Р Е Ш Е Н И Е
№207 16.05.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На трети май през две
хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №157 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.111 ал.1
от ЗИНЗС, образувано по жалбата на Н.П.Р. против Заповед № Л-794/17.02.2022г на
Началника на затвора в град Стара Загора за отнемане в полза на Фонд „Затворно дело“ на предмети и пари , иззети от лишени от
свобода, които са ги държали при себе си неправомерно – При извършване на обиск
и претърсване на лишения от свобода Р., констатирано с докладна записка
№ИЗ-815/17.02. се установило, че същият е държал при себе си, без да има право
на това: micro SD карта – SAMSUNG -128GB. Предвид
този факт и протокол №7669/15.02.2022г и на основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС, се
отнема в полза на Фонд „Затворно дело“ горепосочения
предмет. Указано е на адресата, че има право да оспори заповедта в 14-дневен
срок от запознаваното с нея, пред Районен съд Стара Загора. Заповедта е обявена
на жалбоподателя на 18.02.2022г, а жалбата е подадена на 04.03.2022г по пощата
в последния 14-ти ден от срока по чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС. Предвид установения в
чл.122 ал.2 от ЗИНЗС общ срок от 14 дни за обжалване на административните
актове, то и производството не се развива в рамките на процесуалните срокове по
чл.111 от ЗИНЗС – не е бързо или незабавно, а се следват правилата на тази
разпоредба относно родово и местно компетентния съд за въззивен и касационен контрол,
както и нормите за условията и реда за
оспорване и проверка на административния акт.
Жалбоподателя твърди, че заповедта е
материално не законосъобразна, без да са налице основанията за нейното
отнемане, посочени в чл.122 ал.2 от ЗИНЗС – държане на забранени вещ или на
вещ, собствеността върху която не е установена. Поддържа се, че държането на
micro SD карта не е забранено,
съгласно списъка по чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, който при това е утвърден от
Заместник-министъра на правосъдието при липса на допусната ЗИНЗС възможност за
делегиране на правомощието от министъра на правосъдието на други упълномощени
длъжностни лица. Позовава се на допуснато съществено процесуално нарушение на
изискване, установено в чл. 103 от ППЗИНЗС - Заповедта за отнемане по чл. 122,
ал. 2 ЗИНЗС се издава само при наличие на протокол за изземване на парите и
вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост
са. По същество излага подробни съображения по смисъла на чл.98 от ЗИНЗС
относно държането на не разрешени вещи като поддържа, че не се касае за
забранена за държане вещ. Иска от съда да бъде отменена заповедта, алтернативно
да бъде разпоредено предаването й на неговите близки извън затвора в град Стара
Загора.
Ответника Началника на затвора в град
Стара Загора, чрез процесуалния си представител поддържа становище за
неоснователност на жалбата. При извършеното претърсване на 13.02.2022г е
установено, че жалбоподателя държи micro SD карта,
която е определена правно като не разрешена, тъй като не е включена изрично в списъка
по чл.122 ал.1 от ЗИНЗС. Въз основа на протокола за претърсване и обиск и
докладната записка на служителите на НОС и писмените обяснения на трима лишени
от свобода, в условията на обвързана компетентност е наредено отнемане на
неразрешената вещ в полза на Фонд „Затворно дело“.
Процесната заповед е издадена на основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС с препращане
относно мотивите към докладната записка и касае отнемане на неразрешена вещ,
държането на която е забранено по смисъла на чл.97 ал.1 от ЗИНЗС. От съда се
иска да потвърди оспорената заповед.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
На първо място разпоредбата на чл.122
ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС има за цел – трябва да постигне като резултат, контрол
и санкция на забраните, чието спазване е вменено на лишените от свобода като
дисциплинарно задължение по спазване на вътрешния ред с разпоредбата на чл.97
т.1, т.2, т.3, т.5 и т.7 от ЗИНЗС. Ето
защо една от хипотезите е намирането на вещ, която не е включена в списък на
разрешените за държане вещи, утвърден със заповед и на основание чл.122 ал.1 от ЗИНЗС и това е чл.97 т.1 от ЗИНЗС. Върху
заповедта по чл.122 ал.1 от ЗИНЗС– тоест спрямо съдържанието на списъка по
чл.122 ал.1 от ЗИНЗС съдебен контрол не е допустим, тъй като се касае за
предоставена от закона преценка само по целесъобразност относно разрешените за
държане вещи. Тази преценка с оглед принципа за разделение на властите не
подлежи на съдебна санкция и не може да бъде оспорвана пред съда. Следващите
хипотези по чл.97 т.3, т.5, т.6 и т.7 от
ЗИНЗС въвеждат забрани, включително по
отношение съдържанието на разрешени за притежаване вещи, като например печатните
и други материали, които не са посочени в списъка на личните вещи и хранителни
продукти по чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, но могат да бъдат държани с оглед
разпоредбите на ЗИНЗС касателно правата на лишените от свобода. Разяснението се
налага с оглед на обстоятелството по делото, че микро
картата е намерена в аудиоплеър, който е от вида на
МР3, а те не работят със СД – което ако е музикално и във фабрична опаковка е
разрешено. Главното е, че списъка разрешава ползавнето
на аудиоплеър без да е посочен неговия вид. Аудиоплеър е възпроизвеждащо устройство, което според вида
си може да работи с микро паметна карта или със СД. Аудиоплеър е намерен, но не е иззет, а след като е от вида
на МР3, то логично същият работи не работи със СД. Следователно микро картата не е отнета, поради това, че не е разрешена –
автоматично, не ефективно и против логиката и целта на списъка по чл.122 ал.1
от ЗИНЗС би било разбирането, че аудиоплеър от вида
МР3 може да се държи, но картата, чрез която това възпроизвеждащо устройство
може да се ползва, не може да се държи, тъй като изрично не е посочена в
списъка. Ограниченията по този списък относно устройствата – телевизор,
радиоприемник, аудиоплеър и електронни игри са
конкретно посочени в списъка, а именно – не трябва да поддържат безжична
комуникация, а за електронните игри да не поддържат DVD
VSD AVI и
други видеоформати. Следователно за конкретния случай е необходимо с оглед
спазване условието за материална законосъобразност и предвид не отнемането на аудиоплеъра, да се посочи в мотивите към заповедта – в
нейното съдържание или докладната записка, причината, поради която държането на
процесната micro sd картата
– памет не е разрешено. Не е достатъчно да се поддържа,
че липсва изричното й посочване в списъка на разрешените лични предмети, защото
вече се каза, че самия списък разрешава аудиоплеър
без да ограничава вида му само до тези, които технически единствено
възпроизвеждат SD, а и в самия ЗИНЗС има посочени вещи, чието
държане е разрешено с оглед упражняване на установените права – като печатните
и други материали, както и в чл.97 от ЗИНЗС са изброени вещи, чието притежаване
е изрично забранено, като по отношение на тях и списъка по чл.122 ал.1 от ЗИНЗС
не намира приложение. Няма правна логика да се приеме, че аудиоплеър
от намерения вид може да се държи, а техническия носител на информацията, с
който този плеър може да работи, не е разрешена за
държане вещ. Касае се за разрешена вещ – аудиоплеър и
неразрешен носител на информация, която не засегнатия от оспорената заповед аудиоплеър може да поддържа технически. Това е правен non sens, който сочи на евентуалното приложение на чл.97
т.7 от ЗИНЗ, но липсват факти, притежаващи признаците на този състав, който
води до прилагане на чл.122 ал.2 от ЗИНЗС като средство за контрол и санкция
върху разрешените притежания в режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. В докладната записка от 17.02.2022г инспектор Ж. сочи, че картата е
поставена в MP3 плеър, собственост на Р.
ползвана и укривана от лишения от свобода. По отношение факта на укриване
следва да се каже, че картата е намерена в плеър,
който не се сочи като укриван или като не разрешена вещ, поради което той
остава недоказан и причината, поради която тази вещ е предмет на оспорената
заповед не намира обяснение в документите, подготвили нейното издаване. Вече се
посочи, че санкцията по чл.122 ал.2 от ЗИНЗС има за цел да контролира забраните
по чл.97 от ЗИНЗС включително и тези след т.1 която се свързва нормативно
логически в конструкция с материалната оправомощителна
разпоредба на чл.122 ал.1 от същия закон – не се разрешава държането на вещи,
които не са разрешени, съгласно списъка на Министъра на правосъдието, но също
така е забранено държането и на разрешени вещи по силата на самия ЗИНЗС, ако
тяхното съдържание противостои на забраните по чл.97 от ЗИНЗС. Тук е мястото да
се каже, че принципа на гражданското право – конкретно договорната свобода, а
именно „Всичко не забранено, е разрешено“ не намира приложение при прилагането
на рестриктивните закони. ЗИНЗС е сред тях, тъй като той е урежда средство за
изпълнение на интензивна държавна наказателна принуда да се търпи наказание,
както и мерките за контрол върху спазване на дисциплината от страна на нейните
субекти. Ето защо при проследяване на материално
правните разпоредби касателно вещите, които могат да се внасят, купуват и
държат от лишените от свобода, се налага извода, че това са вещите, които ЗИНЗС
позволява като вид, предназначение и съдържание, когато е приложимо, както и
тези, които са посочени в списъка, утвърден по чл.122 ал. 1 от ЗИНЗС, а ако
такъв липсва, ще останат само вещите по самия закон, но не и както поддържа
жалбоподателя, всичко не забранено, да бъде разрешено. Изрично в чл.97 от ЗИНЗС
е посочено, че не могат да се внасят и държат вещи, държането на които не е
разрешено – режима на внасяне и държане е разрешителен, с оглед упражняване на
права, охрана на живота и сигурността, поддържане на реда и дисциплината,
включително и за постигане на главната цел на наказанието лишаване от свобода –
превъзпитание към спазване на закона.
На следващо място, не се установява
допуснато процесуално нарушение на чл.103 от ППЗИНЗС, относно задължително
условие по реда за постановяване на заповед с правно основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС. Заповедта се издава само при наличие на протокол за изземване на парите
и вещите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост
са, а той се съставя от лицето или лицата, извършили обиска и в присъствието на
поемни лица, съгласно чл.87 ал.3 от ППЗИНЗС. Протокола за изземване може, но не
е задължително да бъде отделен документ от протокола за претърсване и обиск,
тъй като двете действия се извършват последователно, като в протокола за
претърсване и обиск се описват намерените вещи, чието държане не е разрешено и
се изземват. Следователно изземването се извършва при претърсването, като е
необходимо обаче действието изземване да се извърши в присъствието на поемни
лица тоест свидетели за това, какви вещи са намерени и иззети. В случая
протокола за претърсване и обиск съдържа подписа на един свидетел, описание на
намерените и иззети вещи тоест свидетелства за извършване и на това действие в
присъствието на един свидетел , който е положил подписа си за удостоверяване на
този факт – това е лицето А., който е дал и писмени обяснения. Протокола за
претърсване е връчен на Р., както изисква чл.87 от ЗИНЗС. Основанието за отмяна е несъответствие с
материалния закон – ответника не отнема MP3 плеър,
което означава, че държането му е разрешено, но отнема като неразрешена вещ
картата, чието съдържание този плеър възпроизвежда,
без техническа възможност тази вещ да
възпроизвежда съдържанието, записано на SD,
който факт е общоизвестен. Следователно в оспорената заповед не е посочена
причината, поради която се отнема картата, а резултата, който се постига е
възпрепятстване на възможността да се възпроизвежда нейното съдържание. Мотиви
относно това съдържание не са посочени в документите, подготвили издаването на
административния акт.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 111
ал.6 т.3 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №
Л-794/18.02.2022г на Началника на затвора в град Стара Загора и връща
преписката на Началника на затвора град Стара Загора за разглеждане при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на ЗИНЗС.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: