РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1661
гр. Пловдив, 06 август 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и първата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на
прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2920 по описа за 2020 год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Производството по делото е образувано по искова
молба от Р.А.В. ***, ЕГН **********, чрез адв. В.С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София,
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на общо 100 000
лв., за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се
болки и страдания. В исковата молба е
посочено, че ищецът е бил държан в пренаселени килии не
е имал постоянен достъп по санитарен възел и постоянно течаща топла и студена
вода. През зимата в помещенията е било
много студено, а през лятото много топло и задушно. През цялото време
има мухъл, лошо осветление, липса на достъп на свеж въздух. По време на престоя
му в затвора в Пазарджик са използвали кофи за ходен по нужда. В килиите е
имало гризачи и дървеници, поради което не е можело нормално да се спи в тях.
Ищецът сочи, че е нарушено правото му да бъде отключван от 06.00 часа до 20.00 часа. .В затвора в
Пазарджик са били поставяли одеала на прозорците, за да не бъде студено в
помещението.
Ответникът -
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът Р.В. *** на 08.08.2015г. Със заповед Л-2930/14.07.2016г. на 20.07.2016г. същият
е преведен в Затвора, гр. Пазарджик за до изтърпяване на наказанието, където
пребивава до 04.11.2019г. На 04.11.2019г. той отново е бил преведен в Затвора, гр.
Пловдив, където пребивава до датата на подаване на исковата молба.
В затвора гр. Пловдив
е бил настанен в следните спални помещения:
-
от 04.11.2019г. до 08.02.2019г. - приемно отделение, ОП1
-
от 08.11.2019г. до 31.12.2020г.
- Пост № 2, стая №74
В приетата по делото справка /л.43-44/ е посочено, че в Затвора гр. Пловдив Всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените л.св. Във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Отоплението в Затвора гр. Пловдив се осъществява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята.
Във
всяка стая има легла и дюшеци съобразно броя на настанените лишени от свобода. С постъпването си в затвора
на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При
желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са
му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки
спално бельо и одеяла, т.е да използват лични такива в ротация със служебни.
Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора,
ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
Всички
работещи л. св. имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня
след приключване на работния ден.
По делото от Затвора гр.Пловдив е постъпили становище,
/л.34-л.38/ , съдържаща информация за помещенията, в които е бил настанен
ищецът, техните размери и брой настанени в тях лишени от свобода.
В приетото по
делото писмо от Началника на затвора гр. Пазарджик /л.67-68/ е отразено, че за това в кои спални помещения по периоди е пребивавал
ищецът, каква е била съответната им площ и мебелировка и с колко други лишени
от свобода е битувал по време на изтърпяване на наказанието в затвора гр.
Пазарджик не можем да дадем сведение, тъй като съгласно Номенклатурата на
делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, списъците за вечерна
проверка не подлежат на архивиране. Същите не са класирани в дела със
съответстващ индекс.
След направена справка от електронното досие в
системата ИСИН се установява, че той е
бил настанен по периоди в следните отделения:
26.07.2016
г. - 07.08.2017 г. - 5-то отделение
08.08.2017
г. - 07.03.2018 г. - 7-мо отделение
08.03.2018
г. - 09.01.2019 г. - 9-то отделение
10.01.2019
г. - 13.06.2019 г. - 5-то отделение
14.06.2019
г. - 04.1 1.2019 г. - 6-то отделение
През периода 10.01.2019 г. - 13.06.2019 г, всички
спални помещения са били било изцяло
ремонтирани и обновени. Увеличен е бил броят на спалните помещения в 5-то
отделение като е бил намален техния капацитет. Във всяко помещение е
имало баня и тоалетна с душ с течаща топла и студена вода. Подовата настилка и
дограмата са изцяло подновени.
Всички спални помещения, в които е бил настанен ищецът,
са разполагали със санитарни възли с течаща вода и съответния брой двойни
вишки, шкафчета и маси с табуретки, като след ремонта са осигурени 4 кв. м. на
задържано лице.
Отоплението е локално парно на газ и са се поддържали
нужната за живеене температура в спалните помещения.
През горещите летни месеци, съгласно списъка на
разрешените вещи лишените от свобода са могли да получат от близките си
вентилатори и сьс заповед на началника на затвора се удължавало времето за
токоподаването до 24 ч.
Съгласно чл.
43, ал.4 от ЗИНЗС, всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух
и естествена дневна светлина през светлата част на деня, а в тъмната -
изкуствено осветление.
Санитарните възли в ремонтираните отделения са били напълно обновени са с
площ от 1.9 кв.м., като стените са били облепени с фаянсови плочки, а пода с
теракота. Всеки санитарен възел се е състоял от моноблок, мивка със смесител и подвижна душ- слушалка.,
като лишените от свобода са имали възможност да се къпят всеки ден.
По делото бяха разпитани свидетелите Т. и К.:
Свидетелят С.:
„От три години познавам Р.. В момента не сме в една
килия, но имаше период, в който бяхме в една килия. Бяхме 8 човека в килия,
сега сме 14 човека. Килията е малко по-голяма и ние сме 14 човека. Имаше мишки
в последните години, има и дървеници и плъхове, така е в целия затвор.
Светлината е такава, че малко трудно може да се чете книга. В килията има 2
лампи за цялата килия, но те не са достатъчни за да се чете. Няма топла вода в
нито една килия. В Затвора Пловдив постъпих през 2013г. и оттогава не е имало
топла вода в килиите. Има вода само в банята. Тези, които ходят на работа нямат
каре, само неработящите имат. Пръскат против хлебарки. Преди няколко дена също
пръскаха, но няма ефект, даже имам чувството, че хлебарките се удвояват. Р. има
алергия към хлебарки и дървеници и ходи няколко пъти при лекарката. Тя му даде
някакви кремчета, но нищо не помогнаха. Други оплаквания мисля че Р. няма. Р.
по принцип работи в затвора, до преди няколко месеца работеше в обособено
производство, но сега е безработен. Каза, че има алергия и затова спря работа.“
Свидетелят
К.:
„Познавам
Р. от 2 години. В момента не сме в една килия, но преди, за около месец и
половина бяхме в една килия. Бяхме 10 човека в една килия. Мишки, хлебарки,
дървеници и голи охлюви има в килията. Топла вода няма. Не може да се чете
спокойно книга или вестник на светлината, която е в килията. Има два прозореца
в килията. Най-малко
бройката на затворниците в една килия е била 3-ма човека, а най-много 12 човека
в една килия. Килията е около 25 квадратни метра. Прозорците в килията са два -
един голям и един при тоалетната - общо два. Течаща вода има, но само студена.
Веднаж в годината пръскат против дървеници и хлебарки, но мисля, че пръскат с
вода и захар, защото те се размножават повече след пръскането. Аз съм работящ.
Сутрин в 7,00 часа излизам и се прибирам в 17,00 часа. Имам една почивка от
11,00 часа до 13,00 часа, която прекарвам в килията. Каре в Затвора Пловдив
няма.“
По делото са представени протоколи за извършване на
обезпаразитяване и дезинсекция.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие
за установено следното:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Това от своя страна определя като пасивно, материално
и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция
за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща вода, осигурен е и пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване.
Установява се, че за процесния период ищецът е
обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена
площ от минимум 4 кв. м.
Действително, от твърденията на ищеца и от
свидетелските показания следва да се приеме, че тези помещения са с лоши битови
и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени там.
Съдът, приема за доказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки, както и мишки в този период, независимо от това, че са
били предприемани действия за извършвани дезинфекция, дезинсекция и
дератизация.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Митев не е претърпял в пълнота твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 7 520 лв.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Р.А.В. ***, ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 7 520 лева за претърпени
неимуществени вреди за периода от 08.08.2015г.- 10.11.2020г./датата на предявяване
на исковата молба/.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО да бъде
преведено по банковата сметка на адв. В.С. ***, по служебната
му сметка в ЦКБ - BG31 СЕСВ 9790 50В6 2591 00.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ
размер от 100 000 лева.
Решението подлежи
на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок
от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно
чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: