Р Е Ш
Е Н И Е
№ 313 21.10.2019 година град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 297 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ТРАНСПОРТНО
СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Надежда”, кв. „Илиянци”, ул. „Кирил Благоев” № 14, против Решение № 338 от
10.06.2019г., постановено по АНД № 1253/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е изменено Наказателно постановление № 24-002275 от
23.04.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора, като е намален размера на наложената на ДП „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” имуществена санкция от 5 000 лева на 2 000 лева.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение при неправилно приложение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа,
че в нарушение на закона за идентични по вид административни нарушения на
работодателя са дадени предписания, за неизпълнението на които са издадени
множество актове за установяване на административни нарушения с една и съща
правна квалификация. Твърди, че дадените предписания съставляват един
административен акт и съответно неизпълнението на предписанията на контролния
орган представлява едно съставомерно деяние, за което се следва налагането на
една административни санкция. Направено е искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено
Наказателно постановление№ 24-002275 от 23.04.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” –
Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по
труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че решението на Старозагорския районен съд е обосновано, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на ДП „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”,
клон Пловдив, против Наказателно постановление № 24-002275 от 23.04.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 24-002275 от 28.03.2019г., на ДП „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”, клон Пловдив, в качеството му на работодател, на основание чл.
415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
по спазването на трудовото законодателство на 19.03.2019г. и по представени
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на 28.03.2019г., е
установено, че ДП „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”, клон Пловдив, в
качеството му на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, не е изпълнил в
определения срок – 15.03.2019г., задължително предписание, дадено от контролен
орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с Протокол за извършена
проверка № 1903762/ 05.02.2019г. – предписание № 1.
Старозагорският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното
обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е
направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването
на вмененото на ДП „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”, клон Пловдив нарушение
- неизпълнение от работодателя на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, което
нарушение правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на
чл.415, ал.1 от КТ. По съображения, основани на тежестта на нарушението,
имущественото състояние на нарушителя и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН,
съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на
наложената административна санкция от 5 000 лева на 2 000 лева.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Единственото
формулирано в касационната жалба възражение се свежда до това, че за идентични
по вид административни нарушения на работодателя са дадени предписания, за
неизпълнението на които са издадени множество актове за установяване на
административни нарушения с една и съща правна квалификация. Твърди се, че
дадените предписания съставляват един административен акт и съответно
неизпълнението на предписанията на контролния орган представлява едно
съставомерно деяние, за което се следва налагането на една административна
санкция. Това възражение е несъстоятелно. По делото липсват каквито и да е било
данни, още по-малко доказателства, че за неизпълнението на идентични по
съдържание предписания на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” –
Стара Загора, са съставени „множество” актове за установяване на административни
нарушения респ. че за едно и също нарушение са наложени „множество”
административни санкции. Противно на твърдяното от касатора, всяко дадено
задължително предписание на работодателя по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, независимо
от начина на неговото обективиране – в отделен документ или в един документ
заедно с други предписания, представлява отделна принудителна административна
мярка. Съответно неизпълнението на всяко от дадените предписания представлява
отделно съставомерно бездействие, квалифицирано като административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ и основание за налагане на административна санкция. В този
смисъл обстоятелството, че работодателят не е изпълнил и други дадени от
контролните органи на Дирекция “Инспекция по труда” задължителни предписания по
чл.404, ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото
законодателство, не е основание за налагане на обща административна санкция за
всички неизпълнени предписания.
В случая фактически,
правно и доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е
доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка, ДП
„ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”, клон Пловдив, в качеството му на
работодател, не е изпълнило
задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ с Протокол от
извършена проверка № 1903762/ 05.02.2019г., връчен на 12.02.2019г. –
предписание № 1, а именно: „ДП „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”,
клон Пловдив, в качеството му на работодател по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ, да
изплати в предприятието или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение
за м. декември 2018г. на всички 9 работници и служители от предприятието,
полагащи труд на работно място „Складова база за съхранение на военновременни
мощности – Калояновец /с посочени имена, ЕГН и размер на подлежащото на
изплащане на всеки работник респ. служител трудовото възнаграждение/ или обща
сума в размер на 5 047.36лв., представляваща 60 на сто от брутното им
трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната, съгласно изискванията на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда“, със срок
за изпълнение 15.03.2019г. Това релевира съставомерно от обективна страна
деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда. Съдът
е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован
извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните
правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени
на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения
на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се
приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. При формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния
съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при
разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
С оглед на
изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно
основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 338 от 10.06.2019г., постановено по АНД № 1253/ 2019г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.