Другият насрещен иск на Б. за намаляване на завещателното разпореждане, е частично основателен, като, както стана ясно, то се намалява с 1/12 от завещаното имущество, като за горницата до претендираната 1/6 искът следва да се отхвърли като неоснователен.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да се осъди да заплати на ищците разноски в размер на 485.93 лева, съразмерно на уважената част от претенциите, респ. на отхвърлената част на насрещните претенции.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответницата разноски в размер на 948 лева, съразмерно на отхвърлената част от претенциите, респ. на уважената част на насрещните претенции.

 

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

               НАМАЛЯВА завещателно разпореждане на Н.А.Б., ЕГН **********, починал на **.**.****г., извършено със саморъчно завещание от 25.08.2014г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 21.03.2018г., с което е завещана в полза на С.Н.И., ЕГН ********** и А.Н.Б., ЕГН **********  ½ ид.ч. от апартамент с площ от 59.54 кв.м., находящ се в гр.Б. и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.К.Б., ЕГН ********** в размер на 1/12 ид.ч. от завещаното имущество, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1/12 ид.ч. до 1/6 ид.ч.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.Б., ЕГН ********** ***, че С.Н.И., ЕГН ********** *** и А.Н.Б., ЕГН ********** *** са собственици по завещание и наследяване по закон на общо 6/8 ид.ч. (по 3/8 ид.ч. за всяка ищца) от самостоятелен обект с идентификатор *****.***.*.*.**, находящ се в гр.Б., като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.54 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 56 с полезна площ от 2.44 кв.м., както и 1.031% ид.ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.*.*.**, *****.***.*.*.**, под обекта: *****.***.*.*.**, над обекта: *****.***.*.*.**, като ОСЪЖДА А.К.Б., ЕГН ********** *** да предаде на С.Н.И., ЕГН ********** *** и А.Н.Б., ЕГН ********** *** владението на посочените ид.ч., а в останалата част, над 6/8 ид.ч. до претендираните 5/6 ид.ч. ОТХВЪРЛЯ иска.

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.И., ЕГН ********** *** и А.Н.Б., ЕГН ********** ***, че А.К.Б., ЕГН ********** *** е собственик на 1/4 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *****.***.*.*.**, находящ се в гр.Б., като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.*, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 59.54 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 56 с полезна площ от 2.44 кв.м., както и 1.031% ид.ч., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *****.***.*.*.**, *****.***.*.*.**, под обекта: *****.***.*.*.**, над обекта: *****.***.*.*.**, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над ¼ ид.ч. до претендираните 4/6 ид.ч.

               ОСЪЖДА А.К.Б., ЕГН ********** *** да заплати на С.Н.И., ЕГН ********** *** и А.Н.Б., ЕГН ********** *** сумата от 485.93 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН ********** *** и А.Н.Б., ЕГН ********** *** да заплатят на А.К.Б., ЕГН ********** *** сумата от 948 лева /деветстотин четиридесет и осем лева/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.