Определение по дело №63331/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29007
Дата: 17 юли 2024 г. (в сила от 17 юли 2024 г.)
Съдия: Цветина Руменова Цолова
Дело: 20231110163331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29007
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20231110163331 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Н. Н. против „**“ ЕООД. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок не е
постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
основателни, тъй като документите са допустими и относими за изясняването на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК следния проект за доклад на
делото:
Ищецът Б. Н. Н. твърди, че между него, в качеството му на законен представител и
впоследствие наследник на починалата му майка Т.Б. Н.а, и ответника „**“ ЕООД на
02.07.2020 г. бил сключен договор за наем с предмет: офис №1, находящ се в гр. София, кв.
**, ул. „**“ №207, с който ищецът предоставил на ответното дружество за временно
възмездно ползване посочения офис. Срещу това, ответникът се задължил да плаща месечна
наемна цена в размер на 500 лева, след приспадане на данъка за фирмата.
Поддържа, че на 11.03.2022 г. страните подписали анекс за прекратяване на договора.
С платежни нареждания от 28.07.2023 г. и 09.08.2023 г. ответникът извършил частично
плащане на наемната цена за м.февруари 2022 г. в общ размер от 300 лева. Въпреки това
сочи, че наемателят все още му дължал суми за наемни вноски за м. декември 2021 г.,
м.януари и м.февруари 2022 г. в общ размер от 1200 лева – по 500 лева за м.декември 2021 и
1
м.януари 2022 г. и остатък от 200 лева за м.февруари 2022 г. Ищецът твърди, че с
неизпълнение на задълженията си по договора за наем, ответникът изпаднал в забава,
поради което дължал лихва за забава в размер на 236,71 лева за периода до подаване на
исковата молба. Сочи, че във връзка с процесните суми инициирал производство по
обезпечение на бъдещ иск, за което било образувано гр.д. №57253/2023 г. по описа на СРС,
180 състав, по което било допуснато обезпечение. Вследствие допуснатото обезпечение
било образувано и изп.дело №** г. по описа на ЧСИ Мирослав Колев. Поддържа, че
направените от него допълнителни разходи във връзка с обезпечението на иска били в общ
размер, както следва: 40 лева – държавна такса за образуване на обезпечително
производство; 600 лева – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на делото по
обезпечение на бъдещ иск; 66 лева – платени такси към ЧСИ Мирослав Колев; 300 лева –
платено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп.дело №** г.
Предвид изложеното моли съда да осъди ответника „**“ ЕООД да му заплати сумите,
както следва: сумата в размер на 1200 лева – представляваща неизплатено задължение за
плащане на наемни вноски за м.декември 2021, м.януари 2022 г. и частично за м.февруари
2022 г.; сумата в размер на 236,71 лева – мораторна лихва върху неплатените месечни
вноски, от които 101,86 лева за периода от 16.12.2021 г. до 17.11.2023 г. върху наемната сума
за м.декември, 97,56 лева – мораторна лихва за периода 16.01.2022 г. до 17.11.2023 г. върху
наемната сума за м.януари 2022 г. и лихва от 37,29 лева за периода 16.02.2022 г. до
17.11.2023 г. върху остатъка от наема за м.февруари 2022 г. в размер на 200 лева. Иска съдът
да осъди ответника да му заплати и сумата в размер на 1006 лева – разноски за обезпечаване
на вземанията по настоящото дело. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване по иска с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД, че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, че е
предоставил на ответника ползването на процесния имот, че вземанията за наем са
изискуеми, както и какъв е техният размер; по иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че съществува валидно главно парично вземане и че ответникът е в забава за
плащането му.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
2
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА делото за 09.10.2024 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3