№ 317
гр. София, 13.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20221800500301 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕЛ. АТ. В., подадена чрез упълномощения от нея
адв. К.М. от САК, срещу определение № 29 от 03. 02. 2022 г., постановено по гр. д. №
930/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което подадената от нея искова молба
срещу Р. Г. Г. е върната и производството по делото е прекратено, на основание чл. 130, вр.
чл. 126 от ГПК.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното
определение, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд с
указания за изпращането му на Софийски районен съд и присъединяването му към
образуваното там гр. д. № 1818/2021 г. на трето гражданско отделение, 86-ти състав.
Оспорва извода на районния съд за пълен идентитет между двете дела, с довод, че страните
участват в различно процесуално качество във всяко от делата, основават се на различни
правни аргументи и фактически твърдения. Твърди, че няма пречка да предяви исковата си
молба, при положение, че е пропуснала срока за предявяване на насрещен иск по
първоначално образуваното производство пред Софийски районен съд, както и
новообразуваното производство да бъде присъединено към предходното, за общото им
разглеждане.
В срока за отговор на частната жалба, ответникът Р.Г. е депозирал такъв, в който
моли съда да остави същата без уважение, съответно да бъде потвърдено обжалваното
определение, което счита за правилно и законосъобразно.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 930/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница е
образувано по искова молба на ЕЛ. АТ. В. срещу Р. Г. Г., с предявен иск по чл. 127, ал. 2 СК,
изпратена по подсъдност от Софийски районен съд. С молба вх. № 141/20. 01. 2022 г.
ищцата е уведомила Сливнишкия районен съд, че между същите страни, със същия предмет,
по иск със същото правно основание – чл. 127, ал. 2 СК, в Софийски районен съд е
образувано предходно на настоящото дело – гр. д. № 1818/2021 г. на трето гражданско
отделение, 86-ти състав, по искова молба на Р. Г. Г., насрочено за 09. 02. 2022 г. С оглед на
това е поискала от съда новообразуваното пред него гражданско дело № 930/2021 г., да бъде
1
изпратено на Софийски районен съд, за да бъде присъединено по това с № 1818/2021 г. Към
молбата си е приложила заверени преписи от искова молба на Р.Г. и протокол от проведено
съдебно заседание.
Районният съд, след като се е запознал с приложените писмени доказателства към
молбата на ищцата, е констатирал пълна идентичност на предмета, страните и искането по
образуваното пред него дело с това, образувано от Софийски районен съд, поради което и
на основание чл. 130, вр. чл. 126 ГПК, е прекратил производството по делото като
образувано по-късно от предходното с № 1818/2021 г. на СРС и е върнал исковата молба на
Е.В..
При така установеното, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно
произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне
обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск.
В случая, между гр. д. 930/2021 г. по Районен съд – гр. Сливница и гр. д. №
1818/2021 г. на Софийски районен съд е налице пълно тъждество между предмета, страните
и вида на търсената защита. И двете дела имат за предмет разрешаване на спор между
родителите относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
малолетното им дете и определяне на режим на лични отношения с другия родител и
издръжка. Независимо, че по двете дела родителите участват в различно процесуално
качество, с исковете се цели идентичен резултат – предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето, определяне на местоживеенето му и
присъждане на издръжка. Висящността на производството по гр. д. № 1818/2021 г. на
Софийски районен съд, образувано по искова молба на Р. Г. Г. към датата на подаване на
исковата молба на жалбоподателката ЕЛ. АТ. В. - 08. 11. 2021 г., съставлява абсолютна
процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК за провеждане на производството по по-късно
заведеното гр. д. № 930/2021 г. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК по
идентичен казус решение № 119/17. 04. 2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г. на ВКС, ІV г. о.
По отношение изтъкнатата от жалбоподателката причина за завеждане на искова
молба и образуване на друго производство, че е станала пропускът да предяви в
законоустановения срок насрещен иск, с който да заяви претенциите си за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето, неговото местоживеене и
месечната издръжка, настоящият състав намира следното:
Производството по чл. 127 СК е такова по спорна съдебна администрация, в което
съдът се произнася с акт, който администрира граждански правоотношения – относно
начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни
права, който не засяга съществуването им. Намесата на съда е с цел охрана интересите на
детето и не е ограничена от искането на страната, инициирала производството, а преценката
е изцяло на съда, изхождайки изключително от интересите на детето. В това производство,
след като страните не могат да постигнат съгласие по въпросите, изброени в ал. 1 на чл. 127
СК, то, за да се инициира служебното начало, е достатъчно страните да са заявили насрещно
позициите си, каквито в случая са налице. Не се касае за общ исков процес, в който са
2
приложими правилата на Част Втора от ГПК, включително и предявяването на насрещен
иск, поради което дори да е предявен, последният не се разглежда като такъв в
производствата по администриране на граждански правоотношения, в които е засилено
служебното начало, задължаващо съда служебно да следи за интересите на детето. В този
смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 64 от 20. 02. 2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1398/2011 г., ГК, IV г. о., с което се приема, че за предявяването на искания в тези
производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови
факти няма срокове и процесуални преклузии. В този смисъл за жалбоподателката
съществува възможността да заяви своите претенции по вече образуваното по искова молба
на Р.Г. гражданско производство пред Софийски районен съд.
С оглед на горното, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 29/ 03.02.2022 г., постановено по гр. д. № 930/2021
г. на Районен съд – гр. Сливница, с което, на основание чл. 130, вр. чл. 126 ГПК, е върната
исковата молба вх. № 81856/04.11.2021 г., подадена от ЕЛ. АТ. В. срещу Р. Г. Г., и
производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3