РЕШЕНИЕ
№ 15020
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110117737 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗД „Бул Инс“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане
на сумата 500.00 лева, с включени в нея ликвидационни разноски от 15.00 лева, частичен
иск от сума в размер на 1785.80 лева, представляваща регресна претенция за разликата
между изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .../2022г. и
доброволно платената от ответника сума, която щета е образувана за вреди по лек автомобил
марка „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..., причинени при ПТП, настъпило на 16.07.2022г., в
гр.София, кв. „Симеоново“, на ул. „Скакавец“ № 3, причинено виновно от водача на л.а.
марка „БМВ“, с рег. № ..., застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2024г., до окончателното заплащане на сумата, както и иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 62.72 лева - частичен иск от сума в размер на 224.01 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.04.2023г.-27.03.2024г.
Ищецът твърди, че на 16.07.2022г., в гр.София, кв. „Симеоново“, на ул. „Скакавец“ № 3,
е настъпило ПТП по вина на водача на МПС марка „БМВ“, с рег. № ...., който, започнал
маневра движение на заден ход по ул. „Скакавец“ с посока от кръстовището на тази улица и
ул. „Голяма Брезовица“ към ул. „Панорама“, без да се съобрази с паркирания на ул.
„Скакавец“ в дясно на пътното платно по посока на движението и с отворена предна лява
врата л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ...., и реализирал удар. Релевира, че по повод на
произшествието бил съставен двустранен констативен протокол, в който били отразени
обстоятелствата около настъпване на инцидента и понесените вреди. Сочи, че виновното
МПС е застраховано при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП
другият участник в него - лек автомобил „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..., е претърпял
1
имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за
застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП, поради което насочва
претенцията си към този застраховател, който дължи репариране на платеното от ищеца
обезщетение. Заявява, че щетите по автомобила били описани, а после отстранени, за което
била издадена фактура на стойност от 3571.60 лева, платени от ищеца на 23.08.2022г.
Пояснява, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизали в общ размер на
3586.60 лева, с включени 15.00 лева ликвидационни разноски. Поканата била получена на
13.03.2023г., след което ищецът получил частично плащане за сумата от 1800.80 лева.
Твърди, че платената част не е достатъчна да покрие вредите, в оставащ размер от 1785.80
лева, поради което предявява настоящите искове като частични. Представя доказателства и
прави доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза.
Претендира разноски.
Ответникът признава, че между него и собственика на МПС „БМВ“, с рег. № .... е налице
валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че ищецът е застраховател по договор за застраховка
„Каско“ на увредения л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ...., валиден към датата на
произшествието. Релевира, че е одобрил плащане за тази щета в размер на 1800.80 лева,
отчитайки, че вина за произшествието имат и двамата водачи. С оглед на това посочва, че е
изпълнил изцяло задължението си и не дължи плащане. Позовава се на предствения по
делото протокол, като сочи, че всеки от водачите има ½ вина за настъпване на
произшествието. По-конкретно, твърди, че водача на л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ....,
макар да е бил спрял от движение, не е съобразил поведението си с другите участници в
движението и е държал вратата на автомобила си отворена, а водача на л.а. „БМВ“, с рег. №
... се опитвал да паркира, без да се съобрази с другия паркирал автомобил. Оспорва размера
на претенцията с довод, че търсената сума не отговаря на действителната стойност на
причинените вреди и че са включени дейности, които не са били необходими и в резултат на
процесното събитие. При тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски. Прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че ответникът е
застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
„БМВ“, с рег. № ... с период на валидност 02.09.2021г. – 01.09.2022г., т.е. с валидност към
датата на ПТП – справка л. 41 от делото.
По делото не се спори също, че за л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..., има валиден
към датата на ПТП договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с ищеца, по полица №
2
..../2022г., или за периода 25.04.2022г.-24.04.2023г. с покритие „Пълно Каско“ и видно от
приложимите Общи условия – чл. 104, л. 26, настъпилото ПТП представлява покрит
застрахователен риск.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че лек автомобил
„БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..., е претърпял имуществени вреди в резултат на случило се
на 16.07.2022г., в гр.София, кв. „Симеоново“, на ул. „Скакавец“ № 3, представляващи покрит
застрахователен риск.
Установява се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие „БМВ 530 Д Х
Драйв“, с рег. № ..., е бил на оглед при застрахователя-ищец, който е описал вреди по
автомобила, както следва предна лява врата, лайстна хром предно стъкло, рамка вертикална
врата пр., като за ремонта на щетите ищецът, в изпълнение на задълженията по договор за
застраховка „Каско“, е изплатил обезщетение в размер на 3571.60 лева на 23.08.2022г.
/платежно л. 40/.
Обявено е за безспорно, че ищецът е сторил ликвидационните разходи в размер на 15.00
лева, както и че е поканил ответника да репарира вредите, която покана е получена от
ответника на 10.03.2023г., в отговор на която покана ответникът е платил сумата от 1800.80
лева.
Приет е констативен протокол от 16.07.2022г., подписан от водачите на двата
автомобила, от който се установява мястото и участниците в ПТП, а именно за превозно
средство А – л.а. „БМВ“, с рег. № ..., и превозно средство Б – л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с
рег. № .... В графа „обстоятелства“ водачите са отразили, че произшествието е настъпило за
превозно средство А – при тръгване, а за превозно средство Б – в паркирано състояние.
Водачите са отразили вредите – за превозно средство Б – предна лява врата.
Видно от уведомлението до застрахователя, водачът на увреденото превозно средство е
посочил, че произшествието е настъпило при маневра на заден ход на другия автомобил,
водача на който не е видял и се ударил в отворената му врата и реализирал удар.
Изслушан като свидетел е водача на л.а. „БМВ“, с рег. № .... - С. Б. Й.. От показанията
му се установява, че си спомня за инцидента. Обяснява, че произшествието се е случило в
кв. Симеоново, пред къщата на другия вода, когато ударил шофьорската врата на друга кола,
давайки назад. Свидетелят се намирал там, за да помогне на другия водач да превозят багаж,
т.к. неговата кола била джип. Обяснява, че улицата е с къщи от двете страни, няма никакви
знаци и е с двупосочно движение. Другият автомобил бил паркиран пред къщата на водача
му. Според свидетеля другият водач може би бил в колата и трябвало нещо да си кажат,
затова потеглил назад, да стигне до него. Свидетелят не е категоричен дали другият водач го
е видял и е отворил вратата на автомобила си, или вратата на автомобила е била отворена.
Преди да тръгне назад, свидетелят е знаел, че другият автомобил е бил зад него, но не знае
дали другият водач е знаел къде се намира той. След като го ударил, установили, че вратата
му е била отворена. Заявява, че при движението си назад вероятно не е гледал пътя назад.
Заявява, че не е имало проблеми и не е имало нужда да викат полиция. Заявява, че на
улицата и от двете страни имало паркирани коли и при отворена врата имало възможност да
мине безпрепятствено, ако бил по-встрани. След удара съставили протокол, нямали спор за
вината. Вредите по неговия автомобил били задната броня беше увредена, а по другия
автомобил - шофьорската врата. На свидетелят бе предявен протокол за ПТП, като
свидетелят заяви, че почеркът е негов, но не и подписът.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, че подписът в протокола не е
негов, както и в частта относно обстоятелството към кой момент е отворена врата на
увреденият автомобил. В тази част показанията на свидетеля не са категорични. Това е така,
защото свидетеля заявява, че знае, че другият автомобил е бил паркиран зад него, но не знае
дали вратата му е била отворена преди да потегли назад, или е отворена след потеглянето му
назад. Показанията не са категорични и по отношение дали подписът в съставения протокол
3
за ПТП е на свидетеля – сам свидетелят признава, че почеркът в протокола е негов и че на
място двамата участници са съставили протокол, без да имат разногласия. От друга страна,
съставения протокол отразява данните на двата автомобила, на водачите и обстоятелствата
около инцидента, поради което и нелогични се явяват показанията на свидетеля, че подписът
не е негов. Дори това да беше вярно, то показанията на свидетеля не се различават от
отразеното в протокола за ПТП и заявлението до застрахователя относно обстоятелствата за
мястото на инцидента, участниците в него и движението на автомобилите, поради което и в
тази част показанията се ползват с доверие от съдебния състав при изграждане на
фактическите изводи.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..., са в
причинно-следствена връзка с реализираното на 16.07.2022г. произшествие, което се е
случило поради неупражнен достатъчен контрол над управлението от водача на л.а. „БМВ“,
с рег. № ..., в резултат на което е станал удара. Според вещото лице, причините за настъпване
на произшествието са от субективен характер на водачите с органите за управление –
водачът на л.а. „БМВ“, с рег. № ...е имал техническа възможност да види паркираният
автомобил и да спре преди мястото на удара, а водачът на л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег.
№ .... е имал техническа възможност да не оставя автомобила с отворена врата. Отговорено
е, че действителния размер на вредите към датата на застрахователното събитие е в размер
на 3301.92 лева, т.е. стойност по-ниска от платената от застрахователя.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото е поставен спор относно механизма на ПТП, който механизъм обаче се
извежда от доказателствата по делото. Механизмът се изразява в това, че на 16.07.2022г., в
гр.София, кв. „Симеоново“, на ул. „Скакавец“ № 3, е настъпило ПТП между МПС марка
„БМВ“, с рег. № ..., който, започнал маневра движение на заден ход по ул. „Скакавец“ с
посока от кръстовището на тази улица и ул. „Голяма Брезовица“ към ул. „Панорама“, към
който момент и на ул. „Скакавец“ в дясно на пътното платно по посока на движението и с
отворена предна лява врата е бил паркиран л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № .... С
поведението си водачът на л.а. „БМВ“, с рег. № ..., е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1
ЗДвП, който изисква от водачите преди да започнат движение назад да се убедят, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. В резултат именно на несъобразеното с това правило
поведение на водача на л.а. „БМВ“, с рег. № ... – движение на назад, без се убеди, че пътят
зад него е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението с оглед паркирания зад него с отворена предна лява врата л.а. „БМВ 530 Д Х
Драйв“, с рег. № ... е настъпил удар с намиращия се зад него и с отворена предна лява врата
„БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..... В резултат именно на това нарушение траекторията на
двата автомобила се е пресякла и е настъпил удар. В подкрепа на механизма е заявлението
до застрахователя, показанията на разпитания свидетел и представения протокол, който
макар в тази част да не се ползва с материална доказателствена сила, дава достатъчна
информация за механизма на произшествието, а по делото не се събраха доказателства,
които да го опровергават.
Искът е оспорен и с възражение за съпричиняване, обосновано с довода, че водачът на
увредения л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..., е нарушил правилото на чл. 95, ал. 1 ЗДвП,
което обаче остава несподелено. Текстът на чл. 95, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачът и
4
пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението. Разпоредбата не е забранителна,
напротив – позволява водачът да отвори вратата си и да я остави отворена, но при условие,
че това няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Действително, по
делото е установено, че в момента на ПТП този автомобил е бил с отворена предна лява
врата, както и че ударът е бил между тази врата и страничната задна част на л.а. „БМВ“, с
рег. № ... Тези обстоятелства се установяват от приетия по делото протокол за ПТП, събрани
гласни доказателства и заключение по автотехническата експертиза. Съдът кредитира
гласните доказателства в тази им част като резултат от личните впечатления на свидетеля,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Същевременно обаче не се
установява по делото, а в тежест на ответника е било да го направи, че водачът на л.а. „БМВ
530 Д Х Драйв“, с рег. № ... , е оставил вратата на лекия си автомобил отворена. Двустанният
протокол за ПТП сочи, че вратата е била отворена и оставена така, но няма яснота от кого е
оставена отворена врата. Обстоятелството не се установява и от свидетелските показания.
По делото не са събрани доказателства, че водачът на л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ...,
е оставил вратата отворена, нито е ясен моментът, в който това се е случило – дали врата е
оставена преди потеглянето назад от другия водач, или към момента на потеглянето му
вратата е отворена, респ. няма доказателства дали към този втори момент водачът на
увреденият автомобил се е намирал при него. След като по делото са останали неизяснени
тези обстоятелства, не може да се вмени задължение на водача на л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“,
с рег. № ..., да не отваря вратата си или да я остави отворена, след като не е ясно дали той е
сторил това, както и не е ясно каква е била обстановката на пътя, т.е. имало ли е опасност, с
която той да се съобрази – движение назад от другия автомобил, към момента на отварянето
на вратата и оставянето отворена. Следва да се отбележи още, че по делото от
свидетелските показания се установява местоположението на двата автомобила, като
разстоянието между тях не може да обоснове извод, че оставената отворена врата на л.а.
„БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..., е създавала опасност за останалите участници в
движението. Този извод се извежда от показанията на свидетеля Й., според които предвид
местоположението на двата автомобила и разстоянието на двете пътни ленти, за него е
имало достатъчно разстояние да премине безпрепятствено и по общо правило би следвало
да позволява спокойно отваряне на предна лява врата на л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. №
....и това да не създава опасност от съприкосновение между автомобилите на пътното
платно, ако всеки се движи в своята лента. Това общо правило не е опровергано по делото.
Освен това, сам свидетелят заявява в показанията си, че при движението си назад не е гледал
пътя зад него, с което си поведение пряко е нарушил посоченият по-горе текст. С оглед
гореизложеното съдът приема, че не е установено по делото твърдението на ответника за
проведено противоправно поведение от водача на л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № ..... С
оглед гореизложеното съдът приема, че не е установено по делото твърдението на ответника
за проведено противоправно поведение от водача на л.а. „БМВ 530 Д Х Драйв“, с рег. № .....
В този смисъл е решение № 1438 от 12.03.2024г. по в.гр.д. № 1383/2023г. по описа на СГС,
IV-Б състав.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
5
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съобразявайки цитираната съдебна практика и след анализ на доказателствата по
делото, съдът достигна до извод, че щетите са в резултат на произшествието. Нанесените
щети по вид се установяват от посочването в самия протокол, от описа на застрахователя,
уведомлението до него и показанията на свидетеля, както и от заключението на вещото
лице, което е изследвало въпроса за вида, начина на поява и причинната връзка между
вредите и произшествието, давайки отговор за настъпването им като намиращи се в
причинна връзка с ПТП-то и за тяхната стойност. Освен това, описаните в заключението
вреди съвпадат с тези, за които е осъществено възстановяването. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните, поради което изводите в него се възприемат от съда.
Съобразно приетото заключение средната пазарна стойност на вредите е в размер на 3301.92
лева. В хипотеза като тази, обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
както и платеното от застрахователя обезщетение. В случая, стойностния еквивалент на
претърпяната вреда по средни пазарни цени към датата на произшествие възлиза в размер,
по-малък от платеното от застрахователя, поради което и предвид липсата на доводи,
обосноваващи платената от застрахователя по-голяма стойност, сред които съществуването
на условия по гаранция на увреденият автомобил, който впрочем от заключението се
установява, че не в гаранционни условия, съдебният съставм намира, че дължимата сума е
определената от вещото лице.
Ето защо дължима на ищеца е сумата от 3301.92 лева и ликвидационни разноски от
15.00 лева, при което вземането му е в общ размер на 3316.92 лева. От дължимата сума
обаче подлежи на приспадане платената извънсъдебно от ответника сума в размер на
1800.80 лева, при което остава дължима сума от 1516.12 лева. При спазване на
диспозитивното начало, предмет на иска е само сумата за главница от 500.00 лева, предявена
като частичен иск в общ размер на 1785.80 лева, поради което само тази сумата подлежи на
присъждане.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск за основателен, тъй като е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си ищеца
– наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за
застраховка ГО МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор
за имуществено застраховане вещ.
Сумата се присъжда ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
28.03.2024г., до окончателното плащане като акцесорна последица от уважаването на
главния иск.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. Предвид отказът на ответника да плати разликата до пълния дължим размер, след
получаването на поканата на 10.03.2023г., в случая на предявената част от 500.00 лева, то
последният е изпаднал в забава за плащането след изтичане на срока за доброволно плащане,
6
поради което за процесния период от 13.04.2023г. до 27.03.2024г. дължи лихва за забава в
размер на 62.72 лева, изчислена на основание чл. 162 ГПК от съда посредством лихвен
калкулатор, поради което искът за мораторна лихва следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски в общ размер на 600.00 лева, включващи
10.00 лева държавна такса, 400.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ. Разноски в този размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ..., да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
...., следните суми:
на основание чл. 411 КЗ сумата 500.00 лева, с включени в нея ликвидационни
разноски от 15.00 лева, предявена като частичен иск от сума в размер на 1785.80 лева,
представляваща регресна претенция за разликата между изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 022г. и доброволно платената от ответника
сума, която щета е образувана за вреди по лек автомобил марка „БМВ 530 Д Х Драйв“,
с рег. № в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2022г., в гр.София, кв. „Симеоново“, на
ул. „Скакавец“ № 3, причинено виновно от водача на л.а. марка „БМВ“, с рег. № .....
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2024г., до
окончателното заплащане на сумата;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата 62.72 лева, предявена като частичен иск от сума в
общ размер на 224.01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 13.04.2023г.-27.03.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ..., да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ..., сумата 600.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова сметка
посочена от ищеца, на която е титуляр: ... при „УниКредит Булбанк“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7