РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Велико Търново, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРЕЛА Г. ЧИПОВА
при участието на секретаря К. ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА Г. ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110100219 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. С. Я. против „Профи
Кредит България“ ЕООД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 лв. – част от общата
сума от 672,85 лв., представляваща получена без основание сума по сключен между
страните договор за потребителски кредит № 40008233555 от 26.02.2022 г. В исковата
молба се твърди, че на 26.02.2022 г. между страните е сключен горепосоченият договор
за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на
700 лв. Посочва се още, че според клаузите на договора същият е със срок от
дванадесет месеца, вноската по кредита е в размер на 70,66 лв., уговореният годишен
лихвен процент (ГЛП) - 41%, годишният процент на разходите (ГПР) – 48,02 %, а
дължимата сума по кредита – 847,85 лв. Твърди се, че в договора е предвидено, че
ищецът дължи възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 245 лв. и
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 280 лв., както и че
вноската по закупените допълнителни услуги в размер на 43,75 лв. същият следва да
заплаща заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като общо дължимата от
него в сума е в размер 1372,85 лв. Излагат се доводи, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречието му със
закона. Изтъква се, че в нарушение на императивните правила на ЗПК в него не е
посочен общият размер на кредита, както и начинът и срокът, в който ще бъде
изплатена сумата, не е разписана и методиката на формиране на ГПР, поради което не
1
става ясно кои компоненти са включени в него. Твърди се, че размерът на ГПР е
грешно посочен и не съответства на действителния такъв, който е над максимално
установения в закона праг, като се поддържа, че грешното посочване на ГПР следва да
се приравни на непосочен ГПР. Навеждат се съображения за нищожност и
неравноправност на клаузите от договора, предвиждащи заплащането на суми за
допълнителни услуги. Счита се, че в нарушение на закона ответникът не е включил
разходите за заплащане на посочените допълнителни услуги в ГПР. Поддържа се, че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, а
това от своя страна води до нищожност на целия договор. Същият се оспорва като
нищожен и по съображения, че не съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, за наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора. В исковата молба се навеждат и
твърдения, че ищецът е платил по договора сумата от общо 1372,85 лв. Поддържа се,
че с оглед посочените по-горе пороци на договора, респ. на отделните негови клаузи,
на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само чистата стойност на кредита
и в тази връзка за него е налице правен интерес да претендира разликата между
платената по договора сума и получената такава. Претендират се разноски.
С протоколно определение от 06.06.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение на предявения от ищеца иск чрез увеличаването му, като същият
от частичен за сумата от 25 лв. от общо 672,85 лв. е увеличен до пълния претендиран
размер на вземането от 490 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Профи Кредит България“ ЕООД, който взема становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесният
договор за потребителски кредит. Оспорва обаче доводите на ищеца за неговата
недействителност, като счита, че при сключването му са спазени всички императивни
изисквания на закона. Твърди, че общо платената от ищеца сума по кредита е в размер
на 1170,06 лв., а не в размера, посочен в исковата молба. Посочва, че задълженията по
кредита са погасени предсрочно преди настъпване на крайния падеж, но не от ищеца, а
от трето лице, поради което и не е налице обедняване на ищеца в претендирания
размер. Ето защо отправя молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства, а именно:
искане за отпускане на потребителски кредит, договор за потребителски кредит,
2
декларации, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД, погасителен план,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
посочения формуляр, се установява, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 40008233555 от 26.02.2022 г., по силата на който ответникът
е предоставил на ищеца сумата от 700 лв. със задължението последният да я върне на
12 месечни вноски от по 70,66 лв. при ГЛП от 41%, ГПР от 48,02% и обща дължима
сумата по кредита в размер от 847,85 лв. В договора е уговорено и закупуването от
страна на ищеца на допълнителни услуги срещу възнаграждение в общ размер от 525
лв., платимо на 12 месечни вноски от по 43,75 лв. Видно от представения погасителен
план, погасяването на посочените суми е предвидено да се осъществява заедно с
месечните погасителни вноски по кредита, като общата вноска е в размер на 114,41 лв.
По делото е и приобщено заключението по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че ищецът е изплатил на ответника по процесния договор за потребителски
кредит сумата от 1190 лв., с която са погасени следните начислени от ответното
дружество суми: падежирали непогасени вноски за периода м. март – м. юни 2022 г. в
размер на 457,64 лв., остатъчна главница от 15.07.2022 г. до 14.02.2023 г. в размер на
487,36 лв., такса за предварително погасяване в размер на 2,44 лв., текуща лихва в
размер на 8,88 лв., текуща такса „Фаст“ в размер на 20,42 лв., текуща такса „Флекси“ в
размер на 23,33 лв., дължима такса за приоритетно разглеждане в размер на 116,65 лв.,
такса по тарифа в размер на 30 лв. и лихви за просрочие в размер на 23,34 лв., като е
налице и надвнесена сума в размер на 19,94 лв. Вещото лице е дало заключение и
досежно размера на ГПР, като е изчислило същия в два варианта: на база дължимото
по договора съобразно всички включени разходи, определената погасителна вноска и
крайната сума по договора, според който вариант ГПР е в размер на 96,12%, и на база
срока на кредита и платената от ищеца сума, според който вариант ГПР е в размер на
70%.
Основният спор между страните в настоящото производство е правен и се
концентрира върху въпроса действителен ли е процесният договор за кредит, а оттам
намира ли в случая приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Тъй като несъмнено възникналото между страните правоотношение е такова
между търговец и потребител, приложение намират нормите на ЗПК и съответно ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно, част от изискванията на чл. 11 от закона
досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече
3
нищожността на сключения договор.
В случая няма спор, че договорът е сключен в изискуемата писмена форма. В
него, респ. в приложенията му, са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както
и ГЛП, фиксиран за срока на договора. Описани са условията, при които потребителят
има право да се откаже от договора, както и размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Основателни обаче се явяват доводите на ищеца за
нарушаване на изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не са посочени
реално приложимите годишен процент на разходите по договора и обща дължима сума
от потребителя.
Видно е от представеното заверено копие от договора, че в същия е предвидено
възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ в размер на 245 лв. и „Флекси“ в размер на
280 лв. при главница на кредита в размер на 700 лв. Съгласно чл. 15.1 и чл. 15.2 от
приложимите към договора общи условия посочените допълнителни услуги имат
следното съдържание: всеки клиент, закупил допълнителна услуга „Фаст“, получава
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски
кредит пред кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките
на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на „Профи Кредит България“, а всеки клиент, закупил услугата
„Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при
изпълнение на определени специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и
чл. 15.2.3, като за извършената промяна на погасителния план страните подписват
анекс и промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Целта на посочените
такси и комисионни е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. В тази връзка следва да
се отбележи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Настоящият състав на съда намира, че процесните услуги са свързани именно с
усвояването и управлението на кредита, а възнаграждението за тях осигурява на
кредитора едно допълнително възнаграждение за предоставяне на заетата сума.
Отделно от това, използването на услугата „Флекси“ предполага сключването на анекс
между страните, т.е. постигане на съгласие между тях за изменение на
съществуващото правоотношение, което не кореспондира с предвиденото право на
кредитополучателя едностранно да променя погасителния план. В случая с
уговарянето на възнаграждение за тези услуги се въвеждат допълнителни разходи,
4
пряко свързани с процесния договор за потребителски кредит, които са част от общия
разход по кредита за потребителя, съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и следва да се
включат в ГПР. Извод за качеството на това възнаграждение като разход по кредита
може да се направи и от предвидения ред за неговото изплащане – разсрочено заедно с
погасителните вноски по кредита, независимо от това дали услугите реално са били
ползвани от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България.
Предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги, чийто размер впрочем възлиза
на 75% от размера на отпуснатата главница, безспорно не е включено в посочения в
договора ГПР от 48,02%, а съгласно заключението на вещото лице включването му
води до реално надвишаване на максимално допустимия размер на ГПР от 50%. Така,
на практика от страна на кредитора е направен опит за заобикаляне на правилото на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като заедно с това са нарушени изискванията на закона за точно, ясно и
разбираемо посочване на финансовата тежест на кредита и е ограничена възможността
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР, респ. в общата дължима
сума от потребителя, дава основание да се приеме, че в процесния договор не са
посочени действителните размери на тези величини, което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК.
Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са
уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. От законовия
текст става ясно, че при недействителност на договора се дължи само главница, но не и
лихва, като при това законът не прави разграничение на възнаградителна и мораторна,
т.е. санкцията обхваща и двете лихви, както и таксите и всички други разходи по
кредита. Ето защо за ищеца като кредитополучател е възникнало задължението да
върне на ответното дружество само действително получената главница по договора за
кредит, която е в размер на 700 лв. От заключението на вещото лице се установи, че
същият e направил плащания по договора в размер на 1190 лв. При това положение
сумата от 490 лв., представляваща разликата между платената сума по договора и
чистата стойност на кредита, се явява недължимо платена от ищеца, поради което
подлежи на връщане от ответното дружество.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 490 лв., а като законна последица от това в полза на ищеца следва да бъде
присъдена законна лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
5
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати сторените от ищеца разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК за внесени държавна такса в размер на 50 лв. и
депозит за вещо лице в размер на 200 лв. На основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в
процесуално представителство по делото, в размер от 400 лв., изчислен съобразно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, да заплати на С. С. Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 490 лв.
(четиристотин и деветдесет лева), представляваща получена без основание сума по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 40008233555 от
26.02.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 17.01.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 250 лв.
(двеста и петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, да заплати на адв. Г. Г. Ч. от САК, ЕГН: **********, със служебен адрес: ***,
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца С. С. Я..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6